Решение по дело №266/2019 на Софийски окръжен съд

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                              гр. София, 20.09.2019 г.

 

                              В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                                                          ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 266 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 26 от 11.02.2019 г., постановено по гр. д. № 702/2018 г. на Ихтимански районен съд, е отхвърлен предявения от ЕТ „А.Я.”*** П. ***, И.В.П. и М. П.П., иск за установяване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответниците да му предадат владението върху реална част с площ 53 кв.м. от недвижим имот УПИ V-681 в кв. 71 по Застроително разрешение и ЧИЗРП по плана на гр. К., която част е заключена между дворищнорегулационната линия между УПИ ХІ-680 и УПИ V-680 и изградената преградна стена в двора на УПИ V-680 и съществуващата преградна стена в сграда „Авточасти”.

            Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения иск. В жалбата се излагат възражения срещу извода на районния за нищожност на регулационния план от 1997 г., с който според ищеца са били обособени придобитите от страните с договори за продажба на обособени части от общинско предприятие урегулирани поземлени имоти, както и срещу извода за придобиване на процесните 53 кв.м. площ от ответниците по давност.

            Ответниците по възивната жалба оспорват същата и настояват обжалваното решение да бъде потвърдено.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Ихтиманският районен съд е бил сезиран  предявени от ЕТ „А.Я.” срещу ЕТ „И.П.– В.”, И.В.П. и М.П.П. искове за признаване за установено правото на собственост на ищеца върху реална част от УПИ V-681, кв. 71 по Застроително решение и ЧИЗРП от плана на гр. К., одобрен с Решение № 6 от 26.02.1997 г. на СТУСА, гр. К., която реална част с площ 53 кв.м. /уточнена с писмена молба, приета в с.з. на 23.01.2019 г./ е заключена между дворищнорегулационната линия между УПИ ХІ-680 и УПИ V-680 и изградената преградна стена в двора на УПИ V-680 и съществуващата преградна стена в самата сграда „Авточасти”, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху тази част.

            Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на основание сключен на 23.04.1998 г. с Община К. договор за продажба на обособена част от общинско предприятие на недвижим имот, представляващ УПИ V-680 в кв. 71 по пана на гр. К. с площ 812 кв.м., заедно с 2/3 ид. части от сграда „Авточасти” с площ 244 кв.м. Твърди, че с договор за продажба на обособена част от общинско предприятие от 22.04.1998 г. ответниците са закупили недвижим имот – УПИ VІ-680, кв. 71 по плана на гр. К. с площ 902,50 кв.м., заедно с построените в него сгради – пазачница, железарска работилница, склад за материали и авточасти, и 1/3 ид.част от сграда „Авточасти” с площ 107 кв.м.  Твърди се, че след направени изменения в плана за регулация досежно УПИ VІ-680 и извършена продажба на част от имота, понастоящем ответниците са собственици на УПИ ХІ-680, който граничи със собствения на ищеца УПИ V-680.  Р         егулационната линия между двата УПИ  не била материализирана на място, а при извършения на 08.05.1998 г. въвод във владение на ищеца в имота му била посочена преградна стена, разделяща сграда „Авточасти” между него и ответниците в идеални части съобразно договорите за продажба. Ищецът твърди, че в периода юни-юли 1998 г. съвместно с ответниците изградили масивна ограда между двата УПИ от северната страна – р. Марица в посока юг – до сграда „Авточасти”. Твърди, че с констативен акт № 3 от 21.02.2018 г. на служител в Дирекция „ТСУ” при Община К. било констатирано, че преградната стена е изградена изцяло в собствения на ищеца УПИ, като в южната си част отстои на 2,29 м. от дворищнорегулационната линия, а в северната си част съвпада с нея.  Твърди, че ответниците ползват част от имота на ищеца с  площ 39 кв.м., заключен между дворищнорегулационната линия и изградената преградна стена в двора на имота и съществуващата преградна стена в самата сграда „Авточасти”, което е видно от горепосочения констативен протокол и от мотивираното предложение за изменение на плана за регулация, по повод на което е издадена Заповед № РД-04-646/08.11.2017 г. – обжалвана от ищеца. Твърди, че процесната площ от 39 кв.м. е обозначена със жълт цвят в представеното с исковата молба мотивирано предложение за изменение на план за регулация /л. 50 от делото/.

            С подадения от ответника И.В.П. – лично и в качеството си на ЕТ „И.П.– В.”, отговор на исковата молба, се излага становище за неоснователност на предявения иск.  Твърди се в отговора, че с договор от 22.04.1998 г. ответникът ЕТ „И.П.– В.” по време на брака си с ответницата М. П.П. е придобил собствеността на обособена част от общинско предприятие, включваща парцел VІ-680 в кв. 71 в гр. К., представляващ част от имот пл. № 680, включващ в себе си дворно място с площ 902,50 кв.м. и описаните в договора сгради, сред които е 1/3 ид. ч. от сграда „Авточасти”. След извършени впоследствие продажби на част от имота, делби и частично изменение на ПУП за УПИ VІ-680, бил образуван настоящия УПИ ХІ-680 с площ от 426 кв.м., който е идентичен със северната част на закупения с договора за приватизационна продажба УПИ VІ-680, ведно с изградените в тази част сгради, за които има издадено разрешение за ползване като строеж „Дърводелска работилница”. В новообразувания УПИ ХІ-680 попадала и 1/3 ид.ч. от сграда „Авточасти”, която част била посочена в договора с площ 107 кв.м. Твърди се, че границата между имота на ищеца и имота на ответника минава по вътрешната стена на сградата, като от дясната страна е механичната работилница „Цех а авточасти” на ищеца, а от лявата страна е монтажно помещение „Дърводелска работилница” на ответниците. Бившата част  от сградата „Авточасти” била с променено предназначение – „Дърводелска работилница”, съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация. Твърди се, че през лятото на 1998 г. ищецът в отсъствието на ответника иницирал даването на линия за строителство на масивна ограда между двата поземлени имота, след което излял бетоновите основи на оградата. Впоследствие ответникът се включил в по-нататъшния строеж на оградата и съвместно с него същата била построена до кота 2,50 м. През 2004 г. ищецът сам, без съгласието на ответника, надстроил оградата до кота 3,25 м. Сочи се, че в извършеното по повод искане на ответника през 2002 г. за удостоверяване на законността на изградените в имота му обекти и нанасянето им в кадастъра геодезическо заснемане, границата между двата имота била отразена така, както е материализирана на място и съществува от 1998 г., и до настоящия момент тя не е променяна. С отговора е направено възражение за придобиване на процесната спорна площ по давност чрез владението й от ответника от сключването на договора за продажба на обособена част от общинско предприятие на 22.04.1998 г.

            В писмения отговор на ответницата М. П.П. се излагат съображения за неоснователност на иска, аналогичи с изложените в отговора на ответника ЕТ „И.П.– В.”.

            В съдебно заседание пред районния съд на 23.01.2019 г. ответниците са направили възражение за нищожност на решение №6 по протокол № 3/26.02.1997 г., с което е прието частично изменение на ЗРП на стопанския двор в гр. К. /описано по-долу във фактическата страна/, като издадено от некомпетентен орган и липсата на правни основания за издаването му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            С акт за държавна собственост № 1068/1995 г. на ОНС – К. е актуван като държавен имот пл. № 680 в кв. 71 в гр. К. с площ от 6300 кв.м. В акта са описани съществуващите в имота сгради, сред които са: авточасти с площ 320 кв.м., пазачница с площ 21 кв.м. железарска работилница с площ 98 кв.м. и складове за материали /авточасти/ с площ 123 кв.м.  Посочено е в акта, че имотът е предоставен на „Е.–С.” ЕАД.

На 23.04.1998 г. между община К. и ЕТ „А.Я.” е сключен договор за продажба на обособена част от общинско предприятие със следния предмет: обект „Авточасти”, обособена част от общинско предприятие „Е.-С.” ЕАД, включващ недвижим имот парцел V-680, кв. 71, с адрес гр. К., ул. „Средна гора”, представляващ част от имот пл. № 680, кв. 71 по регулационния план на гр. К.. Посочено е в договора, че имотът включва в себе си: дворно място /земя/ - 812 кв.м. и 2/3 от сграда „Авточасти” – 244 кв.м., при граници: от юг – вътрешна улица, запад – „Дърводелска работилница”, север – р. Марица и изток – „Г. – Б.”.

На 22.04.1998 г. между община К. и ЕТ „И.П.– В.” е сключен договор за продажба на обособена част от общинско предприятие със следния предмет: обект „Дърводелска работилница”, обособена част от общинско предприятие „Е.-С.” ЕАД, включващ недвижим имот парцел VІ-680, кв. 71, с адрес гр. К., ул. „Средна гора”, представляващ част от имот пл. № 680, кв. 71 по регулационния план на гр. К.. Посочено е в договора, че имотът включва в себе си: дворно място /земя/ - 902,50 кв.м., пазачница – 21 кв.м., склад за материали и авточасти – 98 кв.м., и 1/3 от сграда Авточасти, при граници: от югозапад – жилищни блокове, югоизток – улица, североизток – улица и „Авточасти” и северозапад – р. Марица.

Представена е скица № 398 от 30.04.1998 г., издадена от ОНС – гр. К., на парцел V-680, съгласно Застроително решение от 26.02.1997 г. и ЧИЗРП на СТУС – гр. К.. Посочено е в скицата, че се образуват 6 парцела /от І до VІ/.

Според обяснителната записка към извършеното от правоспособно по ЗКИР лице геодезическо заснемане по молба на ищеца вх. № 92-8-19/08.03.02 г. за нанасяне в кадастралния план на обект „цех за авточасти”, находящ се в имот пл. № 680-парцел V /л. 92 от делото/, към имота е изградена масивна ограда от север и от запад и полумасивна от изток и от юг. Площта на имота по геодезическо заснемане е 822 кв.м., а площта на сградата е 244 кв.м.

С нотариален акт № 34, т. ІІ, рег. № 1193, дело № 161 от 23.04.2001 г. на нотариус С. В. при Ихтимански РС, И.В.П. в качеството му на ЕТ „И.П.В.” и съпругата му М. П.П. продали на Б. С. К. 247/902,50 ид. части от дворно място, находящо се в гр. К., образуващо парцел VІ-680, в кв. 71 по плана на гр. К..

Със заповед № РД-15-78/14.03.2003 г. на кмета на Община К. е одобрено частично изменение на ЗРП като УПИ VІ-680 е разделен на два самостоятелни имота – УПИ VІ-680 и УПИ VІІІ-680 в кв. 71. На 09.06.2003 г. е издадено разрешение за ползване № 57 на дърводелска работилница със застроена площ от 360 кв.м. в УПИ VІ-680.

С договор за доброволна делба от 02.04.2003 г. с нотариална заверка на подписите на страните И.В.П. като собственик на ЕТ „И.П.В.”, М. П.П., Б. С. К. и Б. Х. К.а, е получен в дял от ЕТ „И.П.– В.”  и М. П.П. недвижим имот, представляващ дворно място с площ 655,50 кв.м., находящо се в гр. К., съставляващо УПИ VІ-680, кв. 71 по дворищнорегулационния план на града.

С нотариален акт № 153, т. ІІ, рег. № 4013, дело № 308/10.11.2011 г. на нотариус Р. Генев при Ихтимански РС, И. В. П. лично и в качеството му на ЕТ „И.П.– В.” и М. П.П., продали на Б. С. К. и Б. Х. К.а  229,50/655,50 ид. части от УПИ VІ-680 в кв. 71 по регулационня план на гр. К., ведно с пострените в южната част на имота масивна стопанска сграда – машинно, масивна стопанска сграда – помощни помещения /точиларна и лепачна/ и навес пред тях.

Със заповед № РД-15-193/26.04.2012 г. на кмета на Община К. е одобрено частично изменение на плана за регулация в обхват УПИ VІ-680 и УПИ VІІІ-680, като е преместена регулационната линия между двата имота и са образувани два нови имота – УПИ ХІ-680 и УПИ ХІІ-680.

Съгласно нотариален акт за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти№ 112, т. ІІ, рег. № 2727 от 12.07.2017 г. на нотариус Р. Генев, И.В.П. лично и като ЕТ „И.П.– В.” и М. П.П. получават в дял УПИ ХІ-680 в кв. 71 по плана на гр. К., а Б. К. и Б. К.а получават в дял УПИ ХІІ-680 в кв. 71 по плана на града.

Представен е констативен протокол от 29.08.2016 г. на служители при Общинска администрация – К., според който в УПИ V-680 е построен тухлен зид без строителни книжа с дължина 12,90 м. и височина 3,25 м., който отстои в южния си край на 229 м. от неприложената двоищно-регулационна линия, а в северния си край съвпада с нея. В констативния акт е инкорпорирана окомерна скица, на която е отразено разположението на тухления зид.

Със заповед № РД-04-646/08.11.2017 г. на кмета на Община К. е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП на УПИ ІV-680, V-680 и ХІ-680 в кв. 71 и ИПУР по Застроително разрешение и парцеларен план за бившия стопански двор на ДПУ К., на основание чл. 134, ал.2, т. 4 от ЗУТ – установена явна фактическа грешка – дворищните регулационни линии между горепосочените урегулирани поземлени имоти не съответстват на винаги ползваните на място от бившите наематели. Неразделна част от заповедта е мотивирано предложение на изменение на плана за регулация /л. 50 от делото/. С влязло в сила на 27.02.2019 г. решение по адм. дело № 1230/2017 г. на Административен съд – София област е отменена Заповед № РД-04-646/08.11.2017 г. на кмета на Община К..

Представен е констативен акт № 3/21.02.2018 г. на комисия при Община К. за строеж – масивна преградна стена – ограда в УПИ V-680, изпълнен през 1998 г. от ЕТ „А.Я.” и ЕТ „И.П.– В.” до кота 3,25 м., според който масивната преградна стена е разположена изцяло в УПИ V -680 в кв. 71 по плана на гр. К., като отстои в южния си край на 2,29 м. от неприложената дворищнорегулационна линия с УПИ ХІ-680, а в северния си край съвпада с нея. В констативния акт е приложена окомерна скица на разположението на строежа в имота.

Представено е препис-извлечение от решение № 16 по протокол №9/30.10.1996 г. на СТСУСА при Община К., с което е приета прeпската за преотреждане статута на ползване на имот пл. № 680 в кв. 71 по плана на гр. К. в терен за стопанска дейност на „Е.С.” АД на основание чл. 32, ал.1, т. 1 от ЗТСУ по сини черти и надписи.

Представен е протокол № 8/28.11.1996 г. на ОС – гр. К., видно от който на основание чл. 32, ал.1, т. 1 от ЗТСУ и чл. 21, т. 11 и чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, е взето решение за преотреждане статута на ползване на имот пл. № 680, кв. 71 по плана на гр. К. от жилищен комплекс за стопанска дейност.

Представено е препис- извлечение от решение № 6 по протокол № 3/26.02.1997 г. на СТСУСА при Община К., с което се приема ЧИЗРП и застроително решение на стопански двор на „Е.-С.” ЕАД, находящ се в имот пл. № 680 в кв. 71 по плана на гр. К., на основание чл. 108 от ППЗТСУ.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Хр. Ч., актуалният кадастрален и действащ регулационен план на гр. К. е от 1977 г. Процесните имоти попадат в имот пл. № 680, като на този план не са отразени последващи изменения. През 1996 г. има предложение за промяна на статута на имота от жилищен комплекс в терен за стопанска дейност на „Е.-С.” АД. На копие от плана на паус е изработен план за регулация по ЗТСУ, който в началото съдържа седем парцела, номерирани от І до VІІ. В последствие са разработени частични изменения на плана – през 2003 г. е изработено ново ЧИРП, с което в южната част на УПИ VІ-680 е отделен нов УПИ – VІІІ-680. През 2012 г. с ЧИРП на УПИ VІ-680 е отделен терен, който е присъединен към УПИ VІІІ-680. Извършено е преименуване на УПИ –тата, като УПИ VІІІ-639 става УПИ ХІІ-680, а УПИ VІ-680 става УПИ ХІ-630. С тези изменения границата между УПИ VІ, респ. УПИ ХІ-680 и УПИ V-680 не се засяга. Стари кадастрални граници между двата УПИ не съществуват. Старите кадастрални граници съществуват само за имот пл. № 680. На приложена към заключението комбинирана скица със сини линии са обозначени границите на имотите по ЧИРП от 1997 г., а с черни линии – заснетите на място граници. При разпита му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че изобразената на скицата черна линия е съществуващата стена вътре в сградата и извън нея. Границата по плана преминава през помещенията вътре в сградата. Площта от 103 кв.м. е площта на сградата по плана, като от нея са изключени 26 кв.м., попадащи съгласно плана в другия имот.

Според показанията на св. Ю. К. /племенник на И.П., през 1998 г. той работел в дърводелския цех на вуйчо си. В края на лятото същата година била направена ограда между имотите на А. Я. и И.П., като между тях тогава не е имало спор относно оградата, а за такъв спор свидетелят научил преди 1 година.

Според показанията на св. Г. Ц. /служителка в общинската администрация – К. от 1997 г./, тя е работела със страните по време на приватизацията в бившия стопански двор. На ЕТ „И.П.В.” била продадена западната част от голям урегулиран поземлен имот, в северната част на който имало част от страда, обща с цеха за авточасти. Според свидетелката, регулационната линия на имота е трябвало да минава по калканната стена на тази сграда. При въвода във владение на страните били предадени частите от сградите и машините и съоръженията, а прилежащата земя трябвало да се трасира от купувачите и да се изградят огради съобразно предвидените парцели. Към момента на въвода нямало ограда между имотите. През 2016 г. свидетелката посетила имотите по повод сигнал за незаконно строителство и видяла изградена масивна ограда между двата имота, която била незаконна.

           С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС – за признаване за установено, че ищецът е собственик площ от 53 кв.м., съставляваща реална част от недвижим имот, представляващ според твърденията в исковата молба, УПИ V-680 по Застроително разрешение и ЧИЗРП на плана на гр. К., одобрен с решение № 6/26.02.1997 г. на „СТСУСА” при Община К., и за осъждане на ответниците да предадат владението върху тази част. Процесната реална част видно от съдържанието на исковата молба е заключена между дворищнорегулационната линия между собствения на ищеца УПИ V-680 и съседния УПИ ХІ-680, собственост на ответниците, и изградената преградна стена в УПИ V-680 и съществуващата преградна в разположената в двата имота сграда „Авточасти”.

            Ищецът основава собственическата си претенция досежно така описаната процесна реална част на твърдението, че по силата на договор за продажба на обособена част от общинско предприятие е придобил правото на собственост върху УПИ V-680, част от който са процесните 53 кв.м., които неоснователно се владеят от ответниците, като съществуващата между този имот и съседния УПИ ХІ-680 ограда не съвпада с регулационната граница между двата имота, а попада изцяло в неговия имот.

            От своя страна ответниците са възразили, че границата между двата имота съвпада с съществуващата и материализирана на място ограда, както и че са придобили спорната част по давност с начален момент на владението от изграждането на оградата през 1998 г. В хода на делото са релевирали възражение за нищожност на горепосоченото решение на  „СТСУСА” от 26.02.1997 г.  за приемане на ЧИЗРП на гр. К..

При така изложените в исковата молба фактически твърдения относно границата между собствените на страните имоти и с оглед направените от ответниците възражения в тази насока, основно за изхода на спора по предявения ревандикационен иск е установяването на предмета и пространствения обхват на придобитото от ищеца право на собственост с легитимиращия го договор за продажба на обособена част от общинско предприятие.

Установено е от представените писмени доказателства, че след приватизационна процедура по ЗППДОбП /отм./ ищецът ЕТ „А.Я.” е сключил на 23.04.1998 г. с Община К. договор, с който е придобил обособена част от общинско предприятие „Е.-С.” ЕАД, включваща част от сграда „Авточасти” с площ 244 кв.м. и дворно място с площ 812 кв.м. при граници: от юг – вътрешна улица, запад – „Дърводелска рабитилница”, север – р. Марица и изток – „Г. – Б.”. В описанието на предмета на договора дворното място е индивидуализирано като парцел V-680 в кв. 71, представляващ част от имот пл. № 680, кв. 71 по регулационния план на гр. К.. Този договор е сочен от ищеца като придобивно основание на твърдяното от него право на собственост върху УПИ V-680 по плана на гр. К., в рамките на който се включва претендираната от него площ.

Когато се касае за урегулиран поземлен имот, пространственият обхват на правото на собственост върху него се определя от регулационните граници на имота, определени с регулационния план.

 В случая обаче не са налице доказателства за статут на описаното дворно място, предмет на горепосочения договор за продажба на обособена част от общинско предприятие, като самостоятелен урегулиран поземлен имот. Установено е от представените писмени доказателства и заключението на СТЕ, че закупеното от ищеца с процесния договор дворно място попада в имот пл. № 680 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. К. от 1977 г., като на този план не са отразени последващи изменения.  Няма данни за извършено по надлежния законов ред изменение на регулационния план от 1977 г. чрез образуването на парцели от имот пл. № 680 в кв. 71, в частност да е образуван УПИ V-680, какъвто е посочен като предмет на договора за продажба на обособена част от общинско предприятие от 23.04.1998 г., и какъвто ищецът твърди да е придобил чрез този договор. Във връзка с твърдяното от ищеца обособяване на отделни урегулирани поземлени имоти от имот пл. № 680, сред които е придобития от него УПИ V-680 с договора а продажба на обособена част от общинско предприятие, по делото са налице следните писмени доказателства: решение № 16 по протокол № 9/30.10.1996 г. на СТСУСА при Община К., с което се приема преписката по преотреждане на статута на ползване на имот пл. № 680 в кв. 71 по плана на гр. К. в терен за стопанска дейност на „Елиджик- С.” ЕАД; решение № 70 по протокол № 8/28.11.2996 г. на ОС – гр. К., с което е дадено съгласие да бъде преотреден статута на ползване на имот пл. № 680 в кв. 71 по плана на гр. К. от жилищен комплекс за стопанска дейност;  решение № 6 по протокол № 3/26.02.1997 г. на СТСУСА при Община К., с което е прието ЧИЗРП и застроително решение на стопански двор „Е.-С.” ЕАД – гр. К., находящ се в имот пл. № 680 в кв. 71 по плана на гр. К., на основание чл. 108 от ППЗТСУ. Първите две решения касаят промяната на предназначението на имот пл. № 680 в кв. 71, включен в общинското предприятие, предмет на продажбата, и те нямат самостоятелно значение за преценката за обособяването на самостоятелни урегулирани поземлени имоти в рамките на имот пл.  680, чиято промяна на статута на ползване е предмет на тези решения. Третото решение /№ 6 по протокол №3/26.02.1997 г. на СТСУСА/ е сочено в представената скица на УПИ V-680 като акт, с който е утвърдена дворищната регулация чрез обособяването му като самостоятелен имот.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗТСУ /отм./ и чл. 8 от ППЗТСУ /отм./, съветите за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура /СТСУСА/ са помощни органи на общините при осъществяване на функциите на чл. 1, ал. 2 от правилника. Решенията на СТСУСА подлежат на утвърждаване от кмета на общината / чл. 4, ал. 2 от ЗТСУ и чл. 8, ал. 9 от ППЗТСУ/, след което те придобиват задължителна за всички юридически и физически лица сила. Съгласно чл. 6, т. 7 от ЗТСУ, измененията на подробните градоустройствени планове, както и кварталнозастроителните и силуетни планове се одобряват от кмета на общината. Едва след приключване на процедурата по утвърждаване на решението на съвета, кмета на общината може да издаде заповед по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ за изменението на застроителния, регулационен и кадастрален план.

С оглед на горецитираните разпоредби, така взетото от СТСУСА при община Косетнец решение по протокол № 3/26.02.1997 г., с което е прието ЧИЗРП и застроително решение, е само част от фактическия състав на изменението на ЗРП. Такова решение само подготвя издаването на крайния административен акт – заповед на кмета на общината за одобряване на изменението на плана, с който завършва процедурата и настъпват правните последици на регулационната промяна.

Следва да се отбележи, че посоченото в горепосоченото решение на „СТСУСА” при община К. правно основание за постановяването му – чл. 108 от ППЗТСУ, не дава основание за извод за липса на  необходимост от утвърждаване на решението от кмета на общината. Разпоредбата на чл. 108 от ППЗТСУ /отм./ урежда застрояването извън строителните граници на населените места – чрез частично застроително решение. Съгласно действащата към момента на приемане на процесното решение редакция на чл. 98, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, застроителните решения се одобряват от главния архитект при общината, като в случаите по ал. 3 на същата разпоредба одобреното застроително решение е основание за изменение на действащия план по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ. Компетентен  да извърши изменението на регулационния план е кметът на общината /чл. 6, т. 7 от ЗТСУ/. В приложимата с оглед датата на приемане на процесното решение на „СТСУСА” редакция на чл. 75 от ППЗТСУ /отм./ от 1985 г. е изрично е посочено, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове, както и частичните им изменения. В случая както бе посочено, по делото няма данни за издадена от кмета на община К. заповед за одобряване на частично изменение на застроителния и регулационен план с обособяване на самостоятелни УПИ – та от имот пл. № 680 в кв. 71 по регулационния план на града, и няма данни за делегиране на такава компетентност за одобряване или изменение на подробни устройствени планове съобразно разпоредбата на чл. 184 от ЗТСУ /отм./.

Предвид горното се налага извод, че не е осъществено частично изменение на ЗРП досежно имот пл. № 680 по кадастралния и регулационен план на гр. К. от 1977 г. чрез обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти от него. Предвид това пространственият обхват на правото на собственост на страните върху придобитите от тях с договорите за продажба на обособени части от общинско предприятие не могат да бъдат определени по регулационната линия по твърдяното изменение на плана, извършено с ЧИЗРП  от 1997 г.  При липсата на частично изменение на плана с образуване на самостоятелни УПИ-та, предхождащо сключените между страните и община К. договори от 1998 г., следва са се приеме, че всеки от купувачите по тези договори е придобил реална част от имот пл. № 680 в кв. 71 по плана от 1977 г., съставляваща прилежаща земя към сградите, представляващи обособен части от общинското предприятие „Е.-С.” ЕАД по смисъла на § 2 от ЗППДОП /отм./. Именно като прилежаща земя към съответните сгради /организационни структури в предприятието, самостоятелно осъществяващи стопанска дейност по смисъла на горепосочената разпоредба/ са индивидуализирани придобитите от страните с договорите за продажба от 1998 г.  дворни места в приетите преди сключването на договорите приватизационни оценки на обектите. Поради това за придобиването им чрез правна сделка е била неприложима забраната по чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, тъй като се касае за прилежащи площи към сгради, представляващи обособени части от предприятие. Отделно от това, по делото не е установено към момента на сключване на договора за продажба на обособена част от общинско предприятие включеният в предмета му недвижим имот  да е бил в регулация – няма данни  имот пл. № 680, част от който е бил предмет на този договор, да е бил включен в границите на дворищнорегуалционния план на населеното място. Според заключението на СТЕ имотите на страните попадат в имот пл. № 680 по плана от 1977 г., на който план не са отразени последващи изменения, касаещи отреждането на УПИ за този имот. Дани за такова отреждане не се съдържат и в останалите приети по делото писмени доказателства.

  Недвижимият имот, предмет на сключения от ищеца договор за продажба на обособена част от общинско предприятие, е индивидуализиран по местонахождение, граници и площ, които индивидуализиращи белези определят пространственият обхват на придобитото от ищеца право на собственост върху придобитата земя. Посочената в договора за продажба площ на закупеното от ищеца дворно място е 812 кв.м., а границите му са – юг – вътрешна улица, запад – „Дърводелска работилница”, север – р. Марица и изток – „Г. – Б.”

Установено е, че непосредствено след сключването на договорите за продажба, между имотите на страните е построена ограда съобразно извършения им въвод във владение. В рамките на тази ограда и калканната стена на попадащата в двата имота сграда „Авточасти”, обособени части от която е закупила всяка от страните, имотите са ползвани от тях от закупуването им до настоящия момент.

От обяснителната записка към извършеното по молба на ищеца от 2002 г. геодезическо заснемане на имота му се установява, че заснетата на място с геодезическото заснемане площ на така ограденият с процесната ограда имот на ищеца е 822 кв.м. / с 10 кв.м. повече от описаната в договора площ от 812 кв.м./. Следователно, ищецът реално ползва площ, каквато е закупил с договора за продажба /дори повече от нея/. По делото не са налице други доказателства, които да опровергават констатациите в посочената обяснителна записка относно реалната площ на имота по съществуващата между него и имота на ответника ограда.  Именно в тези рамки – по построената през 1998 г. ограда между двата имота, са пространствените предели на придобитото от ищеца с договора за продажба на обособена част от общинско предприятие право на собственост върху имота. Косвен аргумент в подкрепа на този извод може да се изведе от мотивната част на издадената заповед № РД-04-646/2017 г. на кмета на Община К., с която е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП на основание чл. 134, ал.2, т. 4 от ЗУТ, в която мотивна част е посочено, че дворищнорегулационните линии между УПИ V-680 и УПИ ХІ-680 не съответстват на винаги ползваните от бившите наематели, и е предложено дворищната регулация да бъде утвърдена по материализираната на място граница между имотите. Действително, тази заповед няма самостоятелно правно значение за спора относно границите между имотите на страните, тъй като от една страна е отменена от съда, а от друга – дори и да не беше отменена, тя не би могла да произведе правни последици предвид извода за липса на надлежно одобрен предходен план за регулация, който да бъде изменен. Самото издаване на такава заповед обаче може да се цени като индиция за това, че действителната воля на продавача по сключените със страните приватизационни договори, респ. целта на приватизацията на общинското предприятие, е била разделяне на недвижимия имот като част от продаваемото общинското предприятие съобразно начина и границите, в които те са ползвани от бившите наематели. В този смисъл са и показанията на св. Г. Ц., която като служител на общинската администрация се е занимавала с приватизацията на общинското предприятие. А безспорно е, че именно в тези граници ищецът по делото ползва и понастоящем придобития от него недвижим имот.

 По делото нито се твърди, нито се установява ищецът да е придобил спорната част /заключена между съществуващата ограда и твърдяната регулационна граница между УПИ V-680 и УПИ ХІ-680, за които както се прие по-горе, няма одобрено частично изменение на ЗРП/ на някакво друго основание след сключването на договора за продажба от 23.04.1998 г. Поради това претенцията на ищеца, че е собственик на процесната част е неоснователна.

Досежно претендираната от ищеца част от имота, върху която попада част от сградата „Авточасти”, следва да се посочи, че аналогично с извода относно незастроената част от придобития недвижим имот, за разделителна граница между придобитите от страните части от бившата сграда „Авточасти” не може да се приеме дворищнорегулационната граница по ЧИЗРП от 1997 г., тъй като такова частично изменение на плана не е осъществено. Всяка от страните е придобила реална част от тази сграда с определена площ и конструктивни характеристики съобразно описанието им в изготвените приватизационни оценки, въз основа на които са сключени договорите за продажба. Тези части са били фактически обособени като самостоятелни обекти за осъществяване на определени стопански дейности, което е в съответствие със смисъла на  §2 от ДР на ЗППДОП /отм./. С оглед на това и предвид наличните доказателства относно състоянието на сградата „Авточасти”, следва да се приеме, че разделителната линия между придобитите от всяка от страните части от тази сграда е по калканната стена, която разделя сградата на отделни помещения със самостоятелно функционално предназначение. Установено е от горецитираната обяснителна записка към геодезическото заснемане на имота на ищеца, че площта на ползваната от него сграда е 246 кв.м., т.е. с 2 кв.м. повече от посочената в договора площ на същата. Следователно, той ползва такава площ от сградата, каквато е придобил с договора. Същевременно, няма данни ищецът да е придобил на каквото и да е основание процесната част от сградата, заключена между твърдяната от него регулационна граница между двата имота и съществуващата преградна стена /калканна стена/ в сградата. Тази част е собственост на ответника ЕТ „И.П.”  като част от придобитата от него с договора за продажба на обособена част от общинско предприятие от 22.04.1998 г. обособена част от сграда „Авточасти”.

Независимо от горните изводи и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че процесната площ е придобита от ищеца по силата на договора да продажба на обособена част от общинско предприятие от 1998 г., то ответникът ЕТ „И.П.” е придобил тази част по силата на давностно владение, възражение за което е направено от него.  Установено е, че той е упражнявал фактическата власт върху процесната незастроена част от имота най-рано от построяването на оградата през 1998 г., а върху процесната част от сградата „Авточасти” – от договора за продажба, сключен през същата година, до предявяването на иска през 2018 г., като по делото не са установени обстоятелства, водещи  до спиране или прекъсване на давността. Не е била налице пречката по чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, респ. по чл. 200 от ЗУТ, за придобиването по давност на процесната реална част по давност предвид изложения по-горе извод относно статута на имота, в който попада процесната част.

  С оглед на неустановяването, че ищецът е собственик на процесния имот, предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради съвпадането на извода на настоящата инстанция с този на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответниците по жалба искане, жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.

 

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

                 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 от 11.02.2019 г., постановено по гр. д. № 702/2018 г. на Ихтимански районен съд.

  

            ОСЪЖДА ЕТ „А.Я.”, ЕИК *********, със седалище и адрес а управление ***, да заплати на ЕТ „И.П.– В.”, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление ***, и М. П.П., ЕГН **********, с адрес ***,  сумата 1200  лева за разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.