№ 1205
гр. Варна, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100501918 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. К. В. и О. М. Д. срещу Решение
№ 260011/12.06.2025 г., постановено по гр.д. № 11279/2015 г. по описа на
Варненски районен съд, XXXIV състав, с което се прогласява настъпилото по
право обезсилване на Решение № 260342/06.07.2022г., постановено по гр. д. №
11279/2015 г. по описа на ВРС, 34 състав, В ЧАСТТА, с която на основание
чл. 349, ал. 2 ГПК е поставен в дял и изключителна собственост на М. К. В., с
ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.****, ап.6 следния
недвижим имот: Недвижим имот с идентификатор № ******, представляващ
апартамент №6 находящ се в гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.****, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, баня-тоалет, със застроена площ от 79 кв.м., при граници на
същия етаж, обекти с идентификатори №№ ***** и *****, под имота обект с
идентификатор № ***** и над имота обект с идентификатор № ******, ведно
с прилежащото му избено помещение, както и прилежащите към имота 1.8108
% ид.ч. от общите части на сградата; КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО
ОСЪЖДА М. К. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“,
1
бл.****, ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес
гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.***** сумата от 10212.50 лв. /десет хиляди двеста и
дванадесет лева и петдесет стотинки/ за уравнение на дела в шестмесечен
срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила;
ОСЪЖДА М. К. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“,
бл.****, ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес
гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.***** сумата от 10212.50 лв. /десет хиляди двеста и
дванадесет лева и петдесет стотинки/ за уравнение на дела в шестмесечен
срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила;
ОСЪЖДА М. К. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“,
бл.****, ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. К.,с ЕГН ********** и постоянен адрес
гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.***** сумата от 10212.50 лв. /десет хиляди двеста и
дванадесет лева и петдесет стотинки/ за уравнение на дела в шестмесечен
срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила;
ОСЪЖДА М. К. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“,
бл.****, ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Варна, ж.к. „В.“, ул. „П.Д.“ №..... сумата от 10212.50 лв. /десет хиляди
двеста и дванадесет лева и петдесет стотинки/ за уравнение на дела в
шестмесечен срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на
решението в сила; ОСЪЖДА М. К. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес
гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.****, ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на О. М. Д., с ЕГН **********
и постоянен адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.****, ап.6 сумата от 20425 лв.
/двадесет хиляди четиристотин двадесет и пет лева/ за уравнение на дела в
шестмесечен срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на
решението в сила и се изнася на публична продан следния допуснат до делба
недвижим имот с идентификатор № ******, представляващ апартамент №6
находящ се в гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл. ....., състоящ се от две стаи, хол, кухня,
баня-тоалет, със застроена площ от 79 кв.м., при граници на същия етаж,
обекти с идентификатори № ***** и № *****, под имота обект с
идентификатор № ***** и над имота обект с идентификатор № ******, ведно
с прилежащото му избено помещение, както и прилежащите към имота 1.8108
% ид.ч. от общите части на сградата, между съделителите при следните квоти:
10/16 ид.ч. за М. К. В., ЕГН**********, 2/16 ид.ч. за О. М. Д., ЕГН
**********, 1/16 ид.ч. за М. Д. Д., ЕГН **********, 1/16 ид.ч. за В. Д. В., ЕГН
**********, 1/16 ид.ч. за Д. Д. К., ЕГН **********, 1/16 ид.ч. за С. Д. Г., ЕГН
2
**********.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди
се, че срокът за заплащане на уравнението на дяловете изтича на 17.03.2023 г.,
като до изтичане на същия В. многократно е отправял искания до останалите
съделители за предоставяне на банкови сметки, по които да извърши
дължимите плащания, но последните не се отзовали. Едва на 01.04.2024 г. му е
предоставена сметка в чуждестранна латвийска виртуална банка Револют с
титуляр Д. В., с настояване дяловете на всички ищци да се заплатят по нея. На
горното жалбоподателят възразява писмено пред съда и предлага да се
открият чрез съда банкови сметки в банки, опериращи на територията на гр.
Варна, което не е осъществено. Излага се, че е налице недобросъвестен опит
за възпрепятстване на плащането на уравнението на дяловете. В. твърди, че е
смятал да извърши плащанията по сметки на насрещните страни в български
банки, защото само такива сметки могат да бъдат запорирани при завеждане
на иск за неоснователно обогатяване, като такъв се налага да се води между
страните. Релевира се, че предоставяне само на една чуждестранна сметка е
злоупотреба с право от страна на ищците. Излага се, че първоинстанционния
съд е допуснал съществени процедурни нарушения при разглеждане на
производството по чл. 349, ал. 6 от ГПК, както и са му нарушени правата.
Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение. Представят се писмени
доказателства.
Въззиваемите М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. в срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК депозират отговор по така подадената жалба, с който излагат искане
за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д.
В. и Д. Д. К. против М. К. В. и О. М. Д. с правно основание чл. 34 от ЗС за
делба на недвижим имот с идентификатор № ******, представляващ
апартамент №6 находящ се в гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.****, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, баня-тоалет, със застроена площ от 79 кв.м., при граници на
3
същия етаж, обекти с идентификатори №№ ***** и *****, под имота обект с
идентификатор № ***** и над имота обект с идентификатор № ******, ведно
с прилежащото му избено помещение, както и прилежащите към имота 1.8108
% ид.ч. от общите части на сградата.
С Решение от 18.05.2016 г. по гр.д. № 11279/2015 г. по описа на
Варненски районен съд, XLI състав е допусната делба на гореописания
апартамент между съделители и при квоти, както следва: 1/24 ид.ч. за М. Д. Д.,
1/24 ид.ч. за С. Д. Г., 1/24 ид.ч. за В. Д. В., 1/24 ид.ч. за Д. Д. К., 18/24 ид.ч. за
М. К. В. и 2/18 ид.ч. за О. М. Д..
С Решение № 260342/06.07.2022 г. по гр.д. № 11279/2015 г. по описа на
Варненски районен съд, XLI състав се извършва съдебната делба, като на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял и изключителна собственост на М. К. В. е
поставен делбения имот, като същият е осъден да заплати на останалите
съделители следните суми за уравнение на дела: на М. Д. Д. сумата от
10212.50 лв., на В. Д. В. сумата от 10212.50 лв., на Д. Д. К. сумата от 10212.50
лв., на С. Д. Г. сумата от 10212.50 лв. и на О. М. Д. сумата от 20425 лв. / в
шестмесечен срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на
решението в сила.
С молба от 08.04.2025 г. на М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. се
отправя искане до съда за обезсилване на възлагателното решение, с което е
извършена делбата на апартамент № 6.
По отношение на фактическата страна на спора настоящата инстанция
намира за установено следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 6 от ГПК съделителят, в чийто дял
е поставен имотът по реда на ал. 1 и ал. 2, става негов собственик, след като
изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение, заедно със
законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението
4
за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг
съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за
възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен
имотът при делбата, намалена със стойността на дяла му в него. Получената
сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
Съгласно разясненията, дадени в т. 11 на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д.
№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, по своята правна същност искането за
прогласяване на настъпило обезсилване по право по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.);
/сега чл. 349, ал. 6 от ГПК/ съставлява искане за признаване на едно
правоотношение - липсата на валидна престация на сумите, определени по
възлагателното решение като паричен еквивалент на имотен дял на
съделителя без дял в натура. Искането касае установяване на фактите на
неплащане в законовия срок и приложение на правните последици на закона, а
именно постановяване на ново решение по извършване на делбата. Искането
за установяване факта на неплащане на дължимите суми за уравнение на
дяловете и настъпилото като последица обезсилване по право на
възлагателното решение, не представлява по своето естество самостоятелна
искова претенция, която да може да бъде квалифицирана като оценяем или
неоценяем иск. По естеството си то съставлява отправено до съда искане
делбеното производство да бъде продължено с твърдение, че съсобствеността
все още не е прекратена.
С ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС са
дадени разяснения по приложението на чл. 288, ал. 7 от ГПК (отм.), като
действащият понастоящем чл. 349, ал. 6 от ГПК е с идентична регламентация,
поради което и постановките на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г.
на ОСГК на ВКС запазват своята актуалност. Съгласно т. 10 от същото
Тълкувателно решение основанието за обезсилване на възлагателното
решение по право и за възстановяване висящността на делбения процес е
неплащането в законовия срок на определеното с това решение парично
задължение за уравнение на дял заедно с лихвите, като приемането на
извинителни причини по чл. 81, ал. 1 от ЗЗД за неспазване изискванията на
закона е недопустимо.
Видно от разпоредбата срокът за изпълнение и плащането на сумите за
5
уравняване на дяловете на съделителите имат характеристиката на
отлагателно условие за проявление на конститутивното действие
/вещноправния ефект/ на влязлото в сила решение по възлагане. Ако
паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът
изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени
по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на
дължимите суми след изтичане на срока по чл. 349, ал. 5 от ГПК не може да
заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго
надлежно изпълнение в шестмесечния срок от влизане на възлагателното
решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на
съдебния акт се заличават с обратна сила. Императивно формулираната норма
на чл. 349, ал. 6 от ГПК изключва всяка възможност за незачитане
последиците на неизпълнението в шестмесечния срок, предвид
произтичащото ex lege обезсилване на възлагателното решение и отпадане с
обратна сила на основанието за възникване на самото парично задължение,
поради което без правно значение е дали неизпълнението се дължи на
извинителни причини по чл. 81, ал. 1 от ЗЗД по отношение на длъжника - така
т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В
хипотезата на чл. 349, ал. 6 от ГПК в тежест на съделителят-длъжник е
докаже, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, позитивните факти на
плащането в срок.
В разглеждания случай е безспорно установено, че шестмесечният срок
за плащане на паричното уравнение е започнал да тече от 17.09.2022 г. /датата
на влизане в сила на решението, с което имотът е поставен в дял на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделителя М. В./ и по правилото на чл. 72,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е изтекъл на 17.03.2023 г. /петък – работен ден/. В
настоящото производство съделителят В. нито твърди, нито доказва да е
изпълнил задължението си за плащане на определеното парично уравнение,
поради което се налага извод, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 6 от
ГПК за прогласяване на настъпилото обезсилване по право на решението, в
частта, в която на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК делбеният имот е поставен в
негов дял. Като последица от обезсилването висящността на делбения процес
във втората фаза се възстановява и предвид липсата на предпоставките на
предвиденото изключение в чл. 349, ал. 6, изр. 3 от ГПК, то следва да се
приложи основният способ за извършване на делбата - изнасяне на имота на
6
публична продан.
Изцяло ирелевантни за спора са изложените във въззивната жалба
доводи за забава на кредиторите, поради създаване на пречки за плащане на
уравнението на дяловете, непредставяне на банкови сметки на територията на
РБългария за заплащане на дължимите суми. Задължението за заплащане на
уравнение на дяловете е парично и има за предмет плащане на определена
сума. Това задължение е носимо и следва да се изпълни по местожителството
на кредитора. При преценката за точното му изпълнение важат общите
способи на ЗЗД. Ако е налице забава /липса на съдействие/ от страна на
кредиторите, то съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД длъжникът
може да се освободи от здължението, като предаде дължимото за пазене в
подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението.
В настоящия случая поради липса на доказване извършено плащане от
съделителя М. В. на уравнение на дяловете на останалите съделители следва
да прогласи настъпилото обезсилване по право на решението за възлагане при
условията на чл. 349, ал. 6 от ГПК и доколкото не е налице искане за възлагане
от друг съделител делбения имот, представляващ неподеляемо жилище,
съобразно приетата съдебно-техническа експертиза, следва да бъде изнесен на
публична продан.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК.
Въззиваемите не са отправили искане за присъждане на направените по
делото разноски, поради което такива не следва да бъдат възлагани в тежест
на въззвиниците.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011/12.06.2025 г., постановено по гр.д.
№ 11279/2015 г. по описа на Варненски районен съд, XXXIV състав.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8