Присъда по дело №1910/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 35
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Елена Йорданова Захова
Дело: 20215300201910
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 35
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Съдебни заседатели:Донка Христева Бурдева

Тинка Илиева Ткачова
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
и прокурора Марин Николов Пелтеков (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело от общ
характер № 20215300201910 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. АТ. Ф., роден на 22.06.1954 г. в гр. Пловдив, с постоянен
адрес: гр.Пловдив, ж.к.Тракия, бл.107, вх.А, ет.5, ап.2, живущ на същия адрес, българин,
български гражданин, разведен, висше образование, неосъждан, пенсионер, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 18.03.2021 г., за времето от 18:07 до 18:45 часа, в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е използвал платежен
инструмент - банкова дебитна/ карта, с № 474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД
на името на М. Д. Т. от гр.Пловдив, без съгласието на титуляря и деянието не съставлява по-
тежко престъпление, както следва:
1.На 18.03.2021 г., около 18:07 ч., в магазин „Т-Маркет“ в гр.Пловдив, ж.к. Тракия,
бул.„Шипка“ № 6 е използвал платежен инструмент - банкова /дебитна/ карта, с №
474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД на името на М. Д. Т., от гр.Пловдив, без
съгласието на титуляря, като е извършил плащане на ПОС терминал с № R0013039, в размер
на 93.35 лева /деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/, с което е причинил
имуществени вреди на М. Д. Т., в същия размер и деянието не съставлява по- тежко
престъпление,
2.На 18.03.2021 г., около 18:17 ч., в магазин „Т-Маркет“ в гр.Пловдив, ж.к. Тракия,
1
бул.„Шипка“ № 6 е използвал платежен инструмент - банкова /дебитна/ карта, е №
474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД на името на М. Д. Т., от гр.Пловдив, без
съгласието на титуляря, като е извършил плащане на ПОС терминал с № R0013039 в размер
на 64.00 лева /шейсет и четири лева/, с което е причинил имуществени вреди на М. Д. Т., в
същия размер и деянието не съставлява по- тежко престъпление,
3.На 18.03.2021 г., около 18:45 ч., в магазин „Т-Маркет“ в гр.Пловдив, ж.к.Изгрев, ул.
„Герлово“ № 1 е използвал платежен инструмент - банкова /дебитна/ карта, е №
474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД на името на М. Д. Т., от гр.Пловдив, без
съгласието на титуляря, като е извършил плащане на ПОС терминал с № R0013818, в
размер на 89.99 лева /осемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, е което е
причинил имуществени вреди на М. Д. Т., в същия размер и деянието не съставлява по-
тежко престъпление, като всичките плащания са на обща стойност 247.34 лева /двеста
четиридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, поради което и на основание чл.
249, ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 58а ал. 4 вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК го
ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подс. К. АТ. Ф. наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, т.1 от НК ПРИСПАДА
от така наложеното на подсъдимия К. АТ. Ф. наказание от ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, времето, през което е бил задържан по ЗМВР-
24.03.2021 г., като един ден задържане СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от
свобода.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство 1 бр. СД- да остане в
кориците на делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. АТ. Ф. (с
установена по делото самоличност), да заплати направените по делото
разноски в хода на досъдебното производство в размер на сумата от 302.25
лева /триста и два лева и двадесет и пет стотинки/ в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР гр.Пловдив.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд –
Пловдив в 15-дневен срок от днес.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 35/29.09.2021 г. на Пловдивския окръжен съд,
постановена по НОХД № 1910 по описа на съда за 2021 г.
Окръжна прокуратура- Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подс.
К. АТ. Ф. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление
по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, изразило се в това , че на
18.03.2021 г. в гр.Пловдив, за времето от 18:07 до 18:45 часа, при условията
на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент - банкова
дебитна/ карта, с № 474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД на
името на М. Д. Т. от гр.Пловдив, без съгласието на титуляря и деянието не
съставлява по- тежко престъпление, както следва:
1.На 18.03.2021 г., около 18:07 ч., в магазин „Т- Маркет“ в гр.П., ж.к.
Тракия, бул.„Шипка“ № 6 е използвал платежен инструмент - банкова
/дебитна/ карта, с № 474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД на
името на М. Д. Т., от гр.Пловдив, без съгласието на титуляря, като е извършил
плащане на ПОС терминал с № R0013039, в размер на 93.35 лева /деветдесет
и три лева и тридесет и пет стотинки/, с което е причинил имуществени вреди
на М. Д. Т., в същия размер и деянието не съставлява по- тежко престъпление,
2.На 18.03.2021 г., около 18:17 ч., в магазин „Т- Маркет“ в гр.Пловдив,
ж.к. Тракия, бул.„Шипка“ №, 6 е използвал платежен инструмент - банкова
/дебитна/ карта, е № 474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД на
името на М. Д. Т., от гр.Пловдив, без съгласието на титуляря, като е извършил
плащане на ПОС терминал с № R0013039 в размер на 64.00 лева /шейсет и
четири лева/, с което е причинил имуществени вреди на М. Д. Т., в същия
размер и деянието не съставлява по- тежко престъпление,
3.На 18.03.2021 г., около 18:45 ч., в магазин „Т- Маркет“ в гр.Пловдив,
ж.к.Изгрев, ул.„Герлово“ № 1 е използвал платежен инструмент - банкова
/дебитна/ карта, е № 474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД на
името на М. Д. Т., от гр.Пловдив, без съгласието на титуляря, като е извършил
плащане на ПОС терминал с № R0013818, в размер на 89.99 лева /осемдесет
и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, е което е причинил имуществени
вреди на М. Д. Т., в същия размер и деянието не съставлява по- тежко
престъпление, като всичките плащания са на обща стойност 247.34 лева
/двеста четиридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със
същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на извършеното. Досежно ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия счита, че наказанието следва да бъде определено
по реда на чл. 55 ал. 1 и ал. 3 от НК, като се наложи наказание лишаване от
свобода в размер на една година, без налагане на кумулативно предвиденото
наказание глоба. Пледира, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства –чисто съдебно минало, влошено здравословно състояние,
оказано съдействие още на досъдебната фаза. Предлага на основание чл. 66,
ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода да
1
се отложи с изпитателен срок от 3 години. Изразява становище направените
по делото разноски в хода на досъдебното производство да се възложат в
тежест на подсъдимия.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
27- ма от НПК, при хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от
НПК. Подсъдимият направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред
прие направеното самопризнание и обяви, че ще го ползва при постановяване
на присъдата. При липсата на оспорване на изложената от прокурора
обвинителна теза, подсъдимият и защитникът му пледираха за определяне на
наказание по реда на чл. 55 от НК, обосновавайки искането си с данните за
влошеното здравословно състояние на подс. Ф..
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните
намира, че самопризнанието на подсъдимия и наличните по делото
доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на
извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано
съдебното производство. Тя е следната:
Подсъдимият К. АТ. Ф., с ЕГН:**********, е с постоянен адрес в гр.П.,
ж.к.Тракия, бл.107, вх.А, ет.5, ап.2, 5, българин е, български гражданин,
разведен е, с висше образувание е. Не е осъждан. Пенсионер е.
Св. М. Д. Т. имала открита банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД, град
София с IBAN BG66STSA93000017874741, по която й е била издадена
дебитна карта с № 474836хххххх2257.
На 18.03.2021 г., около 15:00 ч., св. Т. посетила офис на „Банка ДСК“,
находящ се в гр. Пловдив, ж.к Тракия, бул. Шипка, Търговски център „Сани“
(до магазин Т- Маркет), където проверила наличността по сметката си, която
била 1035, 03 лв. Сумата й била необходима за заплащане на семестриална
такса за обучение в университет. Там за последен път св. Т. извадила
дебитната карта от портфейла си. Докато я прибирала я изпуснала на земята
пред офиса банката.
В същият ден, около 18:00 ч., подс. К. АТ. Ф. се разхождал в района на
паркинга на магазин „Т - Маркет“ в двора на търговски център „Сани“,
Пловдив, ж.к. Тракия. На земята пред офиса на „Банка ДСК“ намерил и взел
дебитната карта на св. Т. с № 474836хххххх2257.
На 18.03.2021 г., около 18:07 ч. подсъдимият Ф. влязъл в магазин „Т-
Маркет“, гр.Пловдив, ж.к.Тракия, бул.„Шипка“ № 6 и си закупил стоки на
стойност 93.35 лева. Заплатил ги с дебитната карта на св.Т., на ПОС
терминала на касата с № R0013039. Първоначално подсъдимият бил взел в
кошницата си продукти за 100 лв., но касиерката му казала, че ще му е нужен
2
пин код. Той върнал част от стоките, като заявил пред касиерката, че картата
е на жена му и не знае пин кода. Разплащането извършил безконтактно, чрез
приближаване на дебитната карта до ПОС терминала. Тъй като същото било
на стойност под 100 лв., не било необходимо да се въвежда пин код.
По- късно, около 18:17 ч., подс. Ф. отново влязъл в магазин „Т-
Маркет“, гр.Пловдив, ж.к.Тракия, бул.„Шипка“ № 6 и си закупил стоки на
стойност 64 лева, които също заплатил с дебитната карта на св.Т., на ПОС
терминала на касата с № R0013039. Разплащането отново извършил
безконтактно, чрез приближаване на дебитната карта до ПОС терминала. С
оглед стойността на покупките (под 100 лв.), не било необходимо да се
въвежда пин код.
В същия ден, около 18:45 ч., подс. Ф. отишъл в магазин „Т- Маркет“,
гр.Пловдив, ж.к. Изгрев, ул.„Герлово“ № 1 и си закупил стоки на стойност
89,99 лева, които заплатил за пореден път с дебитната карта на св. Т., на ПОС
терминала на касата с № R0013818. Разплащането отново извършил
безконтактно, чрез приближаване на дебитната карта до ПОС терминала и
тъй като сумата била под 100 лв. не било необходимо да се въвежда пин код.
Подсъдимият Ф. е нямал разрешение от титуляра на картата - св. Т., за
извършените три броя разплащания на обща стойност 247.34 лева.
На следващия ден - 19.03.2021 г., около 08:30 часа, св. Т. посетила офис
на „Банка ДСК“, находящ се в гр. Пловдив ж.к Тракия и се опитала да
направи превод на паричната сума за семестриалната си такса в размер на 950
лева. Не успяла, тъй като нямало достатъчна наличност по сметката й. Заедно
със служителите в банката констатирали инкриминираните разплащания с
дебитната и карта, която веднага била блокирана. Св. Т. установила също, че
картата липсва от портфейла й. Общият размер на платените с картата на св.
Т. стоки бил 247.34 лева, които не били възстановени.
На 19.03.2021 г., подсъдимият Ф. се опитал отново да направи
разплащане с дебитната карта на св. Т., но установил, че е блокирана и я
изхвърлил.
Пострадалата от своя страна подала жалба в 5-то РУ-Пловдив, където
била извършена проверка и образувано настоящото досъдебно производство.
Посочената фактическа обстановка на извършеното се установява по
несъмнен и категоричен начин от: направеното от подсъдимия при условията
на чл. 371 т. 2 от НПК, прието от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК
самопризнание на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. То се подкрепя изцяло от показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели: М.Т. и Б.М.. Последните съдът
възприема само относно личните възприятия на свидетеля при огледа на
записите от камерите в търговските обекти, в които са извършени
плащанията (самите записи приложени по делото). В частта в която
3
свидетелят описва станалото му известно в качеството на полицейски
служител, снел обяснения от подсъдимия в хода на полицейска проверка,
показанията му са недопустим източник на доказателства и съдът не ги
ползва. Установено е, че това е станало в полицейското управление, след като
той вече е бил заподозрян за извършеното престъпление. Всеки контакт
между лице с този статут и полицията е официален контакт, предпоставящ
защита на правата на разпитвания, включително право на адвокатска помощ,
право да не се самоуличава и да запази мълчание, както и да получи
разяснения относно последиците на самопризнанието. Не съществува
съмнение, че самопризнанието на Ф. е изложено без тези основни гаранции за
справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧОС и на това основание
възпроизвеждането му от свидетеля М. не би следвало да бъде ценено като
елемент от доказателствената съвкупност. В подкрепа на самопризнанията на
подсъдимия са и приложените по делото писмени доказателства, както и
вещественото такова. В съвкупност свидетелските показания и наличните по
делото писмени и веществени доказателства подкрепят направеното от
подсъдимия признание на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Фактическата установеност на извършеното се подкрепя и
от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на ВД /
видеозапис, съдържащ случайно заснети кадри от моментите на използване на
картата/ и албум към него, справки от „Банка ДСК“ ЕАД, характеристична
справка, справка съдимост. В подкрепа на фактическата установеност са и
данните, изводими при огледа на приложеното по делото ВД. Всички тях
съдът кредитира.
