Р Е Ш Е Н И Е
№ 260115/27.01.2021г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI
състав
На 14.01.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 2802 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.В.С. ***, чрез пълномощника й адв.М.Х. ***,
срещу Решение № 260865 / 14.10.2020 г. по гр.д.№ 20253/2019 г. на РС Пловдив,
с което са отхвърлени исковете на
жалбоподателката по чл.139, вр.чл.140, ал.1, т.2 и чл.149 СК против нейната майка Р.О.П. ЕГН ********** за заплащане на месечна
издръжка от 180 лева месечно, считано от 10.12.2019г. до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, както и издръжка за
периода 10.12.2018г. до 10.12.2019г. в
размер на 160,00 лева месечно.
Жалбоподателката
счита решението за неправилно и необсновано. Излага несъгласие с изводите на
съда относно невъзможността на ответника да заплаща издръжка. Моли решението да
бъде отменено и исковете бъдат уважени. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна е подала отговор на жалбата , в който мотивира становище за правилност и
законосъборазност на решението. Настоява то да бъда потвърдено.
Пловдивският
окръжен съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, прие следното:
Производството
пред РС е образувано по искова молба на М.В.С., с която са предявени искове с
правна квалификация чл.139, вр.чл.140, ал.1, т.1 и чл.149 СК против нейната
майка Р.О.П..
За да обоснове
претенциите си ищцата е посочила в исковата молба, че че от дете страда от
редица заболявания, които са тежки и поради тези заболявания не може да работи
и доходите й са минимални. Твърдяла е, че болестта епилепсия, с която е
диагностицирана я прави трайно неработоспособна и е определен 97 % ТЕЛК. Заявила
е, че няма никакви доходи и имущество, с изключение на стар автомобил, който се
управлява от баща й, тъй като тя няма право да управлява МПС. Единствените й
доходи се състояли в инвалидната й пенсия в размер на 252 лева месечно. Изтъкнала
е, че баща й е единственият, който полага грижи за нея и я подпомага финансово.
Заявявила е, че са й необходими средства за живот и лечение, които ще й трябват
за храна, дрехи, памперси и превръзки, заради изпускането й, както и други
подобни. Посочила е, че получава и социални помощи през зимния сезон. Твърди,
че ответницата работи и получава доходи. Искането е да се постанови решение, с
което да бъде осъдена майка й Р.П. да й заплаща месечна издръжка в размер на
180,00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане, както и издръжка за една година назад от предявяването на иска в
съда в размер на 160,00 лева месечно.
В отговор на исковата молба
ответницата е оспорила иска с възражение, че тя също страда от редица
заболявания, за които й трябват средства за набавяне на необходимите лекарства,
като доходът й от минималната работна заплата не й позволява да изплаща
издръжка на ищцата.
След
събиране на поисканите от страните доказателства районният съд е постановил
обжалваното решение. Приел е, че ищцата е неработоспособна поради заболяването ****,
което е установено и с решение на ТЕЛК , признаващо 100% неработоспособност. На
следващо място е направил извод, че установените доходи на ищцата от 252 лв.
месечно от социална пенсия за инвалидност и липсата на имущество, обуславят
наличие и на втората предпоставка по чл.139 СК за присъждане на издръжка.
За
да отхвърли иска съдът е мотивирал извод, че доходите на ответницата от 850 лв.
месечно не са достатъчни да удовлетворят потребностите на друг човек, а предвид
и предпенсионната й възраст едно ново задължение би я поставило в затруднено
положение да осигурява необходимата издръжка за себе си и да покрива
собствените си нужди.
Пред
настоящата инстанция ищцата е представила доказателства за това, че след
проведена публична продан на съсобствен на родителите й недвижим имот,
ответницата е получила сума в размер на
лв., като излага доводи, че това позволява на П. да й заплаща исканата
издръжка без особени затруднения.
От
своя страна ответницата е възразила, че сумата, получена от публичната продан е
инвестирана веднага в закупуването на собствено жилище, за което е представила
доказателства.
Съобразявайки
предметните предели на въззивната проверка, очертани с въззивната жалба и
отговора, Пловдивският окръжен съд намира, че обжалваното решение е частично
неправилно. Съображенията са следните:
Не
се оспорват с въззивната жалба фактическите и правни изводи в решението относно
неработоспособността на ищцата и невъзможността да се издържа от имуществото си
по смисъла на чл.139 СК. Поради това и същите не подлежат на повторна преценка
от настоящата инстанция.
Основният
спорен въпрос по делото е относно възможностите на ответницата да изплаща
издържка на неработоспособната си дъщеря.
В
тази насока, от събраните пред районния съд доказателства, както и от тези,
представени пред настоящата инстанция на осн.чл.266, ал.2, т.2 ГПК, се
установява следното:
Ответницата
получава доход от трудово правоотношение средно в размер на 600 лв., което е
видно от представените пред РС справка за осигурителен доход и фиш за работна
заплата за м.август 2020 г. Пред настоящата инстанция се представя фиш за
заплатата на П. за м.декември 2020 г., според който възнаграждението е по-ниско
, но доколкото не са изложени от страната твърдения и доводи в насока за трайно
намаляване на месечните й доходи от трудово възнаграждение, съдът приема, че
такова не е налице и те са в размера, установен в първоинстаницонното
производство.
Установява
се от събраните пред въззивния съд писмени доказателства, че след постановяване
на решението ответницата е получила сума в размер на 66 156 лв. от
публична продан на съсобствен недвижим имот, проведена по изп.д.№ 395/2020 г.
на ЧСИ Л. М., която сума е изплатена от съделителя В. С.- баща на ищцата.
Установява се също така, че непосредствено след това- на 22.12.2020 г. П. е
изразходвала сумата за строителство и закупуване на жилище по предварителен
договор от 22.12.2020 г. Следователно въпросната сума не може да послужи за
заплащане на издържката на дъщеря й, поради което остава непромемен извода за
размера на получавания от ответницата доход от около 600 лв. месечно.
Установено
е, че от така посочения месечен разполагаем доход П. заплаща наем за жилище от
около 50 лв., което обстоятелство не е спорно. Следва да се приеме, че от този
доход ответницата заплаща и обичайни разходи за храна, ползвана ел.енергия
вода, облекло. Успоредно с това П. няма няма задължение за издръжка към друг свой низходящ, освен към дъщеря си. Същевременно не се
установява ответницата да има такива здравословни проблеми,
които да обуславят допълнителни постоянни разходи за собствената му издръжка. В тази връзка
представените амбулаторен лист от 09.09.2020 г. , рецепта и касови бележки за
закупени лекарствени и козметични продукти свидетелстват за констатирано към
онзи момент кожно заболяване , но въз основа на тях не може да се направи
обоснован извод, че същото е хронично и налага постоянно лечение. Данни за други
задровословни проблеми на П. се съдържат в показанията на свид.Д. С.- неин син
и брат на ищцата, според който се налага ответницата да заплаща около 20-30 лв.
месечно за лекарства.
При това положение,
съдът приема, че майката може без особено
затруднение да поеме част от обикновените разходи на
пълнолетната си нетрудоспособна дъщеря, без
това да я остави без необходимите
средства за собствената й издръжка. При определяне на размера на издръжката се преценяват
възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни
нужди, така че доставянето на издръжка да не го поставя в невъзможност да осигурява собствена си издръжка за
нормално съществуване. В тази връзка, използвайки за ориентир концепцията на
законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, както и изхождайки от
факта, че основният нормативно въведен критерий за редица социални плащания е
трикратният размер на гарантирания минимален доход /ГМД/, настоящият съдебен
състав приема, че родителят следва да разполага за посрещане на собствените си
нужди с брутен доход около 3/4 от минималната работна заплата /МРЗ/, който се
равнява приблизително на "линията на бедност"/като инструмент,
изчисляван въз основа на данни от изследването на НСИ на бюджетите на
домакинствата в България и целящ да се гарантира задоволяване на минималните
жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги/, но не по-малко от
четирикратния размер на ГМД, който за 2020 г. е 75 лв. или 300 лв. месечно.
Ето защо, при месечен доход от около 600 лв., съдът приема, че без да изпадне в невъзможност да
осигурява собствената си издръжка за нормално
съществуване,
ответницата може
да отделя за издръжката на нетрудоспособната си дъщеря сума от 100.00 лева месечно.
Поради изложеното, съобразявайки нуждите на
ищцата и възможностите на нейната майка, съдът намира предявения иск по чл. 139 СК за частично основателен в размера от 100.00 лева месечно, като издръжката следва да се
присъди от 10.12.2019 г. - датата на подаване
на исковата молба, до настъпването на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. До пълния му
предявен размер от 180.00 лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан.
Поради гореизложените съображения ще се уважи и
искът с правно основание чл. 149 от СК - относно заплащане на
издръжка за минало време – за периода от 10.12.2018 г. до 09.12.2019 г. включително, също в
размер на 100.00 лева месечно, или
общо в размер на 1 200.00 лева за целия
едногодишен период, а за разликата над 100.00 лева до пълния му предявен
размер от 160.00 лева месечно искът
подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката ще се присъдят
разноски съразмерно с уважената част от исковете. Те се състоят в заплатено
адвокатско възнаграждение пред РС в размер на 450 лв. и пред въззивния съд в
размер на 400 лв. От тях на ищцата се дължи по съразмерност сумата от общо 472,22
лв. за двете инстанции.
Въззиваемата не е поискала присъждане на
разноски, съответно съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати дължимите ДТ за производството в размер на 192 лв. съобразно цената на
уважената част от исковете, определена по правилото на осн.чл.69, ал.1, т.7 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260865/14.10.2020 г. по гр.д.№ 20253/2019 г. на ПРС в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска по чл. 139 вр. чл.
140 ал.1 т.2 вр 149 от СК, предявен от М.В.С. ЕГН ********** против Р.О.П. ЕГН ********** за заплащане на месечна
издръжка за размера до 100,00 лева месечно, считано от 10.12.2019г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, както
и издръжка за периода 10.12.2018г. до 10.12.2019г. в размера до 100,00 лева месечно, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.О.П. ЕГН ********** да заплаща на М.В.С. ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 100,00 лева месечно, считано от 10.12.2019г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, както и издръжка за
периода 10.12.2018г. до 10.12.2019г. в размер от 100,00 лева месечно или общо 1200
лв. за този период.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260865/14.10.2020
г. по гр.д.№ 20253/2019 г. на ПРС в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2 вр 149 от СК, предявен от М.В.С. ЕГН **********
против Р.О.П. ЕГН **********
за заплащане на месечна издръжка за размера над 100 лева до пълния
претендиран размер от 180 лв. месечно, считано от 10.12.2019г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, както
и издръжка за периода 10.12.2018г. до 10.12.2019г. в размера над 100,00 лева до пълния
претендиран размер от 160,00 лева месечно.
ОСЪЖДА Р.О.П. ЕГН ********** да заплати на М.В.С. ЕГН ********** сумата от 472,22 лв.
разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Р.О.П. ЕГН ********** да заплати на
осн.чл.78, ал.6 ГПК сумата от 192 лв. държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: