МОТИВИ към
Присъда № 260003/03.06.2021 г. по НОХД 346/2020 г. по описа на
Районен съд Павликени
Внесен е обвинителен акт срещу подсъдимия
А.З.А. *** с обвинение по 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за
това, че на 28.12.2018г
в с.***, община П. е причинил на Г.И.А. *** телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето или говоренето.
За съвместно
разглеждане в наказателното производство е приет предявения от пострадалия против
подсъдимия граждански иск за сумата от 8500лв., представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания ,ведно със законната лихва от деня на увреждането.
Пострадалият е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Представителят на
ВТРП-ТОП в хода на съдебното производство поддържа повдигнатото обвинение като
безспорно доказано и да бъде уважен предявеният граждански иск по
справедливост.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител излага
съображения за доказаност на обвинението. Счита, че гражданския иск е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло и бъдат присъдени
направените разноски.
Гражданския ищец и
частен обвинител поддържа казаното от
упълномощения от него адвокат.
Подсъдимият не е
признава за виновен. В съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат
В.Т. от ***.
Съдът, след като обсъди посочените в чл. 301
от НПК въпроси, съобрази следното:
Пострадалият и
подсъдимият били познати. Пострадалият
живеел в с.***, но работел във ***.
На ***.2018г двамата били на празненство- рожден ден на
дете на роднина на пострадалия в заведение в центъра на селото. Преди това
съпругата на пострадалия му казала,
че братовчедът на подсъдимия- М. , я е
закачал, канил я на кафе. На тържеството били пострадалия със съпругата си и
*** им дете, подсъдимия със съпругата си на другия край на масата, имало и
други хора, роднини на пострадалия и на подсъдмия.
М. не бил на рождения ден. Пострадалият
пил уиски.
Около 16 часа пострадалият извикал зетя на
подсъдимия навън и му казал да не се меси и че ще се разправя с М. . После на няколко пъти на масата в ресторанта му правел знак с
показалец. Пострадалият влизал и излизал от ресторанта,бил с детето си- ***
годишно момче. Впоследствие в ресторанта дошла съпругата на подсъдимия, а малко
по-късно и подсъмия. Последният бил гладен и седнал
на масата на другия край от мястото на пострадалия. Пострадалият извикал
подсъдимия навън и му казал за М. и
съпругата му и че нямало да остави нещата така. Искал подсъдимият да говори с
М. , но подсъдмият не реагирал. Говорили около 5-10 минути като пострадалият
ръкомахал. После влезли отново в заведението и всеки седнал на мястото си.
Около 17-17.30часа
започнало дарението на детето и пострадалият излязал
да вземе детето си, което било отвън.
Навън било тъмно. Подсъдимият изязал навън и
го хванал за ръката, искал да го заведе при М. , който живеел на около 200м от
центъра на селото. Пострадалият не искал, но
бил с детето и тръгнал доброволно, но до хранителния магазин, който бил
на 100 м от ресторанта, спрели. Навън
било тъмно и пред хранителния магазин нямало лампи, а само пред ресторанта. По
същото време от ресторанта излезли две момчета и дръпнали подсъдимия.
Пострадалият направил няколко крачки и внезапно получил един удар от подсъдимия
с ръка отстрани по устата му отляво, паднал, плюл кръв. Изправил се, влязал в ресторанта като си държал ръката на устата, а
детето пищяло. Пострадалият казал, че А./ ***име на подсъдимия/ го ударил.
Съпругата му се обадила на св.С.В.- далачен роднина на пострадалия, който не бил на рождения
ден. Последният дошъл с колата си и
откарали пострадалия до болницата в П., оттам и до БП гр.В.Т., където
обработили раните му и се прибрали. В
колата пострадалият казал на св.В.
фъфлейки, че се скарал с подсъдимия и той го ударил. Преди да дойде С. с колата
си, подсъдмият се приближил към пострадалия и го
напсувал, после си тръгнал с колата си.
На другия ден у пострадалия дошли зетя и снахата на подсъдмия
и му казали, че подсъдимият съжалявал за извършеното. Пострадалият казал, че ще иска пари от подсъдимия за
лечението си. Подсъдимият после не му се обадил. Пострадалият заминал за ***,
но не работел две седмици заради пострадалите зъби- първи и втори горен зъб.
Имал болки. Хранил се една седмица с кисело мляко и пасирани супи.В *** му
правили зъбите.
Пострадалият
е получил травматично счупване на коронката на първи
горен десен централен резец, напаняване на меките
тъкани на горна и долна устни на устата
получени от действието на твърд
тъп предмет със заоблени ръбове и ограничена площ в случая с юмрук или със свитата част на юмрука в
областта на изпъкналата част на карпалните кости.
Травмите са от един удар в областта на горната зъбна редица. Избитият зъб
не е изкуствен, не е изцяло протезиран, същият
е фрактуриран в основата на коронковата
част-във видимата част на зъба като коренът е бил запазен. Върху него е
извършено допълнително лечение, щифтово изграждане и
обличане с коронка. Възможно е да е имало временен мост, но той е бил временен
и е отстпанен впоследствие. Тези травматични
наранявания са довели до промяна на клиничното здраве на пострадалия като
всички констатирани травматични наранявания
в своята съвкупност са довели до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето във фазата на отхапването,
образуването и изговарянето на някои звущи и думи,
съпроводени с болка и страдания, оставящо естетичен дефект, от неудобството,
което пострадалият е принуден да търпи, до анатомично изграждане по изкуствен начин – протезиране
на първи горен ляв централен резец, без нараняването да представлява опасност
за живота и здравето на пострадалия. Налице е временно разстройство на здравето неопасно за живота,
наличие на болки и страдания. Възстановителния период на меките тъкани е
20-25дни, а на зъбния статус между месец и половина и 6 месеца, след което следва зъбно протезиране,
по-нататъшно лечение от месец и половина- 2 месеца възстановяване. До поставяне
на щифта и коронката лицето е претърпяло
неудобства, дискомфорт на нарушената функция на зъба.
Втори десен централен резец е запазен.
Тази фактическа
обстановка се подкрепя от показанията на пострадалия, съпругата му, сестра му и
св.В. и отчасти от показанията на останалите свидетели. Последните посочват друга фактическа обстановка относно удара. Свидетелите А.-*** на подсъдимия, св.И.С.-***
на подсъдимия и св.Р.С.-*** на подсъдимия и *** на св.С. дават показания, че
четиримата излезли навън и видяли пострадалият да идва сам с ръка на устата си. Навън
били и съпругата на пострадалия и детето. После влезли в ресторанта, веселили
се и си тръгнали.
Съдът не кредитира
тези показания. Същите са близки на подсъдимия и осигуряват на своя роднина и близък алиби. В показанията им
има протоворечия. Съпругата на подсъдимия твърди, че видяли пострадалия да идва отдясно, от ъгъла на улицата към
ресторанта, отдругата страна на хранителния магазин,
съпругът й твърди,че пострадалият идвал
откъм страната на магазина, а сестрата на подсъдимия твърди, че видяла
пострадалия до магазина. Свидетелят С.
твърди,че пострадалият останал навън да си приказва с други хора, а останалите
свидетели А. и С. твърдят, че всички се прибрали в ресторанта. Тези
свидетелите твърдят, че пострадалият бил пиян и не видяли
кръв по устата му. Съдът кредитира показанията на св.В. като безпристрастни, че
е имало кръв по устата на пострадалия и го е карал до болници. Съдът не кредитира показанията на свидетелите
на подсъдимия, че пострадалия е бил конфликтен, ходел с брат си с брадви, не ги
викали по сватби и кръщенета в селото. Установи се, че пострадалият е работел в
*** и е отсъствал от селото. Ако е бил конфликтен и страховит, то той не би
следвало да търси зетя на подсъдимия и подсъдимия да говори с тях, да иска от
подсъдимия да говори с М. да не закача
съпругата му, а би било логично сам да търси М.
да се разправя с него. М. не е
бил на рождения ден, живеел е на около 200м от центъра на селото и и нелогично е пострадалият да е излязал за 5-6 минути, да го е намерил, последният да е
избягал и пострадалият да се върне с разбита уста. Явно е имало свидетели на удара по
пострадалия, но съпругата на пострадалия твърди,че от домакините има свидетели,
но не искали да свидетелстват против подсъдимия като дава логични обяснения за
това: две млади момчета не искали да дадат показания, защото пътували постоянно
с подсъдимия. Съдът кредитира тези показания, а не показанията на свидетелите
на защитата, че свидетелите ги е страх от пострадалия. Логично е свидетелите,
преки свидетели на удара да не искат да свидетелстват против човека, който им
прави транспортни услуги. Нелогично е те
да се страхуват от пострадалия и да не искат свидетелстват в негова полза. Още
повече, че се събраха показания от сестрата на пострадалия, че през 2004-2005г подсъсдимият избил и на други човек предни зъби и после му
дал пари да не го съди. В показанията си
сестрата на пострадалия твърди,че подсъдимият разправял в селото, че ако
пострадалият не оттегли жалбата си, няма да живее в селото. Съпругата
подсъдимия признава, че около седмица след случилото се, се
говорело из селото, че съпругът й ударил пострадалия, с което косвено
потвърждава приетата от съда фактическа обстановка. Св.С. също косвено потвърждава приетат от съда фактическа обстановка като твърди,че в
ресторанта пострадалият бил без предни зъби.
