№ 2466
гр. София, 27.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх.№265094/05.07.2021 г., подадена от Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален
представител гл. инспектор В. П., срещу Решение №260216/21.06.2021 г. по гр.д.
№513/2018 г. на СОС, с което е отхвърлен изцяло предявеният от КПКОНПИ, ТД –
София, против П. А. И., иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, вр. §5,
ал.1 от ПЗР ЗПКОНПИ, с цена 552 291,50 лв., като е осъден ищецът да заплати
разноски по делото в размер на 22 091,60 лв. Релевирани са оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Съдът неправилно е определил приложимия закон, като е приел, че приложимият
размер на „значителното несъответствие“ е 150 000 лв., съобразно редакцията на
ЗОПДНПИ /отм./, обн. ДВ бр.22/2015 г., в сила от 24.03.2015 г. Налице са
предвидените в закона предпоставки за отнемане на посоченото имущество на
ответника, като незаконно придобито. Съдът необосновано е приел въз основа на
удостоверения от МФ, Агенция „Митници“, че декларираните преди проверявания
период от ответника парични средства, са били налични в началото на проверявания
период, към 29.03.2006 г. – органите на КПКОНПИ не могат да изискват информация и
сведения относно имуществото на проверяваното лице за период извън десетгодишния
период на проверката по чл.27 от ЗОПДНПИ /отм./ - за начално салдо следва да се
вземат предвид само наличните средства по банковите сметки, като органите на
Комисията нямат необходимия законов инструментариум за установяването на
налични пари в брой. Неправилно съдът е приел, че следва да бъдат взети предвид не
пазарните оценки на придобитите недвижими имоти и МПС, а тези, посочени в
1
договорите за придобиването и отчуждаването на имуществото, и че не подлежат на
отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през
неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.74 от
ЗОПДНПИ /отм./. Необосновано съдът не е взел предвид приетата по делото СИЕ в
частта, в която е установено несъответствие между нетните доходи на ответника и
придобитото от същия имущество в размер на 307 127,41 лева, а съдът в мотивите си
сам е извършил хаотични изчисления, като не става ясно на каква база са извършени
те, и какви са съображенията на съда да не кредитира СИЕ. От събраните доказателства
се установява, че ответникът не е имал законен доход за закупуването на МПС, спрямо
които е предявена претенцията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата,
поради което претенцията следва да бъде уважена за отнемане на наличните МПС, или
равностойността на отчуждените преди края на проверявания период. Не са налице
средства от законни източници и за закупуването на недвижимите имоти, спрямо които
е предявена претенцията на КПКОНПИ, като за стойността на придобиването и
отчуждаването им следва да се вземат предвид съответните пазарни оценки от
приетите по делото СИЕ и САТЕ. Неоснователно КПКОНПИ е осъдена да заплати
държавна такса в размер на 22 091,66 лв. Ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса по производствата за отнемане на незаконно придобито имущество,
съгласно чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ, както и на основание чл.84, т.1 от ГПК, поради
което неправомерно ищецът е осъден да заплати държавна такса. Настоява се за отмяна
на обжалваното решение, и постановяване на ново по същество, с което да бъде уважен
изцяло предявеният иск по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ против П. А. И..
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител с приложено към въззивната жалба
пълномощно. Жалбоподателят не дължи внасяне на държавна такса, на осн. чл.154,
ал.3 от ЗПКОНПИ, като на осн. чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ същата следва да бъде
присъдена с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция. Въззивната жалба
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е редовна от външна
страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.
№265472/30.07.2021 г., подаден от П. А. И., чрез особен представител адв. А.Х.,
назначена с Определение от 27.11.2019 г. на л.633, т.3 от гр.д.№513/2018 г. на СГС.
Поддържа се неоснователност на въззивната жалба. Съдът правилно е определил
приложимия закон, и приложимата дефиниция за „значително несъответствие“. В
съответствие със закона е приетото от съда, че въпросът дали даден доход е придобит
от законен източник следва да бъде поставен едва след като бъде установено
2
превишение на имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период в
сравнение с имуществото в началото на проверявания период. Целта на закона е да
отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице
имущество, и да се ограничи незаконното му обогатяване, каквото е налице само в
случаите, когато е налице увеличаване на имуществото в края на проверявания период,
при това с повече от 150 000 лв. над нетния доход на проверяваното лице, а съгласно
приложимата редакция – над 250 000 лв. Оспорват се съжденията на въззивника за
доказаност на незаконен характер на придобитото от ответника имущество. Правилно
съдът е включил в началното салдо на имуществото на ответника декларираните от
него суми по декларации за парични средства при влизане в страната
№№5405/369/28.04.2005 г., 5405/425/17.05.2005 г., 5405/548/26.06.2005 г.,
5106/366/16.02.2006 г. От непредставянето на декларация от проверявания в началото
на проверката не може да обоснове изводи във вреда на проверяваното лице, като е
допустимо да се представят доказателства за началното салдо на имуществото му и във
фазата на съдебното производство. Част от притежаваните активи на ответника в
началото на проверявания период не са били подложени на оценка, а именно –
апартамент в гр. ***, на ул.“***“ №**, както и гаражи на същия адрес, с които би
следвало да бъде увеличено наличното в началния момент имущество. От приетата
СТОЕ в с.з. на 10.09.2020 г. се установява, че е налице погасителна давност по смисъла
на чл.73 от ЗОПДНПИ /отм./ за редица обекти от претенцията на ищеца с дата
04.09.2008 г. Тази погасителна давност избирателно се прилага и от самия ищец за
някои от обектите, като би следвало тя да се приложи за всички обекти, придобити
преди датата 04.09.2008 г. Въпреки погасяването по давност на претенцията на
ответника към тези обекти, те следва да бъдат включени в наличното имущество на
ответника към началната дата на проверката. На това основание следва да се отхвърлят
претенциите спрямо имоти или тяхната парична равностойност за: ПИ в с. ***, вилна
зона „***“, апартамент и паркомясто в гр. Варна, местност „***“ /***/, както и за
претендираната парична равностойност на автомобили, придобити преди датата
04.09.2008 г. – „Мерцедес SL 500“ с рег.№ *******, л.а. „Мерцедес ML 270“ с рег.
№********, л.а. „Пежо 306“ с рег.№ ********, л.а. „Мерцедес 560 СЕК“ с рег.
№********, като за л.а. „Мерцедес 560 СЕК“ с рег.№******** и мотоциклет
„Кавазаки ZZR600“ следва да се има предвид установеното от експертизата, приета в
с.з. на 18.03.2021 г., че същите са унищожени, а пазарната им стойност е като материал
за скрап. От изложеното се установява, че една част от претенциите на ищеца са
погасени по давност, но е и доказано, че ответникът е разполагал в началото на
проверявания период със законни средства за придобиването на описаната
собственост. Преди изменението на ЗОПДНПИ /отм./ с ДВ бр.103 от 2016 г. чл.69, ал.2
предвижда имуществото да се оценява към момента на придобиването или
отчуждаването му, ако посочената в документа цена не е действително уговорена, или
3
в документа за собственост липсва цена. Въпреки че посочената редакция е приложима
към момента на започване на проверката 29.03.2016 г., не е приложена разпоредбата на
§15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, а директно е приложена по-неблагоприятната за
проверяваното лице последваща редакция. В съответствие с Решение №13/13.10.2012
г. по к.д.№6/2012 г. на КС на РБ, Решение №129/08.06.2015 г. по гр.д.№5562/2013 г. на
ВКС – 4 г.о. и Решение №97/18.05.2018 г. по гр.д.№3224/2017 г. на ВКС – 4 г.о., съдът
е приел, че преминалите през банковите сметки суми не могат да бъдат предмет на
отнемане, ако не са налични в края на проверявания период. От приетата СИЕ се
установява, че в края на проверявания период имуществото на ищеца е на стойност
33 336 лв., и е налице намаление на имуществото му спрямо началото на периода на
проверката, като в единия вариант нетните доходи превишават придобитото
имущество с 19 620,71 лв., а във втория вариант – с 65 931,58 лв. Третият вариант на
заключението е изготвен съобразно заданието на ищеца, в което ищецът прилага
различни от законовите критерии за определяне както на нетния доход, така и на
разходите, в които не са включени заемите, кредитите, лихвите по влогове, пазарната
продажна цена на отчуждените имоти и МПС, в резултат от което произлиза и
несъответствието със сумата -307172,41 лв., като вещото лице подчертава, че по този
начин е нарушен баланса, като съобразно поставената от ищеца задача, кредитите на
ответника са включени само в графата разходи, но не са отчетени като приходи.
Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност и в частта на присъдената в
тежест на ищеца държавна такса. Макар действително да е налице техническа грешка в
изписването на част от цифровите изрази на текстовете на ЗПКОНПИ, смисълът на
вложените в решението мотиви е ясен и съобразен с относимите законови разпоредби.
Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, и потвърждаване на
обжалваното решение в неговата цялост.
С отговора на въззивната жалба са направени доказателствени искания, които
своевременно са били релевирани в първоинстанционното производство, но са
оставени без уважение от първостепенния съд. С оглед лежащата върху ответника
доказателствена тежест да установи наличието на доходи в началото на периода на
проверката, и обстоятелството, че ответника се представлява от особен представител,
същите са обосновани за събирането на нужните доказателства:
1. С оглед направените пред въззивната инстанция възражения относно
доказателствената тежест на ответника, на основание чл.266 от ГПК се иска
допускане на съдебна поръчка до Република Гърция за събиране на
доказателства:
1. от гръцката осигурителна институция ЕФКА да се изиска информация дали
са налице данни за сключени от ответника трудови договори и извършвани
от него осигурителни вноски, притежава ли осигурителен номер АМКА и
4
данъчен номер АФМ, както и на каква стойност са придобитите средства от
работа за периода от 2003 до 2016 г.;
2. от гръцкото Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните
работи, Министерство на търговското мореплаване за декларирани от
ответника доходи или приходи от заеми или кредити, както и на каква
стойност са придобитите от него средства от работа за периода от 2003 г. до
2016 г.;
3. от гръцката Централна банка да бъде издадено удостоверение дали
ответникът е имал открити банкови сметки на територията на Република
Гърция, за периода от 2003 г. до 2016 г., както и дали същите са активни;
2. Да бъдат изискани повторно данни от СРС – 35 с-в, относно ч.гр.д.№42861/2009
г. – дали има влязъл в сила съдебен акт, между кои страни е делото, и с какъв
предмет. Искането е било уважено от първостепенния съд, но по делото липсва
отговор;
3. Да се допусне допълнение към СИЕ, като бъде извършена оценка и изготвен
анализ, за имотите: Апартамент в гр. ***, ул.“***“ №**, и имотите по НА №75,
т.II, рег.№02985, д.№253/2004 г., и по НА №36, т.II, рег.№5449, д.№213/2003 г.,
като в анализа бъде включена стойността им към наличното имущество в
началото на исковия период.
Направено е искане за определяне на възнаграждение на особения представител за
въззивното производство депозирането му, както и за освобождаване на особения
представител на ответника от задължението за внасяне на такси и разноски във връзка
с направените доказателствени искания.
На настоящият състав е служебно известно, че с определение № 8181/ 02.04.2019 г.
по гр.д. № 704/ 2017 г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по
следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС):
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане
на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ отм., ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната
превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на
имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за
конфискацията … съществуването на пряка или косвена връзка между
правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество
5
на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и
юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице …;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за
незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без
предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица
(проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10
години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на
имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно
задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл,
че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито
имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия
в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното
производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1,
изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от
Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство,
която:
· създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или
недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.) ;
· създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно
придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм. );
· размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и
средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите
лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на
праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
· въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо
доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
· размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за
осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
· допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ,
6
въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на
съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е
обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен
контрол върху съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска
националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по
делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез
престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на
източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство,
че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро
в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото
на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като
тази по главното производство, която:
· въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно
придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм.) .
По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, което към
настоящия момент все още е висящо. Настоящият състав на съда намира, че част от
така повдигнатите въпроси по образуваното пред СЕС дело С-319/19 г. по тълкуването
на посочените разпоредби от правото на ЕС са от значение за спора и по настоящото
производство. Чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от
значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на
запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след
произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е
задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също
така за всички съдилища и учреждения на Р. Б (чл. 633 ГПК), поради което при
отправено вече преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и
пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси,
за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.
633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.
Ето защо, на основание чл.633, вр. чл.631, ал.1 от ГПК, настоящото производство
7
следва да бъде спряно.
След възобновяване на производството съдът следва да се произнесе по искането на
назначения особен представител да бъде задължен въззивникът – ищец да внесе
депозит за възнаграждение на назначения особен представител на ответника за
въззивното производство, както и по релевираните от въззиваемата страна
доказателствени искания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.д. № 2433/ 2021 г. на Софийски апелативен съд –
12 състав, до приключване на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз – на
основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8