Решение по гр. дело №56611/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20602
Дата: 13 ноември 2025 г.
Съдия: Славена Галинова Койчева-Пеева
Дело: 20241110156611
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20602
гр. С. 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. И.ОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110156611 по описа за 2024 годИ.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са пасивно субективно и обективно съедИ.ни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо
ответниците, а именно: 90,43 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлИ.а енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 28,35 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70948/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав,
както следва:
Р. М. У. – 3/4, а именно: 67,82 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлИ.а енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 21,26 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г.;
Р. О. У. - 1/4, а именно: 22,61 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлИ.а енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 7,09 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния
имот с аб. № находящ се в гр. С. ж.к. „Др.“, бблх .. еет. ап. било налице облигационно
отношение, въз основа на договор за продажба на топлИ.а енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлИ.а енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлИ.а енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за
който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
Ответниците, чрез назначения особен представител, са депозирали отговор на
1
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорват като недоказан факта на
осъществявано реално потребление на топлИ.а енергия от ответниците в процесния имот.
Посочват, че претендирана стойност на потребена топлИ.а енергия не е формирана в
съответствие с приложимата вътрешна правна уредба и наднационалната общностна правна
рамка. Обосновават доводи за незаконосъобразно изчисление и неправилно начисляване на
стойността на действително потребената топлИ.а енергия в имота. Релевират възражение за
изтекъл срок на погасителна давност върху процесните вземания. Излагат се подробни
аргументи за липса на облигационно отношение между страните, както и че през процесния
период ищецът е доставял топлИ.а енергия до имота в посоченото количество. Оспорват
твърдението на ищеца, че през процесния период в процесния имот е имало работещи
уреди, които да получават и консумират топлИ.а енергия, както и че между СЕС в сградата,
в която се намира процесния имот и „Топ. С.” ЕАД е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ. Оспорват, че между СЕС в сградата, в която се
намира процесния имот и ФДР има валидни правоотношения. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице-помагач „П. И.“ ООД, конституирано на страна на ищцовото
дружеството, не представя становище по основателността на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 70948/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответниците да заплатят разделно
(3/4 Р. М. У. и ¼ Р. О. У.) на ищеца следните суми: 90,43 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлИ.а енергия за период 01.05.2020 г. до 31.10.2020г. ведно със
законната лихва за период от 21.12.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 28,35 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 06.12.2023г. Заповедта е
връчена на длъжниците при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени
от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
От приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №47, том I, рег. №..., дело №42 от 29.10.2020г. по описа на нотариус Ч. Б. се
установява, че Р. У. лично и действаща като пълномощник на дъщеря си Р. У. е прехвърлила в
полза на ГергИ. М. и Ил. Ми. правото на собственост върху апартамент №№ находящ се в
гр. С. ж.к. „Др.“, бблх .. ет. По делото не са представени доказателства, от които да се
установява извършването на предхождащи обсъденото разпореждания с правото на
собственост или вещното право на ползване върху имота.
Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С. ж.к.
„Др.“, бблх ., в който е обективирано взето решение за упълномощаване на управителя на ЕС
да сключи договор с „П. С.“ ООД договор за извършване на услуга „дялово разпределение
на топлИ.а енергия“ в сградата.
По делото са приети представени от третото лице-помагач „П. И.“ ООД документи,
касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлИ.ата енергия в процесния имот.

По делото са приети общи условия на "Топ. С." ЕАД за продажба на топлИ.а енергия
за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлИ.а енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и
сметките за дялово разпределение на дружеството за топлИ.о счетоводство, съставени от
ищеца и от фирмата за дялово разпределение. Сумите за топлИ.а енергия, отдадена от
сградната И.талация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и
отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период
ответникът е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет.
2
Фирмата за дялово разпределение е посещавала имота по време на годишния отчет, като по
време на отчетите са попълнени документи. По данни на ФДР в имота има четири
монтирани отоплителни тела и се използва топла, вода съответно има водомер за топла вода,
по който се отчита разхода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от
сградна И.талация, ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела, и ТЕ за
загряване на топла вода. ТЕ за общи части не е начислявана. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлИ.а енергия за
отопление и ТЕ за топла вода за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. е в размер на 137,55
лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е премИ.л метрологична проверка.
По делото е приетото заключение по изготвената съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредита като компетентно и задълбочено изготвено.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлИ.а енергия в
твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлИ.а енергия за исковия период
се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно
лице от договор за продажба на топлИ.а енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлИ.а енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъедИ.ни към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлИ.а енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлИ.ата енергия, отдадена от сградната И.талация и от отоплителните тела в общите части
на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлИ.а
енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъедИ.н към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е
предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлИ.а енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлИ.а енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването ., следва да се приеме, че страните по спора са обвързани
от договор за продажба на топлИ.а енергия при действащите публично известни общи
условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлИ.а енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлИ.а енергия. Въз
основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че
през процесния период ответниците са притежавали собствеността върху процесния
топлоснабден имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлИ.а енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на
топлИ.а енергия за битови нужди от „Топ. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
3
ищецът има задължение да доставя топлИ.а услуга в имота, а ответникът – да заплаща
цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 1№ ал. 1 ЗЕ разпределението на топлИ.ата енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлИ.ата енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлИ.а енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „П. И.“ ООД за извършване на
И.ивидуално измерване на потреблението на топлИ.а енергия.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлИ.ата енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлИ.а енергия, отдадена от сградната
И.талация, топлИ.а енергия за отопление на общите части и топлИ.а енергия за отопление на
имотите. В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ да
отопление на имот, ТЕ за сградна И.талация и ТЕ за загряване на топла вода, като
стойността на потребената топлИ.а енергия е в размер на 137,55 лева. Предвид това,
възраженията на ответника по отношение на реалното доставяне на ТЕ се явяват
неоснователни.
Предвид това, съдът приема за доказан искът за главница за топлИ.а енергия в размер
на сумата от 90,43 лева, от която съразмерно с установените дялове в съсобствеността Р. М.
У. следва да заплати 67,82 лева, а Р. О. У. следва да заплат...61 лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлИ.а енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлИ.а енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи едИ.н правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в
общите условия И.ервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и вземанията на „Топ. С.”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на
„Топ. С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Топ. С.” ЕАД от
11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлИ.и
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 21.12.2023 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлИ.а енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 21.12.2020 г. Заявеният исков период
на дължимост на вземането за главница обхваща периода от 01.05.2020г. до 31.10.2020г. от
което следва, че процесните вземания са погасени поради изтекъл давностен срок, доколкото
последното вземане за потребена топлИ.а енергия за м. 10.2020г. е станало изискуемо на
16.12.2020 г.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради недължимост на
претендираните суми, представляващи неплатена цена на топлИ.а енергия за периода от
01.05.2020г. до 31.10.2020г., вследствие изтекъл срок на погасителна давност.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлИ.и услуги.
Съдът достигна до извода, че ответниците не дължат на ищеца цена за топлИ.а
енергия за периода от периода от 01.05.2020г. до 31.10.2020г. поради което претенцията за
присъждане на суми за начислена мораторна лихва се явява неоснователна предвид
акцесорния характер на вземането за лихва за забава.
4
Ето защо, съдът намира за неснователни исковете да присъждане на сумите за
начислени мораторни лихви върху погасеното по давност вземане за главница, за периода от
01.05.2020г. до 31.10.2020г., поради което установителните искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Изходът на делото предпоставя право на разноски само за ответниците съгласно чл.
78, ал. 3 от ГПК. Ответниците са представлявани от особен представител в настоящото
производство и заплащане на разноски в негова полза не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топ. С.” ЕАД, ЕИК: 8... с адрес: гр. С. ул. „Я.“ № ...
срещу Р. М. У., ЕГН:**********, с адрес: гр. С. ж. к. Др., ббл ет ап. със съдебен адрес: гр. С.
ж. к. "Г.Д." бл... вх ет аап обективно съедИ.ни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж. к. Др., ббл ет ап. с аб. № сумата от 67,82 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлИ.а енергия за период 01.05.2020г. до
31.10.2020г., ведно със законната лихва за период от 21.12.2023г. до изплащане на вземането
и сумата от 21,26 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до
06.12.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
70948/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради
погасяване на задълженията по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топ. С.” ЕАД, ЕИК: 8... с адрес: гр. С. ул. „Я.“ № ...
срещу Р. О. У., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ж. к. Др., ббл ет ап. със съдебен адрес: гр.
С. ж. к. "Г.Д." бл... вх ет аап обективно съедИ.ни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж. к. Др., ббл ет ап. с аб. № сумата о...61 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлИ.а енергия за период 01.05.2020г. до
31.10.2020г., ведно със законната лихва за период от 21.12.2023г. до изплащане на вземането
и сумата от 7,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до
06.12.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
70948/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради
погасяване на задълженията по давност.
Решението е постановено при участието на "П. И.“ ООД, като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5