О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 445 21.09.2018г. гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на дванадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№367 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на
чл.423 във връзка с чл.414 от Гражданския процесуален кодекс.
Въззивният
съд е сезиран с възражение с вх.№4576 от 01.03.2018г. от длъжника по изпълнението „Б.А.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.С., ул.»И.В.» №29, вх.»А»,ет.1, ап.3 чрез процесуалния си представител
адв.А.В. от САК, по образувано
изпълнително дело №20178880400687 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.З.,
с район на действие Окръжен съд гр.П., против издадена срещу длъжника заповед
№3005 от 08.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК на Пазарджишки районен съд по ч.гр.д.№4860/2017г. по
описа на същия съд. Развиват се доводи, че в едномесечен срок преди подаване на
възражението длъжникът е узнал случайно за наложени запори и образувано
изпълнително дело по процесната заповед за изпълнение на дата 07.02.2018г. По
същество се поддържат пороци при връчването на заповедта за изпълнение като се
твърди, че същата не е връчена надлежно на длъжника съгласно чл.423 ал.1 т.1 от ГПК поради което е бил лишен от възможността да оспори вземането. Твърди се, че
заповедта е връчена на лице с неустановени имена, освен фамилно име, че в
дружеството дължник има служител с такава фамилия, но че положеният подпис не е
негов. Като следващ порок при връчването се сочи, че връчителят не е посочил
качеството на лицето на адреса което получава документа, не е вписано заеманата
от него длъжност, както и че връчителят е внесъл корекции в датата на връчването. Направени са
във връзка с оспорването на истинността и подписа, положен под
документа-обратна разписка към товарителницата
№682571 на «ОК Е.» и известие за доставяне на Покана за доброволно
изпълнение по цитираното изпълнително дело, доказателствени искания под
условие, а именно в случай, че противната страна заяви, че ще се възползва от
оспорения документ с искане за откриване на производство по чл.193 ал.2 от ГПК
и да се назначи графологическа почеркова експертиза. Прилага писмени
доказателства по опис.
Няма
постъпил отговор на възражението подадено по реда на чл.423 от ГПК , в едноседмичния срок от връчването му на насрещната по спора
страна и взискател по изпълнението «О.-Г.» ЕООД.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Пред Пазарджишки районен съд е инициирано на
01.12.2017г. заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК въз основа на
подадено заявление от кредитора «О.Г.» ЕООД, със седалище и адрес на управление
в гр.С., район «В.», ул. «Ц.С.» №131, ЕИК 17518996 с управител Р.И.К. с искане да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417,т.2 от ГПК срещу длъжниците «Н.» ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.П., ул. «К.» №19 със
законен представител управителя Р.И.К. и „Б.А.А.“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., район И., ул. «Х.К.» №80, Б.Ц. «А.,
ет.5, с управител Я. А. Д., за парично вземане в размер на 291000лв произтичащо
от неизплатено задължение по предявен запис на заповед от 06.07.2016г. при
солидарна отговорност на двамата длъжници, като е поискано да бъдат осъдени
двамата длъжници да заплатят процесната сума ведно с внесената държавна такса
от 5820лв, както и да бъде издаден изпълнителен лист за процесните суми.
Въз основа
на така подаденото заявление и приложен към него запис на заповед от 06.07.2016г.
с издател длъжника «Н.» ООД, поемател «О.Г.» ЕООД и авалист по ценната
книга „Б.А.А.“ ЕООД, заповедният
Пазарджишки районен съд по образуваното ч.гр.д.№4860/2017г. по описа на същия
съд, е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, №3005 от 08.12.2017г. с която е разпоредил на длъжниците «Н.»
ООД и „Б.А.А.“ ЕООД да заплатят солидарно на кредитора «О.-Г.» ЕООД сумата от 291000лв
представляваща задължение по запис на заповед, както и сумата 5820лв разноски
по делото за държавна такса като вземането произтича от неплатено задължение по
запис на заповед, издадена на 06.07.2016г. с падеж на 07.12.2017г.. Издаден е и
изпълнителен лист в полза на кредитора-заявител за процесното парично взмане.
Установява
се, че на 18.12.2017г. кредиторът «О.Г.» ЕООД е инициирал изпълнително
производство пред Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.С.З.,рег.№888 по регистъра на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.П. въз основа на издадени в негова
полза и против двамата длъжници три заповеди за незабавно изпълнение и три
изпълнителни листа, включително и по отношение на процесната заповед за незабавно
изпълнение №3005 от 08.12.2017г. и изпълнителен лист, като е поискано да се
образува изпълнително дело срещу двамата длъжници и се събере сумата посочена в
заповедите за изпълнение. Като способ за изпълнение е посочен налагането на
възбрани върху недвижими имоти и запори върху МПС както и върху притежаваните
от длъжниците банкови сменки.
С разпореждане
от същата дата ЧСИ З. е образувал по така депозираната молба от кредитора «О.Г.»
ЕООД изпълнително дело №20178880400687 за процесните суми които са в общ размер
на 540006.24лв, включително и разноски от 9900лв по изпълнителното дело като е разпоредил на двамата длъжнци да се
изпратят и връчат покани за доброволно
изпълнение заедно с книжата по чл.428 от ГПК. Разпоредено е налагането на запор
върху движими вещи на длъжника „Б.А.А.“
ЕООД, а
именно на 5(пет)броя самолети и на лек автомобил, като запорите върху
летателните средства са изпратени на третото задължено лице Главна Дирекция «Г.В.А.»
-гр.С..
На длъжника
„Б.А.А.“ ЕООД е изпратена от ЧСИ Покана за
доброволно изпълнение /л.27 от изпълнителното дело/ с писмо изх.№13848 от
18.12.2017г. в която е посочен размера на вземането на кредитора, съответно по
коя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и по кое ч.гр.д. и по
описа на кой съд са издадени, посочена е солидарността на задължението, както и
факта, че ЧСИ е наложил запор на движимите вещи, собственост на дружеството-самолети
и лек автомобил. Като приложение към поканата за доброволно изпълнение е посочено
от ЧСИ, че се прилагат и процесните заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителните
листа, както и копие от записа на заповед . Поканата е изпратена на актуалния адрес
(седалище и адрес на управление) вписан от търговското дружество в Търговския
регистър, а именно гр.С., район И., ул. «Х.К.» №80, блок Б.Ц. «А.» ет.5, като
пратката е връчена от куриер с товарителница №682571 на дружеството и е получена
от неизвестно лице положило подпис в обратната разписка на дата 20.12.2017г.
(л.44 от изп.дело), като във втория документ, съставен във връзка с връчването
на пратката, а именно известие за доставяне /л.45/ като получател на пратката е
посочено лицето Сн. П. и дата на получаването-20.12.2017г.
По повод
оспорването истинността на двата документа от гледна точка на името на
получателя на тази пратка и дали същият е служител в ответната дружество, като
се поддържа, че в дружеството работи лице с имена С.А. П., неоторизирано от
управителя на дружеството да получава
кореспонденцията, съобщения или
съдебни книжа, е назначена съдебно-графологична експретиза заключението по която като обективно и компетентно изготвено и неоспорено
от страните, съдът възприема изцяло, се установява, че процесната куриерска
пратка, съдържаща процесните документи изпратени от ЧСИ не е получена от служителя
на дружеството Станислав П. и последният не е положил подпис в процесните
документи, удостоверяващи получаването на пратката от това дружество.
Установява
се, че управителят на дружеството-молител по чл.423 от ГПК С.Г. е встъпил в
правата да представлява и управлява „Б.А.А.“
ЕООД на дата
05.02. 2018г., като узнаването за образуваното изпълнително дело и за издадените
срещу дружестовото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, предмет
на настоящия спор са станали достояние на дружеството на 12.02.2018г. когато
процесуалният представител на дружеството –адв. А.В. от САК е поискал от ЧСИ да бъде запознат с документацията на образуваното и висящо
изпълнително дело /л.97 от досието на изпълнителното дело/.
Установява
се, че върху вземанията на дружеството-дължник в банки както и върху процесните
самолети са наложени запори, като липсват данни дали и кога дружеството-дължник
е получило уведомления от третите задължени лица, че срещу вземания и вещи на
същото са наложени ограничения (запори) поискани от ЧСИ З. и за какви задължения
и към кого се отнасят. По изпълнителното дело има данни за внесена в началото
на 2018г. парична сума (21799.10лв) от длъжника по изпълненито която е била
предмет на разпределение извършено от ЧСИ (протокол от 09.01.2018г.), като не става
ясно за кое от задълженията на длъжника се отнася тази сума, кои от тях погасява
както и дали се знае от длъжника какви са точно задълженията му, по какви
вземания на кредитора и в какъв размер.
В този смисъл
следва да се приеме, че на солидарния длъжник по изпълнението „Б.А.А.“ ЕООД процесната
заповед за незабавно изпълнение не му е надлежно връчена поради което същият има право да подаде възражение срещу
заповедта по реда на чл.414 от ГПК като срокът за подаване на възражението не е
изтекъл. В тази връзка ответникът в производството и взискател по изпълнението «О.Г.» ЕООД чрез
процесуалния си представител е поддържал, че дружеството длъжник „Б.А.А.“ ЕООД е узнало за издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК №3005 от 08.12.2017г. и за изпълнителния лист касаещи
процесното задължение на дружеството към
кредитора с факта на връчването на поканата за доброволно изпълнение
/ПДИ/ и на приложенията към нея между които на процесната заповед за незабавно изпълнение
/ЗНИ/ и изпълнителен лист /ИЛ/ на 20.12.2017г. чрез пощенския куриер на
служител на длъжника Н., респективно за знание у управителя на дружеството „Б.А.А.“ ЕООД за този факт към този момент Я. А. Д., предвид на
твърдението й, че й е известно налагането на запори върху самолетите.
Тези доводи
не се споделят от въззивната инстанция.
На първо
място поради това, че предвид събраните по делото доказателства не се
установява пощенската пратка съдържаща ПДИ, ЗНИ и ИЛ, да е била надлежно връчена
на служител или работник в канцеларията на търговеца-длъжник „Б.А.А.“ ЕООД, който е съгласен да ги приеме. Връчването е станало
на лице за което по никакъв начин не е установено да е служител или работник
при адресата на пратката, респективно да е бил надлежно упълномощен да получава
кореспонденцията предназначена за фирмата, още повече тази пратка да е несъмнено
предадена на управителя на дружествното. Доколкото във възражението по чл.423
от ГПК длъжникът по изпълнението възразява и твърди, че във фирмата има
служител, чийто имена (личното и фамилно име) в известна степен се доближават
до тези посочени в известието за доставка и
обратната разписка към товарителницата, както и предвид на установеното
от заключението на вещото лице по назначена графологична експертиза, че лицето
което се е подписало и удостоверило, че
получава пратката в същност не е лицето (С.А. П.) сочено от адресата като негов
служител, поради несъответствие на подписа, който е положен в известието за
доставка и в обратната разписка с този,
който полага посочения служител поради което се налага извода, че не е
установено надлежно връчване на пощенската пратка по реда на чл.50 ал.3 от ГПК
на адресата „Б.А.А.“ЕООД, респективно на
издадената срещу дружеството заповед за незабавно изпълнение №3005 от 08.12.
2017г. Освен
това, от приложените от кредитора писма, адресирани до управителя на
дружеството-длъжник изх.№40-05-5 от 12.02.2018г. и от молба на управителя
на същото от 22.01.2018г. не може да се направи
безспорен, еднозначен и категоричен извод за налично знание на управителя на
дружеството-длъжник, за издадената ЗНИ и ИЛ в полза на «О.Г.» ЕООД по процесното заповедно производство. Освен
това знанието за наложени запори само по себе си не е достатъчно за да се
направи безспорен извод,че тези запори
са наложени именно по повод издадените ЗНИ и ИЛ по процесното заповедно
производство. Налагането на запор е действие последващо изпращането на ПДИ със
ЗНИ и ИЛ или най-малкото се извършва едновременно с изпращането им. Само
знанието на длъжника за наложен запор върху негови вземания и вещи не означава
непременно и несъмнено знание за издадените срещу него ЗНИ и ИЛ. В този смисъл подаденото
възражение по чл.423 от ГПК е допустимо, тъй като е подадено в едномесечния
срок от узнаването на заповедта за изпълнение от длъжника, и по същество е
основателно, а доводите за обратното, поддържани от взискателя по изпълнението
са неоснователни. Доколкото същата страна е поискала да установява факта на узнаването
от длъжника за издадените срещу него ЗНИ и ИЛ по процесното дело на по-ранна
дата-20.12.2017г., съдът й е допуснал гласни доказателства при режим на призоване
след като е задължил поискалата ги страна да внесе в преклузивен 3(три) дневен
срок съответните разноски за свидетели. В срока, определен за внасяне на сумите
(по 60лв за всеки един от двамата) , който е изтекъл на дата 02.07.2018г. (понеделник
присъствен ден) последните не са внесени. Нещо повече, сумите не са внесени до
провеждането на следващото съдебно заседание насрочено за 12.09.2018г. (повече
от два месеца) за което задължената страна не сочи каквато и да било уважителна
причина. През този период от време страната поискала разпита на свидетелите не
е внесла промяна в начина на явяването на свидетелите, примерно от режим чрез
призоваване в режим чрез довеждането им, за да отпадне евентуално от страната
задължението да внесе посочените суми .От депозираната по делото молба в
последното съдебно заседание от адв. П. като пълномощник на кредитора-взискател
може да се направи извод, че страната държи на разпита на тези свидетели, но не
е направила нищо повече-нито е внесла депозита за призоваването им вменен й
като задължение от съда нито е променила режима на явяването на свидетелите
от призоваване в режим «при довеждане от
поискалата ги страна». В тази хипотеза, когато е налице проявено явно
бездействие от страната по събиране на поискани от самата нея и допуснати от
съда определени доказателства чрез разпит на свидетели като не внася
предварително разноските по призоваването им, респективно самата тя не ги
осигурява за откритото съдебно заседание за да бъдат разпитани, без за това тяхно
неявяване да сочи каквито и да било причини от обективен характер, то съдът
няма задължение служебно да ги призовава наново, още повече, че страната не е
изпълнила в срок задължението си да внесе предварително възложените й от съда по
реда на чл.76 от ГПК разноски, нито в случая би могло да се приложи
разпоредбата на чл.85 ал.1 от ГПК за принудително довеждане на свидетеля по
разпореждане на съда. Нещо повече, съдът
няма основание да приложи и разпоредбата на чл.173 от ГПК доколкото
страната не се отказала от разпита им, но същевременно с това не ги е осигурила
или поне не е внесла своевременно разноски за призоваването им, още повече, че
чрез тях се иска да бъдат оборени заявени факти и обстоятелства от страна на
длъжника (насрещната страна) по изпълнението и молител по чл.423 ал.1 от ГПК „Б.А.А.“ЕООД, поради което няма основание за призоваването им
по инициатива на съда. Съдът няма задължение служебно да събира доказателства в
полза на едната страна с които да се оборват факти и обстоятелства заявени от
другата страна тъй като биха се нарушили
принципите на равнопоставеност на
страните в процеса, както на диспозитивното и на състезателно начало, за спазването на които съдът следи служебно-чл.9, чл.7 и чл.8
от ГПК.
Предвид на
изложеното въззивният съд е заличил като свидетели по делото допуснатите
такива,поискани от страна на «О.Г.» ЕООД,
дал е ход на устните състезания и е приключил същите като е обявил делото за
решаване на 12.09.2018г.
След приключването
на устните състезания по делото, е постъпила молба от «О.Г.» ЕООД , вх.№7895 от
18.09.2018г. с искане да бъде отменен хода по същество. По тази молба съдът
намира, че същата е неоснователна и няма основание съдът да ревизира акта си
като намира, че правото на защита на страната
не е нарушено, но същата е проявила процесуално бездействние от
категорията на абсолютните в резултат на което същата сама се е поставила в
положение да се лиши от събирането на поискани от същата доказателства,
невнасяйки в срок следващите се разноски по призоваването на двамата свидетели,
респективно не променяйки режима за явяването на двамата свидетели от «чрез
призоваване от съда» в режим при довеждане от страната, която ги е посочила.Освен
това твърдението на управителя на дружеството «О.Г.» ЕООД Р.К., че същият не е бил уведомен от
пълномощника си адв. А.П. за датата на съдебното заседание поради което не е
могъл да се яви, нямат процесуална стойност, доколкото се касае за чисто
вътрешни отношения между представител и представляван, което не влияе върху
редовността на призоваването на тази страна и провеждането на съдебното
заседание. Изтъкваните доводите касаещи призоваването на свидетелите също нямат
отношение към провеждането на съдебното заседание, като страната не взима
никакво отношение по основния процесуален факт-констатирано пълно бездействие
на същата и неизпълнение на разпорежданията на съда за внасяне на разноски за
призоваването на свидетели, което е достатъчно основание за тяхното заличаване,
дори и да бяха призовани. Всички доводи
на взискателя по изпълнението в производството по чл.423 от ГПК във връзка със заличаването на свидетелите биха могли да бъдат евентуално
разглеждани в случай, че страната беше процесуално
изправна и изпълнила в срок вмененото й от съда задължение да внесе разноски по
призоваването им.
Като краен резултат възражението по чл.423 от ГПК на длъжника „Б.А.А.“ ЕООД следва да бъде прието от съда като основателно поради ненадлежно
връчване на издадената процесна заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист като се укаже на заповедния съд, че заповедното производство следва да
продължи с указанията до заявителя по чл.415 от ГПК.
Съдът присъжда разноски при този изход
на делото в полза на „Б.А.А.“ ЕООД само по отношение на заплатената държавна
такса в размер на 25лв и разноски за вещо лице в размер на 150лв или общо 175лв.
За процесните разходи са представени съответните писмени документи удостоверяващи
направените разноски. Съдът определя като неоснователно искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
делото от адвокат А.В. от САК в размер на 6845.41лв.Независимо, че по делото е
представен списък за разноски по чл.80 от ГПК от страната с включен адвокатски
хонорар, както и договор за правна защита и съдействие и пълномощно с уговорено
адвокатско възнаграждение в посочения размер, в договора е посочено, че
адвокатското възнаграждение ще бъде заплатено по банков път като в т.4 от
раздел ІІ от договора е посочена сметката, банката в която се намира и титуляра
на банковата сметка. В цитираната т.4 на договора обаче
не е посочено лицето или търговеца което ще заплати по банков път
посочената сума по сметката на пълномощника на страната адв. А.В.. Тази информация е следвало наложително да
бъде конкретизирана изрично в договора, доколкото съгласно т.5 от раздел ІІ между представител
и представляван е постигната договореност, че плащането на адвокатското
възнаграждение може да бъде извършено от трето юридическо лице/различно от
клиента, но от името и за сметка на същия,като за целта адвокатът ще издаде
фактура на посоченото от клиента трето лице.Такова плащане по принцип е
допустимо, но предвид характера и естеството на отношенията представител и
представляван, както и че се касае за присъждане на адвокатско възнаграждение в
съдебен процес, за да бъде изправна страната претендираща присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в този случай, както и предвид и при отчитане
на правата на насрещната страна, в чиято тежест следва да се възложат тези
разноски, е следвало изрично в договора за правна защита и съдействие да се
впишат и индивидуализират имената на това трето юридическо лице, съответно с
неговия законен представител, със съответните седалище и адреса на управление и
с посочване на ЕИК. Липсата на такава индивидуализация в договора не дава
възможност да бъде установено реално кое трето юридическо лице се е задължило
по изплащането на уговореното адвокатско възнаграждение, в какъв срок е
следвало последното да се заплати,както и кога това е сторено. Към договора за
правна помощ и съдействие от
26.02.2018г. /л.16/ е приложен отчет по сметка в Първа инвестиционна банка от
28.02. 2018г. неносещ подписа на издателя на документа, видно от който по
сметката на адв. Велинов е преведена сумата от 12668.50лв като не става ясно
основанието за превод на такава сума. Наредител
на сумата е UAB AVIASERVISO GRUPE като не
става ясно каква е връзката между наредителя и
„Б.А.А.“ ЕООД, дали тя е по повод уговореното в чл.4 и чл.5 от раздел ІІ
на посочения договор за правна защита и съдействие от 26.02.2018г., както и по
какъв повод и на какво основание се превежда сумата, доколкото настоящият
процес е само и единствено по производство по чл.423 от ГПК и то по точно
определена заповед за изпълнение. Нещо повече, ако в договора за правна защита
съдействие е уговорен адвокатски хонорар от 6845.41лв, то на пълномощника е
преведена почти два пъти по-голяма сума
12668.50лв, което създава и основателно съмнение относно това какво е точното
предназначение на процесната сума. Във връзка с плащанията към договора е
приложена и фактура №331 от 26.02.2018г.
в която е посочена сумата от 6845.41лв също без да е конкретизирано основанието за плащане в полза на адв.А.В.. Освен
това цялото съдържание на фактурата е изписано на чужд език, документът не е
преведен на български език, със заверка на превода от страната, която го
представя съгласно изричната разпоредба на чл.185 от ГПК поради което няма как документът
да бъде обсъждан в светлината на евентуално извършена финансова транзакция и
доколко същата е свързана несъмнено с уговорките между страните по процесния
договор за правна защита и съдействие.
В този смисъл съдът намира, че няма
основание да присъжда претендираното адвокатско възнаграждение от 6845.41лв
Водим от горното и на основание чл.423
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА
ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№.4576 от 01.03.2018г. подадено от длъжника „Б.А.А.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., район В.“, ж.к.“З. Б
-5-3“, ул.“О.П.“ №3, ет.1,офис 7,представлявано от управителя Ц. П. Н., по реда
на чл.423 от ГПК против издадена от Пазарджишки районен съд по
ч.гр.д.№4860/2017г. по описа на същия съд Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №3005 от 08.12.2017г. В
ЧАСТТА С КОЯТО Е РАЗПОРЕДЕНО на длъжника „Б.А.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., район В.“, ж.к.“З. Б -5-3“, ул.“О.П.“
№3, ет.1, офис 7, представлявано от управителя Ц. П. Н., да заплати солидарно с
длъжника „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“К.“
№19, представлявано от управителя Р.И.К., в полза на „О.Г.“ ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.С., 1303, район „В.“, ул.“Ц.С.“
№131, представлявано от управителя Р.И.К., сумата от 291000лв представляваща задължение
по запис на заповед, както и сумата от 5820лв
–разноски по делото за държавна такса, представляващо неизплатено задължение по
запис на заповед, издаден на 06.07.2016г. с падеж 07.02.2017г.
ВРЪЩА ч.гр.д.№4860/2017г. на Пазарджишки
районен съд за продължаване на заповедното производство с даване на указания на
заявителя „О.Г.“ ЕООД по чл.415 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА„О.Г.“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление гр.С., 1303, район „В.“, ул.“Ц.С.“ №131,
представлявано от управителя Р.И.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Б.А.А.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., район В.“, ж.к.“З. Б
-5-3“, ул.“О.П.“ №3, ет.1,офис 7, представлявано от управителя Ц. П. Н.,
разноски в производството в размер на 175лв /сто седемдесет и пет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.