№ 22654
гр. София, 28.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110141977 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх. №
106929/18.04.2023 г. на Н. В., ответник по делото, чрез пълномощник.
В молбата се навеждат доводи относно присъждане на разноски в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ в полза на молителя, като предвид това, че са
отхвърлени два броя кумулативно предявени иска, дължимият адвокатски хонорар бил в
пълен размер от по 400 лв. за всеки един от двата иска, или общо 800 лв., вместо
присъдените 95.90 лв. Позовава се на съдебна практика на ВКС, която е незадължителна за
съдилищита. Искането е за изменение и допълване на решението в частта за разноските,
като на адвоката, оказал безплатната правна помощ в полза на молителя да бъде присъдена
сума в размер на още 704.10 лв.
Ответникът по молбата „Юробанк България“ АД, в качеството си на правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Фаойненс – клон България“ КЧТ, е представил становище в
указания от съда срок. Оспорва искането за присъждане на претендираната сума, като
навежда доводи, че интересът, върху който се определя размера на адвокатското
възнаграждение се явява сбор от цената на всички искове. Счита, че съдът не е обвързан с
правилото, че при присъждане на възнаграждение следва да се съобразява задължително с
установените от Висшия адвокатски съвет минимални прагове на адвокатските
възнаграждения, тъй като овластяването на посочения орган да приема такива минимални
тарифни ставки било в противоречие с правото на Европейския съюз и в частност чл. 101, §
1 и § 2 от ДФЕС. Навежда и доводи относно риска, който се носи от адвоката, предоставящ
безплатна правна помощ на лице, което няма възможност да заплати такава и други доводи
в полза на тезата си. Моли молбата да бъде оставена без уважение.
След като взе предвид материалите по делото, съдът счита, че молбата се явява
неоснователна по следните съображения: Видно от материалите по делото, ответникът в
производството и молител в настоящото производство, е представляван от адвокат, който му
е предоставил правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата – без да
1
заплаща адвокатски хонорар, като съгласно посочената разпоредба, в случай на
благоприятен изход от производството по делото възнаграждение в полза на адвоката се
присъжда от съда за сметка на ищеца. В тази хипотеза не се ангажират доказателства за
реално плащане, нито се доказва дали лицето, което се ползва от тази безплатна правна
помощ е такова, което не е в състояние да заплати адвокатски хонорар. Видно от мотивите
към решението, чието изменение и допълнение се иска в частта за разноските, съдът е
обсъдил защо и как присъжда в полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ в полза
на ответника, конкретна сума и как е достигнал до този размер. Цитираната практика на
ВКС, а и на което и да е друго съдилище, не се явява задължителна практика за настоящия
състав, поради което и преценка на решаващия състав е дали да я приложи. Наредбата на
Висшия адвокатски съвет се явява подзаконов нормативен акт, който урежда минималните
размери на адвокатските възнаграждения, които клиентите на лицата, упражняващи
адвокатската професия следва да заплащат. Доколкото в определени случаи други
нормативни актове препращат към тази наредба, съдът прилага посочените размери, но
същата не дерогира действието на нормативните актове от по-висок ранг, какъвто се явява
Гражданско-процесуалния кодекс, където е определено императивно как се определя цената
на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как се определя държавната такса,
дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1). Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на молителя, почиващи на цитираните съдебни актове, че за всеки отделен иск,
независимо дали е за главно вземане или за акцесорно такова, следва да се определя отделно
възнаграждение, включително и в случаите на определяне на възнаграждение, платимо и
присъждано от съда по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
На следващо място, съдът е определил възнаграждението, присъдено на
пълномощника на молителя по стойностите, определени като минимални адвокатски
възнаграждения по цитираната Наредба № 1/2004 г. на Висшия съдебен съвет, съобразно
действащата към момента на възникване на правоотношението между молителя и неговия
адвокат, а това е към датата на сключване на Договор за правна помощ и съдействие от
03.10.2022 г., приложен на л. 44 от делото, която дата е преди влизане в сила на последните
изменения в Наредбата.
Ето защо, съдът счита, че молбата се явява неоснователна. Не е налице неправилно
изчисление на присъдените суми, нито непълнота на решението в частта за разноските, като
съдът се е мотивирал защо присъжда съответната сума в полза на адвоката на ответника и
как се стига до този размер.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 106929/18.04.2023 г. на Н. В., ответник по делото, чрез
пълномощник, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано
2
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3