РЕШЕНИЕ №
гр.София, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 5437 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на взискателя „Х.“ ЕАД срещу постановление
от 13.05.2019 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 КЧСИ за прекратяване на изп. дело № 20138410404982 по описа му, поради липсата на
имущество на длъжника Р.И.Е., действащ като ЕТ „Т.-Р.Е.“, по отношение на което
да бъде насочено изпълнението, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.
В
жалбата се излагат доводи, че ЧСИ Н.М. неоснователно е прекратил изпълнителното
производство, тъй като декларираната пълна липса на секвестируемо
имущество била към отдалечен назад във времето момент – края на 2015 г., а от
друга страна тази декларация би могла да бъде невярна. От друга страна
длъжникът разполагал с банкови сметки, които вече били запорирани
и по които би могло да постъпят суми.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК длъжникът е депозирал отговор на жалбата, в който я счита
за неоснователна – имущественото му състояние не било променено, включително не
разполагал с банкови сметки.
В
срока и на основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. е изложил мотиви, че
подадената от взискателя жалба е процесуално допустима,
но е неоснователна, тъй като въпреки проявената активност от страна на „Х.“ ЕАД
имущество на длъжника по изпълнението не било установено, включително било
проведено и производство по чл. 448 ГПК, в който този факт бил съдебно удостоверен.
Софийски градски съд, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По
молба от 22.04.2013 г. на „Х.“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 12.04.2013 г. по частно гр. д. № 1124/2013 г. по описа на Великотърновски
районен съд, срещу Р.И.Е., действащ като ЕТ „Т.-Р.Е.“ е образувано изп. дело № 20138410404982 по описа на ЧСИ Н.М., като
съдебният изпълнител бил овластен от взискателя да проучи имущественото състояние на длъжника и
да определи начина на изпълнението.
В
рамките на производството до действащите на територията на страната кредитни
институции са изпратени запорни съобщения, но не е
установена банкова сметка ***, по която да е налице наличност. Извършвани са и
многократни справки за регистрирани трудови договори на длъжника-физическо
лице, но действащи такива не са установени. Не е установено Р.И.Е., действащ
като ЕТ „Т.-Р.Е.“ да притежава недвижими или движими вещи, да има участия в
търговски дружества или в правната му сфера да е налице някакво друго секвестируемо имущество.
В
резултат на безуспешно провежданото принудително изпълнение, по молба на взискателя „Х.“ ЕАД е образувано и производство по чл. 448 ГПК, като по гр. дело № 53266/2015 г. на СРС, 143 състав, длъжникът Р.И.Е.,
действащ като ЕТ „Т.-Р.Е.“ декларирал, че не разполага с никакво имущество и подписал
нарочна декларация в този смисъл. След представянето на декларацията за липса
на имущество по реда на чл. 448 ГПК, в рамките на изпълнителното производство
по молба на взискателя са изискани нови справки за
наличие на трудови правоотношения, изпратени са и нови запорни
съобщения, като наличие на секвестируемо имущество не
е установено. Въз основа на молба на длъжника, съдебният изпълнител с
обжалваното постановление прекратил изп. дело №
20138410404982 на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, без да се произнася по
евентуално заявеното от длъжника основание по т. 8 на разпоредбата, затова и то
не е предмет на настоящото производство.
Подадената
жалба от взискателя „Х.“ ЕАД е депозирана в срок и от
тази гледна точка е процесуално допустима.
Уредбата
на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните
възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите
за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично
посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното
производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния
изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ.
отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка
предпоставките за реализиране на деликтната
отговорност.
Според
чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК взискателят е активно
легитимиран да обжалва спирането, прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение, поради което жалбата е допустима и с оглед предмета
на обжалваното действие на съдебния изпълнител.
Разгледана
по същество жалбата на „Х.“ ЕАД обаче е неоснователна.
В
чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи
последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е тази,
уредена в т. 5 ГПК - изпълнителното производство се прекратява, когато
посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо
имущество.
Изпълнителното
производство като динамичен фактически състав е насочено към удовлетворяване
вземането на кредитора, което се постига с осребряване на имуществени права на
длъжника. Ако в правната сфера на длъжника такива имуществени права не са
налице, както в случая, целта на изпълнителното производство не може да се
постигне и поддържане на висящността му е
безпредметно, включително засяга неблагоприятно както правната сфера на взискателя, който извършва разноски за всяко предприето
изпълнително действие, така и тази на длъжника, който е страна в изпълнение, което
не е от естество да удовлетвори взискателя. Именно
защото е правно неприемливо да се поддържа неограничено във времето висящността на конкретно образувано изпълнително
производство, което не може да доведе до постигане на целените правни последици,
законодателят е предвидил възможността тази висящност
да бъде преустановена. Прекратяването на изпълнителното производство не
прекратява самото субективно право на вземане, а е резултат от невъзможността,
с оглед имущественото състояние на задълженото лице в определен времеви отрязък
(за периода на висящност на производството) това
право на бъде удовлетворено.
За
да се приеме, че е налице такава невъзможност законът е предвидил в задължение
на длъжника да декларира имуществото и доходите си, по реда на чл. 448 ГПК.
Липсата на достатъчно имущество се установява с протокол по чл. 448, ал. 1,
изр. 2 ГПК в проведено производство пред съответния районен съд, каквото в
случая е инициирано точно от взискателя, с оглед
установяване възможностите в производството по изп.
дело № 20138410404982 вземането му да бъде удовлетворено. При наличие на
декларация на Р.И.Е., действащ като ЕТ „Т.-Р.Е.“ за пълна липса на секвестируемо имущество, изпълнителното производство е
следвало да бъде прекратено още в края на 2015 г.. Последващите
процесуални усилия на взискателя и на съдебния
изпълнител са потвърдили наличието на предпоставката на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като видно от приложените копия на документите, съдържащи се в изп. дело № 20138410404982, имущество на длъжника, което да
бъде обект на изпълнение и след 2015 г. до прекратяването на изпълнението, не е
открито.
Това
обуславя еднозначен извод за неоснователност на жалбата срещу постановлението на
съдебния изпълнител Н.М., с което са приложени последиците на разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 5 ГПК и изпълнителното производство е прекратено. Естествено взискателят би могъл въз основа на същия изпълнителен лист
да инициира ново изпълнително производство, но за да е ефективно то, длъжникът
следва да е придобил секвестируемо имущество.
При
този изход на спора разноски в полза на „Х.“ ЕАД не следва да се присъждат, а страната
с право на разноски - ответникът по жалбата не претендира такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя „Х.“ ЕАД, ЕИК *******,
срещу постановление от 13.05.2019 г., с което производството по изп. дело № 20138410404982 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. №
841 КЧСИ, е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.