РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 24.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за
разглеждане докладваното от съдията Паралеева АНД № 83 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Б.С.-К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Наказателно постановление /НП/ № 16/12.04.2019 г., издадено от зам.- директора
на РДГ-София, с което на основание чл.257, ал.1, т.1 и чл.275, ал.1, т.2 от
Закона за горите, заповед №РД 49-199/16.05.2011г. ма министъра на земеделието и
храните, Заповед №872/19.09.2018г. на и.д. изпълнителен директор на
изпълнителна агенция и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания на жалбоподателя е наложено административно наказание -
глоба в размер 300 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.1 и чл.108, ал.3
от Закона за горите /ЗГ/ във вр. чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии /НКОГТ/ - не е изпълнила контролните си задължения по
спазване на одобрения технологичен план за отдел 151, подотдел „а“, землище
с.Буново.
Жалбата е подадена чрез пълномощника адв. М.Г.П. и в нея са наведени оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното Наказателно постановление. Като самостоятелно основание за отмяна на процесното НП се сочи липсата на
указание в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ в какъв
срок и пред кой орган нарушителят има право на писмени възражения по акта, с
което е ограничена възможността на наказаното лице по чл.44, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Твърди се, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, едно от които е свързано с
непосочването на точна дата на извършване на нарушението, а вместо това е
посочен един крайно дълъг период от близо 10 месеца, през който са извършвани
редица проверки от страна на служители на ТП „ДГС Пирдоп“ и РДГ-София, но едва
след половин година установяват направата на горския път. Сочи се, че ако на
контролните органи им е било известно нарушението по-рано, то не е бил спазен
тримесечният преклузивен срок за съставяне на АУАН. Неаргументирано и
неосъществимо било на практика в деня, в който е издадено позволителното за
сеч, да е започнало и изграждането на горски път в обекта. Датите, посочени
като период на нарушението, се считат от жалбоподателя за произволно избрани с
цел формално спазване на изискване за задължителен реквизит в АУАН. Липсата на
дата се твърди, че прави невъзможна индивидуализацията на нарушението и влече
след себе си невъзможност съдът да достигне до извод дали се касае за едно
нарушение, което е едноактно, дали се касае за отделни нарушения или се касае
за едно продължавано по смисъла на чл.26 НК нарушение. Липсвал и посочен час на
извършване на нарушението. Според жалбата друго основание за отмяна на НП е
фактът, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел /без посочено негово
ЕГН/, което е нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, а свидетелят е служител на РДГ,
което негово служебно качество го лишавало от възможността да се кредитира като
обективен и освен това не ставало ясно дали свидетелят е присъствал на
установяване на нарушението или само на съставяне на АУАН. Като друго нарушение,
водещо ди неотразяване на правилна правната квалификация на деянието, се счита
препратката към чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/, тъй като тази разпоредба
урежда задължението на лицата по чл.108, ал.2 от същия нормативен акт да
упражняват контрол и да вземат мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършване на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, а в случая липсвали данни за установена липса на контрол
по отношение добива на дървесина и транспортиране на остатъци от сечта, като
според АУАН и НП се касаело за липса на контрол при спазване на технологичния
план за обекта. Напълно неясни, според жалбоподателката, оставали
обстоятелствата какво е нарушението, по какъв начин е извършено и как е
установено. Налице била и нецелесъобразна употреба на съкращения от страна на
актосъставителя при описание на нарушението и затова не ставало ясно кои законови
разпоредби са били нарушени, от което следвало, че соченото за нарушител лице
не могло да се възползва пълноценно от правото си на защита. Като съществено
нарушение се счита и непосочването на обект в АУАН, в който е установено
нарушението, а отбелязването на отдел и подотдел било недостатъчно
индивидуализиращо. В случай, че съдът не възприеме изложените съображения за
отмяна на обжалваното НП, се иска да бъде прието, че с поведението си
жалбоподателката само формално е осъществила състава на административното
нарушение и същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй
като от посочените действия няма вредоносни последици и пострадали лица. Моли
се съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката С.Б.С.-К. не се явява, а се представлява
от упълномощения адвокат М.П., който поддържа жалбата. В хода по същество на
делото адв.П. заявява, че актосъставителят и административнонаказващият орган
категорично не са изпълнили задълженията си, като не са събрали достатъчно
доказателства в подкрепа на това дали пътят е новоизграден или е било извършено
почистване на съществуващ път. Недоказан бил и периодът на извършване на
нарушението, а видно от протокола за започване на работа в обекта било, че
самата фирма е влязла в обекта няколко дни след датата, сочена като начална за
изграждане на пътя, а срок от 10 месеца за изграждане на такъв път се счита за
„несериозен“. По никакъв начин не било установено от кого е изграден пътят, от
което следвало, че актосъставителят си е изпълнил задълженията „формално“. Иска
се от съда, с оглед на изложеното, да отмени наказателното постановление. Съображенията
на адв.П. са доразвити и в писмен вид, като отново е акцентирано на всички
евентуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, посочени в жалбата, като са коментирани
и събраните доказателства. Достигнато е до извод, че са допуснати нарушения от
съществен характер и обжалваното НП следва да се отмени.
Въззиваемата страна в съдебните заседания се представлява от юрк.И.И.,
упълномощен от директора на РДГ-София. Юрк.И. оспорва жалбата, като моли съда
да потвърди НП № 16/12.04.2019 г. на зам.директора на РДГ-София като правилно и
законосъобразно. Според юрк.И. нарушен е бил технологичният план по добив на
дървесина в подотдел 151 „а“ и нарушението се изразява в това, че лицето по
чл.108 ЗГ, вписано в регистъра като „частен лесовъд“, е допуснало изграждането
на нов път с дължина над 200 м. Видно било от показанията на актосъставителя и
още 5 човека – свидетели на нарушението, че е била съставена комисия, която
отишла в отдела и установила нарушението. Други фирми, освен „С.В“ ЕООД, които
да добиват дървесина в този подотдел нямало. Констатирани били две нарушения –
изграждането на нов път и отсичането на 6 дървета извън позволителното за сеч.
