РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Русе, 04.10.2021 г.
Административен съд - Русе, в публично заседание на 15 септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от
съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 250 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от А.Й.А. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник П. Д. ***, против Решение № 76 от 07.06.2021 г., постановено по АНД № 113/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000571 от 11.03.2021 г. на Директора на РД АА - Русе към ИА АА, с което на жалбоподателя по т. 1 на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1 500 лева. В нея се навеждат касационни основания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението в оспорената му част и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление по т. 1.
Касационният ответник - РД АА - Русе, чрез процесуален представител в депозирано по делото писмено становище вх. № 3908 от 19.07.2021 г. по описа на PC - Бяла оспорва основателността на жалбата. Прави се и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е установил следната фактическа обстановка: на 22.01.2021 г., около 11:00 ч. в с. Копривец, област Русе, на отбивката пред Библиотеката, направление гр. Попово - гр. Бяла, инспектор към РД АА - Русе спрял за проверка товарен автомобил влекач МАН 19.403 с per. № ВТ9825КР от категория N3, с прикачено полуремарке Ванхол 352003 с per. № ВТ0590ЕЕ от категория 04, двете ППС собственост на „Норт транспорт" ЕООД, управляван от жалбоподателя. Автомобилът извършвал обществен превоз на товари с пътен лист серия А № 00719 от 20.01.2021 г., от гр. Стражица до гр. Свищов, като в момента на проверката бил без товар. Автомобилът бил оборудван с аналогов тахограф Kienzle 1318-26 с № 1929276. След проверка на работното време за текущия ден и предходните 28 дни се констатирало, че водачът не представя тахографски листи от 25.12.2020 г. до 20.01.2021 г., когато е поставил тахографски лист в тахографа. Същият представил само три броя тахографски листи. Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателно постановление, като в същото по т. 1 били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя по т. 1 на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр било наложено административно наказание „глоба" в размер на 1 500 лева.
При тези фактически констатации, за да потвърди НП по т. 1 PC - Бяла е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство пред наказващия орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Фактическата обстановка е безспорно установена. Към констатираното нарушение правилно са приложени относимата материалноправна норма и приложимата санкционна разпоредба. С тези мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление по т. 1 като законосъобразно.
Решението на първата съдебна инстанция, в обжалваната му част, е правилно.
Въззивният съд е установил действителната фактическа обстановка по делото, въз основа на което е формулирал обосновани правни изводи за доказаност на нарушението по т. 1 от НП от обективна и субективна страна. Посочените в НП по т. 1 фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Описаните в АУАН и НП фактически констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства.
Настоящият състав на съда напълно споделя посоченото от въззивната инстанция, че хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, както и тази на чл.36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изисква физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозна дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не в някакъв последващ момент. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на проверката от контролните органи водачът не е представил тахографски листи за периода от 25.12.2020 г. до 20.01.2021 г., когато е поставил тахографски лист в тахографа, а представя само три броя тахографски листи - от дата 20.01.2021 г., не представя и удостоверение за дейности, ако е било налице някое от обстоятелствата, изключващи възможността да се съставят тахографски листи. Обстоятелството, че впоследствие в хода на производството по оспорване на наказателното постановление пред въззивната инстанция представя удостоверение за дейности за периода 01.01.2021 г. - 18.01.2021 г. не изключва отговорността му. Това е така на първо място, тъй като същото не е било представено своевременно на компетентните длъжностни лица при извършената проверка. Освен това, както е посочил и районният съд, това удостоверение за дейности не може да се прецени като валиден документ, с оглед на това, че в него липсва подпис на водача, с който последният удостоверява именно, че в посочения период не е управлявал превозно средство, попадащо в обхвата на регламент /ЕО/ № 561/2006. Правилно и напълно обосновано първата съдебна инстанция е приела също, че дори и да бъдат вземи предвид отразените периоди в представените в съдебното производство доказателства - молба и заповед за отпуск, болничен лист, то отново остават периоди от време през 28-дневния период, в рамките от 25.12.2020 г. до 20.01.2021 г., за които е следвало да са представени съответните тахографски листи.
При тези данни деянието по т. 1 от НП се явява съставомерно. Обосновано и в съответствие със закона е била ангажирана административнонаказателната отговорност на А. за нарушението по т. 1 от НП - по чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, във връзка с чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение, за което на нарушителя е наложено наказание, определено съгласно приложимата санкционна норма в абсолютен размер.
С оглед гореизложеното решението на PC - Бяла, в частта, с която е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление по т. 1, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила в тази му част.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76 от 07.06.2021 г., постановено по АНД № 113/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 38-0000571 от 11.03.2021 г. на Директора на РД АА - Русе към ИА АА, с което на А.Й.А. *** по т. 1 на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1 500 лева.
В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |