№ 250
гр. Плевен, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500164 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1486/04.11.2024г. по гр.д. № 2428/2024г. на РС гр.Плевен
/ПлРС/ е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че Н. Б. Ф., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ********** дължи на „София Комерс Кредит
Груп”АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София,
Столична община – **********, с пълномощник адв. Н. В.-П. от САК, сумата
в размер на 2 392,91 евро с левова равностойност от 4 614,80лв.,
представляваща изискуема договорна лихва по 13 броя погасителни месечни
вноски за периода от 25.11.2020г. до 25.11.2021г. включително /вноски от 18-та
до 30-та по Погасителен план/, ведно със законната лихва от 31.01.2024г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №567/2024 по описа на
районен съд – гр. Плевен.
Осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н. Б. Ф., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ********** да заплати на „София Комерс Кредит Груп”АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община
– **********, с пълномощник адв. Н. В.-П. от САК разноски по исковото
производство в общ размер 1 273,60 лева и разноски за заповедното
1
производство по ч.гр.д. № 567/2024г. по описа на ПлРС – 93,60 лева за
държавна такса и 640,80 лева за адвокатски хонорар.
Недоволен от така постановеното решение е останал Н. Б. Ф. с ЕГН
********** от гр.Плевен, **********, който чрез процесуалният си
представител адв. А. Б. от САК със служебен адрес и адрес на призоваване и
кореспонденция: гр.София, ********** с въззивна жалба го обжалва в
законния срок. Твърди, че решението е по същество неправилно, като
крайният му резултат е предпоставен от отхвърляне на доводите му за
нищожност на клаузата в Договора, регламентираща заплащането на
договорната лихва, поради което моли съда да го отмени и да отхвърли изцяло
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Оплаква се, че съдът не е извършил съпоставка на критериите, които
могат да доведат до нищожност на клаузата за договорна лихва поради
накърняване на добрите нрави при сключването й в конкретния случай и е
стигнал до неправилни изводи като е приел, че не е налице нищожност на
същата поради съображения, че са налице предварителни договорни
отношения между страните по смисъла на свободата на договаряне. Не е
отчел, че в случая става дума за ипотечен кредит, при който вземанията на
кредитора са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, в които случаи се
приема за нищожна договорна лихва, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва по причина, че кредитора винаги ще постигне събираемост на
вземането си от ипотекирания недвижим имот и по-малкия риск за
несъбираемост.
Твърди, че от решението не става ясно как съдът, посочвайки, че ОЛП за
процесния период е бил 0 % /нула процента/, трикратният размер е бил 30%, а
начислената договорна лихва е 36%, е приел, че не е налице нищожност на
уговорената по процесния Договор договорна лихва. В подкрепа на
застъпеното становище жалбоподателят твърди, че при наличие на учредена
ипотека следва да бъде преценено каква е била стойността на имота към
момента на сключване на Договора, каква част от вземанията на кредитора се
обезпечават и дали вземанията му са частично, напълно или свръхобезпечени.
Посочва, че в настоящия случай, при подписване на процесния Договор за
ипотечен кредит на дата 30.05.2019 година, вземанията на кредитора съгласно
уговореното в раздел III, чл. 3.1 са в общ размер на 12 762.02 евро, от които 6
2
626.52 евро за лихва и 6 135,50 евро за главница. При задължение около 25
000 лева жалбоподателят счита, че предоставеното от кредитополучателя
обезпечение с първа по ред и единствена договорна ипотека на недвижим
имот, представляващ апартамент в гр.Плевен, със застроена площ от
94,54кв.м., който имот струва доста повече от 25 000 лева, установява, че
вземанията на кредитора са били свръхобезпечени.
Моли съдът да отмени решението и вместо него да се постанови ново, с
което искът да се отхвърли, като му присъди разноски за водене на делото
пред двете инстанции, включително възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ от адв.А. Б. от САК по чл.38 ал.2 ЗАдв.
Въззиваемото „София Комерс Кредит Груп”АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Столична община – **********,
чрез адв. Н. В.-П. от САК, в отговор по жалбата изразява становище, че
решението на първоинстанционният съд е напълно правилно и обосновано, а
въззивната жалба счита за напълно неоснователна.
Посочва, че възможността на възивника да прави възражения за
недействителност на процесния договор е преклудирана и възраженията му в
тази насока са недопустими, т.к. спорът вече е разрешен със сила на
присъдено нещо с Решение №1033 от 08.07.2022г. по гр.д. №1697/2022 по
описа на ПлРС, което решение е влязло в сила на 04.08.2022 година.
На следващо място от дружеството твърдят, че не е вярно твърдението
на въззивника, че решаващият съд бил приел неправилно, че договорната
лихва не е нищожна и не противоречи на добрите нрави, като в подкрепа на
това посочват, че в процесният случай намира приложение ЗКНИП. Цитират
приложимите законови разпоредби, като навеждат доводи, че системното им
тълкуване следва изводът, че ГПР включва в себе си и възнаградителната
лихва като разход, наред с останалите такси, комисионни и възнаграждения и
др. в случай, че има такива, но разпоредбата на чл.29, ал.9 от ЗКНИП въвежда
максимален предел на този годишен процент на разходите /ГПР/, който не
може да надвишава 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и чуждестранна валута, определена с ПМС, а в
конкретния случай тази разпоредба е спазена от Дружеството – кредитор. В
аргумент на посоченото от дружеството цитират т.6.5 от процесният Договор
за кредит, по който ГПР, изчислен по описаният начин е начина, описан в
3
Приложение № 1 към чл.29 от ЗКНИП и е в размер на 42,5760 %, което е под
лимита, посочен в чл.29, ал.9 от ЗКНИП.
Навеждат доводи във връзка с условията на процесния Договор, които са
свободно договорени между страните, като твърдят, че въззивникът сам е
декларирал в т.6.10 от Договора, че е получил проект на Договора преди
повече от 14 дни, запознал се е със същия и е взел информирано решение за
сключването му, а договорната лихва е възнаграждението, което
кредитополучателят заплаща на кредитора за това, че използва парите му.
Молят съда да потвърдите изцяло решението като правилно и
законосъобразно и да отхвърли изцяло подадената от Н. Б. Ф. въззивна жалба
като неоснователна, както и да осъди ответника да заплати на „София Комерс
Кредит Груп"АД всички разноски, сторени пред настоящата инстанция.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
ОСНОВАТЕЛНА при два на един съдийски гласа с миноритарен дял на
съдията – докладчик при вземане на настоящото решение.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че от приложеното
ч.гр.д. № 567/2024год. по описа на ПлРС се установява, че вземането, предмет
на заповедно производство и по настоящото исково, е едно и също.
Намерил също, че по делото не се спори, а това се установява от
приетите писмени доказателства и в частност от установеното от ВЛ по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, че между страните по делото е
сключен Договор за кредит на 30.05.2019год., по силата на който ищцовото
Дружество е предоставило на ответника ипотечен кредит в общ размер 6
135,50евро, в левова равностойност на 12 000лв., за срок от 36 месеца, при
фиксиран лихвен процент в размер 3 % на месец, като потребителят се
задължил да върне същия, заедно с договорената лихва, такси, разноски и
неустойки, при уговорена дължимост.
Съдът счел наведените от ответната страна доводи за нищожност на
клаузата в договора, регламентираща договорната лихва, поради накърняване
4
на добрите нрави, за несъстоятелни.
Тази лихва приел, че представлява възнаграждение, което в случая
ответникът /като длъжник/ на пари дължи на кредитора, защото е ползвал
същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в
заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. Съобразно
свободата на договарянето, волята на страните е меродавна, само ако тя не
надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД,
какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка
за това следва да бъде законната лихва, но Законът не изисква тя да бъде равна
на нея.
С оглед изискването на Закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне
между страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че
именно те налагат максималният размер, до който съглашението за плащане
на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях.
За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
От заключението на ВЛ приел че се установява, че заплатените от
ответника суми по Договора са в размер 4 502,80лв., с които са погасени
лихви по вноски с падежи 25.06.2019год. до 25.06.2020год., законна лихва –
8,20лв. Според изявлението на ВЛ в о.с.з. в конкретния случай ОЛП за периода
от 2019г. до м.05.2022г. е бил 0 процента, а трикратният размер е бил 30%.
Начислената договорна лихва е 36% при ГПР по Договора за кредит от
42,57%. При това положение съдът приел, че не е налице нищожност на
уговорената по процесния договор договорна лихва и същата е дължима от
страна на ответника.
Предвид твърденията по ИМ и въззивната жалба, отговорите към тях,
спорни по делото са въпросите да се признае ли за установено между
5
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество исковата сума, за която
е постановено решението на ПлРС? Спорен остава и въпросът противоречи ли
на добрите нрави клаузата в договора, касаеща заплащането на договорна
лихва при ипотечен кредит?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложеното ч.гр.д. № 567 от 2024г. по описа на ПлРС, писмените
доказателства и заключението на вещото лице, както и гр.д. № 1697/2022г. по
описа на ПлРС, приложено по настоящото.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
Отношенията между страните следва да се уредят по общите правила за
договорите - разпоредбите на чл.79 ал.1 и чл.240 ЗЗД, както и тези за
Заповедното производство – чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав установи от приложеното гр.д. № 1697/2022
година по описа на ПлРС, че въпросът за възможността на възивника да прави
възражения за недействителност на процесния договор не е преклудирана и
възраженията му в тази насока са допустими, т.к. спорът който е разрешен със
сила на присъдено нещо с Решение №1033 от 08.07.2022г. по гр.д. №1697/2022
по описа на ПлРС, което решение е влязло в сила на 04.08.2022 година е за
главницата по Договора за ипотечен кредит. Видно от петитума на ИМ и
диспозитива на съдебното решение предмет на делото е била само главницата
по Договора от 12 000лв., а от мотивите – съдът е обсъждал ГПР и същият да
не надвишава предвидения петкратен размер на законната лихва от гледна
точка на действителността на Договора за кредит. След като не е имало
произнасяне за договорната лихва, то и СПН на това решение не обхваща
предмета на настоящото дело.
По останалите спорни въпроси, настоящият състав взе предвид следното:
Съгласно чл.240 ал.1 ЗЗД с Договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата
6
сума. Според мажоритарния дял от мнението на състава договорна лихва в
размер на 36% при обезпечен с ипотека върху недвижим имот кредит е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, защото надвишава
двукратния размер на законната лихва, който към датата на сключване на
Договора – 30.05.2019г. възлиза на 20%
Това налага решението да се отмени и вместо него да се постанови ново,
с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен като се присъдят
разноски в полза на ответника и на адвоката му възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 ЗАдв от по 650лв. за
всяка инстанция.
Така приема по-старата съдебна практика на ВКС на РБ, изразена в
решение от 2004г. до 2009г., в по-новата обаче – Р № 50 086/21.12.2023г. по т.д.
№ 1027/2022г. на ВКТС , ТК първо т.о. и Определение № 2483/21.05.2024г. по
гр.д. № 3950/2023г. на ВКС – трето г.о. при ГПР, определен под пет пъти
законната лихва в съответствие с чл.29 ал.9 ЗКНИП – в случая 42,5760%,
уговорена възнаградителна лихва в размер на 37,70%, а в случая на 36%, Част
от ГПР, не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Според
миноритарния дял от мнението на състава решението на ПлРС следваше да се
потвърди като законосъобразно, но според правилата на чл.21 ГПК
настоящото решение се взе при мнозинството на съдийските гласове.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по отговорността за
разноските както в заповедното, така и в исковото производство, но решението
следва да се отмени и в тази Част предвид отхвърлянето на иска.
Действително разпоредбата на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
задължава съдът да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Претенциите на ищцовото АД за разноски и в заповедното производство
и в исковото са неоснователни.
В заповедното ответникът не е направил разноски.
В исковото производство пред ПлРС ответникът също не е направил
разноски, но се дължи възнаграждение за безплатна правна помощ от адвоката
7
в размер на 650лв.
За настояща инстанция му се дължат разноски в размер на 93,60лв.,
както и на адвоката – сумата от 650лв. по чл.38 ал.2 ДАдв.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1486/04.11.2024г. по гр.д. № 2428/2024г. по описа
на РС гр.Плевен изцяло като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр.
чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД за признаване за установено на основание чл.422 от
ГПК, че Н. Б. Ф., ЕГН **********, от гр.Плевен, ********** дължи на
„София Комерс Кредит Груп”АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.София, Столична община – **********, с пълномощник адв. Н.
В.-П. от САК, сумата в размер на 2 392,91 евро с левова равностойност от
4 614,80лв., представляваща изискуема договорна лихва по 13 броя
погасителни месечни вноски за периода от 25.11.2020г. до 25.11.2021г.
включително /вноски от 18-та до 30-та по Погасителен план/, ведно със
законната лихва от 31.01.2024г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №567/2024 по описа на районен съд – гр. Плевен като
неоснователен.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп”АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Столична община – ********** да
заплати на Н. Б. Ф., ЕГН **********, от гр.Плевен, ********** разноски по
делото за исковото производство за настоящата инстанция в размер на
93,60лв.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп”АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Столична община – ********** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на адвокат А.
Т. Б. от САК, с ЛН ********** на адвокат и адрес гр.София, бул.България, №
81В, ет.8, ап.22 сумата от 1 300лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната в производството безплатна правна помощ на
ответника или по 650лв. за всяка инстанция.
8
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9