РЕШЕНИЕ
№ 16044
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110154442 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че ответникът Р. Н. Б. е бил потребител на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ..... Твърди, че за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2020 г. е доставял в имота на ответника топлинна енергия, чиято
цена последният не е заплатил, поради което моли съда да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи следните суми: сумата от
410,72 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 45,40 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г.,
сумата от 33,37 лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение"
за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.10.2021
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6,98 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 59955/2021 г. по описа на СРС,
1
87 състав. Претендира разноски.
Ответникът Р. Н. Б., чрез своя особен представител – адв. С. Д., е депозирал в
срок отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове, като
моли, същите да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност въвежда
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца .... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за
процесния период по отношение на процесния имот /че ответницата се явява
потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период/, че е
престирал топлинна енергия на ответницата в претендирания обем, както и дължимата
цена за престираната топлинна енергия. В тежест на ответницата е при доказване на
горните факти, да установи положителния факт на плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответницата е да установи, че е
заплатила дълговете на падежа.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за
частично основателни.
Собственик на 1/3 от процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер
.... за част от процесния период е бил наследодателят на ответника Ромил Н. Б., а за
останалата част самият ответник Р. Н. Б.. От приложената по делото служебна справка
от „НБДН“ се установява, че наследодателят на ответника Ромил Н. Б. е починал на
08.03.2020 г, като негов единствен наследник се явява брат му – ответникът Р. Н. Б..
Ето защо, съдът счита, че ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятия при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието „потребител”, от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 42
2
от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено,
че потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице
потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по
делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и
обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения
имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него
и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия от 2016 г. за периода от м.11.2019 г. до м.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
3
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода са възложени на третото лице помагач ....
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по изготвената и
приета по делото съдебно-техническа експертиза, че през исковия период за абонатния
номер на ответника са начислявани суми за отопление и за топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация. Съгласно експертизата, по прогнозен дял е начислена стойност
на топлинна енергия в размер на 241,63 лв. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един
от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ,
бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата,
и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени
в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този
период суми са били завишени или занижени. Според съдебно – техническата
експертиза, при отчитане на резултата от изравнителните сметки, посочената сума
следва да бъде увеличена със сумата от 169,10 лв., представляваща сума за доплащане.
Или общата дължима главница за ползавана топлинна енергия за процесния период се
равнява на сумата от 410,73 лв.
Ответникът не установи плащане, поради което съдът намира иска за изцяло
основателен идоказан.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 33,37 лв. за периода за периода от
м.09.2018 г. до м.04.2020 г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите
условия на договорите между ... и търговец за извършване на услугата „дялово
разпределение“ на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
4
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на
ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
следователно от този момент настъпва и материално - правната последица от
предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116, б. „б.”, пр.І ЗЗД.
Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
съда - 19.10.2021 г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл.
33 от тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 -дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради
това и съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на
настъпване на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след
срока, за който се отнасят), вземанията на ищеца за ползвана топлинна енергия не са
погасени по давност, поради което възражението в тази насока се явява
неоснователно.
Вземанията на ищеца за такса за дялово разпределение също не са погасени по
давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените
5
разпоредби на Общите условия на ищеца от 2016 г. следва, че макар да са изискуеми
след изтичането на 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят месечно
дължимите суми, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението
си за заплащане цената на топлинната енергия в 45-дневен срок от издаване на общата
фактура за целия отчетен период – съответно от 15.09.2019 г.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза, мораторната лихва върху неплатената сума за
ползвана топлинна енергия в имота за абонатния номер на ответника за процесния
период се равнява на сумата от 45,32 лв.
Искът е основателен и следва да бъде уважен именно за тази сума, а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 45,40 лв. същият следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда, поради което
акцесорната претенция за сумата от 6,98 лв. се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Доколкото не е изтекъл предвиденият в закона тригодишендавностен срок преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
съда, установените за основателни вземания на ищеца за лихви за забава не са
погасени по давност.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 75
лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от исковите претенции ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца част от тези разноски, равняващи се на сумата от 73,93 лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса за
разглеждане на предявените искове (25 лв.), за възнаграждения на вещи лица (700 лв.),
за възнаграждение за особен представител на ответника (400 лв.) и за юрисконсултско
възнаграждение (100 лв.) в общ размер от 1225 лв., която съобразно уважената част от
исковете следва да бъде редуцирана до сумата от 1207,58 лв., която ответникът следва
6
да бъде осъден да заплати на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, ответникът също има право на разноски както за заповедното
производство, така и за настоящото исково производство, но доколкото такива не са
направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Р. Н. Б., ЕГН **********, дължи на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление ..., следните суми: сумата от 410,72 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 45,32 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването
на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г., както и сумата от 33,37
лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от
м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 59955/2021 г. по описа на СРС,
87 състав., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите над тези суми до пълните
предявени размери, като неоснователни и като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Н. Б., ЕГН **********, да
заплати на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ....., сумата от 73,93 лв. -
разноски в заповедното производство, както и сумата от 1207,58 лв. - разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ...., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7