Юрк. И. заявява, че при изграждане на път като процесния се получават условия
за ерозия и се стига до унищожаване на горска територия. Юрк.И. счита, че
административно-наказващият орган е съобразил тежестта на нарушението и
правилно е наложил минимална глоба. Иска се от съда да потвърди обжалваното НП.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2018 г. длъжностни лица при
РДГ – София, ЮЗДП - ДП Благоевград и ТП „ДГС Пирдоп“ извършили контролна проверка
в подотдели 151 „а“, 149 „ж“ и 155 „а“ –
държавна горска територия, в землището на с. Буново, при която установили, че
в подотдел 151 „а“, където сеч се осъществява
от „С.В“ ЕООД, има новоизграден горски път с дължина около 200-250м, който не е
отразен на технологичния план. Установеното било
обективирано в протокол от 09.10.2018г., подписан от
присъствалите при проверката служебни лица. На 20.12.2018г. на С.Б.С.-К. /в качеството и на
лицензиран лесовъд на „С.В“ ЕООД/ бил съставен АУАН бл.№ 430 за това, че в периода 02.01.2018г.-09.10.2018г. не е
изпълнила контролните си задължения по спазване на технологичния план съгласно
чл.12б, ал.1 от НКОГТ, в следствие на което са извършени действия по изграждане
на горски път с дължина 200 линейни метра и ширина 3 метра, който не е
предвиден за изграждане в технологичния план. В АУАН нарушението е
квалифицирано по чл.257, ал.1, т.1 във вр. чл.108, ал.3 ЗГ вр. чл.12б, ал.1, т.7
от Наредба 1/30.01.2012г. за КОГТ. Въз основа на съставения
АУАН, зам.-директорът на РДГ - София издал Наказателно
постановление № 16 от 12.04.2019 г. - предмет на обжалване по настоящото дело, с което на С.Б.С.-К., ЕГН: **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300.00 лв. за нарушението, отразено в АУАН.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Т.Г., Й.С., М.Д., Николай
Коленцов, С.Б., Т.В., С.С., М.В. и Е.Г., дадени от тях в хода на съдебното следствие и приобщените писмени доказателства: АУАН серия Р014, бл.№
0000430 от 20.12.2018 година; НП № 16/12.04.2019г. на зам.-директора на РДГ-София; протокол
от 09.10.2018г. от извършена проверка; позволително за сеч №0402926, издадено по образец на Изпълнителна агенция по
горите; договор за продажба на стояща дървесина на корен от 29.12.2017г. между
Териториално поделение „ДГС-Пирдоп“ и „С.В“ ЕООД и допълнително споразумение
към него от 15.11.2018г.; технологичен план за добив на дървесина от отдел 151,
подотдел „а“ на ТП „ДГС Пирдоп“; протокол за освидетелстване на сечище №046178 от 08.01.2019г.; предавателно-приемателен протокол
за предаване на насаждения, включени в обект №1806, съставен на
04.01.2018г.; удостоверение №7704/16.12.2016г. за регистрация в
публичния регистър на ИАГ; заповед №872/19.09.2018г.
на изпълнителния директор на ИАГ; Заповед №РД
49-199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните; заповед №11 от 19.02.2018г. на директора на РДГ - София;
длъжностна характеристика на длъжността „горски инспектор“ при РДГ-София.
Представено е по делото удостоверение №7704/16.12.2016г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната Агенция по горите /ИАГ/,
на основание чл.241 от Закона за горите за регистрация на „С. *** в публичния
регистър на търговци за извършване на следните дейности в горски територии:
„добив на дървесина“. Отбелязано е в удостоверението, че физическите лица,
вписани в публичния регистър, с които търговецът е сключил трудов договор на
основание чл.242, ал.1, т.1 ЗГ, са 2, едното от които е С.Б.С.-К.
(удостоверение №11760 от 15.07.2015г.).
На 29.12.2017г.
между Териториално поделение „ДГС Пирдоп“,
в качеството на продавач, и „С.В“ ЕООД със
седалище в с.Мирково, в качеството на купувач, е
сключен Договор за продажба на стояща дървесина на корен по сортименти от държавните горски територии на ТП „ДГС-Пирдоп“, обект № 1806, включващ
подотдел 151 „а“. От договора се установява, че Продавачът се е задължил да прехвърли на
Купувача собствеността върху прогнозно количество стояща дървесина на корен, а
Купувачът се е задължил за заплати предложената от него цена, да добие, извози
и транспортира дървесината. Срокът за изпълнение на сечта и извоза на
дървесината според договора е до 30.11.2018г., а за освидетелстване на сечищата
– до 30.12.2018г.
На
същата дата, на която е сключен договорът за продажба на стояща
дървесина на корен -
29.12.2017г.
е издадено Позволително за сеч № 0402926 от
инж. М.Д., на С.С.К. –
в качеството и на собственик на
„С.В“ ЕООД за сеч на дървесина с очакван
добив 253
плътни кубически метра лежаща маса в отдел 151,
подотдел „1“, землище на с. Буново,
площно сечище от 13.500
хектара, държавна горска територия, като в
позволителното за сеч е отразено при провеждане на сечта да се спазват указанията в технологичния план и срок за
провеждане на сечта: от 01.01.2018г. до 30.11.2018
година. Сечището на подотдел 151 „а“ пък е освидетелствано с
протокол за освидетелстване на сечище №0461788/08.01.2019г.,
съставен към позволителното за сеч от 29.12.2017г., издадено от инж. М.Д..
Видно от предавателно-приемателния протокол от 04.01.2018г. за предаване на
насажденията, включени в обект № 1806,
подписан между инж. Е.Г. – помощник-лесничей при ТП „ДГС Пирдоп“ и С.С.-К. като
управител на „С.В“ ЕООД, обектът, включващ и подотдел 151 „а“- землище
с.Буново, е бил предаден и приет на същата дата, без възражения от страна на
изпълнителя, след обхождане на трасето, на основание чл.37, ал.1 и ал.2 от
Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнението на дейности в
горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на
дървесина и недървесни горски продукти /НУРВИДГТ/ и Договор за продажба на
стояща дървесина №ПО-01-52/29.12.2017г.
Приложен е по делото Технологичен план №1 за добив на дървесина от отдел 151, подотдел „а“ на ТП „ДГС Пирдоп“, общ.
Мирково, землище Буново, изготвен от Й.С. и одобрен от инж. М.Д.. В него е
инкорпорирана схема за добив на дървесина от насаждението и от нея се
установява, че в подотдела има съществуващ извозен път, маркиран с единична
прекъсната линия. В технологичния план са отразени характеристики на
насаждението и технологични указания. Не е отразено в технологичния план да са
проектирани нови горски автомобилни пътища, нито е предвидено изграждане и
ремонт на временни извозни горски пътища.
Видно от Протокол от 09.10.2018г., на същата дата инж. Т.В. – инспектор
областно звено в ЮЗДП ДП Благоевград, с участието на С.С. – горски инспектор в
ЮЗДП ДП Благоевград, в присъствието на инж.М.В. ***, инж. Е.Г. *** и инж. С.Б. ***,
извършили контролна проверка по документи и на терен. Според констатациите в т.1
от протокола: в подотдел 151 „а“, се извежда постепенно котловинна сеч, с
интензивност 25 % от „С.В“ ЕООД. Отбелязано е, че в момента на проверката сеч
се извършва. Посочено е, че насаждението е маркирано през 2017г. с оранжева
боя. При проверката било констатирано: висока сеч и че почистване на сечището
не се извършва едновременно с провеждането на сечта. Констатирано било още: че
има направен котел в горната част на подотдела, който не е отразен на
технологичния план; че в подотдела има новоизграден горски път около 200-250
м., който не е отразен в технологичния план; че технологията на сечта не се
спазва и извозът от сечището до временния склад се извършва от специализиран
автомобил. Посочено е, че в част от насаждението са констатирани дървета без контролна
горска марка /КГМ/ от цер – общо 13 дървета. Протоколът е подписан от всички
присъствали и участвали в проверката лица.
Видно от АУАН серия
Р014, бланков № 0000430, съставен на 20.12.2018г., в 12:30 ч. от инж. С.С.Б.,
на длъжност „горски инспектор” при РДГ- София, в присъствието на свидетеля Т.Д.Г., срещу С.Б.С.-К., ЕГН: **********, същият е съставен
за това, че в качеството си на лице по
чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч /ПС/ №0402926/29.12.2017г. за подотдел 151
„а“, землище на с.Буново, общ.Мирково, ДГТ, стопанисвана от ТП „ДГС Пирдоп“, С.Б.С.-К. не е
изпълнила контролните си задължения по опазване на технологичния план, съгласно
чл.12б, ал.1, т.7 от НКОГТ, в следствие на което са извършени действия по
изграждане на горски път с дължина 200 линейни метра и ширина 3 метра, който не
е предвиден за изграждане в технологичния план, с което е нарушила чл.257,
ал.1, т.1 във вр. чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба
1/30.01.2012г. за КОГТ. В акта, в
графата „дата на извършване на нарушението“ е отразен периодът от 02.01.2018г. до 09.10.2018г. и е посочено,
че нарушението е открито
на 09.10.2018г. АУАН е съставен в
присъствие на С.Б.С.-К., в качеството и на нарушител,
който в графа „обяснения на
нарушителя” е отразил: „Ще ги
предам в писмен вид“. С.С.-К.
е подписала АУАН и е получила екземпляр от същия на датата, на която е съставен,
а именно: 20.12.2018 година. В срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН или след
изтичането му
С.С.-К. не е подала писмено възражение срещу акта.
Въз основа на обсъдения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление № 16
от 12.04.2019г. от инж. Стоян Цанков Тошев – зам.-директор на Регионална дирекция по горите - София, с което на С. Бориславова С.-К., ЕГН: **********, с адрес *** е наложено административно наказание – глоба в
размер 300.00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите за нарушение по
чл.257, ал.1, предл.2, т.1, предл.1 във вр. чл.108, ал.3 ЗГ във вр. чл.12б,
ал.1, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии.
Разпитани са множество свидетели, присъствали
при установяване на нарушението или причастни към отношенията между страните.
Актосъставителят С.С.Б. – „горски
инспектор“ в РДГ-София, си спомня за случая, че нарушението, което са
установили, е било: изграждане на горски път, без да е отразен в технологичния
план. Участвал в съвместна проверка с ЮЗДП ДП Благоевград, а нарушението било
установено на база констативния протокол от тази проверка. Актосъставителят
поддържа констатациите, отразени в акта. Разяснява, че С.К., като лицензиран
лесовъд на фирмата, с която е сключен договорът с държавното предприятие в
гр.Пирдоп, е била длъжна да следи всички дейности, които се извършват, да са
съобразени с технологичния план и че в този технологичен план не е бил отразен
новоизграден път. Длъжна била още, ако има някакви корекции в технологичния
план, да ги отрази допълнително, а процедурата за това била лесна. Сочи, че още
когато се провежда процедурата, технологичният план е изработен и в него има
карта на самото насаждение и на картата може да се види дали има път или пътека,
а ако в процеса на работа се установи необходимостта от направата на път, се
подават документи, впоследствие се разрешава изменението на технологичния план
и тогава се работи, което в случая не е направено, Актосъставителят заявява, че
новоизграденият горски път попадал само в участъка, работен от фирмата на С.К.,
отразен в АУАН и констативния протокол. Не може да цитира точно номера на
горския участък, но пояснява, че процедурите се правят за даден обект, а
обектът има подотдели и с тези горски абревиатури работят служителите на РДГ.
Не си спомня точно размерите на пътя, но си спомня, че пътят е бил измерван от
технически лица, главни специалисти от ЮЗДП ДП Благоевград и началника на
участъка от териториалното поделение – Пирдоп. Актосъставителят твърди, че
лично е възприел наличието на път, като булдозерът бил отнел от горната част и
продължил долната част, което означава, че пътят е новоизграден. По него могли
да минават камиони. Заявява, че не е изследвал има ли унищожени насаждения, но
трябва да се има предвид, че булдозерът измества всичко. Според свидетеля Б. на
тази фирма са правени многократни проверки, без да конкретизира кога.
Актосъставителят твърди, че Т.Г. не е участвал в проверката, на която е
установено нарушението. Запитан защо като дата на нарушението е отразен
периодът 02.01.2018г.-09.10.2018г. актосъставителят заявява, че се касае за
техническо време. За начало на периода възприели датата след издаване на
позволителното за сеч, тъй като нямало презумпция да се направи път от фирмата
преди това, тъй като ако е преди тази дата отговорен ще е някой от държавното
предприятие – напр. горският стражар, който отговаря за насаждението.
Актосъставителят твърди, че лично е съставил АУАН и е връчил екземпляр на
жалбоподателката. Не си спомня за наведени възражения. Твърди, че в
насаждението са констатирали и незаконна сеч и има съставени актове в тази
насока.
Като свидетел е разпитан и свидетелят
по АУАН – Т.Д.Г., който също е „горски инспектор“ в РДГ-София. Свидетелят сочи,
че нарушението по АУАН, съставен на С.К., било по Закона за горите – направа на
горски път без разрешение и без да е упоменат в технологичния план. Твърди, че С.К.
има лиценз за лесовъд, а нейната фирма имала сключен договор с ТП „ДГС-Пирдоп“,
въз основа на проведен търг. Свидетелят не си спомня номера на горския участък,
където е установено нарушението, но било в местността „Гълъбец“. Заявява, че
колегите му били определили нарушенията с протокол, след като ходили на мястото
по сигнал, а той самият е свидетел по АУАН, но преди това също е ходил на
мястото с колегата си С.Б. и видял пътя. Според него пътят бил пуснат от горе,
право надолу покрай едно дере и се съединявал с друг, съществуващ път. Пътят
бил черен и по него могли да преминават камиони. Ширината на пътя била около 4
- 4.5 метра, затова счита, че пътят е правен с верижен трактор. Свидетелят
заявява, че пътищата трябва да се отбелязват на технологичния план, като при
самото маркиране и още преди фирмата да се яви на търг се проектирали
необходимите пътища и се съобразявало къде да се направят временните складове.
В случая актът се съставил защото имало път, който не бил нарисуван на картата.
Според свидетеля нямало други фирми, които да секат и извозват дървесина в този
горски участък, освен фирмата на жалбоподателката. Пътят преминавал през
средата на отдела, в който фирмата работела. Твърди, че са съставили АУАН само
по констативни протоколи на колегите му от ТП ДГС-Пирдоп – само за незаконно
изградения път, не и за незаконна сеч, тъй като когато отишли на мястото
заварили всички „горски“ там, но не заварили сеч и работници. Въз основа на
констативен протокол извършили и проверката на място за това дали написаното
отговаря на действителността, едва след което съставили АУАН. В случая
написаното отговаряло напълно на установеното. И този свидетел твърди, че
екземпляр от АУАН е връчен на жалбоподателката.
Разпитан е като свидетел Й.С.С., който
е извършвал маркирането на насаждението, където е установено нарушението. Той
заявява, че нарушението е за направа на път в отдел 151, подотдел „а“, местност
„Гълъбец“. Свидетелят твърди, че в обекта има доста стари, обрасли пътища, а за
процесния път не може да прецени, тъй като не всички пътища били отразени. При
проверката обаче пътят не бил обрасъл, а бил почистен. Според него процесният
път би могъл да се направи за 2 часа с булдозер, но свидетелят казва, че не е
категоричен как и кога е направен пътят, тъй като не е присъствал. Според
свидетеля С. сечта била трета за обекта, като фирмата на С.К. е сякла там от
април 2018г., когато фактически е започнала сечта. Допуска, че ако пътят го е
имало преди, дървесина може да е била извозвана по него и с животинска тяга или
с трактори. Заявява, че той лично нов път не е трасирал. Пътят, който
установили при проверката, бил дълъг около 200 м. и широк 4 м.
Свидетелката М. Тодорова Д., която е
издала позволително за сеч на „С.В“ ЕООД за подотдел 151 „а“, не е запозната с
нарушението, нито с факта, че срещу С.С.-К. има съставени АУАН и НП, поради
което от показанията и не се извежда релевантна информация. Заявява обаче, че
по нейни спомени, в технологичния план-приложение към позволителното за сеч за
подотдел 151 „а“, не било предвидено изграждането на горски пътища.
В последното съдебно заседание са
разпитани свидетелите Т. Маринов В., С.В.В. /и двамата инспектори в ЮЗДП ДП
Благоевград/, както и М.Г.В. – главен инженер в ТП „ДГС Пирдоп“ и Е.С.Г. –
помощник-лесничей в ТП „ДГС Пирдоп“. Показанията на четиримата са еднопосочни,
като трима от тях са посочили и маркирали/нарисували на предявено им копие от
схемата към технологичния план мястото, на което според тях е бил изграден
новият път. Според тях пунктираната линия върху картата била стар път, с който
новоизграденият се свързвал. Според всички тези четирима свидетели, присъствали
на проверката на 09.10.2018г., в подотдел 151 „а“ били констатирани
нарушенията: новосъздаване на горски път, който не е отбелязан в технологичния
план и незаконна сеч. Свидетелите не са възприели лично и не знаят от кого е
изграден пътят. Според свидетеля В. пътят бил около 3 метра широк и около 200
метра дълъг, изкопан с булдозер и предоставящ възможност за преминаване на
всякаква специализирана горска техника. Свидетелят В. е категоричен, че
процесният път не е бил стар /тъй като стар път би бил отразен в технологичния
план/, а на терена си личало, че пътят е нов, като е минала машина и го е
направила. Имало и коловози, макар че при проверката нямало нито техника, нито
секачи. Същото впечатление е останало и у свидетеля С., според когото си личало
как е минал булдозерът и отстрани земята е станала на коловози, а при
по-старите пътища земята сляга и обрасва с треви. Свидетелят С. си спомня, че
пътят е мерен с GPS и бил дълъг около
200м., а по него могли да преминават високопроходими машини. Свидетелят С. е
категоричен, че не е имало стар път на това дере, а имало само перпендикулярен
на него път, с който този се свързвал. Свидетелят С. изказва мнение, че никъде
не се прави път под такъв наклон, при какъвто е бил установеният път и че
направата му не би се разрешила по технологичен план, както и че този път не се
е явявал реално необходим, тъй като са могли да ползват хоризонталния път. Според
свидетеля В. пътищата по технологичен план имат определен наклон, а процесният
път е бил направен право надолу, с помощта на трактор и бил между 100 и 200
метра дълъг и 3 метра широк. Според него по дерето, където е установен пътят,
ако него го е нямало, могли да се спускат коне, за да се сваля дървесината.
Свидетелят В. заявява, че ако фирмата е имала необходимост от направата на
пътя, тя трябвало да подаде заявление и да предложи нов технологичен план, след
което да се прецени има ли нужда от съответния път и ако преценката е, че нужда
има – се прави нов технологичен план, с ново трасе. Преценката в тези случаи се
правела от комисия, но в конкретния случай такова искане не е имало. Според
свидетеля В. 10 месеца са нереално дълго време за направата на такъв път, който
евентуално би могъл да се направи и за 2 дни. Свидетелката Г. също е
категорична, че процесният път не го е имало на терена. Описва пътя като път,
направен с булдозер, през част от насаждението - влизал от дясно на
насаждението, след това правел завой наляво и след това слизал надолу по дерето
и се свързвал с долния съществуващ път. За необходимостта от този път за целите
на фирма „С.В“ ЕООД свидетелката Г. заявява, че има различни мнения, но
същественото е, че ако фирмата е искала да промени технологията на извоз и да
построи нови извозни пътища, има ред и начин, по който това да стане законно.
За тази цел фирмата следвало да направи нов технологичен план с предложение за
ново трасе, което се одобрява от директора на горското стопанство.
Кореспонденцията между горското стопанство и фирмите била писмена, поради което
могло да се установи, че в случая такова писмено искане - за изменение на
технологичния план, няма.
Като свидетел е
разпитан и Николай Венциславов Коленцов – съпруг на С.Б.С.-К. и „технически
ръководител“ по съблюдаване работния процес на обекта, в чийто рамки е
установен процесният път. Запознат е с причината, поради която на съпругата му
е съставен АУАН, а именно: за изграждането на нов път в подотдел 151 „а“.
Твърди, че „С.В“ ЕООД е влязла в обекта към 20-ти април 2018г., тъй като
обектът е високопланински и нямало възможност за по-ранна работа, а и
Директорът на горското стопанство бил издал разпореждане да не влиза
тежкотоварна техника по горските пътища с цел опазването им, поради което до
края на април тежкотоварна техника не била влизала, не била извозвана дървесина
и не била добивана. Според свидетеля Коленцов пътят, за който става въпрос, го
е имало на терена, а и се предполагало, че дървесината от предходните сечи по
някакъв начин е излизала от въпросния обект. Твърди, че съществуващия път са го
ремонтирали и са отстранявали коловози, ерозии също, тъй като от изтичащата
вода се изравят канавки, без обаче да отсичат и изкореняват дървета. Заявява,
че не са уведомявали никой, тъй като щом се ремонтира съществуващ път, това не
се изисква, доколкото не изграждат нищо ново, за което да се иска намеса или
съдействие. Свидетелят смята, че не са изградили нов път, а са почистили
съществуващ вече път и са го направили годен за използване. Свидетелят Коленцов
твърди, че редовно по време на експедиция са идвали горски служители от ТП „ДГС
Пирдоп“ и са виждали, че по този път се извозва дървесина, което предполага, че
пътят е бил съществуващ. Едва към края на обекта, през късната есен, дошла
проверка, при която се преценило, че пътят е новоизграден. По време на самата
проверка техен представител не присъствал, тъй като не били уведомени, както и
никой не им поискал становище във връзка с нарушението. Свидетелят Коленцов сочи,
че съпругата му е лицензиран лесовъд на фирмата, който упълномощава
работниците, разяснява им как да бъде извършен самият процес по добив и
разкрояване на дървесината и ги запознава с новите разпоредби, които периодично
влизат в сила.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за
нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в
законоустановения срок чл. 59, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказанията - НП е връчено на 17.04.2019 г., а жалбата е подадена чрез
куриерска фирма на 24.04.2019 г.
Съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, провери изцяло и служебно законосъобразността на наказателното постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи.
Процесното НП е издадено от компетентен орган. Чл.275, ал.1, т.2 ЗГ
повелява, че НП по този закон се издават от оправомощените от министъра на
земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по
горите. Компетентността на издаващия наказателното
постановление зам.директор на РДГ се извежда от изричен акт на министъра на
земеделието и храните - Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г., с която е
определено кои лица имат правомощие да издават НП по ЗГ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, сред които лица са заместниците на
Директорите на РДГ при невъзможност на последните да изпълняват правомощията
си. Видно от Заповед №872/19.09.2018г., до изтичане срока на задържане на
инж.Милко Христов функциите на директор на РДГ-София се изпълняват от
зам.директора Стоян Тошев, който е и издател на обжалваното НП. АУАН също е
издаден от компетентен орган. Според чл.274, ал.1, т.1 ЗГ нарушенията по закона
и подзаконовите актове по прилагането му могат да се установяват от служители
в Изпълнителната агенция по горите
и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование. Именно такова лице е актосъставителят С.С.Б., който
видно от заповедта за назначаването му, заема длъжността „горски инспектор“ в РДГ-София, за която установимо от
длъжностната му характеристика, се изисква лесовъдско образование.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателката, е било издадено при спазване на изискванията
на чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за
АУАН, който пък съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН.
АУАН и НП съдържат описание на фактическата обстановка, липсата на която е
най-често допусканият недостатък в съдържанието на тези актове. Такъв
недостатък в конкретния случай съдът не установи, а нарушението е описано достатъчно
характеризиращо.
По отношение реквизита „дата на извършване на нарушението“ е една от
основните критики на адв.П. към процесните АУАН и НП и възражението в тази
насока съдът намира в известна степен основателно, тъй като в действителност
има допусната непрецизност при описване времето на извършване на нарушението.
Посочен е периодът от 02.01.2018г. до 09.10.2018г. Вписвайки обаче този период
като време на извършване на нарушението контролните органи не са имали предвид,
че процесният горски път, неотразен в технологичния план, е бил изграждан в
този 10-месечен период, а са имали предвид, че в този период лицензираният
лесовъд не е упражнил контролните си правомощия, именно поради което на
неустановена дата в същия този период е бил изграден пътят. Според съда в
действителност прецизността на изказа липсва, въпреки което реквизитът на АУАН
и НП е наличен и периодът е правилно обособен. Това е така, тъй като при
невъзможност да се установи кога точно е изграден пътят, следва да се приеме,
че той е изграден на неустановена дата в даден период. Периодът в случая е
сравнително дълъг, но чрез посочването на начална дата - издаването на
позволителното за сеч за подотдела и крайна дата - датата на проверката, на
която е установен новоизграденият път, се гарантира, че в неговите рамки ще
попадне неизвестната дата на направата на пътя, поради което съдът не може да
се съгласи с довода, че периодът е произволно избран. Обяснимо е конкретното
нарушение - липса на контрол по изпълнение на технологичния план, да бъде
вменено за периода, в който е могла да бъде осъществявана сеч, която сеч пък от
своя страна е продължителен процес, а не еднократно действие и някъде в рамките
на периода на сечта е бил изграден и пътят. Установява се по делото от
показанията на част от свидетелите, че сечта реално е започнала през април
месец 2018г., а насаждението е било предадено на 04.01.2018г. - два дни след
възприетата като начална дата от периода на нарушението. В този смисъл резонно
е становището на адв.П., че периодът е могъл да бъде още стеснен и прецизиран,
въпреки което съдът не намира за съществено процесуално нарушение изместването
на периода до началната дата на издаване на позволителното за сеч за подотдела,
тъй като именно за посочения в АУАН и НП период С.С.-К. е разполагала с
контролни правомощия, които се твърди, че не е осъществила надлежно. Твърди се
от част от свидетелите, че са правени и предишни проверки на „С.В“ ЕООД в
обслужвания от дружеството обект, за които обаче няма надлежни писмени
отражения, от които да се установи кога точно са се състояли проверките и какво
са констатирали, за да се заключи по несъмнен начин, че преди определена дата
процесният път не е съществувал, а от там и че нарушението, предмет на АУАН и
НП, не е било допуснато преди тази определена дата. Индивидуализацията на
нарушението не се засяга от коментираната непрецизност относно времето на
извършване на нарушението, тъй като не е повлияла нито на квалификацията на
нарушението, нито на размера на наказанието.
В
АУАН и НП са описани мястото на нарушението,
действието/или по-точно в случая - бездействието/,
с което лицензираният
лесовъд
е реализирал административното нарушение и последиците от нарушението, т.е. резултата на противоправната проява. В
описателната фактическа част актосъставителят и издателят на НП не са длъжни да
включват всякакви установени второстепенни обстоятелства около нарушението, за каквито се сочи в жалбата, че липсват, а само тези,
които са от значение за съставомерността му. В случая, фактите от значение за
съставомерността на нарушението, са описани. Не се засяга правилността на описанието относно местонарушението от факта,
че същото е направено чрез посочване на отдел, подотдел и землище на населено
място. Наименоването на горските площи по отдели и подотдели е аналогично на
кадастралната номерация на имотите и има същата функция. То е част от
горскостопанските планове /лесоустройствените проекти/ и е официален начин за
номериране на горските имоти държавна собственост, докато обособяването на
обекти за целите на договарянето между горските стопанства и изпълнителите по
договори, няма отношение към индивидуализацията на местонарушението.
В обжалваното НП е допусната грешка в изписването на името на наказаното
лице, като бащиното име на жалбоподателката е записано „Бориславова“, вместо „Б.“,
но ЕГН-то и останалите имена на лицето са правилно изписани, поради което не би
могъл да бъде сбъркан адресатът на наказателното постановление.
Като пороци на АУАН в жалбата се сочат използването на съкращения и липсата
на указание пред кой орган и в какъв срок могат да се подават възражения. В
действителност при използване на съкращения /в случая на наименованията на
нормативни актове/, те следва да са описани под линия или да е веднъж поне
изписано пълното наименование на думата, която е съкратена, което не е сторено
в случая. Бланката на АУАН, която е използвал актосъставителят, макар и
утвърдена такава, не съдържа указание в какъв срок могат да се подават
възражения. Тези нарушения съдът не намира за съществени, доколкото АУАН е бил
съставен в присъствието на административно-привлеченото лице и при неяснота
относно абревиатурите, същото е могло да поиска разяснение. Освен това, лицето
е следвало, предвид образованието си и служебното си качество на лицензиран
лесовъд, да е наясно със законодателството в областта на горите и за него да не
представлява проблем да разчете ползваните абревиатури. Освен това,
наименованията на съответните нормативни актове са били цялостно изписани в
обжалваното НП, с което може да се счете саниран порокът на АУАН. Чл.53,
ал.2 ЗАНН допуска НП да бъде издадено и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Срокът за подаване на писмени възражения пък не се явява задължителен
реквизит на АУАН, видно от чл.42 ЗАНН. Освен това, видно от записаното в
графата „обяснения на нарушителя“, а именно: „ще ги представя в писмен вид“,
жалбоподателката е била наясно с възможността, осигурена и от чл.44, ал.1 ЗАНН,
въпреки което нито в 3-дневния срок, нито след това тя се е възползвала от това
свое законоустановено право.
Не е налице незаконосъобразност относно процесуалните срокове. Тримесечният
срок по чл.34 ЗАНН, след изтичането на който процедура по административно
наказване не може да стартира, следва да се брои от откриване на нарушението,
което в случая съдът приема, че е станало именно на 09.10.2018г., на която дата
всички разпитани свидетели от системата на горите заявиха, че за пръв път са
видели новоизградения горски път и съответно следва да се приеме, че този срок
не е изтекъл към датата на съставяне на АУАН- 20.12.2018г. Не е изтекъл и
едногодишният срок от извършване на нарушението, който пък следва да се брои от
началната дата от възприетия период на нарушението - в случая 02.01.2018г.
Евентуалната непрецизност в датите, която бе обсъдена по-горе, изразяваща се в
изместване на началната дата на периода, не може да се отрази на едногодишния
срок по чл.34 ЗАНН, тъй като действителната начална дата би могла да е
единствено по-късна, но не и да предхожда датата, на която е издадено
позволителното за сеч. Едномесечният срок по чл.52, ал.1 ЗАНН за произнасяне от
страна на административнонаказващия орган е инструктивен, поради което
неспазването му не опорочава издаденото НП.
Друг довод на жалбоподателя срещу законосъобразността на оспорваното НП е
твърдение за неспазване правилото на чл.40 ЗАНН, предвиждащо института на
свидетелите при съставяне на АУАН. Видно от самия АУАН свидетелят по него е
само един, а именно – Т.Д.Г.. Съдът не намира проблем в този факт, доколкото
чл.40, ал.1 ЗАНН предвижда, че АУАН
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Не се поставя изискване за броя на тези свидетели. В случая
актосъставителят се установи, че е присъствал на проверката от 09.10.2018г.,
когато за пръв път е установено нарушението. Свидетелят Т.Г., макар да не е
присъствал на тази конкретна проверка, също се установи, че е ходил на терен и
лично е възприел последиците от нарушението – изградения път, а е присъствал и
на измерването му. Поради това същият има качеството на свидетел-очевидец на
установяване на нарушението и липсата на втори свидетел по АУАН не е процесуален
порок, макар в действителност актосъставителят да е могъл да ангажира
вниманието и на някой от другите лица, причастни към проверката от
09.10.2018г., привличайки ги като свидетели по АУАН. Непосочването на ЕГН на
свидетеля вероятно е с цел защита на лични данни, като името на свидетеля и
качеството му са достатъчно индивидуализиращи. Служебната зависимост на
свидетеля от административнонаказващия орган също не е пречка лицето да има
качеството на свидетел по АУАН, дори напротив – типично е за АУАН, съставяни от
определени структури, да се ползват свидетели, които са служители в същите тези
структури. Свидетелят Т.Г. бе изслушан и лично от съда и не бе установена
пристрастност от негова страна.
Съществена
за процесуалната законосъобразност на АУАН и НП е правилността на
квалификацията, дадена на нарушението. Тук жалбоподателката чрез адв.П. навежда
възражение за неотразяване на правилна правната квалификация на
деянието, като счита препратката към чл.108, ал.3 ЗГ за неправилна. Съдът не
може да се солидаризира с това становище, доколкото чл.108, ал.3 ЗГ гласи, че лицето по ал.2 /каквото в случая се явява жалбоподателката К./,
на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл.148, ал.11,
до освидетелстване на сечището. В тази разпоредба са описани задълженията на лицето, вписано в публичния
регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено
позволителното за сеч. Сред тези правомощия е „упражняването на контрол“ по законосъобразното
добиване на дървесината. Под законосъобразно добиване на дървесината
законодателят визира цялостното спазване на технологичния план, включително
недопускане направата на нереглментирани пътища, по които евентуално би могла
да се извозва дървесина. В този смисъл привръзката на чл.257, ал.1, пр.2, т.1 с
чл.108, ал.3 ЗГ не само е правилна, но и е необходима за опосредяване на
връзката с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба 1/30.01.2012г. за опазването и контрола
на горските територии, която е издадена на основание чл.148, ал.11 ЗГ, към
която препраща чл.108, ал.3 ЗГ и която съдържа задължение за лицата по чл.108, ал.2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина. В този
смисъл, според съда квалификацията на нарушението е напълно правилна, с
единствената корекция, че в обжалваното НП вместо чл.257, ал.1, пр.2, т.1 и
чл.108, ал.3 ЗГ да са посочени в привръзка по между си, както е в АУАН-а, те са
свързани със съюза „и“, което влияе единствено на юридическата прецизност на
квалификацията, но не и на законосъобразността на наказателното постановление.
Във фактическите си рамки и в правните
изводи процесното НП съответства на съставения АУАН.
Препис от наказателното постановление е връчен на соченото за нарушител
лице, както повелява чл.58, ал.1 ЗАНН.
В заключение на гореизложеното, съдът следва да посочи, че макар да са
допуснати несъществени процесуални нарушения при осъществяване на
административното наказване, те не са засегнали правото на защита на
жалбоподателката К. и същата е била наясно за какво нарушение бива
административно привлечена. Не са били ограничени нейни законови права и не са
били накърнени по недопустим начин нейни законни интереси. Както бе посочено и
в началото – административното наказване е осъществено при приоритетно спазване
на процесуалните правила.
Съдът, с оглед преценката за законосъобразност от
формална страна на обжалваното НП, дължи преценка и дали нарушението е
извършено или не. Съдът в настоящия случай счита, че от обективна страна нарушението се явява установено и доказано по безспорен начин. Според съда
страната-жалбоподател е останала с погрешното убеждение, че бива санкционирана
за направата на нерегламентиран път в горско насаждение. Това обаче не е така. Отговорността
на К. не е за фактическото прокарване на процесния
път. Такова твърдение не е налице нито в
АУАН, нито в съставения по повод на проведената проверка протокол от 09.10.2018
г., нито в обжалваното НП. Ясно е посочено, че тя е за неосъществен контрол -
за това, че Коленцва не е следила
за спазването на одобрения технологичен план за добив на дървесина относно
процесния имот. На първо място,
жалбоподателката е санкционирана в качеството и на лице по чл.108, ал.2 ЗГ - лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Установи се от доказателствата, че горският участък, в
който е установен новоизграденият път – горски отдел 151, подотдел „а“ е бил
отдаден чрез договор за продажба на стояща дървесина на корен и в него е
следвало да осъществи сеч и извоз на дървесина „С.В“ ЕООД, чийто лицензиран
лесовъд е именно С.Б.С.-К.. Следователно именно от нея се е очаквало да
осъществява контрол за законосъобразност на сечта и извоза, включващ и контрол
за спазване на технологичния план – неразделна част от позволителното за сеч.
На второ място, установи се от свидетелските показания по несъмнен начин, че в
случая от проверяващите горски инспектори е било констатирано, че в горския
участък, контролиран от С.Б.С.-К., е изграден горски път, който не фигурира в
технологичния план. Тук следва отново да се посочи, че не се твърди от никого,
че пътят е изграден от жалбоподателката, нейното дружество – „С.В“ ЕООД или
подчинени на това дружество. Не се явява и необходимо за процесното нарушение
да е установено от кого точно е изграден пътят, макар свидетелят Коленцов
индикректно да признава, че пътят е бил изграден от него. Необходимо е било
обаче лицензираният лесовъд на „С.В“ ЕООД, за периода, за който разполага с
позволително за сеч за даден горски участък, да осъществява контрол върху този
горски участък и да не допуска никое лице да нарушава дисциплината по сечта,
включително чрез изграждане на горски пътища. Разви се спор в процеса дали
пътят е бил новоизграден или е бил просто почистен стар горски път. Независимо
от изхода на този спор, установи се по несъмнен начин, че процесният път не е
бил отразен на схемата към технологичния план, което е видно от нагледното
схематизиране, направено от трима от свидетелите. От него се установява, че
свидетелите в показанията си не говорят за пътя, съществуващ в схемата на
технологичния план, отбелязан с пунктир, а за друг - перпендикулярен на него
път. В този смисъл, дори на терена да са съществували някакви следи от стар
път, който свидетелят Николай Коленцов или други лица от „С.В“ ЕООД са решили
да почистят, те са били длъжни /както нееднократно отбелязаха и свидетелите -
горски служители/ да сезират компетентната институция – ТП „ДГС-Пирдоп“ за
изменение на технологичния план. Фактът, че пътят не е фигурирал на схемата на
ползвания актуален технологичен план, е достатъчно условие преди почистването
му /ако реално го е имало на терена/ да се поиска съответно изменение на
технологичния план. Основна функция на лицензирания лесовъд е да контролира
сечта в самия имот, а не само да изготвя и проверява документация. Според чл.53, ал.2,
т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечта в горите, във вр. с ал.1 „Технологичният
план по чл.52, ал.1, т.3 се изготвя от лице, регистрирано в публичния регистър
за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от
Закона за горите, и се одобрява от лицата по чл.108, ал.1
от Закона за горите. При необходимост от изменение на одобрения
технологичен план се изготвя и одобрява нов.“, а
съгласно ал.2 „В технологичния план се определят: т.5
схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки
и трасета за въжени линии“. Нормата има за
цел да покаже, че веднъж изготвен, този план има задължителна сила и
може да се прави нещо, различно от предвиденото в него, само ако той бъде
съответно изменен. В случай, че
пътят пък е бил изграден/създаден от други лица, непричастни към „С.В“ ЕООД,
лицензираният лесовъд е следвало да установи, че такъв път, който не е отразен
в технологичния план, е бил създаден и да уведоми незабавно горското стопанство
или регионалната дирекция по горите за нарушението, за да бъдат предприети
мерки за установяване на нарушителя. И в двата случая С.Б.С.-К. е лицето, чийто
контролни функции са останали нереализирани, поради което и отговорността и е
законосъобразно ангажирана.
Административното нарушение е
извършено виновно от жалбоподателката, при форма на вината пряк умисъл. Същата
е била наясно, че носи контролни функции, вменени и пряко от нормативен акт -
Закона за горите във връзка с дейността, която упражнява, въпреки което не ги е
осъществила ефективно.
Приложената
санкционна разпоредба на чл.157, ал.1, т.1 ЗГ предвижда, че се наказва с глоба
от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Разпоредбата е приложена правилно, като отговорност е потърсена от
посочения в нея административнонаказателно отговорен субект за неизпълнение
именно на възложено му чрез подзаконов акт, издаден в изпълнение на ЗГ,
задължение. Наказанието
спрямо нарушителя е правилно индивидуализирано към предвидения в чл.257, ал.1, пр.2,
т.1 ЗГ минимум – глоба от 300 лв., тъй като е бил отчетен фактът, че няма
нанесени с нарушението вреди.
Съдът счита, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен поради
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи от същия вид
и със същия характер и правилно чл.28 ЗАНН не е бил приложен от
административнонаказващия орган.
Ето защо с оглед на изложеното жалбата
се явява неоснователна и процесното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Тук съдът намира за нужно да отбележи,
че настоящото съдебно решение не е проява на толерантност към формално
изпълнение на длъжностни задължения и разсъжденията на адв.П. в тази насока /за
неприемливост на формалния подход при изпълнение на задълженията/ се споделят,
но преценката относно законосъобразността и правилността на актовете, издавани
от определени структури, е многоаспектна, като съдът положи усилия да обсъди
всички тези аспекти и да даде отговор на въпросите, които могат да се
разглеждат като спорни.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16, издадено от Зам.-директора
на РДГ-София на 12.04.2019 г., с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ и
чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН на С.Б.С.-К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена ГЛОБА в размер 300 лв. за нарушение
на чл.257, ал.1, пр.2, т.1 във вр. чл.108, ал.3 от Закона за горите във вр.
чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на
горските територии.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: