О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
02.11.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III въззивен състав, в закрито
заседание на втори ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РУМЯНА ИЛИЕВА
2.ДАНИЕЛА
ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Врачева въззивно
наказателно частно дело № 523 по описа за
2020 година за
да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл.270 във вр. глава ХХІІ от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. Е.М. от САК, защитник на
подсъдимия Н.З.Н. по
НОХД №939/20 година по описа на СНС-София, срещу определение от 22.10.2018
година по НОХД №939/20 година по описа на СНК,16-ти състав, с което
съдът е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение от "задържане
под стража" в по-лека.
В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно и че са налице нови обстоятелства, налагащи изменение
на мярката
за неотклонение на
подсъдимия от „Задържане под стража“ в по-лека, а именно
продължителния период през който подс. Н. е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. Защитата излага и други
доводи, за незаконосъобразност на атакуваното определение, а именно, че
първоинстанционният съд, за да откаже да измени мярката за неотклонение се е
позовал само и единствено на тежестта на обвинението и степента на неговата
обществена опасност, което е неправилно.
Въззивната инстанция, с оглед задължението
и да се произнесе по частната жалба, като се запозна с материалите по делото и
с мотивите на атакуваното определение и след като ги обсъди във връзка с
изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата пред въззивната инстанция е
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок,
съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1 НПК, поради което същата е процесуално
допустима, а поради задължението по чл.345 ал.2 НПК, следва да бъде разгледана
и решена от настоящата инстанция.
От материалите по делото се
установява, че на 04.03.2020 г. в СНС е внесен обвинителен акт срещу девет
лица, между които и подс.
Н.З.Н.. С обвинителния акт срещу подс. Н.З.Н. е повдигнато обвинение
за извършени престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и престъпление по чл.211,пр.1 вр. чл.210,
ал.1,т.1, вр. чл. 209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Следва да се посочи, че за всяко
едно от престъпленията, които са повдигнати на двамата подсъдими представлява
тежко умишлено такова по смисъла на чл.93, т.7 НК.
Въз основа на така внесения обвинителен
акт е образувано първоинстанционното съдебно производство.
В открито съдебно заседание, проведено пред
първоинстанционния съд на 22.10.2020г. съдебен състав е разгледал направеното
искане от защитника на подсъдимия Н.З.Н.
за изменение на мярката за неотклонение, от "задържане под стража" в
по-лека мерка за неотклонение.
В производство по реда на чл.270 НПК,
първоинстанционният съд е оставил без уважение така направеното искане. В
мотивите към протоколното определение е посочено, че единственото ново
обстоятелство е продължителния срок на задържане на подс. Н., но същият е
зардържан в разумен срок.
Съдебният състав, постановил атакуваното
определение е направил извод, че изтеклият период на задържане на подсъдимия не
е неразумен, като е отбелязано, че в хода на съдебната фаза няма определен
максимален срок на действие на мерките за неотклонение.
При проверка на обжалваното определение
настоящата инстанция приема, че подадената частна жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Въпросът за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното
производство.
Настоящият съдебен състав намира, че не е
налице промяна в съществуващите обстоятелства, която да обуслови промяна на
взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение и в този смисъл изцяло
се солидаризира с извода на първоинстанционния съд.
На първо място не се установява, че
наказателното производство е проведено в неразумни срокове. Разумността на
срока на задържане следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай
индивидуално, съобразно обективни критерии, каквито са фактическата и правна
сложност на предмета на делото, процесуалната активност на правораздавателните
органи към приключване на наказателното производство в разумен срок и
поведението на самите подсъдими. В случая се установява, че по настоящето
съдебно производство участват в качеството на подсъдими - девет лица и в този смисъл съдебният състав,
разглеждащ делото е положил максимални усилия да призове подсъдимите лица,
свидетелите,вещите лица, системно и регулярно насрочва съдебните заседания като
по този начин обезпечава законосъобразното разглеждане на съдебното
производство. Ето защо не може да се приеме, че наказателното производство не
се провежда в разумен срок.
Единственото относимо към предмета на
настоящото производство новонастъпило обстоятелство се явява изтеклият срок на
задържане на подсъдимия Н., но това обстоятелство само по себе си също не е от
естество да повлияе на преценката, дали продължава да е налице реалната
опасност същия да извършат престъпление. т.е. наличието или не на реална
опасност от извършване на престъпление, обективно не зависи от
продължителността на задържането, респективно от неговия срок.
В конкретния случай изтеклият срок на
задържане на подсъдимия
Н.З.Н. е около 1 /една/
година, 6 /шест месеца/ и 10 дни, тъй
като същия е бил задържан под стража с
определение на СНС по ЧНД №1578/2019 година по описа на съда, но тъй като
настоящата мярка се гледа при условията на чл.270 от НПК , то срокът по чл.63
ал.4 от НПК е неотносим , тъй като касае само и единствено досъдебната фаза на
процеса и не е основание за изменение мярката за неотклонение в настоящето
производство, още повече както и по – горе беше отбелязано , срокът за
разследване на делото не излиза извън рамките на „разумния“ такъв. Опасността
от извършване на престъпление касателно подс. Н.З.Н. не е хипотетична, а реална такава
с оглед на това, че същият не е полагал обществено полезен труд, а се издържал
единствено и само от измамливи действия, осъществени чрез телефонни обаждания.
Тази мярка е съобразена с обстоятелствата,
изброени в разпоредбата на чл. 56, ал.3 НПК, както и с целите, визирани в
разпоредбата на чл. 57 НПК. Не са нарушени и разпоредбите на чл. 5 и 6 от
ЕКЗПЧОС, доколкото изтеклият срок на задържане на подсъдимия е съобразен с
обществената му опасност като деец,
както и с реалната опасност от извършването на престъпление от негова
страна.
С оглед на гореизложеното въззивният
състав преценява, че не са настъпили нови обстоятелства, които да се отразяват
и да повлияват на направената вече от предходните съдебни състави преценка за
наличието на реална опасност подсъдимия да извърши престъпление. Предвид на
това правилен и законосъобразен по същество се явява решаващият извод на
първоинстанционния съд, че по отношение на подс. Н.З.Н.
следва да бъде продължено прилагането на мярката за неотклонение- „Задържане
под стража“.
Предвид
горното съдът счита, че частната жалба е неоснователна, като същевременно и
постановеното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК, съдът О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на
22.10.2020г. по н.о.х.д. № 939/2020г. по описа на СНС, 16-ти състав, с което не
е уважено искането на подс. Н.З.Н. за изменение на мярката му за неотклонение
от „задържане под стража“ в по - лека такава.
Определението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.