В показанията си съпруга на пострадалия и неговата сестра посочват, че
на другия ден били посетени от сестрата и зетя на подсъдимия с извинение от
подсъдимия, който факт се отрича в съдебно заседание от последните. Съдът не
кредитира тези показания на свидетелите на подсъдимия и ги цени като премълчаване на своите действия, действайки в
защита на техния близък.
Вещите лица в
заключението си по ДП са посочили травматично увреждане на първи горен ляв
централен резец, базирано на преглед на
медицинска документация и първичен преглед на пострадалия само от д-р Г.-
съдебен лекар. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. конкретизира увредата на първи горен десен централен резец. В предствените писмени
доказателства от 15.01.2019г от
зъболекарски кабинет д-р мед.зъб. Ю. Й. от М. се вижда, че горен десен централен резец №11 е посочен като зъб, който не може да се
запази, за разлика от първи горен ляв
резец №21. В допълнителното заключение на
вещото лице стоматолог д-р К. безспорно се установява травматичното увреждане на първи горен десен
централен резец- №11, базирано на обстоен личен преглед на пострадалото лице. С
оглед повторната експертиза от д-р К. и писмените доказателства от 15.01.2019г
и с оглед уточнението от д-р Г. в
съдебно заседание на на
27.04.2021г, съдът приема, че е налице
именно травматично увреждане на първи горен десен централен резец, а не на
първи горен ляв централен резец както е по заключението на ДП по СМЕ. Не се
касае до едновременно травматично увреждане на централни резци №№11 и 21.
Съдът намира от
събраните по делото доказателства, че безспорно се установява, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. От обективна страна с един внезапен удар с юмрук, подсъдимият на ***.2018г
в с.***, община П. е причинил на
пострадалия СТП, изразяваща се избиване на зъби , без които се затруднява
дъвченето или говоренето. Съгласно т.11 от Постановление
№ 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на ВС под “избиване на зъби”
следва да се разбира не
само загубата, но и счупването им до нивото
на венеца. Счупването
на зъби от
такава степен е равнозначно на избиването им, защото тези увреждания
довеждат до затруднения и ограничаване физиологическата им функция. Дъвченето
или говорът са затруднени, когато счупването на зъби се
е отразило чувствително върху тяхната нормална
функция. Възстановяването на счупени зъби
чрез лечение и протезиране, макар и да премахва затрудненията,
не се отразява
на квалификацията на деянието. Налице е затруднение в “отхапващата функция” на зъб №11, което сочи чувствително отрицателно отражение върху нормалната функция на посочения зъб и до затруднение
на дъвченето. Съдът
взема предвид, че в процеса на
храненето, за да бъдат подготвени
чрез “дъвчене” някои храни за
усвояване, е необходимо преди това да
бъдат отхапани. В тоя смисъл отхапването е задължителна предпоставка за дъвченето, без която последното се затруднява. Следва да се вземе предвид, че разпоредбата на
чл. 129, ал.
2 НПК не изисква
кумулативно затруднения в дъвченето, заедно и наред със затрудняване
на говоренето, които две предпоставки
са дадени в закона алтернативно, макар и двете да
са налице в конкретния случай. Съдът намира, че е налице средна
телесна повреда. Деянието е съставомерно и при избиване само на
един зъб, ако това е довело
до затрудняване на дъвченето или
говореното. Средната телесна повреда "избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето
или говоренето", представлява едно затруднение при изпълнение на нормални биологични функции,
като това затруднение
създава нудобства, които засягат нормалната
функция на дъвченето и говоренето, какъвто е настоящия
случай.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел настъпването на
същите. Съдът намира, че
подсъдимият не е бил в пияно състояние,
предварително са водени разговори с пострадалия по отношение на негов
братовчед, но непосредствено преди удара
пострадалият с нищо не е предизвикал подсъдимия, който го е ударил
ненадейно. По делото са събрани данни,
че отношенията между подсъмия и пострадалия са добри.
За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години . За да определи вида и размера на наказанието в
съответствие с чл.54 от НК, съдът взе предвид установените по делото смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия.
Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да се отчете факта, че подсъдимият не е осъждан,
ползва се с добро име в с.***, община П., видно от характеристичната му
справка. Същият е женен, работил е като
***, има *** деца и ***, понастоящем безработен, няма регистрирани
противообществени прояви, страда от *** без усложнения.
Като утежняващи
вината обстоятелства съдът отчита събраните данни за предишна проява на
подсъдимия, нестигнала до съда, нанасянето на удар, непредизвикан с нищо от
пострадалия, липса на съжаление за извършеното. Съдът приема недаването на
обяснения от страна на подсъдимия за негова защитна позиция.
Съдът не установи
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят приложението на чл. 55 от НК.
Съдът определя наказанието
на подсъдимия при съобразяване правилата по чл.54 от НК и определя наказание на
подсъдимия към мининума- 4 месеца
лишаване от свобода. Налице са предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на определеното от съда
наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в
сила. Съдът намира, че за поправяне на подъсдимия на
този етап не е наложително изолирането му от обществото и семейството му. С
така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени специалната и
генералната превенции по чл. 36 от НК.
Причини
за извърщшеното деяние е ниска правна култура,
незачитане личната неприкосновеност, занижен самоконтрол.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК: Безспорно се установи по делото причинната връзка между
деянието на подсъдимия и получената от пострадалия средна телесна повреда. Това
деяние води не само до реализиране на наказателна отговорност, но и до гражданска отговорност. Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД , съединен с иск по чл.86,ал.1
от ЗЗД. Съгласно чл.45 от ЗЗД , всеки е длъжен да възстанови вредите причинени
виновно другиму, като в случаите на непозволено увреждане , вината се
предполага до доказване на противното. Предвид признаването на подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК , се
явява доказан по основание и
предявения граждански иск за обезщетяване на причинените на гражданския ищец
неимуществени вреди изразяващи се в претърпяна от
него болка вследствие нанесената му средна телесна повреда
Уврежданията на постарадалия са пряка и непосредствена последица от
виновното поведение на подсъдимия, поради което и последният следва да бъде
осъден да заплати съответно обезщетение за причинените от него неимуществени
вреди на пострадалия. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществените
вреди се определят от съда по справедливост. Пострадалият е получил телесни
увреждания: избиване на зъби, разклащане на зъб, нараняване на меките тъкани на
горна и долна устни на устата. Затруднено му е говоренето и дъвченето. Без
съмнение пострадалият е изпитвал значителни болки и страдания, претърпял е
зъбно лечение, бил е на хранителен режим с течно-кашава храна, търпял е
неудобства. Установените наранявания са довели до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето във фазата на отхапването, както и на
образуването и изговарянето на отделни звуци и думи.Същият не е можел да
работи в *** поради увреждането Вещото
лице К. твърди,че към дата на
заключението по СМЕ- 01.10.2019г увреденият зъб не е имал щифт. Лечението на
зъбите е започнало след приключване на досъдебното производство -м. август
2020г по съвет на лекуващия го лекар в ***, т. е повече от година и половина
след случая пострадалият е търпял неудобства.
Разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл. 52 от ЗЗД произтича,
че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на
справедливостта (т. 13 от Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС). Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е
извършено то, причинените морални страдания и пр. (Постановление № 4/1968г. на
Пленума на ВС).
С оглед
на изложеното, като отчете тежестта
на получените травми, претърпените вследствие на това
болки и страдания, съдът прие, че
при спазване критерия за справедливостта
обезщетението, което се претендира е завишено и същото следва да бъде
определено в размер на 5500 лв.,
като за разликата до претендирания размер от 8500лв.
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. При определяне размера
на обезщетението съдът отчете, че пострадалият с нищо не е предизвикал
подсъдимия за деянието. И травматичните
увреждания са били ненадейни , неочаквани за него, съдът отчете и
продължителността на болките и страданията, претърпените неудобства. Предвид
уважаването на главния иск, следва да се уважи и акцесорният иск
с правно основание по чл.86,ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения
размер на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД лв.
считано от датата на увреждането 28.12.2018г до окончателното изплащане.
В тежест на подсъдимия, на основание
чл.189,ал.3 от НПК следва да се възложат разноските по делото: а именно: държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 220.00 лв. и 5 лв. при
служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС – Павликени,
направени разноски по
настоящото дело в размер на 250лв.
, платими по сметка на РС – Павликени, направени
разноски по ДП № 150/2019 год. по описа на РУ – Павликени в размер на 117.60
лв. по сметката на ОДМВР – В. Т.
Следва подсъдимият да заплати на пострадалия направените от него
разноски по настоящото дело в размер на 650лв. платено адвокатско
възнаграждение.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
ИИ