№ 259
гр. Варна, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20253100900140 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след препращане по родова
подсъдност на искова молба на А. И. А., ЕГН **********, чрез адв. Й. А.,
срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., заявена като частичен
иск от сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 24.03.2022 г., настъпило в гр.
Варна, бул. „Св. Св. Константин и Елена", по вина на водача А. А. К. на лек
автомобил „****“, с peг. № ****, застрахован към момента на
застрахователното събитие по застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД със срок на действие от 06.01.2022 г. до 05.01.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 29.03.2022
г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.03.2022 г., около 13:30 часа, в гр.
Варна, бул. „Св. Св. Константин и Елена“, настъпило ПТП между
управлявания от ищеца мотоциклет „****”, с peг. № **** и лек автомобил
марка „****“, с peг. № ****. Сочи се, докато ищецът управлявал собствения си
мотоциклет „****”, с peг. № ****, движейки се по бул. „Св. Св. Константин и
Елена“, посока центъра на кв. „Виница“, преди кръстовището с ул. „А.
Главчев“, водачът на лек автомобил марка „****“, с peг. № ****, движещ се в
обратната посока, изведнъж непосредствено пред него предприел маневра
завИ.е на ляво, като не го пропуснал. Водачът на л.а. „****“ не продължил
маневрата, а спрял в неговата лента, като ищецът веднага натиснал
спирачката, с оглед предотвратяване на удара, вследствие на което моторът
започнал да се клати, А. А. загубил равновесие и паднал на земята, а моторът
1
се отделил от него, продължил движението си напред и се блъснал в спрелия в
неговата лента - лек автомобил марка „****“, с peг. № ****. За настъпилото
ПTП били уведомени контролните органи, които след посещение на мястото
на ПTП и след изясняване на механизма на произшествието, съставили
констативен протокол за ПTП с пострадали лица № 2022-1020-459. Ищецът
поддържа, че по образуваното ДП № 103/2022 г. по описа на 05 РУ-Варна, се
установило по безспорен и категоричен начин, че А. А. К., като водач на лек
автомобил марка „**** ****“, с ДК № **** нарушил правилата за движение –
чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на А.. А. А. К. бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. второ, вр. с чл. 342, ал.
1 HК. Впоследствие било образувано АНД № 20233110201363 по описа на
Районен съд – Варна, 28 състав, по което с Решение № 1559 от 06.11.2023 г.,
подсъдимият К. бил признат за виновен в това, че на 24.03.2022 г., в град
Варна, при управление на лек автомобил „**** ****”, с ДК № **** нарушил
правилата за движение - чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗДвП и с това по
непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване в основата на проксималната фаланга на първи пръст на лявото
ходило и счупване на 2, 3 и 4 лява предходилни кости, което обусловило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около
3-3,5 месеца, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” предл.
второ, вр. с чл. 342, ал. 1 HK, за което на осн. чл.78a, ал.1 HK бил освободен от
наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание
глоба в размер на 1000.00 лева. Непосредствено след удара, ищецът бил
откаран в спешния център в МБАЛ „Св. Анна-Варна” АД. Поддържа, че
изпитал болки в гръдния кош и левия крак, не можел да стъпи на крака. След
прегледите се установило, че освен синини от натъртвания по гръдния кош, по
двата крака, както и в областта на скротума, имал счупване на базата на
проксималната фаланга на първи пръст на лявото ходило, както и счупване на
2, 3 и 4 лява предходилни кости. Сочи, че му била поставена гипсова
имобилизация на левия крак за 7 дни и бил освободен за домашно лечение. В
спешния център му съобщили, предвид поставената гипсова мобилизация, да
ходи на контролни прегледи за проследяване на счупванията. След като се
прибрал вкъщи, изпитал силни болки по цялото тяло. Имал множество
натъртвания и ожулвания по цялото тяло, но най-силна била болката в
областта на счупването. Заради гипсовата имобилизация, не можел да върви
нормално, не можел да стъпва на крака и се движел с патерици. От
натъртването в областта на скротума не можел да стои седнал. Поддържа, че
вследствие на преживения стрес и постоянните болки не можел да заспива
нощем, а заспял ли - сънувал кошмари, повтарящи се всяка вечер, поради
което се наложило да взема успокояващи. Станал зависим от близките си,
които се грижили за него. След произшествието изпаднал в депресия, затворил
се в себе си, не контактувал с приятелите си, странял от близките си. Нямал
апетит и отслабнал с 8 кг., поради което и възстановяването му било
изключително трудно. На 31.03.2022 г. посетил д-р П. М. специалист ортопед-
травматолог, който след рентгенографията и преглед, му указал да носи
гипсовата имобилизация за още 7 дни. Издадени му били болнични листи №
E20221085648 и E20221085649 от 31.03.2022 г. за 30 дни и му бил назначен
контролен преглед на 07.04.2022 г. Освен болките в крака и ограничените
движения, имал болки в областта на гръбначния стълб, които не стихвали.
При прегледа на 07.04.2022 г. лекарят му указал да продължи да носи
2
гипсовата имобилизация и поради болките в областта на гръбнака, му издал
направление за преглед при специалист неврохирург. На 11.04.2022 г. посетил
д-р Е. В. специалист неврохирург, който след рентгенографията и прегледа, му
назначил терапия с Етодип Форт 400 мг, Лансопрол 30 мг, като след 10 дни
отново следвало да посети неврохирург. На 21.04.2022 г. посетил отново д-р
П. М. специалист ортопед-травматолог, който след рентгенографията и
прегледа указал на ищеца да носи гипсовата имобилизация за още 7 дни. След
седмица – на 28.04.2022 г. длекарят премахнал гипсовата имобилизация, след
което се установил изразен оток в областта на лявото стъпало и му предписал
терапия с Бестарен, Детралекс, Репарил гел. Била назначена и рехабилитация.
Първоначално издаденият болничен лист изтичал на 22.04.2022г., поради
което след преглед на 05.05.2022 г., с решение на ЛКК от 05.05.2022 г. били
издадени болнични листи № E20221634939 и E20221634940 от 05.05.2022 г. за
30 дни. На 11.05.2022г. посетил д-р В. Ц., специалист физикална
рехабилитационна медицина, която при прегледа установила, че ляво стъпало
и глезен са със значителен оток и ливиден цвят, като биомеханиката е силно
ограничена. Д-р Ц. му назначила 20 бр. физиотерапевтични процедури от III
група. Периодът в болнични изтичал на 22.05.2022 г., поради което на
23.05.2022 г. посетил д-р П. М. който след прегледа му предписал да продължи
с терапията чрез Бестарен, Детралекс, Репарил гел и провеждането на
рехабилитацията, поради което на 26.05.2022 г. го насочил към ЛКК, която
продължила болничния с още 30 дни, съгл. издадените болнични листи №
E20221953286 и E20221953287 от 26.05.2022 г. След провеждане на
рехабилитационния курс, на 31.05.2022 г. посетил д-р Ц., която при прегледа
установила, че лявото стъпало на глезена се подобрява след провежданото
лечение, но отокът така и не спада, като му назначила 10 бр. процедури с
нискочестотно магнитно поле и 10 бр. аналитична ЛФК. Периодът в болнични
изтичал на 21.06.2022 г., поради което на 27.06.2022 г. д-р М. след прегледа му
указал лечение в амбулаторно-домашни условия, предвид провеждането на
физикална терапия и го насочил към ЛКК, която продължила болничния с още
30 дни, съгл. издадените болнични лист № E20221953649 и E20221953650 от
27.06.2022 г. Въпреки провеждането на терапиите, отокът в крака не спадал и
ищецът не можел да стъпва на него, поради което на 25.07.2022 г. за пореден
път посетил д-р М.. който отново му указал лечение в амбулаторно-домашни
условия и на 28.07.2022 г. го насочил към ЛКК, която продължила болничния
с още 30 дни, съгл. издадените болнични листи № E20222360970 и
E20222360971 от 28.07.2022 г. На 22.08.2022 г. отново посетил д-р М. който
след прегледа отново указал на ищеца лечение в амбулаторно-домашни
условия и на 22.08.2022 г. го насочил към ЛКК, която продължила болничния
с още 30 дни, съгл. болнични листи № E20222804797 и E20222804798 от
22.08.2022 г. След настъпилото ПTП, освен физически болки, ищецът не се
чувствал и психически добре. Получавал депресивни кризи, имал натрапчиви
мисли, нарушения на съня. Сънувал как отляво го блъска автомобил, изпадал
в страхово-тревожни състояния. Вследствие на нощните кошмари, се
събуждал посред нощ, като изпитвал силно чувство на страх, безпомощност и
не можел повече да заспи. Вследствие на безсънието, през деня се чувствал
изморен, отпаднал и изтощен. Не можел да ходи на работа и това го
натоварвало допълнително. След настъпване на ПTП, станал нервен,
раздразнителен и неспокоен, като най-малките недоразумения с близки хора
прераствали в скандали и конфликти, а от недоспИ.ето станал още по-
раздразнителен и избухлив. Изпитвал силен страх да управлява мотоциклет.
3
Отчаял се, че никога няма да може да възстанови напълно. Във връзка с
инцидента посетил д-р С. К. М. – лекар в отделение Съдебна медицина при
МБАЛ „Св. Анна - Варна” АД, която го прегледала, за да установи какви
травми е получил вследствие на претърпяното ПTП. За извършения преглед д-
р М. съставила медицинско удостоверение с № 238/2022 г., в което описала
обективното му състояние. Във връзка с получените вследствие на ПTП
травми бил в болнични 180 дни, а сумата, която заплатил за изписаните
лекарства, била в размер на 119.59 лв. Вследствие на получените травми,
животът му се променил. Повече от 2,5 години са изминали от инцидента,
като не спира да сънува кошмари, свързани с катастрофата. Не иска да
преминава покарай мястото на произшествието, като постоянно избира друг
маршрут. След ПTП не управлява повече мотоциклет от страх да не се
повтори отново същият инцидент, а управлението на мотоциклет му било
хоби и доставяло голямо удоволствие. Към настоящия момент все още не се
възстановил напълно. На мястото, където били счупванията, няма
чувствителност на крака и при застудяване и влошаване на времето, усеща
пронизваща болка. Кракът му е с постоянен оток и видимо по-голям от
другия. Понякога, когато го претоварва или върви по-дълго, усеща болки и
кракът му започва да трепери, което му създава сериозен дискомфорт. Има
ограничени движения в ходилото и след консултации с лекари в областта на
ортопедията се установило, че кракът му няма да се възстанови напълно. Към
настоящия момент ищецът се чувства разтревожен, потиснат, угрижен и без
самочувствие, тъй като стъпалото му не се е възстановило напълно и има
чувството, че е инвалид. Контактите му с повечето приятели са ограничени,
като с тези, с които се среща, често стига до конфликти. Лекият автомобил,
управляван от виновния водач, бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” от застрахователна компания ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, със срок на
действие 06.01.2022 г. - 05.01.2023 г., която полица била действаща към датата
на ПTП. Депозирал заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди пред ответника, като не получил исканото застрахователно
обезщетение. Счита, че сумата в размер на 100 000 лв. напълно покрива
претърпените неимуществени вреди. На 29.03.2022 г. уведомил застрахователя
за събитието, настъпило на 24.03.2022 г., поради което счита, че това е датата,
от която ответникът е изпаднал в забава. Моли за уважаване на иска и
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Не оспорва обстоятелствата, установени с влязла в сила
присъда, както и съществуването на валидно застрахователно
правоотношение с ответното дружество за л.а. „**** ****” към датата на
ПТП. Оспорва: изключителната вина на водача на лек автомобил „**** ****”-
А. А. К., като прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца; болките и страданията в описания от ищеца
обем. Твърди, че към момента на ПТП, ищецът А. е управлявал мотоциклета с
превишена за конкретния пътен участък скорост. Счита, че определеното от
съда обезщетение следва да бъде намалено значително заради наличието на
принос от страна на пострадалия в изложените по-горе аспекти, както и да
бъдат съобразени с практиката на съдилищата по аналогични случаи и
икономическата конюнктура в страната. Твърди, че се касае за телесни
повреди със сравнително кратък период на възстановяване. Сочи, че съгласно
Постановление Я24/25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за
4
претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено след като се
установи, че действително са претърпени вреди. Претендира разноски.
Възразява за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните
си представители, поддържат наведените твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение
към датата на ПТП – 24.03.2022 г. по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество за лек автомобил с марка „****“, модел „****“, с
рег. № ****.
Приобщено е по делото АНД № 1363/2023 г. по описа на Районен съд –
Варна, по което е влязло в сила Решение № 1559/06.11.2023 г. Приобщено е по
делото и ДП № 103/2022 г. по описа на РП – Варна.
В изпълнение на указанията, дадени от настоящия съдебен състав,
ищецът е представил предявена пред ответното застрахователно дружество
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер от 100 000лв., от което е видно, че застрахователната
претенция е входирана при застрахователя на 29.03.2022г.
От ищеца са ангажирани като писмени доказателства констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, както и медицинска документация,
приобщена на л. 7 – 40.
По искане на ищеца са събрани по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите С. С. и И. И.. Първият свидетел излага, че А. му се
обадил веднага след ПТП. Кракът му бил счупен. Когато видял А., той бил
смазан, уплашен, натъртен и с гипсиран ляв крак. Оплаквал се, че го болят
гърдите, слабините и крайниците. След произшествието не можел да се
обслужва сам, баща му дошъл от Добрич и се грижил за всичко повече от три
месеца – тоалетна, къпане, обличане. А. се оплаквал, че не може да спи и
сънува кошмари. Спрял да се храни, отслабнал, станал нервен, приемал много
лекарства. След махането на гипса, кракът му се подул и станал лилав за
много време, не можел да стъпва и да движи крака, видима е деформация в
пръстите. Понастоящем има разлика в походката, не може да си върти глезена.
Болките в гърдите и слабините продължили половин година. Притеснявал се
да не си загуби работата като спасител и началник смяна в „Аква Хаус“. След
произшествието го оставили да се грижи за поддръжката на басейните, тъй
като не можел да плува и да изпълнява задълженията си. Все още при
разходка трябва да спира да си почива и има видима разлика между двата
крака. За една година след ПТП контактувал само с баща си и свидетеля,
станал затворен и раздразнителен.
Свидетелят И. И. – баща на ищеца, сочи че А. му се обадил от спешното
в болницата и свидетелят дошъл от Добрич. А. бил в много тежко състояние,
не можел да стане от леглото, натъртен, с гипсиран крак, с охлузвания по
гърдите. Не можел да се обслужва сам и свидетелят го обслужвал през
първите два – три месеца и помагал поне 5-6 месеца. И сега има болки и
накуцва. Когато махнали гипса след 3-4 месеца, кракът му бил двоен-троен от
5
коляното надолу, което продължило 4-5 месеца, не можел да стъпва на крака.
Стряскал се и се събуждал нощно време. Понастоящем не кара мотор.
Затворил се в себе си. Във връзка с крака, се преквалифицирал от спасител в
поддръжка на басейните. Болките отшумели, но единият пръст му е зараснал
надолу.
Съобразно приетото заключение по съдебна автотехническа експертиза,
в участъка, където е настъпило процесното ПТП, ограничението на скоростта
е било до 50 км/ч, като ищецът при управление на собствения си мотоциклет
„****“ рег. № **** се е движил преди момента на сблъсъка с 48.92 км/ч. в
рамките на максимално допустимата скорост. Посочено е от вещото лице, че
водачът на л.а. „****“ е имал възможност да възприеме мотоциклета преди да
започне навлизането си в лентата за движение на насрещно движещите се,
като е имал възможност да се приближи до средата на платното за движение,
за да си осигури видимост. Водачът на л.а. „****“ е навлязъл в лентата за
движение на мотоциклета. Водачът на мотоциклета е предприел аварийно
спиране, но не е имал възможност да спре безопасно до мястото на удара,
освен ако се е движил със скорост до 29.95 км/ч.
Съгласно заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на основата на проксималната фаланга на първи пръст на лявото
ходило, счупване на 2, 3, и 4 предходилни кости, контузия на гръдния кош,
контузия на скротума и множество контузионни огнища по долните крайници.
Възстановителният процес от посочените травми е определен за период от 4
месеца, в обичаен срок за подобно травматично увреждане, без усложнения.
Към датата на изготвяне на заключението ищецът се намира в добро общо
състояние с възстановени движения в ставите на лявото стъпало. Наличието
на хипотрофия в ставите на лявото стъпало, както е констатирано от експерта,
подлежи на преодоляване чрез физическо натоварване. При по-големи
физически натоварвания и при рязка промяна на времето е възможно ищецът
да изпитва дискомфорт и слаби болки в областта.
По делото е приобщена и съдебно-психологична експертиза, вещото
лице по която излага, че към датата на изготвянето на заключението се
забелязва по-висока тревожност у пострадалия, както и промяна в обичайния
стереотип на поведение, изразяваща се в категоричен отказ отново да се
управлява мотоциклет. Отбелязва се обстоятелството, че за пострадалия са
полагани грижи от друго лице, което е довело до състояние на зависимост и е
допринесло за негативните преживявания. Често след подобни събития
психичното възстановяване продължава по-дълго от физическото. Събитието
е трайно съхранено в съзнанието на освидетелствания с травматичен характер
и по този начин ще присъства постоянно, тъй като нямаме съзнателен контрол
върху мислите си.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.432 КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл.380 КЗ и липсата на изплащане на обезщетение от
негова страна, същият се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
6
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение при ответното
дружество по отношение на лек автомобил с марка „****“, модел „****“, с
рег. № ****, е безспорно между страните по делото.
Съгласно чл.300 ГПК и т.15 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г.
ОСГТК на ВКС, влязлото в сила решение по чл. 78а НПК на наказателния съд
е приравнено по значение на влязла в сила присъда, респективно се ползва със
задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността
и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани
предпоставките на чл.45 ЗЗД.
Поради изложеното, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на
водача на лекия автомобил, за който е действала застраховка „Гражданска
отговорност“.
Влязлото в сила решение на наказателния съд, както и неоспорените и
приобщени в настоящото гражданско производство писмени, гласни
доказателства и експертизи, описани по-горе във фактическата обстановка,
налагат извод за настъпили вреди – претърпени физически и морални болки и
страдания в правната сфера на ищеца.
При така приетата фактическа установеност, съдът следва да определи
размера на претърпените от увреденото лице вреди, с оглед удовлетворяване
изискванията за справедливото им репариране. Размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и др.
съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия; дали същите продължават или са приключили, както
и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
факти:
Приобщената по делото медицинска документация и приетото
заключение по проведената съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно, дават основание на съда да приеме,
7
че причинените на ищеца вследствие на ПТП телесни увреждания са
следните: счупване на основата на проксималната фаланга на първи пръст на
лявото ходило, счупване на 2, 3, и 4 предходилни кости, контузия на гръдния
кош, контузия на скротума и множество контузионни огнища по долните
крайници. Счупването на крайник е наложило гипсова имобилизация.
Възстановителният процес от посочените травми е определен за период от
около 4 месеца. От ангажираните гласни доказателства чрез разпит на
допуснатите свидетели, които съдът кредитира като логични, базирани на
непосредствени впечатления, съответни на останалите събрани доказателства
и неопровергани с насрещно доказване, се установи и че с оглед претърпените
травми, ищецът в значителен период е бил несамостоятелен в ежедневието,
нуждаел се е от чужда помощ, изпитвал е значителни физически болки, част
от които траят остатъчно и понастоящем.
От приетото и неоспорено заключение по съдебно-психологичната
експертиза е видно, че за ищеца е налице и травма от преживения стрес от
автомобилното произшествие, изразяваща се във висока тревожност, промяна
на обичайния стереотип, поведението и нагласите, нарушение на съня за около
шест месеца, като събитието е трайно съхранено в съзнанието на пострадалия.
На тези констатации кореспондират и ангажираните гласни доказателства,
като свидетелите излагат твърдения и за повишена раздразнителност и
асоциализация. Наред с това, се установи и че последиците от ПТП са
обусловили промяна на трудовата функция на ищеца, което неминуемо
допълнително натоварва в психически аспект.
Описаните доказателствени източници подкрепят твърденията на
ищеца, че е претърпял негативно отражение във физически, психически и
емоционален план в значителен период вследствие на процесния инцидент,
което съдът взе предвид при определяне размер на обезвредата.
Същевременно, съдът отчита и факта, че липсват данни за тежки
здравословни усложнения в състоянието на ищеца, продължаващи към
настоящия момент.
Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната
към момента на ПТП /24.03.2022 г./, както и актуалната съдебна практика по
размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен
състав намира, че сумата в общ размер от 40 000 лв. справедливо и напълно
обезщетява претърпените от А. И. А. неимуществени вреди. С посочената
сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респективно за спазен принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на
възражението за съпричиняване, е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия, с
8
които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици
и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от ответника
действия /така Решение №134/18.11.2020г. по т.д. №1422/2019г. на ВКС, II
т.о./.
В случая, ответникът в срока по чл.131 ГПК по повод възражението за
съпричиняване, е навел твърдение, че ищецът е управлявал мотоциклета с
превишена за конкретния пътен участък скорост.
Така наведеното възражение е неоснователно. От приетата
автотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав изцяло
кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, се
установи, че водачът А. А. се е движил в рамките на разрешената за пътния
участък скорост, поради което липсват доказателства за нарушение на
правилата за движение, с което пострадалият да е допринесъл за вредоносния
резултат.
По претенцията за законна лихва:
По въпроса за началния момент, от който следва да бъде присъдено
обезщетение за забава, е налице разяснение в следните актове на ВКС:
решение №50135/11.11.2022г. по т.д. №2026/2021г., I т.о.; решение №50106/03.
11.2022г. по т.д. №1865/2021г., I т.о.; решение №50102/20.10.2022г. по т.д.
№1428/2021г., II т.о.; решение №72/29.06.2022г. по т.д. №1191/2021г., I т.о.;
определение №291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г. на ВКС, II т.о. и в решение
№128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о. В последното решение,
към което препращат предходно цитираните актове на ВКС, е посочено, че
спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени
специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн.
чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ - да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно, от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от
КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в чл.429, ал.3, изр.2 КЗ изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ, за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
9
обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава - чл.497, ал.1,
т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност», в застрахователната сума по чл.429 КЗ
/в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В процесния случай по делото се доказа, че ищецът е уведомил
ответното застрахователно дружество, чрез отправяне на застрахователна
претенция, получена на 29.03.2022г., от който момент следва да бъде
присъдено обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за
неимуществени вреди.
В заключение, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в претендирания размер от
сумата от 40 000 лв., заявен като частичен иск от 100 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 29.03.2022г., до окончателното изплащане.
По разноските в процеса:
С оглед уважаване на предявения частичен иск в цялост и съгласно чл.
78, ал.1 ГПК, разноски по делото се следват само в полза на ищеца. Съобразно
представения списък, от ищеца се претендира адвокатско възнаграждение в
размер от 5 000 лв. с ДДС, за чието реално изплащане е представен договор за
правна защита и съдействие, обективиращ разписка. От ответника
своевременно е отправено възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. С Решение от
25.01.2024г. по дело № C -438/22 на втори състав на СЕС е установено, че
разпоредбите на Наредба № 1/2004г. противоречат на правото на ЕС. Поради
това, така посочената наредба не обвързва съда и не следва да бъде прилагана
абсолютно при определяне на адвокатските възнаграждения по реда на чл. 38,
от ЗА. В тези случаи съдът следва да определи по свое усмотрение размера на
възнаграждението, като вземе предвид фактическата и правна сложност на
делото, като се отчетат предметът на делото, въведените възражения,
наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна
практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други
обстоятелства, имащи значение за това. В процесния случай, отчитайки
всички описани обстоятелства, както и че се касае за типичен спор, без висока
правна и фактическа сложност и по исковете за застрахователни обезщетения
за неимуществени вреди материалният интерес не следва да е водещ, тъй като
обезщетението се определя от съда, настоящият състав намира, че сумата от 3
600 лв. с ДДС представлява справедливо адвокатско възнаграждение за
извършената от процесуалния представител на ищеца работа и
претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в този
размер.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати сумата от 2 500 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд - Варна, от която 1 600 лв. представляваща дължимата
държавна такса и 900 лв. заплатени от бюджета депозити за експертизи.
10
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на А.
И. А., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лева/, заявена като частичен иск от сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 24.03.2022г. в гр. Варна, бул. „Св. Св.
Константин и Елена", по вина на водача А. А. К. на лек автомобил „****“, с
peг. № ****, застрахован към момента на застрахователното събитие по
застраховка „Гражданска отговорност“ към „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на
действие от 06.01.2022г. до 05.01.2023г., ведно със законната лихва от
29.03.2022г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на А.
И. А., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 3 600 лв. /три хиляди и
шестстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена в исковата молба банкова сметка, с титуляр адв.
Й. К. А.: IBAN *****.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна,
сумата от 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща дължими
за производството такси и разноски, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11