Решение по дело №44515/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16435
Дата: 2 септември 2024 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20231110144515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16435
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110144515 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от И. С. П. срещу Д. Ж. Б. с искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 4040 лв., която сума е формирана от главница за неплатен наем на
земеделска земя договор за наем на земеделска земя, находяща се в /населено
място/ за стопанската 2017/2018 г., главница за неплатен наем на земеделска
земя договор за наем на земеделска земя, находяща се в /населено място/ за
стопанската 2017/2018 г., главница за неплатен наем на земеделска земя
договор за наем на земеделска земя, находяща се в /населено място/ извор за
стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва от 24.09.2021г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1223.22 лв., която сума е
формирана както следва: от сумата от 701.03 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 01.10.2018 г. до 24.09.2021 г. начислена върху главница за
неплатен наем на земеделска земя договор за наем на земеделска земя,
находяща се в /населено място/ за стопанската 2017/2018 г., сумата от 317.92
лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2018 г. до 24.09.2021
г. начислена върху главница за неплатен наем на земеделска земя договор за
наем на земеделска земя, находяща се в /населено място/ за стопанската
2017/2018 г., сумата от 204.27 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 01.10.2018 г. до 24.09.2021 г. начислена върху главница за неплатен наем на
земеделска земя договор за наем на земеделска земя, находяща се в /населено
място/ извор за стопанската 2017/2018 г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 74579/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между него в качеството му на наемодател и ответника
като наемател са сключени три договора за заем на земеделска земя - договор
1
от 20.07.2017г. за наем на нива с номер на имота ****** по КВС и площ
26,428 дка и нива с номер на имота ******** по КВС с площ 39,725 дка,
находящи се в /населено място/ и цена за декар – 35 лв. за една стопанска
година; договор от 20.07.2017 г. за наем на нива с номер на имота 031157 по
КВС и площ 15 дка и нива с номер на имота 031158 по КВС с площ 15,001
дка, находящи се в /населено място/ и цена за декар – 35 лв. за една стопанска
година; договор от 26.07.2017г. за наем на нива с номер на имота ****** по
КВС и площ 22,499 дка, находяща се в с/населено място/ и цена за декар – 30
лв. за една стопанска година. Поддържа, че договорите са сключени за една
година, като в края на годишния период е следвало да се плати наемната цена.
Твърди, че е изпълнил задълженията си по договорите и е предоставил за
ползване земята, но ответникът не е заплатил дължимото като наемна цена,
възлизащо на претендираните 4040 лв. Поддържа, че от 01.10.2018г.
ответникът е изпаднал в забава, предвид което се претендира и мораторна
лихва. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа исковата претенция,
като претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. не оспорва сключването на процесните договори, като оспорва
твърдяното неизпълнение на задължението му да заплати наемната цена.
Сочи, че в полза на ищеца е заплатена на 22.10.2018г. сумата от 4550 лв. в
брой. Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда страната поддържа отговора
на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че между страните са сключени три договора за наем на
земеделска земя /на 20.07.2017г., 20.07.2017г. и на 26.07.2017г./ с предмет
посочените в исковата молба земи в твърдените площи, които са били
предоставени на ответника за ползване за стопанската 2017/2018 г. Горното се
установява и от договор за наем на земеделска земя от 20.07.2017 г., сключен
И. С. П. в качеството на наемодатели Д. Ж. Б. като наемател. Съгласно
договора на наемателя е предоставена селскостопанска земя в землището на
/населено място/ съответно: имот номер ****** по КВС с площ 26.428 дка.,
/населено място/ и имот номер ******** по КВС с площ 39.725 дка., /населено
място/. Съгласно т. 2.1 от договора е посочено, че наемателят предоставя на
наемодателя 35 лв. на декар за една стопанска година 2017/2018 г. от наетата
земя. В т. 3.1 от договора е посочено, че договорът се сключвал за срок от една
стопанска година. Представен е договор за наем на земеделска земя от
20.07.2017 г., сключен И. С. П. в качеството на наемодатели Д. Ж. Б. като
наемател. Съгласно договора на наемателя е предоставена селскостопанска
земя в землището на /населено място/ съответно: имот номер 031157 по КВС с
площ 15.00 дка., /населено място/ и имот номер 031158 по КВС с площ 15.001
дка., /населено място/. Съгласно т. 2.1 от договора е посочено, че наемателят
предоставя на наемодателя 35 лв. на декар за една стопанска година 2017/2018
2
г. от наетата земя. В т. 3.1 от договора е посочено, че договорът се сключвал за
срок от една стопанска година. Представен е и договор за наем на земеделска
земя от 26.07.2017 г., сключен И. С. П. в качеството на наемодатели Д. Ж. Б.
като наемател. Съгласно договора на наемателя е предоставена
селскостопанска земя в землището на /населено място/ съответно: имот номер
****** по КВС с площ 22.499 дка., /населено място/. Съгласно т. 2.1 от
договора е посочено, че наемателят предоставя на наемодателя 30 лв. на декар
за една стопанска година 2017/2018 г. от наетата земя. В т. 3.1 от договора е
посочено, че договорът се сключвал за срок от една стопанска година.
По делото е представено и писмо от ДФ, с която е представена
информация във връзка с декларирани парцели от Д. Ж. Б. за кампания 2018 г.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 232,
ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на
облигационно отношение между страните по три договора за наем на
процесните земи за стопанската 2017/2018г., по силата на което наемодателят е
предоставил на наемателя за временно ползване земите срещу задължението
на наемателя да заплаща уговорения наем и размера на същия.
Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.
228 - чл. 239 от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за
неговата действителност. Следователно преценката на съда за възникването и
съществуването на договорно правоотношение между страните не е обвързана
с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на договора може
да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Между страните е отделено за безспорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че на 20.07.2017 г., 20.07.2017 г. и на 26.07.2017г.
между И. С. П., като наемодател и Д. Ж. Б. в качеството на наемател са
сключени три договора за наем, по силата на които на наемателя е
предоставено за временно възмездно ползване селскостопанска земя в
землището на /населено място/ съответно: имот номер ****** по КВС с площ
26.428 дка., /населено място/ и имот номер ******** по КВС с площ 39.725
дка., /населено място/ за срок стопанска година 2017/2018 г., при дължим наем
в размер на 35 лв. на декар за стопанската година, селскостопанска земя в
землището на /населено място/ съответно: имот номер 031157 по КВС с площ
15.00 дка., /населено място/ и имот номер 031158 по КВС с площ 15.001 дка.,
/населено място/, за срок стопанска година 2017/2018 г., при дължим наем в
размер на 35 лв. на декар за стопанската година, както и селскостопанска земя
в землището на /населено място/ съответно: имот номер ****** по КВС с
площ 22.499 дка., /населено място/, за срок стопанска година 2017/2018 г., при
дължим наем в размер на 30 лв. на декар за стопанската година. Страните не
спорят, за предаването на фактическата власт върху имотите, за площта на
същите, както и че договорите са изпълнени съгласно уговорения срок. В
случая с оглед на събраните по делото доказателства, доколкото не се установи
процесните договори за наем да са били прекратени на друго основание в по-
ранен момент от посочения наемен срок, поради което страните в така
посочения период са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за наем.
3
Спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали процесната
сума е била заплатена, което обстоятелство е в доказателствена тежест на
ответника. Съгласно твърденията в подадения отговор на исковата молба
дължимата за наем сума е била заплатена на ищеца на 22.10.2018 г. Съгласно
т. 2.2 от процесните договори за наем заплащането на наема се предвижда да
се осъществи до края на периода, през който е била наета земята. По делото
ответникът не е ангажирал никакви доказателства за извършеното плащане на
претендирания наем. При липсата на други доказателства по делото, следва да
намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме,
че ответникът не е заплатил дължимите суми по съществуващите
облигационни правоотношения за наем. Тези обстоятелства са
правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването
им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в
истинността на твърденията / и главно /защото има за предмет факти, за които
ответникът носи доказателствена тежест/. Представеното писмо от ДФ не е в
състояние да установи изпълнение от страна на ответника на задълженията му
за плащане по процесните договори за наем, доколкото същото е годно да
установи единствено площите декларирани от ответника за получаване на
подпомагане чрез директно плащане. С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че размерът на неплатените наеми за процесния период
възлизат на сумата от 4040 лв., която сума се формира от главницата по
договора за наем на земеделска земя от 20.07.2017 г., находяща се в /населено
място/ за стопанската 2017/2018 г., главницата по договора за наем на
земеделска земя от 20.07.2017 г., находяща се в /населено място/ за
стопанската 2017/2018 г., както и главницата по договора за наем на
земеделска земя от 26.07.2017 г., находяща се в /населено място/ извор, поради
което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД настоящия състав намира следното. Когато
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. В конкретния случай се претендира изпълнение, а именно
плащане на просрочени вземания. Когато е налице неизпълнение на парично
задължение, обезщетението за забава е в размер на законната лихва от деня на
забавата. Ответникът изпада в забава с изтичане на деня на падежа на
съответната вноска, по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД и след тази дата дължи
мораторна лихва. В случая съгласно т. 2.2 от процесните договори за наем
заплащането на наема се предвижда да се осъществи до края на периода, през
който е била наета земята, в случая стопанската 2017/2018 г. Съгласно §2 от
ДР от ЗАЗ стопанска година е времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година, поради което от 01.10.2018 г. ответникът е
изпадал в забава. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за наем за периода от 01.10.2018 г. до
24.09.2021 г., се явява основателна за сумата от 1223.22 лв. изчислена по реда
на чл. 162 от ГПК, която сума е формирана както следва: от сумата от 701.03
лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2018 г. до 24.09.2021
4
г. начислена върху главница за неплатен наем на земеделска земя договор за
наем на земеделска земя, находяща се в /населено място/ за стопанската
2017/2018 г., сумата от 317.92 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 01.10.2018 г. до 24.09.2021 г. начислена върху главница за неплатен наем на
земеделска земя договор за наем на земеделска земя, находяща се в /населено
място/ за стопанската 2017/2018 г., както и сумата от 204.27 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2018 г. до 24.09.2021 г.
начислена върху главница за неплатен наем на земеделска земя договор за
наем на земеделска земя, находяща се в /населено място/ извор за стопанската
2017/2018 г. С оглед на гореизложеното предявения иск се явява основателен и
следва да се уважи в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец/ има
право на направените от него разноски в двете производства, като на ищеца
следва да се присъдят сумите от 105.30 лв. държавна такса в исковото
производство, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител
на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 550 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, а по отношение на заповедното
производство не следва да се присъждат разноски, доколкото такива не са
били претендирани и не са били присъдени. С оглед изхода на спора няма
право на разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от И. С. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: /административен адрес/, чрез адв. Н. И.
срещу Д. Ж. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/,
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Ж. Б. дължи на И. С. П. сумата от 4040 лв., която
сума е формирана от главница за неплатен наем на земеделска земя договор за
наем на земеделска земя, находяща се в /населено място/ за стопанската
2017/2018 г., главница за неплатен наем на земеделска земя договор за наем на
земеделска земя, находяща се в /населено място/ за стопанската 2017/2018 г.,
главница за неплатен наем на земеделска земя договор за наем на земеделска
земя, находяща се в /населено място/ извор за стопанската 2017/2018 г., ведно
със законната лихва от 24.09.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 1223.22 лв., която сума е формирана както следва: от сумата от 701.03 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2018 г. до 24.09.2021 г.
начислена върху главница за неплатен наем на земеделска земя договор за
наем на земеделска земя, находяща се в /населено място/ за стопанската
2017/2018 г., сумата от 317.92 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 01.10.2018 г. до 24.09.2021 г. начислена върху главница за неплатен наем на
земеделска земя договор за наем на земеделска земя, находяща се в /населено
място/ за стопанската 2017/2018 г., сумата от 204.27 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 01.10.2018 г. до 24.09.2021 г. начислена върху
главница за неплатен наем на земеделска земя договор за наем на земеделска
земя, находяща се в /населено място/ извор за стопанската 2017/2018 г., за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
5
74579/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Д. Ж. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, да заплати на И. С. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: /административен адрес/, чрез адв. Н. И., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 105.30 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Д. Ж. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес
на упражняване на дейността /административен адрес/, сумата от 550лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца И. С. П. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6