№ 539
гр. Русе, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20214520201162 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р. Г. ИВ. от с.Пиргово, обл. Русе е подал жалба против наказателно
постановление №21- 1085- 001330/26.05.2021г., издадено от началник сектор
ПП при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.175, ал.3 във вр. чл.140,
ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението от
субективна страна и иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Жалбоподателят бил собственик на лек автомобил „Форд Транзит" с рег.
№ Р Р2569ВВ, чиято регистрация служебно била прекратена на основание
1
чл.143, ал.10 от ЗДвП на 13.02.2019г., за което И. не бил уведомен.
На 20.01.2021г. въззивникът управлявал процесния автомобил по път от
републиканската пътна мрежа, на кръстовище на път с идентификатор 52 и
път с идентификатор RSE2107 между селата Пиргово и Мечка на територията
на Общита- Русе. Там бил спрян за проверка от полицейски служители, които
установили липсата на регистрация на автомобила и му съставили АУАН №
804107 по чл.140, ал.1 от ЗДвП. По случая била образувана проверка от РРП
за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, която приключила с постановление от
27.04.2021г. за отказ за образуване на досъдебно производство на основание
чл.24, ал.1,т.1 от НПК вр. чл.9, ал.2 от НК.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив
начин от всички събрани по делото доказателства и води на следните правни
изводи:
По делото не събраха никакви доказателства за това вмененото на
въззивника деяние да е извършено виновно. Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ
предвижда информационен център да уведомява собствениците на моторни
превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14
дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за
наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ задължава компетентните органи да
предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства
или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на
съответните административни наказания, когато не е била сключена
задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени
доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
административнонаказващия орган да прекрати регистрацията на моторното
превозно средство. От своя страна нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП
предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Предвид факта, че се извършва "служебно прекратяване на регистрацията" и
2
тези данни не са налични в нито един общодостъпен източник на
информация, законодателят е указал на съответните органи да уведомят
собствениците за така осъщественото от тях действие. В противен случай,
при наличие на поставени регистрационни табели, на предвидените за това
места, както и при представяне на документ за извършена регистрация на
автомобила, е абсолютно несъстоятелно да се твърди, че подведеното под
отговорност лице е осъществило виновно деяние, изразяващо се в управление
на автомобил който не е регистриран по надлежния ред. При тези
обстоятелства липсват каквито и да било признаци за прекратяване на
регистрацията, които водачът би могъл да възприеме, преди да предприеме
управление на превозното средство, за да е налице виновно поведение от
негова страна. Водачът трябва да е наясно, че автомобилът е с прекратена
регистрация и ако предприеме управление на превозното средство след
узнаване на този факт обективно би могъл да осъществи състав на такова
престъпление. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи
от обективната страна на състава на престъплението – в случая, че МПС-то е
с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да
е от обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла за
извършването му. Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си
не може да обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за
съзнаване, че регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото
защото прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението следва да
се представят доказателства за плащане. Ако такива не постъпят в срока, ще
бъдат предоставени данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване
на регистрацията. Настъпването на всички тези са факти, предхождащи
осъщесвяването на нарушението, водачът не би могъл да предположи
единствено и само на база липсата на валидна застрахователна полица. Точно
затова и в ЗДП, както и в специалната наредба, е предвидено нарочно
задължение за съответни служби да уведомят собственика за прекратената
служебно регистрация за разлика от служебното прекратяване на
регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДП, която настъпва по силата на
закона, с изтичането на 2 месечен срок от придобиването на МПС-то, и за
3
което служебно прекратяване не е предвидено нарочно уведомяване на
собственика. Поради всичко изложено съдът приема, че наказаното лице не е
осъществило нарушението от субективна страна, поради оето наказателното
постановление се яява неправилон и следва да се отмени.
Административнонаказващият орган следва да заплати направените
от въззивника разноски в производството за процесуално представителство
от адвокат, искането за което е своевременно предявено в процеса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №21- 1085- 001330/26.05.2021г.,
издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което на Р. Г. ИВ. от
с.Пиргово, обл. Русе на основание чл.175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР- Русе да заплати на Р. Г. ИВ. от с.Пиргово, обл. Русе
сумата 300лв., представляваща разноски за процесуално представителство по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4