№ 249
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502579 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261707 от 23.05.2022г., постановено по гр.д.№12904/2020г., СГС е
осъдил Прокуратура на РБ да заплати на Г. Д. М., ЕГН**********, на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ сумата от 5 000/пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществен вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД№4973/2012г. на СГС, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер
от 27 000лв., като неоснователен.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от съда обезщетение е
прекомерно и не е съобразено с тежестта на повдигнатото обвинение, наложената на лицето
мярка за неотклонение и продължителността на наказателното производство.При
обосноваване размера на обезщетението не е отчетено обстоятелството, че по отношение на
ищеца са били водени паралелно и други наказателни производства, същият има множество
криминалистични регистрации, което разколебава твърдението, че всички негативни
изживявания се дължат именно на действията на прокуратурата по процесното
НОХД№4973/2013г.Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не е
съобразено с установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост,
1
съществуващите към този момент икономически условия в страната, както и съдебната
практика в сходни случаи. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност да намали размера на
обезщетението.
В срок е постъпил отговор от ищеца, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е бил отхвърлен за разликата над
5 000лв., е постъпила жалба от ищеца, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е занижено, тъй като
не е съобразена тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на воденото
наказателно производства и младата възраст на ищеца към момента на повдигане на
обвинение.Същият е изживял изключително тежко предприетите спрямо него действия по
наказателно преследване.Съдът не е отчел и обстоятелството, че трудовото правоотношение
на ищеца с „Болса“ЕООД е било прекратено именно поради воденото срещу него
наказателно производство независимо от това, че в заповедта на работодателя е посочена
разпоредбата на чл.331 от КТ. Изложеното се установява от показанията на разпитания пред
първата инстанция свидетел, който в показанията си е посочил, че ищецът е работил като
барман в реномирано заведение и привличането му като обвиняем не е позволявало да
продължи да работи при същия работодател.Моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявения
иск.
Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания, които касаят неговата правилност.Не е спорно между страните, че
действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца за
извършено престъпление от общ характер са незаконни, доколкото същият е бил оправдан с
влязла в законна сила присъда, а се спори относно размера на следващото се обезщетение за
неимуществени вреди.
В процесния случай се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на
обвинение срещу пострадалото лице за извършено престъпление от общ характер, по което е
било оправдано, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез
нейните органи – прокуратура.Обезщетението, което пострадалото лице може да
претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от
увреждането.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
2
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
На първо място от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството
на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице.На ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7
от НК, тъй като за неговото извършване е предвидено наказание лишаване от свобода от 1г.
до 6г.
От голямо значение е периода, в който е започнало и приключило наказателното
производство с влязъл в законна сила акт на съда/прокуратурата/, който в процесния случай
възлиза на около 5г.
В процесния случай на привлеченото към наказателна отговорност лице е била
наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, но при определяне размера на
обезщетение следва да се отчете задържането му за 24 часа по реда на чл.63 от ЗМВР.С това
действие се нарушава личната свобода и неприкосновеност на лицето.Затова, в случаите,
когато същото е оправдано, причинените му в резултат на незаконното задържане под
стража неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.Редът, по който тези вреди се
обезщетяват е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като следващият се за тях размер се включва в
общия размер на дължимото обезщетение.По реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ държавата
самостоятелно отговаря за вреди само в случаите, когато задържането под стража е изрично
отменено като незаконно, като в този случай е без значение по какъв начин се е развило
досъдебното и съдебното производство.
Следва да се вземе предвид и това, че по отношение на ищеца е била постановена
оправдателна присъда още при разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
От показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецът е изживял тежко
повдигнатото му обвинение, вследствие на което е изпаднал в депресия.Усещал негативното
отношение на близки и познати, които били запознати с обвинението.
Неоснователни са оплакванията и на двете страни.По делото са представени
доказателства, че в периода от 22.03-18.04.2013г. са били образувани три наказателни
производства срещу ищеца за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК, които обаче са
били обединени в едно дело, тъй като е прието, че деянията са били извършени в условията
на продължавано престъпление.От горното следва, че всички негативни изживявания, които
е изпитал пострадалия се намират в причинна връзка именно с процесното дело.Наличните
данни за криминална регистрация на лицето, които са в резултат на заявителски материали
не обуславят по-нисък интензитет на търпените вреди, тъй като не се установява, че по тях
са били извършвани процесуални действия с участието на ищеца.Налице са данни за
образувано срещу него дело за кражба през 2005г., което е било прекратено поради изтекла
давност.Не се установява и твърдяната от ищеца причинна връзка между действията на
3
ответника и прекратяване на трудовото му правоотношение с „Болса“ЕООД, което е било
осъществено близо 2г. след повдигането на обвинение.По делото е представен Заповед
№96/19.11.2014г., от съдържанието на която се установява, че трудовото правоотношение на
ищеца е било прекратено поради инициатива на работодателя срещу заплащане на
обезщетение, което по своето естество е обективно основание за прекратяване на трудовата
връзка. От показанията на разпитаната свидетелка не се установява по какъв начин
предприетите срещу ищеца действия са станали достояние на неговия работодател, както и
това, че именно те са причината трудовото му правоотношение да бъде прекратено.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 5 000лв., а за разликата
отхвърлен като неоснователен.При определяне размера на обезщетението съдът съобрази
съдебната практика в сходни случаи : с Решение № 50267 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 412/2022 г., IV г. о. е присъдено обезщетение от 6 000лв. за идентично обвинение и при
същата мярка за неотклонение, по кратка продължителност на наказателното производство,
но при доказан по-висок интензитет на търпените вреди, който е бил обусловен от :
постановената на първа инстанция осъдителна присъда ; разглеждането на делото на три
инстанции ; проведени общо 17 съдебни заседания.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261707 от 23.05.2022г., постановено по гр.д.
№12904/2020г. на СГС в частта, в която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Г. Д. М.,
ЕГН**********, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 5 000/пет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди, причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по което е
бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД№4973/2012г. на СГС, а за разликата до
пълния предявен размер от 27 000лв., искът е бил отхвърлен като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5