Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 453
гр. Русе, 15.10.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 25 септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА
Г.ЕВА
Членове: НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря Н.Н. и в присъствието
на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело
№ 667 описа за 2015 г., за се произнесе,
съобрази:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
Н.Е.А., чрез адв. Е.К. е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр. д. № 6118/2014 г., с
което е уважен искът на З.Х.А. и Ю.З.А.-Д. за ревандикация
на имот, подробно описан в жалбата и за заплащане на обезщетение за ползването
му. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени в
уважената част, а исковете да се отхвърлят.
Ответниците З.Х.А. и Ю.З.А.-Д.
оспорват основателността на жалбата и молят тя да не се уважава.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
страна по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Въззивният съд изцяло споделя
установените от РРС фактически положения и направените въз основа на тях правни
изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение.
Налице е конкуренция между
правото на собственост на ищците и правото на собственост на ответницата
относно сграда от 75 кв. м., намираща се в ПИ 802.814 /УПИ II-814 в
кв.65/ в *****. Първите се легитимират като собственици на имота по силата на нотариален акт № 67, том. І, дело № 123 от 18.03.1993 г.
на Кубратския районен съд, с който Г. Г. Р. и С. И. Р. са прехвърлили на
дъщеря си Л. Г. А. срещу задължение за издръжка и гледане процесното празно
дворно място с площ от 225 квадратни метра, в което се намира сградата. Този
имот е придобит от Л. Г. А. по време на брака й с ищеца З.Х.А.
и следователно е в режим на СИО. Приобретателката е починала и към наследяване
са призовани преживелият съпруг и дъщеря й Ю.З.А.- Д.. В полза на Л. Г. А. е
издадено разрешение за строеж от 04.08.1999 г. С разрешение за ползване през
2000 г. построеното „кафе-експресо“ – представляващо процесната сграда от 75
кв. м., е въведено в експлоатация.
Ответницата Н.Е.А. се легитимира като собственик на описания имот по силата на нотариален акт №28,
том ІІ, рег. № 946, дело № 198 от 10.03.2014 г. на нотариус А. Ф., с който е
призната за собственик по давностно владение на сграда с площ от 75 кв. м.,
намираща се в село *****, построена в УПИ ІІ, в квартал 65, одобрен със заповед
№ 638/19.07.1965 г. на основание чл. 587 ал.2 от ГПК и чл. 79 от ЗС.
Не е спорно, че Л. А. на 03.08.1999 г. е
отдала под наем дворното място и построената сграда „Кафе – експресо”, като до
2012 г. те са ползавни от различни наематели, включая
и ответницата Н.А. за периода от 21.04.2000 г. до 01.12.2003 г., както и не
е спорен фактът, за който са представени и писмени доказателства, че данъците
за имота са заплащани от ищците и техните праводатели.
Предвид така устновеното и съобразно Тълкувателно решение от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният нотариален акт
притежава обвързваща доказателствена сила за съда и третите лица, като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това
се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. В случая това право се оспорва и ищците те успешно доказват, че е изключена
възможността в полза на ответницата да е изтекъл срокът по чл.79 ал.1 от ЗС,
тъй като до месец септември 2012 г. те са владеели сградата, чрез различни
наематели, получавали са наемните цени и са отблъснали намерението за своене на
имота от А., като са заплащали данъците му. Поради това следва да се приеме, че
легитимиращият ефект на констативния нотариален акт е отпаднал и ответницата не
се легитимира като собственик.
Правото на собственист на
ищците се оспорва от ответницата и като им противопоставя възражения, с които
цели да оповергае фактите, обуславящи посочените в техния нотариален акт
придобивни основания. Счита, че имотът не е придобит от тях, тъй като е
общинска собственост.
В тази насока са събирани
доказателства, от които е видно, че с протокол от 24.09.1971
г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ е отчуждена част от имот пл. № 814 по
регулационния план на ***** с площ от 225 кв. м., собственост на Г. Г. Р., отчуждаваща
се за градина пред кв.65. Определена е обща стойност на отчуждения имот в
размер на 458 лв. Не е спорно, че обезщетението не е заплатено, и че Г. Г. Р. е
праводател на прехвърлителите
на Л. А. на процесния имот.
От приетата и неоспорена от страните техническа експертиза
се установява, че съгласно приетия през 1921 г. кадастрален и регулационен план
на *****, процесният имот /ІІ-814/ е представлявал
имот ІІ-408 с площ от 980 кв. м. Със заповед № 638 от 15.07.1965 г. е приет
застроителен и регулационен план на *****, при който процесният
имот е представлявал имот с
планоснимачен номер 814 и площ от 1050 кв. м., образуван от имот 814 и
предаваеми площи от съседните имоти 815, 816 и 817. С протокол от 24.09.1971 г.
е извършена оценка на част от имот № 814 с площ 225 кв. м., отчуждаващ се за
градина в кв. 65 на *****. Тази площ заедно с парцел пл. № 300 в кв. 65 с площ
370 кв. м. е трябвало да представлява градина с обща площ 595 кв. м. При
извършен оглед на място, вещото лице понастоящем е констатирало градина с площ
от 370 кв. м. Със заповед № РД01/637 от 27.03.2013 г. на кмета на Община Русе е
одобрен ПУП – изменение на регулацията на кв. 65 по регулационния план на *****,
като към УПИ ІІ-814 се предават 225 кв. м., поради неприложена регулация.
Вещото лице е констатирало, че сградата, предмет на ревандикационния иск,
изцяло е разположена в отчуждената част за градина от имот 814 с площ от 225 кв.
м. Към 08.10.1992 г., когато е издаден нотариален акт по обстоятелствена
проверка в полза на Г. Г. Р. за 225 кв. м., не е съществувал имот с
планоснимачен номер 814, а нов УПИ ІІ-814. Вещото лице е определило пазарен
наем на процесната сграда за периода 10.03.2013 г. до 10.10.2014 г. 75 лв. месечно.
Свидетелите Т. П. Т. и Г. П. К. изнасят данни, че още от
средата на миналия век, процесното дворно място на наследодателите на ищците
граничело с празно място, обособено като площад на кръстовището на две улици.
Независимо от настъпилите промени в регулацията на село *****, която
предвиждала част от процесното дворно място да бъде придадена към площада,
реално това не било осъществено, мястото на оградата между имота на ищците и
площада не било променяно.
Свидетелят Й. И. М. установява, че през седемдесетте
години на миналия век, имотът на наследодателите на ищците граничел със зелена
площ, която се поддържала като градина. След 1991-1992 г. му направило
впечатление, че въпросната градинка е намалява, така му се сторило. Тъй като
показанията му не са категорични и в тази част противоречат на другите гласни
доказателства, както и на писмените такива, съдът не ги цени.
Свидетелят В. С. Х. посочва, че е участвал в изграждането
на процесното барче, след уговорка с ищеца А.. Заведението било построено
изцяло в дворното място на ищеца.
Неоснователни се явяват доводите на А., поддържани и във
въззивната й жалба, че ищците не са собственици на дворното място, върху което
е построена процесната сграда. Анализът на свидетелските показания, които се
кредитират от съда с изключение тези на св. М. и заключението на вещото лице,
обосновават извод, че независимо от извършваните регулационни промени в *****
през годините, границата на имота на Г. Р. с празната зелена площ на
кръстовището между двете улици /градина, площад/ не е променяна. Последната още
преди 1971 г. и след това, включително и понастоящем е с площ от 370 кв. м.
Независимо от удостовереното с нотариалния акт от 1992 г.
право на собственост по силата на давностно владение, от събраните по делото
доказателства категорично се установява, че праводателят
на ищците Г. Р. след 1971 г. не е изгубил правото на собственост върху 225 кв. м.,
предвидени за отчуждаване по улична регулация, върху които изцяло е построена
процесната сграда от 75 кв. м. Планът на село ***** от 1965 г. е уреждал както
дворищната, така и уличната регулация. Съгласно чл. 35 от ЗПИНМ /отм./ уличната
регулация установява улиците, площадите, корекциите на реки, водните течения и
площи, терените за обществени нужди и строежи, свободите площи (градини,
паркове, залесявания и др.), строителните линии към улиците, строителните зони
и всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството.
Предвиденото отчуждаване на 225 кв. м.
от имот пл. № 814, собственост на Г. Р., е по силата на улична регулация, тъй
като тази площ е следвало да бъде придадена към площада /градинка/ пред имота,
на кръстовището между двете улици. След изменението на чл.39 от ЗПИНМ /отм./,
считано от 10.07.1956 г. до отмяната на ЗПИНМ през 1973 г., отчуждаването на
недвижими имоти на частни лица и обществени организации за мероприятия по
улично - регулационния план се счита извършено от деня на обезщетяването. През
този период улично-регулационният план не е имал отчуждително действие. По тази
причина и с оглед липсата на реално обезщетяване на праводателят на ищците за
225 кв. м. от имота му, следва да се приеме, че не са били отчуждени и той не е
загубил правото на собственост върху тях. Довод в подкрепа за неосъществената
улично–регулационна промяна е и фактът, че имотът не е реално завзет, което е
наложило и издаването на заповедта за промяна на плана, с който административен
акт е констатирано това фактическо положение.
При това положение следва да се приеме, че ищците са
доказали правото си на собственост върху УПИ ІІ-814 /802.814/, находящ се в
село *****, както и върху построената в него на границата със съседния имот
802.300 сграда с обща застроена площ от 75 кв. м. и правилно искът за
ревандикацията му е уважен от РРС.
Налице е обедняване на ищците следствие ползването на
собствената им сграда от ответницата за процесния период и искът по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване следва да бъде уважен
по размера, посочен от вещото лице, съобразно правата на собственост на всеки
от ищците.
Като е достигнал до тези изводи, районният съд е
постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден в обжалваната му част.
В тежест на жалбоподателката са
направените от ответниците рделоводни разноски във въззивната инстанция.
Мотивиран така, Окръжният
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 746 от 09.06.2015 г. по гр. д. № 6118/2014 г. по
описа на Русенския районен съд в частта, с която е
признато за установено по отношение
на Н.Е.А., че З.Х.А. и Ю.З.А.-Д. са собственици на сграда с площ
от 75 кв. м. и в частта,
с която Н.Е.А. е осъдена на основание чл. 108 от ЗС да предаде на ищците владението й, в частта, с която Н.Е.А. е осъдена да
заплати на ищците З.Х.А. и Ю.З.А.-Д. обезщетения за лишаване от
ползване по чл.59 от ЗЗД, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Н.Е.А., ЕГН ********** *** да заплати на З.Х.А.,
ЕГН ********** и Ю.З.А. – Д., ЕГН ********** сумата от 1000 лв. – деловодни разноски във
въззивната инстанция.
В
останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва
пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: