ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.П., 20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поморийски
районен съд, наказателна колегия, в закрито заседание на 20 ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав :
СЪДИЯ
: Ивайло Бъчваров
като разгледа ЧНД № 49 по описа
за 2020 г. на Районен съд град П., и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК и е образувано по жалба от
Д.Г., гражданин на Руската
Федерация, действащ лично и със съгласието на родителя си и законен представител
А. Г., чрез пълномощника адв.М.Д., против
постановление вх. № 630/2018 г. от 23.12.2019
г. по описа на Районна прокуратура гр.П. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-320/2018 г. по описа на
РУ – П. при ОДМВР – Бургас.
Жалбоподателят изразява становище, че постановлението на прокурора е
незаконосъобразно и необосновано, прави искане съдът да го отмени и да върне
делото на прокурора с указания за събиране на допълнителни доказателства.
Обжалваното постановление е връчено на пълномощника на 25.02.2020 г., а
жалбата е подадена на 02.03.2020 г., в срока по чл.243, ал.4 НПК, от лице,
което е легитимирано да обжалва постановлението – пострадал, поради което е
допустима.
ДП е започнало за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 НК,
затова, че на 27.06.2018 г., около 19.40 ч., в гр.П., в двор към жилищна сграда
на ул. „К.”, № .., се заканил с убийство на жалбоподателя, като допрял макетен
нож към корема му и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването
му.
В хода на разследването е разпитан в качеството на свидетел
жалбоподателят-пострадал Д.Г., както и св.Д. Г. (брат на пострадалия), които в
показанията си сочат, че на инкриминираната дата играели с топка в двора на
сградата, в която родителите им притежавали жилище, при играта топката влязла в
съседен двор, двамата прескочили оградата, за да я вземат, там били пресрещнати
от св.А.П.С., който им се развикал, хванал пострадалия за врата, наплюл го,
извадил канцеларски нож с оранжево-жълта пластмасова дръжка, опрял го до корема
на пострадалия, придружавайки действията си с думите „Искаш ли ?”, държал ножа
няколко секунди, след което го прибрал в джоба си, пуснал пострадалия и
последния, заедно с брат си, се прибрали в дома им, а св.С. се оттеглил в офис
в двора, в който възникнал инцидента.
Разпитан в качеството на свидетел А.С. отрича да е имал при инцидента нож,
а и какъвто и да е остър предмет и да е заплашвал пострадалия или брат му.
По делото са разпитани и други свидетели, които в показанията си
пресъздават казаното им от пострадалия и св.Д. Г.. Допълнително в изпълнение
указанията на съда дадени с определение №77/12.08.2019г. по ЧНД №119/2019 г. по описа на ПРС са разпитани свидетелите Т. и
Н. –служители на РУ-П.. Св.А. сочи, че непосредствено след като получил сигнал
от св.А.Г. е посетил офиса на адрес *** където е работел А.С.. Св.Т. сочи, че
влязъл в офиса по покана на С. и не видял там да има какъвто и да нож. След
това задържал С. в сградата на РУ-П. за 24 часа и при извършения обиск също не
открил у него нож, като последното се потвърждава от св.Н., който присъствал на
личния обиск, за който бил съставен представения по делото протокол за полицейски обиск на лице от
27.06.2020 г.
Съдът, след като се запозна с жалбата, направените в нея оплаквания и
представените доказателства, намира, че
жалбата следва да се остави без уважение , като неоснователна , поради следните
съображения .
За да се
прекрати наказателното производство на
основанието предвидено в чл.243, ал.1, т.1, вр .с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, следва да са
извършени всички възможни процесуални-следствени действия насочени към
разкриване на обстоятелствата от значение за установяване на обективната истина
по делото , включително наличието или
липсата на елементите от състава на престъплението от обективна и субективна
страна и едва след това да се извърши преценка дали е налице основание за
прекратяване на наказателното производство на посоченото или друго основание,
като преценката за наличие или липса на престъпление следва да се основава на
преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност . В конкретния случай са
събрани всички възможни и необходими доказателства за изясняване на делото от
фактическа страна. От доказателствата по делото се установява, че на
инкриминираната дата 27.06.2018 г.
свидетелите Д.Г. и Д. Г. играели с топка в двора на жилищна сграда на ул. „К.”, № ... Св.А.С. направил
забележка на свидетелите Г. затова, че играят в чужд двор и ги поканил да
напуснат. Според св.С. свидетелите Г. не напуснали двора веднага след поканата
му, което наложило да избута по-големия от двамата братя- св.Д.Г., а другият
св.Д. Г. си тръгнал сам. От своя страна
свидетелите Г. сочат, че св.С. им говорил с груб тон, наплюл св.Д.Г., хванал го
с ръка за врата и допрял до корема му макетен нож, на който извадил няколко
сантиметра от острието и заплашил с него
св.Д.Г.. От така дадените показания на свидетелите очевидци може да се направи
безспорен извод, само относно това, че между св.С. и свидетелите Г. е възникнал
дребен спор по повод първоначалното нежелание на св.Г. да напуснат двора
незабавно след като са били поканени от св.С.. Показанията на разпитаните в
качеството на свидетели братя Г., че св.С. е допрял и притиснал макетен нож с
извадено острие, до голия корем на св.Д.Г. не следва да се кредитират, тъй като
не се подкрепят от останалите доказателства по делото и са в противоречие с тях.
Съдът намира, че при допиране на острие на макетен нож и притискането му в
коремната област на св.Г., както се твърди от този свидетел, е логично да се
предположи, че биха останали видими
следи от острието, било във форма на повърхностна прорезна рана, било като
охлузване или най-малко зачервяване на кожата в зоната на контакта и с
острието. По делото няма доказателства да са установени такива следи от контакт
на остър предмет с кожата в коремната област на свидетеля Д.Г.. Св.Р.а, която е видяла св.Д.Г. непосредствено
след като се прибрал у дома си, е категорична, че по корема му е нямало
наранавяния, а единствено вратът му бил зачервен, което можело да се дължи и на
слънчево изгаряне, като според същата свидетелка Д.Г. веднага е бил прегледан
от съпруга и, който бил лекар и не установил наранявания, като св.Р. също сочи,
че е установил само зачервяване по врата. Св.А.Г. - майка на св.Д.Г., също не
сочи да е видяла каквито и да е наранявания по корема на сина си. Показанията на тези свидетели досежно липсата
на наранявания по тялото на свидетеля се
подкрепят и от представеното съдебно медицинско удостоверение №183/2018 г.
издадено от отделението по съдебна медицина в МБАЛ-Бургас, в което при извършен
преглед на Д.Г., не са установени видими травматични увреждания по тялото.
Отделно от това, св.Т. не е установил наличието на макетен или какъвто и да
друг нож в офиса, в който работел свидетеля, нито пък е установил наличието на
нож при извършения полицейски обиск на св.С.
в присъствието на св.Н.. При това
положение, след като не се установява, че св.А. е опрял макетен нож с извадено
острие и притиснал същия в коремната област
на св.Д.Г., няма как да се приеме, че същият е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, а именно, че се е заканил
с убийство на свидетеля като опрял макетен нож до корема му. Като е достигнал до
същият извод прокурора правилно и законосъобразно е приел, че деянието не е
извършено и е налице основанието за
прекратяване на наказателното производство предвидено в чл.24, ал.1,т.1 от НПК.
Поради изложеното обжалваното постановление за прекратяване на наказателното
производство следва да се потвърди.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, Районен съд – П.
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА постановление вх. № 630/2018 г. от 23.12.2019 г. по описа на Районна
прокуратура гр.П. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-320/2018 г. по описа на
РУ – П. при ОДМВР – Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба и
частен протест пред Окръжен съд гр.Бургас в седем дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: