№ 3074
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110151741 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 276863/30.08.2024г. на СРС,
подадена от „***********“ АД срещу С. Д. Н. във връзка със Заповед № 14545/14.05.2024г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17221/2024г. на
СРС.
Ищецът „***********“ АД чрез адв. Р. Д. – АК-София, е предявил срещу
ответницата С. Д. Н. иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено между страните, че С. Д. Н. дължи на „***********“ АД
сумата от 193,00 лева, получена от ответницата без основание във връзка с Договор за
потребителски кредит „Екстра“ №102146/22.05.2020г., сключен с „***********“ ООД, чийто
правоприемник е ищецът, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /22.03.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с ответницата е сключен Договор за потребителски кредит
„Екстра“ №102146/22.05.2020г., по силата на който ú е предоставена в заем сумата от
2000,00 лева. Тъй като за част от дължимите суми нямало плащане, ищецът инициирал
заповедно производство, а след подадено възражение от страна на длъжницата-ответница
било образувано и исково производство – гр.д. № 7028/2022г. на СРС. Постановеното по
него решение било отменено, като с Решение № 52/04.01.2024г. по в.гр.д. № 11626/2022г. на
СГС исковете били отхвърлени, тъй като съдът приел, че нямало валидно сключен договор
за потребителски кредит. При това положение, доколкото Н. не била оспорила получаването
на сумата от 2000,00 лева, при приспадане на платеното, оставали дължими суми в размер
на 193,00 лева /при отчитане на заявеното по ч.гр.д. № 17221/2024г. на СРС признание за
задължение от 1146,06 лева и издаване на изпълнителен лист за тях/, която сума била
получена без основание и следвало да се върне. За насроченото по делото публично съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като
предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Д. Н. чрез адв. С. – АК-София, е подала
1
Отговор на исковата молба, вх. № 357730/07.11.2024г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Не оспорва факта на водените между страните дела, както и че е
получила 2000,00 лева. По предходното дело обаче било установено, че Н. е платила 853,94
лева на ищеца. Така оставащата главница била 1146,06 лева. Ищецът удобно прилагал по
настоящото дело доказателства за само две от общо трите плащания, като за това на
22.05.2020г. в размер на 193,00 лева не прилагал разписката, въпреки че такава имало. Тъй
като сумата била платена, то искът подлежал на отхвърляне. За насроченото по делото
публично съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на ответника,
наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на
основание за извършеното плащане. Ответникът следва да установи, че за него е налице
основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Страните обективно не спорят, че между тях са били налице отношения по повод
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 102146/22.05.2020г., сключен с „***********“
ООД, както и че във връзка със същия на ответницата е предоставена и тя е получила на
22.05.2020г. сумата от 2000,00 лева на чрез ИзиПей. Страните обективно не спорят и
относно това, че ответницата е платила във връзка с този договор сумата от 660,94 лева
/320,99 лева на 29.10.2020г. и 339,95 лева на 23.07.2021г./.
Видно от представените по делото разпечатки, както и от изисканото за послужване
гр.д. № 7028/2022г. на СРС, между страните е водено дело за установяване дължимостта от
страна на ответницата на сумите по посочения договор за кредит. С Решение №
8496/25.07.2022г. по гр.д. № 7028/2022г. на СРС, 32 състав, поправено с Решение №
9966/12.09.2022г. по същото дело, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С. Д.
Н. дължи на „***********“ АД 1146,06 лева за главница по описания по-горе договор за
кредит, както и 139,11 лева за обезщетение за забава за периода 23.08.2020г.-02.11.2021г. С
Решение № 52/04.01.2024г. по в.гр.д. № 11626/2022г. на СГС, ГО, ІV-Б възз.с-в,
първоинстанционното решение е отменено, като предявените срещу Н. искове са
отхвърлени. За да стори това въззивният съд е приел, че сумите не се дължат на заявеното от
ищеца основание, тъй като между страните не е доказано по несъмнен начин сключването на
договора за кредит. Решението на Софийския градски съд е окончателно.
Според данните от Търговския регистър, който е публичен (чл. 9 и чл. 11 ЗТР)
„***********“ АД е правоприемник на „***********“ ООД, ЕИК *********. Вписаните в
Търговския регистър обстоятелства съобразно чл. 5 и чл. 9, ал. 2 ЗТРЮЛНСЦ вр. чл. 16, ал.
1 ТЗ се считат за публично известни, включително на третите лица, като за тях, с оглед
нормата на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНСЦ, липсва необходимост от представяне на нарочни
доказателства.
2
Реално спорът по настоящото дело се свежда до това, дали следва да се признае, че
ответницата е възстановила на ищеца сумата от 193,00 лева, представляваща разликата
между 1146,06 лева, за които тя е признала наличието на задължение в заповедното
производство, и сумата от 1339,06 лева, за колкото е инициирано първоначално заповедното
производство.
Съдът намира, че, доколкото съществуването на договорно отношение по договор за
потребителски кредит е отречено с влязло в сила решение на съда, то е налице плащане без
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1 вр. ПП 1/1979г., т. 1. Поради това ответницата
принципно дължи връщане на получените от нея суми в размер от 2000,00 лева. Същата е
платила 660,94 лева, а за 1146,06 лева е признала задължението в заповедното производство
и е издаден изпълнителен лист.
Неоснователно е възражението на ответницата, че е заплатила сумата от 193,00 лева
по Разписка за извършено плащане № 2000000212730155/22.05.2020г. на ИзиПей /л. 46/.
Видно от разписката, същата удостоверява плащане към „***********“ ООД на 22.05.2020г.
в 15.09ч. за сумата от 193,00 лева и посочено основание „вноска с 50% отстъпка ЕГН
********** С. Д. Н.“. В същото време, видно от находящата се в оригинал на л. 50 от гр.д.
№ 7028/2022г. на СРС и подписана от С. Н. Разписка № **********/22.05.2020г. на ИзиПей,
сумата от 2000,00 лева е изплатена на Н. на 22.05.2020г. в 18.49ч. Основателен е доводът на
ищеца, че плащането от 193,00 лева е във връзка с други правоотношения между страните,
различни от тези, разглеждани по гр.д. 7028/2022г. на СРС и в.гр.д. № 11626/2022г. на СГС,
тъй като е обективно невъзможно и житейски нелогично да бъде върната част от сума, която
все още не е получена. Така, при отчитане на получените и върнати суми, както и тези, за
които в заповедното производство е издаден изпълнителен лист /2000,00 лева – 320,99 лева –
339,95 лева – 1146,06 лева = 193,00 лева/, съдът приема, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
Производството по гр.д. 7028/2022г. на СРС и в.гр.д. № 11626/2022г. на СГС няма
сила на пресъдено нещо по отношение на това дали сумата от 193,00 лева е платена на
ищеца във връзка с Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 102146/22.05.2020г.,
сключен с „***********“ ООД.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищецът. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство,
отчитайки тези, за които вече е издаден изпълнителен лист.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят още 61,51 лева за
разноски в заповедното производство, както и 427,10 лева за разноски в исковото
производство пред първата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
55, ал. 1 ЗЗД, че С. Д. Н., ЕГН **********, от град София, дължи на „***********“ АД,
ЕИК *********, със седалище в град София, сумата от 193,00 лева, получена от ответницата
без основание във връзка с Договор за потребителски кредит „Екстра“
№102146/22.05.2020г., сключен с „***********“ ООД, чийто правоприемник е ищецът,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /22.03.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
3
ОСЪЖДА С. Д. Н., ЕГН **********, от град София, да заплати на „***********“
АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
61,51 лева, представляваща разноски в заповедното производство, извън тези, за които вече
е заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист (ч.гр.д. №
17221/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА С. Д. Н., ЕГН **********, от град София, да заплати на „***********“
АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
427,10 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
51741/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4