Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1055
30.09.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на дванадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря Й. Б., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 2228 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО
вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на К.В.В. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** – адв.
Ц., против Решение № Ц1019-02-154#11/18.09.2020 г. на директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас, с което е потвърдено
Разпореждане № 2/24.06.2020 г. на
ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-Бургас, с което на основание
чл.99, ал., т.2, б. „д“ от КСО във вр.с § 22ц от ПЗР на КСО е изменена в
действителен размер отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО на К.В.В..
В жалбата са релевирани възражения за
незаконосъобразност на оспорения акт поради неизлагане на мотиви за неговото
издаване, допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и материалния закон. Твърди се, че с подаденото заявление до ТП на НОИ
- Бургас на 25.02.2020 г. К.В. е поискала възстановяване – възобновяване на
отпуснатата ѝ, но спряна лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО и добавка по чл.84 от КСО, както и да бъде признато
правото ѝ на наследствена пенсия, считано от датата на спиране
изплащането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не е подала
ново заявление за отпускане на какъвто и да е вид пенсия, считано от 25.02.2020
г. Поради това жалбоподателката счита, че неправилно й е била отпусната пенсия
от тази дата на основание чл.68, ал.3 от КСО. Излага и доводи за нищожност на
разпореждане № 1054-02-16#2 от 30.04.2020г. на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Бургас, с което е възобновена личната ѝ
пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО и добавка по
чл.84 от КСО и с което на основание чл.99, ал.1, т.2 от КСО е отменено
разпореждането на ръководителя на ПО с № 35/08.01.2014г., с което тази пенсия е
отпусната. Сочи, че липсват и мотиви в оспорваното решение - не става ясно защо и въз основа на какво
правно основание и документи е станало произнасянето по периоди, коефициенти и
размери, сочени в обжалваното разпореждане. Твърди се, че административният орган
не е извършил проверка, не е изяснил каквито и да е данни, факти и/или
документи, налични по пенсионната й преписка от 2014г. и не се е произнесъл по
въпроси, за които са налице данни в тази преписка, а именно: по спряната от
01.09.2014г. до настоящия момент пенсия, отпусната на основание чл.68, ал.1 от КСО, по спряната добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
по чл.74 от КСО на С. К. В., отпусната на основание чл.84 от КСО за времето от
01.09.2014г. до настоящия момент, относно дължимата на самостоятелно основание
наследствена пенсия по чл.82 от КСО в размер на 50 % от определения размер на
пенсията на наследодателя, за времето от 01.09.2014г. до настоящия момент,
относно основанието за отпускане на друг вид наследствена пенсия по смисъла на
чл.80-83 от КСО за времето от 01.09.2014г. до настоящия момент . Искането е за
отмяна на оспореното решение и да бъде признато правото на жалбоподателката на
пенсия, считано от 01.09.2014г. до момента на подаване на жалбата, съгласно
установеното и дължимо за този период, съгласно разпоредбите на КСО и ЗП. При
условия на евентуалност, в случай, че съдът установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство по
издаването на оспорения акт, жалбоподателката моли преписката да бъде върната
на ТП на НОИ – Бургас за тяхното отстраняване. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Ц., която
поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Претендира присъждане на
разноски, съгласно списък. Представя писмени бележки.
Ответникът - директор на ТП на НОИ-Бургас, се
представлява в с.з. от главен юрисконсулт К.В., която оспорва жалбата и иска
потвърждаване на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за
адвокат, претендирано от жалбоподателя.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява
се от доказателствата, представени с административната преписка, че с Разпореждане
№ 35/08.01.2014г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Бургас (л.46-47 от адм.д.
№ 1582/2020г. на АдмС Бургас) на жалбоподателката К.В.В. е било признато право
на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, на добавка по чл.84 от КСО от лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО на съпруга й и право на
наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изплащането е било
спряно, считано от 01.09.2014г. на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО.
Със заявление вх. № 1019-02-142/25.02.2020 г.
до директора на ТП на НОИ-Бургас (л. 136 от адм.д. № 1582/2020 г. на АдмС
Бургас), жалбоподателката В. е направила оплаквания досежно Решение изх. №
94К-3019-7/06.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с
него Разпореждане № 530424/26.08.2014 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 95, ал.2 КСО е
спряна личната ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 ПЗР на
КСО за период от шест години, като са формулирани три различни искания: да бъде
възобновено изплащането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на
добавката по чл. 84 КСО от наследствената пенсия на съпруга ѝ, считано от
датата на спирането ѝ; отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст
да бъде трансформирана в наследствена пенсия, респективно - да бъде отпусната
полагащата ѝ се пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал.3 КСО, както и полагащата се към нея добавка по чл. 84 КСО от
пенсията на починалия й съпруг.
С възражение вх. № 1054-02-16/01.04.2020 г. до
директора на ТП на НОИ – Бургас (л.143 от
адм.д. № 1582/2020 г.), във връзка с писмо изх. № 1029-02-10170/20.03.2020 г. (л.139 от адм.д. № 1582/2020 г.) на н-к сектор „Отпускане на
пенсии“, оспорващата е заявила, че претендира възобновяване на отпусната
ѝ пенсия по заявление вх. № МП – 41780/11.11.2013 г. и е възразила заявление
с вх. № 1019-02-142/25.02.2020 г. да се възприема като ново самостоятелно
искане за отпускане на нов вид пенсия.
След сезиране с горното заявление от 25.02.2020 г., пенсионният
орган е приел, че в конкретния случай не са отпаднали основанията, довели до
спирането на пенсията, но е настъпило основание за отпускане на пенсия по чл.
68, ал.3 КСО. Във връзка с горното е било издадено Разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020
г. от ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас (л.149 от
адм.д. № 1582/2020 г.), с което на основание чл. 97, ал.1 КСО спряната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 ПЗР на КСО и добавката по чл.
84 КСО на К.В. е възобновена от 01.09.2014г., като на основание чл. 99, ал.1,
т.2 КСО е отменено Разпореждане № 35/08.01.2014 г. относно отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 ПЗР на КСО и добавка по чл. 84 КСО и
всички последващи го. Разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г. на ръководител
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас e връчено
на Н. В. на 12.05.2020 г. и не е било обжалвано в срок – обстоятелство, което
не е спорно по делото.
С Решение № 1054-02-16#/02.07.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Бургас е оставил без
уважение жалбата на К.В. в частта, в която се иска обявяване нищожността на
Разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г. Решението
е връчено на К.В. на 06.07.2021г. и не е било оспорено в законоустановения срок.
С Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас е отпусната на основание чл. 10,
ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 КСО в минимален размер съгласно чл.
70, ал.13 КСО, до определяне на пенсията в действителен размер по реда на КСО,
добавка по чл. 84 КСО и наследствена пенсия по чл. 82, ал.2 КСО. Посочено е, че
при право на получаване на повече от една пенсия, на основание чл. 101 КСО е преценен
най-благоприятният вариант за оспорващата, респ. личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал.3 КСО и добавка по чл. 84 КСО, спрямо
наследствената пенсия по чл. 82, ал.2 КСО, като последната на основание чл. 95,
ал.1, т.4 КСО е спряна като по-неблагоприятна.
С жалба вх. № 1012-02-65/12.06.2020 г. до директора на
ТП на НОИ – Бургас К.В. е оспорила Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на
ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас с доводи за
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. В жалбата са били релевирани и
оплаквания за липсата на произнасяне по отношение на спряната на основание чл.
95, ал.2 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.09.2014 г. с Разпореждане
изх. № 530424/26.08.2014 г. на ръководителя по „ПО“ при ТП на НОИ – Бургас,
оставено в сила с Решение № 94К-3019-7/06.11.2014 г., относно липсата на
произнасяне по спряната добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на С. В., и относно липсата на произнасяне относно дължимата на
самостоятелно основание в определен размер добавка от лична пенсия по чл. 84 КСО за времето от 01.09.2014 г. до датата на постановяване на разпореждането -
08.05.2020 г. Изложени са били съображения, че административният орган не е
изследвал и не е изяснил относимите факти и обстоятелства, като е посочено, че
в срок от 6 години (от 2014 г. до 2020 г.) липсва произнасяне по спряната
ѝ пенсия и/или добавки към нея. Посочено е, че пенсионният орган е издал
обжалваното разпореждане, без да извърши нужните проверки, като в потвърждение
на горното са били представени удостоверение УП– 2, изх. № 066/28.05.2020 г. от
ДГ „Яна Лъскова“ - Несебър (л.180) и удостоверение УП-3, изх. № 067/28.05.2020
г. от ДГ „Яна Лъскова – Несебър“ (л.179 от адм.д. № 1582/2020 г.).
С Решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. директорът на
ТП на НОИ - Бургас е оставил в сила Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас. Решението е било
оспорено пред Административен съд Бургас, като с влязло в сила решение №
1493/15.10.2021г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм.д№ 1103/2021г.,
оспорването е било отхвърлено като неоснователно.
С писмо изх. № 1029-02-10170/20.03.2020 г.
жалбоподателката е била уведомена за възможността, която дава § 22ц от ПЗР на
КСО, пенсията й да се изчисли и по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал.
11 от КСО и необходимите документи, които следва да представи в тази връзка (л.144).
На основание чл. 41, ал. 1 от НПОС, длъжностното лице по чл. 98 от КСО е
изискало служебно потвърждаване на осигурителния стаж на жалбоподателката като
самоосигуряващо се лице за периода от 26.06.2007 г. до 30.09.2007 г. (л.155).
На 15.06.2020 г. с вх. № Ц1012-02-65# 1 е входиран
обр. УП-2 изх. № 066/28.05.2020г. с осигурителен доход за периода от 01.01.1981
г. до 09.06.1996 г., вкл. с осигурителен доход, посочен по години, издадено от
ДГ „Яна Лъскова“ гр. Несебър (л.191-195).
Лицето не е изразило изричен избор, поради което на
основание чл. 9 от АПК по представеното удостоверение с осигурителен доход,
пенсионният орган е преценил общо 10 индивидуални коефициента от по три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди
01.01.1997 г. и е определил най-благоприятния, а именно от 01.01.1984 г. до
31.12.1986 г. - 0.970. След включване на осигурителния доход от задължителния
период след 31.12.1996 г. - от 01.06.2002 г. до 04.10.2019 г., окончателен
индивидуален коефициент е 0.867.
Трите последователни години, които може да бъдат
избрани от лицето, са в периода от 10.06.1981г. до 09.06.1996г., поради което
брутното трудово възнаграждение за периода от 01.01.1981 г. до 09.06.1981 г. не
е взето предвид. Доходът от 10.06.1981 г. до 31.12.1981 г. не е включен при
извършената преценка, тъй като не формира пълна година.
На
основание § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, след извършена преценка за по-
благоприятен размер на индивидуалния коефициент, е установено, че
индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и
ал. 11 от КСО, е по-благоприятен за лицето, поради което размерът на пенсията
се определя по индивидуален коефициент 0.867.
Размерът
на пенсията на К.В.В. - 258.42 лв., е изчислен, като средномесечният
осигурителен доход за страната от 02.2019 г. до 01.2020 г. - 12 календарни
месеца преди месеца на отпускане на пенсията - 993.54 лв., е умножен с
индивидуалния коефициент - 0.867, и със сумата, образувана от: по 1,2 на сто за
всяка година осигурителен стаж за 25 години - 30.00 %.
Данните
за осигурителния доход на жалбоподателката след 31.12.1996 г. са взети предвид
от административния орган, както следва (л.196-200):
- от 01.06.2002 г. до 30.09.2002 г., от 16.07.2018 г. до 10.12.2018 г. и от 28.06.2019 г. до 04.10.2019 г. по данни от регистъра на осигурените лица, съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО;
- от 26.06.2007 г. до 30.09.2007 г. по служебна бележка издадена от контролния орган при ТП на НОИ - Бургас, при спазване на процедура по чл. 41, ал. 1 от НПОС за потвърждаване на данни за осигурителен стаж и доход, върху които са внесени осигурителни вноски от самоосигурявящо се лице;
Зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателката е, както следва (л.194-195):
-
по трудова
книжка № 990 от 01.05.1969 г. до 14.08.1971 г. в „Железопътен завод“ гр. София
- 02 години 03 месеца и 13 дни, длъжност бояджия, втора категория труд;
-
по
трудова книжка № 1702/15.08.1971 г. от 15.08.1971 г. до 30.09.1971 г. в ТК
„Балкантурист“ Сл. Бряг, длъжност пом.готвач, трета категория;
-
по обр. У
П-З № 148/12.08.2014 г., изд. от Дирекция образование и извън училищни дейности
Община Несебър/обр. У П-З № 067/28.05.2020 г., изд. от ДГ „Яна Лъскова“ гр.
Несебър за времето от 01.11.1975 г. до 09.06.1996 г. - 20 години 07 месеца и 09
дни, длъжност - учител, трета категория;
-
по
трудова книжка № 1702/01.06.2002 г. от 01.06.2002 г. до 01.10.2002 г. в ЕТ „С.
В.“ - 04 месеца, длъжност - сервитьор, трета категория;
-
по
осигурителна книжка № **********, за времето от 01.06.2005 г. до 31.10.2005 г.
- 05 месеца, самоосигуряващо се лице, трета категория;
-
по
служебна бележка, изд. от контролния орган при ТП на НОИ - Бургас за периода от
26.06.2007 г. до 30.09.2007 г. - 03 месеца и 05 дни, самоосигуряващо се лице, трета
категория;
-
по данни от регистъра на осигурените лица - по
трудов договор с „Паламуд“ от 16.07.2018г. до 10.12.2018 г., при непълно
работно време от 4 часа и от 28.06.2019 г. до 04.10.2019г. при непълно
законоустановено работно време от 6 часа, при законоустановено работно време от
8 часа. Календарното време от 04 месеца и 25 дни за първия период и 04 месеца
26 дни за втория период е преизчислено съобразно разпоредбата на чл.38, ал.3,
т.2 от НПОС, като на жалбоподателката е зачетен стаж съответно 2 месеца, 12 дни
и 4 часа за първия период, и 2 месеца и 13 дни за втория период.
По делото е допусната и извършена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е изчислило индивидуален
коефициент за определяне размера на пенсията на жалбоподателката по реда на чл.70
ал.4-7 , ал. 10 т.1 и ал.11 от КСО поотделно за тринадесет тригодишни периода,
въз основа на вписаните данни за осигурителния доход на К.В.В. за периода от
1981 година до 1996 година в УП – 2№ 066/28.05.2020г., издадено от ДГ „Яна
Лъскова“ – Несебър. Данните са предоставени от вещото лице в таблица в
Констативно-съобразителната част на експертизата /л.311/. Заключението на
вещото лице е, че въз основа на направените в пенсионната преписка изчисления
за посочените в УП-2 066/28.05.2020 година периоди правилно е избран
най-добрият тригодишен период, изчислен по реда на чл.70 ал.4-7 , ал.10 т.1 и
ал.11 от КСО, а именно - 01.01.1984-31.12.1986 година с коефициент К1-0,970.
Вещото
лице е направило и допълнителни изчисления
въз основа на следните документи, за които е посочило, че са налични в
пенсионната преписка:
-
Удостоверение
УП-15, изх.№.. …/не се чете/, издадено от Архивохранилище в ТП на НОИ - София -
град, в което има данни за осигурителния доход на К.В. за периода от 01.01.1982
до 31.12.1984г. – 28 312 лева /л.86/, при което е изчислен коефициент
К1-3.908, и
-
Удостоверение
УП-2 № 33/18.02.2002г.., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, КМК
„„Строймашинженеринг“ – София, в което има данни за осигурителния доход за
периода 01.01.1989г. – 31.12.1991г. – 77 208, при което се изчислява
коефициент 3.867.
При така установените факти, съдът достигна до
следните правни изводи:
Обжалваното решение е издадено
от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО, в предвидената
от закона писмена форма и съдържа правни и фактическите основания за издаването
му. В мотивите му подробно са обсъдени и отхвърлени като неоснователни
релевираните възражения в жалбата на К.В. против Разпореждане № 2/24.06.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на
НОИ-Бургас, като обосновано е прието от административния орган, че атакуваното
Разпореждане № 2/24.06.2020 г. е постановено, след като органът е установил
пълния осигурителен стаж и окончателния размер на пенсията на лицето и е
преценил най-благоприятния вариант за жалбоподателката.
Решението е издадено при спазване на
административно-производствените правила. В мотивите му е посочено, че с Разпореждане
№ 2/08.05.2020 г. пенсията по чл.68, ал.3
от КСО не е определена в действителния, а в минимален размер, съгласно чл.70,
ал.13 от КСО, както и че действителният размер на пенсията по чл.68, ал.3 от КСО е определен впоследствие от ръководителя по ПО при ТП на НОИ – Бургас с
издаване на процесното разпореждане за изменение на отпуснатата на В. от 25.02.2020 г. лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.99, ал.1, т.2, б „д” от КСО, при което
от административния орган е изследван и взет предвид целия придобит от В. осигурителен
стаж и осигурителен доход.
Мотиви относно осигурителния стаж и осигурителния
доход на жалбоподателката, въз основа на които е определен действителният
размер на нейната пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, се съдържат както в оспореното
решение, така и в представения с административната преписка опис на
осигурителния стаж от 16.06.2020 г. (л.194-195), както и в описа на
осигурителния доход от 16.06.2020 г. (л.196-200), съставени от ТП на НОИ – Бургас. Ето защо, съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателката, че не е посочено какви документи са
изследвани, за какъв период и за каква длъжност, и че не е ясно как и въз
основа на какви документи е изчислен осигурителния ѝ доход, и че
административният орган не е извършил проверка и не е изяснил факти, за които
са налице данни в пенсионната преписка от 2014 г.
Съдът намира, че изтъкнатите от жалбоподателката спорни
въпроси, за които тя твърди, че липсва произнасяне от административния орган, а
именно - относно правото й да получи пенсия на основание чл.68, ал.1 от КСО, на
основание чл.84 от КСО, наследствена пенсия по чл.82 от КСО или друг вид
наследствена пенсия за времето от 01.09.2014г. до настоящия момент, са окончателно
решени с влязло в сила Решение № 1493/15.10.2021г. на Административен съд - Бургас,
постановено по адм.д№ 1103/2021г.на АдмСБургас, и са ирелевантни за предмета на
спора по настоящото дело, който се свежда единствено до това дали е правилно
определен действителният размер на отпуснатата на В. пенсия по чл.68, ал.3 от КСО с Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в
ТП на НОИ – Бургас, породило последиците на стабилен административен акт.
Оспореното решение е издадено и при правилно
приложение на материалния закон.
С Разпореждане № 2 от 08.05.2020 г. на ръководителя
на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-Бургас, на жалбоподателката е отпусната
пенсия на основание чл. 68, ал. 3 от КСО в минимален размер, считано от датата
на нейното заявление - 25.02.2020 г. С Разпореждане № 2/24.06.2020 г., потвърдено
с оспореното решение, на основание чл.99, ал., т.2, б. „д“ от КСО във вр.с §
22ц от ПЗР на КСО е изменена в действителен размер отпуснатата в минимален
размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО на К.В.В..
На
основание чл. 70, ал. 8 от КСО, за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31
декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход
на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на
пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход
на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за
недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1
януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106. Когато лицето няма
осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за
период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният
коефициент се изчислява от наличния доход, независимо от продължителността на
периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31
декември 1999 г., индивидуалният коефициент се изчислява от последния му
осигурителен доход за 36 месеца до тази дата, или от наличния му доход, когато
доходът е за по-малък период.
Индивидуалният
коефициент 0.7282 е определен съобразно цитираната разпоредба, на базата общ
осигурителен доход за периода от 10.11.1994 г. до 04.10.2019 г. - 120255,06 лв.
Съгласно разпоредбата на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, до
1 януари 2022 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия,
свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има
право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален
коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези
случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово
възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на
пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или
доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след
тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31
декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно
трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски,
се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.
Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.4 от КСО, към която препраща §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, за
пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният
коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази
дата до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният
доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период, по-малък от три години,
индивидуалният коефициент се изчислява от този доход. При определяне на
индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът,
върху който са внесени осигурителните вноски.
Жалбоподателката е била уведомена от административния
орган за предвидената в §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО възможност, но не е изразила изрично
избор, поради което административният орган на основание чл.9 от АПК служебно е
преценил въз основа на представеното УП-2 изх. № 066/28.05.2020г., издадено от
ДГ „Яна Лъскова“ гр. Несебър, общо 10 индивидуални коефициента от по три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди
01.01.1997 г. и е определил най-благоприятния, а именно - от 01.01.1984 г. до
31.12.1986 г. - 0.970. След включване на осигурителния доход от задължителния
период след 31.12.1996 г. - от 01.06.2002 г. до 04.10.2019 г., окончателно определениият
индивидуален коефициент за изчисляване на пенсията на В. е 0.867, което е по-благоприятно за нея. В този смисъл е и заключението на допуснатата
СИЕ.
Съдът не кредитира
заключението на вещото лице в частта, в която е изчислило индивидуален
коефициент за изчисляване на пенсията на жалбоподателката въз основа на УП – 15, издадено от Архивохранилище в ТП на
НОИ - София - град, тъй като липсват данни за номера и датата на издаването му,
както и данни за работодателя, при който е полаган труд от К.В. за посочения в
удостоверението период, поради което това удостоверение не може да бъде прието
като редовен документ. Съдът не кредитира заключението и в частта, в която вещото
лице е изчислило индивидуален коефициент за изчисляване на пенсията на
жалбоподателката въз основа на
удостоверение УП-2 № 33/18.02.2002 година, издадено от ДФ „Строймашинженеринг“,
КМЕС „Строймашремонт“ – София, доколкото по делото има безспорни доказателства,
че относно истинността на този документ има образувано досъдебно производство,
което няма данни да е приключило.
С оглед на горното, жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направено
искане от страна на ответника за присъждане на разноски, на основание чл.143,
ал.3 от АПК в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед фактическата и правната сложност на делото съдът
определя в размер на 150 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран от горното и на осн.чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.В.В. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** против Решение № Ц1019-02-154#11/18.09.2020 г. на
директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на
НОИ) – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 2/24.06.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на
НОИ-Бургас.
ОСЪЖДА К.В.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ Бургас
разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: