Разпореждане по дело №485/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на К. Я. Я. от Г. Р. срещу решение № 5413/21.10.2011г. постановено по Г. дело № 1189/2011г. по описа на РС-Р.. В същата се правят възражения, че петитумът на исковата молба е неясен, тъй като не е уточнено за какъв период се претендира неустойката и как е формирана тази претенция. Поддържа се също, че ищецът не дължи неустойка, тъй като е погасил главното си задължение и с оглед на това акцесорното е неоснователно. Прави се възражение, че РС не се е обсъдил възражението му направено в отговора на исковата молба за прекомерност на договорната неустойка, доколкото същата надхвърля като стойност основното задължение по договора и евентуално претърпените от ищеца вреди от забавата на плащането. С оглед на тези възражения, въззивникът счита, че ищецът следва да уточни претенцията си, като посочи за кой период претендира заплащането от ответника на данъци и застраховки за лизинговия автомобил. Сочи се, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно с оглед на необсъждане на възражението на ответника направено при условията на евентуалност, че ако бъде уважена исковата молба, следва да се извърши прихващане за сумата от 2 758лв., която ответникът по иска е изплатил за отстраняване на недостатъци на лизинговата вещ. С оглед на изложеното се иска атакуваното решение да бъде обезсилено, а делото върнато на РС за разглеждане от друг състав, алтернативно да се уважи жалбата, като се отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и необосновано и се постанови ново по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Постъпил е писмен отговор от пълномощника на „. П. Е., в който се поддържа, че постановеното решение следва да бъде потвърдено, тъй като съдът е обсъдил всички доводи на страните. Сочи се, че е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност относно неустойката, тъй като искът е предявен в 3-годишния срок от падежа на най-ранното вземане. Според въззиваемата страна, ответникът по иска не е представил никакви доказателства за погасяване на задължението си за плащане на лизинговите вноски и възраженията му са неоснователни. Поддържа се, че договорът за лизинг е прекратен по инициатива на лизингодателя, но не и по негова вина, поради което лизингополучателят не може да извлича ползи от това. Възразява се, че искането за прихващане на сумата от 2 758лв. за отстраняване на недостатъци на лизинговата вещ е неоснователно и не следва да бъде уважавано.

В настоящото производство страните не са направили искания по реда на чл. 266 от ГПК.

Окръжният съд, като обсъди събраните от първоинстанционния съд доказателства, прие следната фактическа обстановка :

“ МОТО П. Е., Ч. пълномощника А. Т. Митков В. е заявил искане срещу К. Я. Я. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по чл. 410 от ГПК. По повод на това е било образувано ч.Г. дело № 969/ 2011 г. по описа на РС- Р., в което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3376/ 16.06.2011 г. на РС- Р.. С нея е разпоредено длъжникът К. Я. Я., ЕГН *, да заплати на кредитора- ищец “ МОТО П. Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. С., бУ. “ С.” № 4., П. от А. Иванов Ф. и Д. Славов Николов, Ч. пълномощника А. Т. Митков В., сумата в размер на 14 366.40 лв, ведно със законната лихва от 16.06.2011 г. до изплащане на главницата, както и сумата 287.33 лв. разноски по делото.

Видно е от възражение № 2056/ 27.06.2011 г., че въззивникът е възразил срещу издадената заповед, като е посочил, че не дължи претендираните суми. По повод на подадено възражение от длъжника, е образувано настоящото производство за установяване вземането на кредитора и основанието за това.

Между страните в настоящото производство е бил подписан договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 28.09.2005 г. По силата на същия лизингодателят, ищец в настоящото производство, е предоставил на лизингополучателя, ответник в настоящото производство лек автомобил, с посочена марка и модел, срещу плащане на цена по договора за лизинг. Съгласно чл. 9 от договора, страните са се споразумели лизингополучателят да заплаща лизинговите вноски в срок и размери, посочени в поръчка за доставка на конкретния автомобил и изготвения погасителен план. Съгласно поръчка № 1/ 28.09.2005 г., лизингополучателят следва да заплати 47 месечни лизингови вноски всяка в размер на 213.54 евро без ДДС, дължими до 10 число на текущия месец, съгласно погасителния план. Съгласно чл. 14, чл. 16, чл. 40 от договора лизингополучателят се е задължил и да заплаща на лизингодателя направените от него и в негова полза застраховки, „пълно автокаско", „кражба и грабеж", „гражданска отговорност" и „злополука на местата в МПС", както и дължимите данъци и такси свързани с ползването на автомобила.

Видно е от приемо- предавателния прокотол от 08.11.2005 г., подписан между страните по договора, че лизингополучателят е получил вещта, предмет на договора - лек автомобил, марка и модел описан в него, в изправно техническо състояние и със съответното оборудване на автомобила, за което не са направени възражения.

От фактура № */22.10.2008г. се установява, че лизингополучателят е заплатил сумата в размер на 2758.07 лв. с ДДС, за извършен ремонт на автомобила, предмет на договора за лизинг, както и за резервни части за ремонта.

С уведомление изх.№2609/16.10.2009г. , подписано от управителя на въззиваемото дружество, и получено от въззивника на 03.11.2009г. последният е уведомен, че от датата на получаването му лизингодателят едностранно и предсрочно прекратява договора с произтичащите от това последици, както и че упражнява правото си да задържи всички извършени до момента плащания по договора.

Въз основа на изложените факти, въззивният съд приема следните правни изводи :

За прецизност на съдебното решение следва да се отбележи, че дванадесетте претенции за неустойка общо за сумата от 11 474, 82лв. са дванадесет самостоятелни иска за неустойка. Това е така защото са изчислени върху дванадесет отделни месечни лизингови вноски и всяка неустойка е за отделен период, различен за всяка една вноска.

Заедно с изложеното, съдът след като провери служебно валидността на решението и допустимостта на същото в обжалваната част, следва да се произнесе относно правилността му в рамките на възраженията изложени във въззивната жалба. Становището на окръжния съд е, че решението е валидно и допустимо, а оплакванията в жалбата са основателни само в частта за прекумерност на неустойката за забава на изпълнението на задължението на лизингополучателя за дванадесет месечни лизингови вноски. Неустойката за забава за лизингова вноска за месец ноември 2008 г. от 417, 65лв(по фиксинга на БНБ за еврото) с падеж: 10.11.2008 г. с период на забавата от 357 дни по 1% на ден е в размер на 1793.56 лева.Същата съпоставена с размера на мораторната лихва за същия период, който е 54, 76лв. сочи, че неустойката надвишава 32 пъти размера на неустойката. Макар, че този размер на неустойката е договорен между страните свободно, разпоредбата на чл. 92, ал.2 от ЗЗД дава възможност на съда да я намали, ако същата е прекомерно голяма спрямо претърпените вреди. Тъй като липсва легална дефиниция за понятието "прекомерно голяма" неустойка, настоящият състав приема, че следва да се позове на функцията, която изпълнява неустойката и на конкретно причинените от забавата на длъжника вреди на кредитора. Безспорно неустойката има за цел за обезпечи изпълнението на задължението, да обезщети кредитора при забава и да санкционира длъжника за неизпълнението на задължението му. Тези функции на неустойката в настоящия казус ще бъдат реализирани, ако длъжникът заплати неустойка за неизпълнение на паричното си задължение в срок на база размера на мораторната лихва за съответния период, умножена по десет. В този размер съдът счита, че неустойката ще обезщети кредитора напълно за претърпените от него вреди и ще изпълни и наказателната си функция спрямо длъжника. За първия иск същата следва да бъде намалена от 1793, 56лв. на 547, 60лв. За втория иск за лизингова вноска за месец декември 2008 г. с падеж: 10.12.2008 г. и забава от 327 дни, неустойката в размер на 1642.84 лева следва да бъде намалена на 492, 80лв. За лизингова вноска за месец януари 2009г. с падеж: 10.01.2009г. и забава от 296 дни, неустойката в размер на 1487.10 лева следва да бъде намалена на 436, 70лв. За лизингова вноска за месец февруари 2009г. с падеж: 10.02.2009 г. и забава от 265 дни, неустойката в размер на 1331.36 лева следва да бъде намалена на 383, 50лв. За лизингова вноска за месец март 2009г. с падеж: 10.03.2009г. и забава от 237 дни, неустойката в размер на 1190.68 лева следва да бъде намалена на 338, 70лв. За лизингова вноска за месец април 2009г. с падеж: 10.04.2009г. и забава от 206 дни, - неустойката в размер на 1034.94 лева следва да бъде намалена на 290, 20лв. За лизинговата вноска за месец май 2009г. с падеж: 10.05.2009г. и забава от 176 дни, неустойката в размер на 884.22 лева следва да бъде намалена на 244, 40лв. За лизинговата вноска за месец ючи 2009г. с падеж: 10.06.2009г. и забава от 145 дни, неустойката в размер на 728.48 лева следва да бъде намалена на 200, 20лв. За лизинговата вноска за месец юли 2009г. с падеж: 10.07.2009г. и забава от 115 дни, неустойката в размер на 577.76 лева следва да бъде намалена на 157, 30лв. За лизинговата вноска за месец август 2009г. с падеж: 10.08.2009г. и забава от 84 дни, неустойката в размер на 422.02 лева следва да бъде намалена на 113, 90лв. За лизинговата вноска за месец септември 2009г. с падеж: 10.09.2009г. и забава от 53 дни, неустойката в размер на 266.27 лева следва да бъде намалена на 71, 90лв. За лизинговата вноска за месец октомври 2009г. с падеж: 10.10.2009г. и забава от 23 дни - неустойката в размер на 115.55 лева следва да бъде намалена на 31, 70лв. Предвид изложеното, общата сума, която въззивникът дължи на въззиваемото дружество за неустойка за забава плащането на лизинговите вноски е в размер на 3 308, 90лв.

Въз основа на горните мотиви исковете за установяване съществуването на вземанията за неустойка над посочените размери, до които съдът я редуцира, следва да се приемат за неоснователни.

Относно възражението за неяснота на петитума в частта за неустойката за забава на изпълнението, решаващият състав счита, че то не се подкрепя от съдържанието на исковата молба. Отделните искове за неустойка за дванадесетте просрочени лизингови вноски са конкретизирани по размер и период и е посочен начинът на определяне на размера им, а именно по 1% на ден.Този начин на определяне на размера на неустойката е съответен на уговорения такъв в чл. 60 от договора за финансовообвързан лизинг с реф.№22938.

Несъстоятелно е оплакването на въззивника, че районният съд небосновано е отхвърлил възражението му за недължимост на неустойката за забава на изпълнението поради, поради това, че е погасил главното вземане. Фактите за плащане на лизинговите вноски и за плащането им на падежа, а не по - късно са в тежест за доказване на К. Я.. Същият не е ангажирал доказателства, установяващи тези факти и не е оспорил записванията в счетоводните книги на лизингодателя, каквито се явяват представените от последния счетоводни справки за неплатени задължения по договор за финансовообвързан лизинг и поръчка №1 към него с реф.№22938. Предвид изложеното, обосновано районният съд е приел за доказан по основание иска за неустойката за забава на изпълнението.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за неприложимост на института на погасителната давност в казуса по отношение на неустойката за забава, поради което изцяло препраща към тях.

Правилно РРС е уважил претенцията на ищеца за признаване за установено, че ответникът има задължение към него за местен данък по ЗМДТ за автомобила, предмет на договора между тях, който ищецът е заплатил за 2009г. в размер на 18, 52лв., за 2008г. в размер на 27, 66лв., за 2006г. в размер на 27, 66лв. и за 2005г. в размер на 4, 98лв. Съгласно чл.40 от договора за финансовообвързан лизинг с реф.№22938 лизингополучателят е длъжен да възстанови на лизингодателя заплатените от последния суми за данък върху МПС. За размера на платените от него данъчни задължения са представени писмени доказателства, които ответникът не е оспорил, поради което искът е доказан по основание и размер. Ищецът е посочил конкретно, ясно и изчерпателно периода, за който претендира признаване дължимост на внесения местен данък и размера на същия за всяка година по отделно, с оглед на което това възражение във въззивната жалба е неоснователно.

Дължимостта на вземането за заплатени от ищеца вноски по застрахователни договори за застраховки „пълно автокаско", „кражба" и " грабеж", „гражданска отговорност" и „злополука на местата в МПС" се извежда от чл. 14, чл. 16 и чл. 40 от договора между страните, които предвиждат, че тези застраховки се сключват задължително от лизингополучателя за негова сметка, но в полза на лизингодателя. Ако лизингополучателят не стори това, лизингодателят ги сключва, като лизингополучателят следва да му възстанови вноските. Безспорно се установява от приетите писмени доказателства, че лизингодателят е сключил горните застрахователни договори и е заплатил вонските по тях. Ответникът от своя страна не представи доказателства, че ги е възстановил, което прави иска доказан по основание и по размер.

Неоснователно е направеното от К. Я. в отговора на исковата молба възражение за прихващане със сумата от 2 758лв. , представляваща стойността на заплатен от него ремонт за отстраняване на недостатъци на лизинговата вещ. Съгласно чл. 36 от договора между страните, в случаите на повреди, непокрити от застраховката или непризнати от застрахователя, рискът е изцяло за сметка на лизингополучателя. Ето защо, като е приел възражението за неоснователно, районният съд е постановил правилен С. акт.

Въз основа на изложените мотиви решение № 5413/21.10.2011г. постановено по Г. дело № 1189/2011г. по описа на РС-Р. следва да бъде отменено за разликата над 3 308, 90лв до размера на уважения иск от 11 474, 82лв, представлявящи неустойка за забава на изпълнението от лизингополучателя. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция по компенсация в размер на 192, 63лв.

Водим от изложеното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5413/21.10.2011г. постановено по Г. дело № 1189/2011г. по описа на РС-Р. в частта, в която е прието за установено, че съществува вземане на „. П. Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. С., бУ. “ С.” № 4., П. от А. И Ф. и Д. С Николов против К. Я. Я. от Г. Р., У."Т. А." №2. ап.№1 за неустойка за забава на плащането на дължимите лизингови вноски за разликата над уважения размер от районния съд от 3 308, 90(три хиляди триста и осем лева и деветдесет стотинки)лв до предявения в исковата молба размер от 11 474, 82(единадесет хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки)лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на “ МОТО П. Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление Г. С., бУ. “ С.” № 4., П. от А. И Ф. и Д. С Н за признаване за установено, че К. Я. Я. от Г. Р., У."Т. А." №2. ап.№1 дължи на дружеството сумата над уважения размер от районния съд от 3 308, 90(три хиляди триста и осем лева и деветдесет стотинки)лв до предявения в исковата молба размер от 11 474, 82(единадесет хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки)лв, представляваща неустойка за забава на плащането на дължимите лизингови вноски .

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА “ МОТО П. Е., ЕИК ... със седалище и адрес на управление Г. С., бУ. “ С.” № 4., П. от А. И Ф. и Д. С Н да заплати на К. Я. Я. от Г. Р., У."Т. А." №2. ап.№1 направени от него разноски във въззивната инстанция в размер на 192, 63(сто деветдесет и два лева и шестдесет и три стотинки) лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :