№ 1190
гр. С.З., 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500638 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на М. К. Р., чрез адв.
М. В. М. против определение № 2362 от 17.08.2022г., постановено по гр.д.№
160/2022г. по описа на Старозагорския районен съд, постановено по реда на
чл.248 ГПК.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага
подробни съображения за неправилност на постановеното определение в
заповедното производство. Моли да се отмени обжалваното определение.
В срока е постъпил писмен отговор от другата страна „АСВ“, ЕАД
гр.С., чрез юрисконсулт И.Н. с приложено пълномощно. Взема становище за
неоснователност на жалбата, а обжалваното определение намира за правилно,
обосновано, законосъобразно. Излага подробни съображения. Моли да се
отхвърли частната жалба и да се потвърди обжалваното определение.
Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение за
настоящото производство.
Алтернативно, в случай, че съдът осъди АСВ ЕАД да заплати разноски
на ответната страна по делото моли съдът служебно да направи прихващане.
Алтернативно, ако не направи това, моли съдът да даде указания на ответната
страна да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени
присъдените разноски по делото.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
1
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
Производството по гр.д. № 160/2022 г. по описа на РС –С.З. е
образувано по искова молба от „АСВ“ ЕАД срещу М. К. Р. от гр. С.З. за
установяване на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение. Видно
от приложеното ч.гр.д. № 5473/2021 г. по описа на РС С.З. „АСВ“ ЕАД е
поискал издаването на заповед за изпълнение срещу М. К. Р. по чл.410 ГПК за
вземане в размер на 14866,02 лв. главница, 5446 лв. договорна лихва и
обезщетение за забава – 1497.65 лв., заедно със законната лихва. Издадена е
заповед за изпълнение, но в дадения по чл. 414, ал.2 ГПК срок длъжницата е
възразила. Възражението й е подадено чрез процесуален представител – адв.
М. М., за което той е представил пълномощно и договор за правна защита и
съдействие. От договора е видно, че процесуалното представителство и
защита е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв – за оказване на помощ
на материално затруднено лице.
Производството по чл.422 ГПК е приключило с решение № 592 от
01.07.2022 г., с което е отхвърлен предявения от „АСВ“ ЕАД против М. Р.
установителен иск да се признае за установено по отношение на длъжника,
съществуването на вземането за посочените по – горе суми. Уважен е
осъдителния иск на „АСВ“ ЕАД. Присъдени са разноските в исковото
производство, в т.ч. на адв. М. е определено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. С молба от 14.07.2022 г. адв. М.
е поискал това решение за бъде изменено в частта за разноските, като му бъде
присъдено възнаграждение за представителството по ч.гр.д. № 5473/2021 г. в
размер на 1184.29 лв. С обжалваното определение първоинстанционният съд
е приел, че законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма
основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Приел е, тъй
като ответникът противопоставя правото си на мотивиране на възражението,
незапретено от закона, че следва да се отчете, че то трябва да бъде
упражнявано без злоупотреба, каквото би съставлявало възмездяването за
дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение
по чл. 414 ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете
възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване
само в производството по чл. 422 ГПК. Приел е също така, че
освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То било само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът
2
на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното
право.
С решението по иска с правно основание чл.422 ГПК съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски, съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това
производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за
неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство,
искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното
производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение – ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.12. Няма
законова забрана на длъжника в заповедното производство да се присъждат
разноски, ако такива са били направени. В случая, както бе посочено по-горе,
длъжникът не е направил такива във връзка с подаването на възражение, но е
поискано определянето на адвокатско възнаграждение с възражението.
Защитата на длъжника започва още в заповедното производство с връчването
на заповедта за изпълнение и възражението. Както заявителят следва да
попълни образеца на заявление и във връзка с това да направи разноски за
адвокатско възнаграждение, така и длъжникът следва да попълни образеца на
възражение, а и да изготви всякакъв друг вид документ, във връзка с което да
направи разноски.
С оглед на изложеното определението на районния съд се явява
неправилно. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, когато адвокат окаже безплатна
адвокатска помощ и съдействие, той има право на адвокатско
възнаграждение, защото услугата, предоставяна по реда на чл.38, ал.1 ЗА е
възмездна. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК
адвокатът има право да иска определянето на възнаграждение и за двете
производства. При преценка дължимостта на разноските, сторени в
заповедното производство, респ. при определянето им в условията на чл.38,
ал.2 ЗА, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено
възражение срещу издадената в полза кредитора ищец заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на
възражението по чл.414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в
приложение на чл.11 от Наредба №1/09.07.2004г. по аналогия, на основание §
1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл.11 от Наредбата урежда
подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство. Необходимо е
да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се
3
осъществява чрез подаване на частна жалба - чл.419 ГПК, искане за спиране -
чл. 420 ГПК и възражение - чл.414 ГПК, все действия, с които не се извършва
същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради
тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия
не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя
материален интерес. Той има значение единствено при определяне на
разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл.7, ал.7 от
Наредба №1/09.07.2004г. правило. Едва с отговора на исковата молба по
чл.422 ГПК, ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита
срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява
същинската отбрана срещу заявеното материално право. Ето защо,
претендираните от разноски за ползвана адвокатска услуга по повод подаване
на възражение срещу издадена заповед за изпълнение следва да бъдат в
размер от 200 лв. Затова съдът следва да присъди възнаграждение на
пълномощника - адвокат в размер на 200 лв.
В производството по гр.д. № 160/2022г. до приключване на съдебното
дирене ищецът не е направил възражение за липса на предпоставки за
предоставяне на безплатна правна помощ и тъй като в производството по чл.
248 ГПК такова възражение не може да се направи за пръв път, доколкото в
това производство не се събират нови доказателства, съдът намира, че не
следва да обсъжда възраженията на ответника по частната жалба за липса на
предпоставки за оказване на безплатна правна помощ.
В настоящото производство, доколкото съдът се занимава с
обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, не следва да
разглежда и да се произнася по искането за служебно прихващане на
присъдените на страните разноски, нито да дава указания на другата страна да
посочи банкова сметка за изпълнение.
Доколкото в настоящото производство частния жалбоподател няма
искане за разноски, съдът не следва да се произнася за разноски, нито по
възражението за прекомерност на адв. възнаграждение на другата страна.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2362 от 17.08.2022г., постановено по гр.д.№
160/2022г. по описа на Старозагорския районен съд, постановено по реда на
чл.248 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 592/01.07.2022 г., постановено по гр. д. №
160/2022 г. по описа на Районен съд – С.З., като ОСЪЖДА на основание чл.
4
38, ал.2 ЗА „А.С.В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
****************, представлявано от изп. директор Ю.Х.Ю., ЕИК *******,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., гр. П., ул. ********** сумата от 200лв.
(двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната правна
защита и съдействие по ч.гр.д. № 5473/2021 г. по описа на Районен съд – С.З.
на длъжника М. К. Р. от гр. С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5