РЕШЕНИЕ
№ 2522
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330105635 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 и чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С. Д. С. от с. Р. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната
страна да му заплати сумата 744, 50 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
713, 2 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през
периода ********* г. - ********* г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец
от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до датата на подаване на исковата
молба в размер общо на 168, 65 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по
изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив оспорва обективно съединените
искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в
отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е служител на МВР от ************ г., последно на длъжност
„*************“ към „**************“ при ответната ОД на МВР - гр. Пловдив.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от
1
************* г. на вещото лице по ССЕ С.К., действително през процесния период ищецът
е положил общо 624 часа нощен труд, полагащото му се за които възнаграждение му е било
изплатено от ответника, като отчитането на положения нощен труд се е извършвало на
тримесечие, а заплащането му – в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с
оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на
специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
неуредените от тях случаи), положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде
приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този
приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд.
Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, положените от ищеца часове нощен
труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143
стават 713, 2 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 744, 50
лева (които не са били изплатени на С.С.), а мораторната лихва върху тази сума за
посочения в исковата молба период е в размер общо на 168, 65 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери
(съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на ********** г. изменение на
обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими
размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и
по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от
18.04.2022 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер на 325 лева – платено адв. възнаграждение (колкото в
действителност е заплатил ищецът на пълномощника си, видно от представения Договор за
правна защита и съдействие, въпреки, че в Списъка на разноските е записал като направени
разноски изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, но без да е ангажирал
доказателства, че действително е заплатил такова), а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 100 лева ДТ и 150 лева депозит за ССЕ.
С оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на обективно съединените
искове съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и
като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от Директора Старши
комисар Д. Б.Б., ДА ЗАПЛАТИ НА С. Д. С., ЕГН **********, от с. Р., П. обл., ул. „****“ №
***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „********************, адвокат Т.А., СУМАТА 744, 50
2
лева, представляваща допълнително възнаграждение за 713, 2 часа нощен труд, приравнени
на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода ********** г. - **************
г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на
всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в
който е бил полаган нощният труд, до ********** г., В РАЗМЕР ОБЩО НА 168, 65 лева,
ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ ************ г.,
ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 325 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева ДТ и 150 лева депозит за ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
3