При възприетата фактическа установеност на извършеното,
Пловдивският окръжен съд намира за доказано по непораждащ съмнения
начин, че подс. К. АТ. Ф. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението, визирани в чл. 249, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, като на 18.03.2021 г. за времето от 18:07 до 18:45 часа в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е използвал
платежен инструмент - банкова дебитна/ карта, с № 474836******2257,
издадена от „Банка ДСК“ АД на името на М. Д. Т. от гр.Пловдив, без
съгласието на титуляря и деянието не съставлява по- тежко престъпление,
както следва:
1.На 18.03.2021 г., около 18:07 ч., в магазин „Т- Маркет“ в гр.Пловдив,
ж.к. Тракия, бул.„Шипка“ № 6 е използвал платежен инструмент - банкова
/дебитна/ карта, с № 474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД на
името на М. Д. Т., от гр.Пловдив, без съгласието на титуляря, като е извършил
плащане на ПОС терминал с № R0013039, в размер на 93.35 лева /деветдесет
и три лева и тридесет и пет стотинки/, с което е причинил имуществени вреди
на М. Д. Т., в същия размер и деянието не съставлява по- тежко престъпление,
2.На 18.03.2021 г., около 18:17 ч., в магазин „Т- Маркет“ в гр.Пловдив,
ж.к. Тракия, бул.„Шипка“ №, 6 е използвал платежен инструмент - банкова
/дебитна/ карта, е № 474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД на
4
името на М. Д. Т., от гр.Пловдив, без съгласието на титуляря, като е извършил
плащане на ПОС терминал с № R0013039 в размер на 64.00 лева /шейсет и
четири лева/, с което е причинил имуществени вреди на М. Д. Т., в същия
размер и деянието не съставлява по- тежко престъпление,
3.На 18.03.2021 г., около 18:45 ч., в магазин „Т- Маркет“ в гр.Пловдив,
ж.к.Изгрев, ул.„Герлово“ № 1 е използвал платежен инструмент - банкова
/дебитна/ карта, е № 474836******2257, издадена от „Банка ДСК“ АД на
името на М. Д. Т., от гр.Пловдив, без съгласието на титуляря, като е извършил
плащане на ПОС терминал с № R0013818, в размер на 89.99 лева /осемдесет
и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, е което е причинил имуществени
вреди на М. Д. Т., в същия размер и деянието не съставлява по- тежко
престъпление, като всичките плащания са на обща стойност 247.34 лева
/двеста четиридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/.
За посоченото престъпление не се изисква специална правосубектност.
Достатъчно е лицето да е във възраст и психическо състояние, позволяващи
му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият е бил 67 годишен към датата на извършване на
деянията. Съдът приема, че е бил и вменяем.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия К. АТ. Ф.. Според
заключението й / л.51- 63 от досъдебното производство/ той е проследяван
амбулаторно в Центъра за психично здраве - Пловдив в периода 22.10.1981 г.
- 19.06.2020 г., с уточнена диагноза Параноидна шизофрения. В данните от
последния амбулаторен преглед в ЦПЗ - Пловдив - на 19.06.2020 г., е
отбелязано, че при подс. Ф. има личностна промяна от ендогенен тип -
емоционално-волева промяна на личността, и че не се отчитат епизоди на
влошавания от 2011 г. насетне.
По данни от делото и от психиатричното изследване на 20.04.2021 г. се
установява заболяването ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ при К. Ф.. При
подс. Ф. е протекла с формиране на емоционално-волева личностна промяна -
афективно- мотивационно снижение и повишена раздразнителност с гневни
изблици, които не са добре разгърнати, поради емоционалното снижение
(притъпен афект, емоционална нивелация). На фона на поддържащо лечение с
антипсихотичното лекарство Клопиксол Депо при него не е имало епизоди на
влошаване през последните около 10 години и през този период заболяването
е протичало без актуална психотична продукция, която да определя
поведението (ремисия). Заболяването е хронично и К. Ф. е боледувал от
параноидна шизофрения с настъпила емоционално волева промяна, както в
продължителен период преди инкриминираното деяние, така и по време на
извършването му, и след това, като по време на извършването на
инкриминираното деяние не е бил в психотичен епизод, а в ремисия.
Емоционално-волевата личностна промяна при К. Ф., наблюдавана при него
по време на ремисията, протича с умерено изразени „негативни" симптоми,
при които психичните функции не са качествено разстроени и не се изключва
5
способността да се разбират и/или да се ръководят постъпките. Наличието и
изразеността на част от тези симптоми може да се обясни не със
заболяването, а с нежелани ефекти на лечението с Клопиксол Депо, което
допринася за задълбочаване на психомоторната потиснатост и емоционалната
хипореактивност и за ограничаване на гъвкавостта в поведението чрез
невролептично индуцирания паркинсонов синдром.
Вещото лице е категорично, че по време на инкриминираното деяние на
18.03.2021 г. психичното заболяване не е изключило способността на Ф. да
разбира и/или да ръководи постъпките си. При подс. Ф. по време на
извършването на инкриминираното деяние не е имало актуални качествени
разстройства или тежки количествени разстройства на познавателните
процеси, емоциите и волята. Мотивацията на инкриминираното деяние не е
болестна, подбудите му са разбираеми в контекста на битовото му ежедневие.
По време на извършването на инкриминираното деяние на 18.03.2021 г. той е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да
ръководи постъпките си.
При подс. Ф. няма данни за значим интелектуално-паметов дефицит
или други психопатологични симптоми, които да ограничават способността
му правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Той може да възприема правилно фактите,
които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за
тях.Психичното заболяване на подс. Ф. позволява той да участва в
провеждане на процесуално-следствени действия.
Пловдивският окръжен съд кредитира заключението на вещото лице
като задълбочено изготвено, от лице с необходимите специални знания и
опит.
С оглед на него счита, че въпреки заболяването, си по време на
осъществяване на инкриминираните деяния подс. Ф. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е
годен субект на престъплението.
От обективна е осъществил изпълнителното деяние на престъплението,
като е използвал платежен инструмент - дебитна карта, издадена от "Банка
ДСК" ЕАД. Дебитната карта се определя като платежен инструмент по
дефиницията на чл. 93, т. 24 от НК, като съставлява веществено средство,
позволяващо на титуляра да прехвърля пари, като в редакцията на цитираната
разпоредба ДВ бр. 92/2002 г., дебитната карта е изрично посочена като вид
платежен инструмент. Обективираното поведение на подсъдимия сочи на
използване на дебитната карта като платежен инструмент. Картата е била
издадена за друго лице- св. М.Т.. Тя не е давала съгласие подсъдимият да я
ползва по какъвто и да е повод, вкл. и да извършва плащания с нея. Такива са
извършени 3-кратно. За 4-тото деяние на подс. Ф., при което картата реално е
била използвана, но не е била извършено разплащане поради блокирането й,
6
не е повдигнато обвинение. Осъществените три еднородни деяния, за които
подсъдимият е предаден на съд, реализират състава на чл. 249, ал. 1 от НК и
са единно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК.
Деянието в неговата фактическа характеристика е извършено с повече от
една прояви, осъществени последователно и в изпълнение на едно решение,
предварително взето и непрекъснато подновяващо се в хода на проявлението
им при неизменна форма на вина. Налице е обединяващото звено между
отделните престъпни въздействия върху правно защитеното благо-
запазването на относителното единство и неизменност на условията, при
които то се осъществява, като единен субект, време, място, начин и средства
за въздействие върху елементите на уврежданото обществено отношение.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че използва платежен
инструмент - дебитна карта, плащайки с нея суми, без да има съгласието на
притежателя на картата за това.
Вследствие на извършеното престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК на пострадалата Т. са и били причинени щети в общ размер на
247.34 лева, които не са били възстановени. Те са несъставомерни и имат
значение само за наказуемостта на престъплението.

По вида и размера на наказанието:
За това престъпление е предвидена комплексна санкция „ лишаване от
свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената
сума“. Размерът на наказанието следва да е съответно на
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства и целите,
визирани в чл. 36 от НК.
Пловдивският окръжен съд приема за смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства чистото му съдебно минало, изразената критичност към
извършеното, тежкото му здравословно състояние- с установено по делото
психично заболяване, което, според заключението на СПЕ е довело и до
емоционално- волева промяна. Като смекчаващо отговорността му
обстоятелство следва да се цени и направеното от него още в хода на
досъдебното производство самопризнание. Подсъдимият е съдействал за
установяване на престъплението. Процесуалното му поведение съответства на
критериите, установени в т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на
ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК. То е „елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало
за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител“.
Независимо от протичането на съдебното следствие по диференцираната
процедура на глава ХХVІІ- ма от НПК, при която самопризнанието на
подсъдимия е основание за задължително по- благоприятно третиране при
7
определяне на наказанието, настоящият съд намери, че самопризнанието на
подсъдимия Ф. следва да бъде отчетено и като смекчаващо отговорността му
обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността му обстоятелства следва да се имат
предвид извършването на престъплението при усложнената престъпна форма
на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК.
Като такова обстоятелство съдът възприема и настъпилата за свид. Т.
имуществена вреда, която не е съставомерен белег на престъплението.
Облагодетелствайки себе си със сумата от 247.34 лв. по неправомерен начин,
подсъдимият е увредил собственика на неправомерно ползвания платежен
инструмент. При отчитането на този факт следва да се има предвид невисокия
размер на вредата- сочената сума е по- малко от половината от установената
към инкриминираната дата МРЗ за страната.
При преценката на индивидуализиращите отговорността на подсъдимия
К.Ф. обстоятелства съдът намира, че е налице и многобройност, и
изключителност /здравословното му състояние и дължащата се на него
личностова промяна/ на смекчаващите отговорността му. При съпоставянето
на индивидуализиращите отговорността на подс. Ф. обстоятелства с
изискването за съответствие между престъпление и наказание, установено в
чл. 35 ал. 3 от НК, както и с целите, визирани в чл. 36 от НК, Пловдивският
окръжен съд намира, че и най- ниският размер на предвиденото за
престъплението наказание- две години лишаване от свобода, е несъразмерно
тежък. Наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 ал. 1 т.
1 от НК, под предвидения за него минимум. Справедливо и годно да постигне
целите, визирани в чл. 36 от НК съдът намира наказанието от три месеца
лишаване от свобода. Съобр. чл. 58 а ал. 4 от НК редът, по който протече
съдебното следствие не е основание за намаляване на това наказание.
Приложението на чл. 55 от НК е несъмнено по- благоприятно за дееца, тъй
като при определяне на наказанието при условията на чл. 58 а ал. 1 вр. с чл. 54
от НК възможното най- ниско наказание би било една година и четири месеца
лишаване от свобода. За постигане на целите на наказанието и при условията
на чл. 55 ал. 3 от НК не следва да се налага и задължителното кумулативно
наказание глоба.
От изпълнението на наказанието следва да бъде приспаднато времето,
през което подс. Ф. е бил задържан по ЗМВР- на 24.03.2021 г. за 1 ден.
Подсъдимият К.Ф. е неосъждан. Това, наред с размера на наложеното
му наказание, налага извод за съществуващи формални основания за
прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК. Налице е и специалното изискване на закона.
Данните за личността му формират извод, че целите на наказанието- и
генералната, и най- вече специалната превенция могат да бъдат постигнати и
без изолирането му в пенитенциарно заведение. На основание чл. 66 ал. 1 от
НК изпълнението на наложеното на подсъдимия К.Ф. наказание три месеца
лишаване от свобода следва да се отложи с изпитателен срок от три години,
8
считано от влизане на присъдата в сила.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. СD,
приложен, следва да остане по делото и да се унищожи след изтичане на
сроковете за унищожаване на делото.
С оглед на постановената осъдителна присъда и на осн. чл. 189 ал. 3 от
НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия, като подсъдимият К.Ф. бъде осъден да заплати по сметка на
ОДМВР – Пловдив сумата от 302,25 лв. – направени разноски в хода на
досъдебното производство.
Причина за извършване на престъплението- ниска правна култура и
стремеж на личност в неравностойно положение да се облагодетелства по
лесен начин.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни