М О Т И В И
към
присъда №53 от 14.07.2017г. по НОХД №786 по описа на Окръжен съд Варна,
наказателно отделение за 2017г.
Производството пред ВОС е образувано
след внесен от Окръжния прокурор обвинителен акт по сл.д. №1/2016г. по описа на
ОСлС гр.София срещу Х.Л.П., за извършено престъпление
по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че:
През периода от 16.04.2007г. до
17.03.2010г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери —
271881,18 лв. (двеста седемдесет и хиляди осемстотин осемдесет и един лева и 18
стотинки), като в подадена годишни данъчни декларации затаил истина, не отразил
доходи в общ размер 1759609,14 лв. (един милион седемстотин петдесет и девет
хиляди шестстотин и девет лева и 14 стотинки), както следва:
-На 16.04.2007г. в гр.Варна, пред ТД
на НАП - гр.Варна избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 51811,15лв., определени по чл.35, ал.1 от ЗОДФЛ /ДВ,
бр.102/19.12.2006г./ върху данъчната основа за 2006г., като затаил истина в
подадена от него Годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ, вх.
№030Д5508/16.04.2007г., като не декларирал доходи в размер на 233756,37 лв.
-На 29.04.2008г. в гр.Варна, пред ТД
на НАП - гр.Варна, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери- 114729 лв., определени по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
/обнародван ДВ, бр. 195/24.11.2006г., в сила от 01.01.2007г./ върху данъчната
основа за 2007г., затаил истина в подадена от него Годишна данъчна декларация
по чл.50 от ЗДДФЛ, вх. №
0300И0006998/29.04.2008 г. като не отразил доходи в размер на 481245.45 лв. .
-На 17.03.2009г. в гр.Варна, пред ТД
на НАП - гр.Варна избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 76541,28 лв., определени по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
/обнародван ДВ, бр. 95/24.11.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ върху данъчната
основа за 2008 г.,като затаил истина в подадена от него Годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, вх. № **********/17.03.2009г., като не отразил
доходи в размерна 766195.88 лв.
-На 17.03.2010г. в гр.Варна, пред ТД
на НАП - гр.Варна избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери-8799,47 лв., определени по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /обнародван
ДВ, бр. 95/24.11.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ върху данъчната основа за
2009 г., като затаил истина в подадена от него Годишна данъчна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ, вх. №03000021713/17.03.2010г. не отразил доходи в размер на
288411,44 лв.
В съдебно заседание подсъдимият
заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира предявеното му
обвинение. Признава вината си.
Производството
по делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и в частност по чл. 371,
т.2 от НПК.
С протоколно определение от 14.07.2017
година, след предварително изслушване на подсъдимия, на основание чл.371, т.2
от НПК, съдът е одобрил изразеното му съгласие да не се провежда разпит на
свидетели и вещите лица и е обявил, че при постановяване на присъдата ще се
ползват самопризнанията на подсъдимия без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, на основание
чл.372, ал.4 от НПК.
От
съвкупната преценка на събраните на досъдебното производство доказателства,
съпоставени с направените от подсъдимия П. самопризнания, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
През
2011г., по сигнал на прокуриста на инвестиционен
посредник, започнало наказателно производство срещу виновното лице за извършено
престъпление по чл. 203 от НК. Предмет на разследване била дейността на подс.П., като изпълнителен директор на това търговско
дружество, същият бил привлечен към наказателна отговорност за деяние по чл.203
от НК. В хода на разследването били събрани доказателства за осъществен от него
състав на данъчно престъпление, но в качеството му на физическо лице. С
постановление от 30.12.2015г. (т.1, л.2 и 3) първоначално образуваното дело
било разделено. Обвинението по чл.203 от НК завършило с внесен обвинителен акт
в съда и с окончателното осъждане на П. за деяние по чл. 202 от НК. По
материалите, свързани с евентуално извършени данъчни престъпления продължило
настоящото наказателно производство. Била назначена финансова ревизия на
физическото лице Х.П.. Констатациите й са материализирани в РА
№*********/28.07.2014г., ревизионен доклад приложения (томове 26-35 на ДП). Изготвянето
й е било възложено на свидетелите В. В. - П. Е. И.,***. Проверката на декларираните
действителните доходи обхванала период от 2006 до 2010г. Установени били несъответствия,
преценявани впоследствие и от назначена по досъдебното производство счетоводна
експертиза. Констатирани били наличности по сметки с титуляр подс.П., които той пропуснал да декларира в подадените от него
ГДД по ЗОДФЛ (за 2006г.) и ЗДДФЛ (за останалите инкриминирани години.
Актът бил връчен на съпругата на подс., след като
свидетелките срещнали затруднения да го открият на адреса, на който бил
регистриран. П. не оспорил констатациите на ревизиращия орган в съответно
производство. П. не отрекъл, че сам е подавал въпросните документи. Този
факт е доказан чрез назначена по досъдебното производство графологическа
експертиза, която го потвърждава, с изключение на една ГДД подадена по
електронен път, тази за 2007г.. В рамките на разследването не са установени
действителните основания за направените преводи. Липсват пълни идентификационни
данни на лицата направили съответните преводи. Отбелязванията в съответните
банкови документи са опростени - „превод“, „захранване“, „договор“, „по
споразумение“ и др.. Установеният свидетел, превел значителни суми по сметките
на П. (общо 300531 лв.), свидетелят Г. В. Д., заявил, че след въпросните свои
действия получил тежка травма, бил в кома, към момента на разпита от следовател
е инвалид 80% и няма никакъв спомен от действията си. Представил е медицинска
документация в подкрепа на казаното (т.24, л. 24-27). Поради това и същият не е
вписан в списъка на лицата за призоваване в съдебно заседание, а направеното
при предявяването искане за негов преразпит е
оставено без уважение с постановление. За съответните инкриминирани периоди,
действията и бездействията на П. са следните.
На 16.04.2007г. подсъдимият подал
собственоръчно, с положен лично от него подпис на хартиен носител, годишната си
данъчна декларация по реда на чл.41 от ЗОДФЛ (в сила към момента на деянието).
Документите били входирани с номер 030Д5508 от посочената дата. П. посочил
данъчна основа за облагане в размер на 14082,90лв. след като посочил за източници на доходите
си през 2006г. трудови и приравнени към тях правоотношения, Управление и
контрол и наеми и приспаднал данъчно облекчение за деца. Декларирал авансово
платен данък и сума за доплащане. Впоследствие органите на НАП констатирали
надвнесен данък в размер на 1579.96 лв. и му го възстановили по банкова сметка ***.
Финансовата ревизия, назначена по досъдебното
производство, констатирала за съответната година допълнителни приходи, които П.
не декларирал както следва:
По
сметка в Булбанк общо 24940 лв., от които:
-сума
в размер на 7500 лв., наредени с три превода от лицето Г. Т. Г.. Посоченото
основание в банковите документи е „превод“;
-сума
в размер на 7440 лв., наредени с два превода от лицето С. В. В.. Посоченото
основание е „вноска по заем“, като липсват каквито и да е данни за предоставен
заем от страна на обвиняемия на това лице;
-сума
в размер на 10000 лв. с наредител Ц. Д. С., без
посочено основание за превода.
По
сметка в ЦКБ общо 50357 лв., от които:
-сума
в размер на 6845 лв. с наредител Ц. П. Ц., без
посочено основание за превода;
-сума
в размер на 1000 лв. с наредител К. С. И., без
посочено основание за превода;
-сума
в размер на 21512 лв. с наредител И. В. Н.и посочено
основание „по споразумение“;
-сума
в размер на 21000 лв. с наредител И. Г. Г., без
посочено основание за превода;
По сметка в ПИБ общо 140000 лв., междуклонов превод. Кореспондиращите сметки са обозначени
освен с номерата си и с номера на депозитни сертификати. При изискване на
наличната информация от ПИБ липсват данни за издадени депозитни сертификати на П..
Така описаните банкови постъпления,
недекларирани от подсъдимият, са в общ размер от 215297лв.. Освен тях, той
получил от „Реал Финанс“ АД Варна суми в общ размер
8459.37 лв., от сделки с финансови инструменти по договор за регистрационни и
брокерски услуги, които също не декларирал.
Общо недекларираните постъпления за
2006 г., констатирани от данъчната ревизия и потвърдени от счетоводната
експертиза по делото са в размер на 1223756.37лв..
Те представляват облагаем доход, за който не се полага приспадане на необходимо
присъщи разходи, но са направени отчисления за здравно - осигурителни вноски.
Така облагаемата сума за 2006 г. е определена на 1223353.05 лв., върху която е
начислен укрит данък в размер на 51811.15 лв.
На 29.04.2008г. подсъдимият подал по
електронен път, годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ (в сила
към момента на деянието). Документите били входирани с номер 0300И0006998 от посочената
дата. П. посочил данъчна основа за облагане в размер на 25338,16 лв. след като
посочил за източници на доходите си през 2007 г. трудови и приравнени към тях
правоотношения, друга стопанска дейност и прехвърляне на права или имущество.
Декларирал авансово платен данък и сума за доплащане.
Финансовата ревизия, назначена по
досъдебното производство констатирала за съответната година допълнителни
приходи, които П. декларирал, както следва.
По сметка в Булбанк сума в размер на
15125.02 лв. с наредител Димитър Тодоров Тодоров и
посочено основание „възстановени разходи на офиса“.
По сметки в ЦКБ общо 366120,43 лв., от
които:
- сума в размер на 3850 лв. с наредител К. С. И., посочено основание за превода;
- сума в размер на 4000 лв. с наредител С.Н. У.без посочено основание за превода;
- сума в размер на 2800 лв. с наредител В. Г. Д.без посочено основание за превода;
- сума в размер на 600
лв. с наредител В. Г. Д.без посочено основание за
превода;
- сума в размер на 6000 лв. с наредител Ц. Сл. Д.без посочено основание за превода;
- сума в размер на 4000 лв. с наредител Р. И. М., без посочено основание за превода;
- сума в размер на 5000 лв. с наредител А. Д. К.и посочено основание „захранване“;
- суми в общ размер на 1700 лв. с наредител Г. Г. К.и посочено основание „превод“;
- сума в размер на 29029,43 лв. с наредител Д. Т. К.и посочено основание „превод“;
- суми в общ размер на 111852 лв. с наредител И. Г. Г. и посочени основания „превод“,
„захранване“, „прехвърляне“, „договор за управление“;
- сума в размер на 8760 лв. с наредител К. С. И.и посочено основание „продажба на земя“;
- сума в размер на 20000 лв. с наредител К. А. А.и посочено основание „договор“;
- сума в размер на 3000 лв. с наредител Л. А.и посочено основание „възстановяване на
средства“;
- сума в размер на 8574,10 лв. с наредител П. А. А.и посочено основание „покупка на акции“;
- суми в общ размер на 16000 лв. с наредител П. Б. П.и посочено основание „договор“;
- суми в общ размер на 88775 лв. с наредител Р. П. А.и посочени основания „захранване“,
„превод“, „прехвърляне“;
- сума в размер на 3000 лв. с наредител Р. Г. М.и посочено основание „превод“;
- сума в размер на 345 лв. с наредител С. М. С.и посочено основание „захранване“;
- сума в размер на 1650 лв. с наредител С. Г. С.и посочено основание „захранване“;
- суми в общ размер на 47185 лв. с наредител С. Й. С.и посочено основание „захранване“.
По сметка в ПИБ сума в размер на
100000 лв., междуклонов превод, кореспондиращата
сметка е обозначена освен с номера си и с номер на депозитен сертификат. При
изискване на наличната информация от ПИБ липсват ранни за издадени депозитни
сертификати на П.. Посочено е основание „по договор с Т. Г. Ч.“.
Така описаните банкови постъпления,
недекларирани от подсъдимия, са в общ размер от 481245,45 лв.
Общо недекларираните постъпления за
2007 г., констатирани от данъчната ревизия и потвърдени от счетоводната
експертиза по делото представляват облагаем доход, за който не се полага
приспадане на необходимо присъщи разходи, но са направени отчисления за здравно
осигурителни вноски. Така облагаемата сума за 2007г. е определена на 480887.45
лв., върху която е начислен укрит данък в размер на 114729 лв.
На 17.03.2009г. подсъдимият подал
собственоръчно, с положен лично от него подпис на хартиен носител, годишната си
данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ (в сила към момента на деянието).
Документите били входирани с номер ********** от посочената дата. П. посочил
данъчна основа за облагане в размер на 25004 лв., след като посочил за
източници на доходите си през 2008 г. трудови и приравнени към тях
правоотношения, друга стопанска дейност и наем на отдаден имот. Декларирал
авансово платен данък и надвнесен данък от 226.17 лв., който му е възстановен oт органите на НАП.
Финансовата ревизия, назначена по
досъдебното производство, констатирала за съответната година допълнителни
приходи, които П. не Декларирал, както следва.
По сметка в ПИБ суми в общ размер на
37450 лв., от които:
- суми в общ размер на 14000 лв. с наредител Т. Н. К.и посочено основание „превод“;
- сума в размер на 23450 лв. с наредител
„Захарен свят“ ЕООД и посочено основание „превод“.
По сметки в ЦКБ общо 728745,88 лв., от
които:
- суми в общ размер на 6000 лв. с наредител А. К.и посочено основание „захранване“;
- сума в размер на 173000 лв. с наредител В. М. П.и посочено основание „превод“;
- сума в размер на 8000 лв. с наредител В. Й. Й.без посочено основание за превода;
- суми в общ размер на 123000 лв. (банков
превод) с нареди Г. В. Д., без посочено основание за превода
- суми в общ размер на 8090 лв. (в брой) с наредител Г. В. Д., без посочено основание за превода;
- сума в размер на 9000лв. с наредител Д. И. Д.с посочено основание „превод“;
- суми в общ размер на 579,28 лв. с наредител Д. М. П.без посочено основание за превода;
- суми в общ размер на 217538 лв. с наредител И. Г. Г. и посочени основания „превод“,
„захранване“, „прехвърляне“, „договор за управление“;
- сума в размер на 67244,60 лв. с наредител Й. В. А.и посочено основание „превод“;
- суми в общ размер на 16470 лв. с наредител К. С. И. и посочено основание „продажба на земя“;
- сума в размер на 1000 лв. с наредител Л. А.и посочено
основание „възстановяване на средства“;
- сума в размер на 3000 лв. с наредител М. Г. Б.и посочено основание „захранване“;
- сума в размер на 5354 лв. с наредител П. М. С.с посочено основание „захранване“;
- суми в общ размер на 20070 лв. с наредител Е. П.и посочени основания „по договор“ и
„превод“;
- суми в общ размер на 20000 лв. с наредител П. И. Д.и посочено основание „превод“ и „продажба
на земя“;
- суми в общ размер на 37000лв. с наредител Р. П. А.и посочено основание „захранване“;
- сума в размер на 12500 лв. с наредител С. Й. С.и посочено основание „захранване“;
- сума в размер на 5730,18 лв. с наредител Т. К. Т.и посочено основание „захранване“.
Така описаните банкови постъпления,
недекларирани от подсъдимия, са в общ размер от 766195,88 лв.
Общо недекларираните постъпления за
2008 г., констатирани от данъчната ревизия и потвърдени от счетоводната експертиза
по делото представляват облагаем доход, за който не се полага приспадане на
необходимо присъщи разходи, но са направени отчисления за здравно осигурителни
вноски. Така облагаемата сума
за 2008 г. е определена на 765412,78 лв., върху която е начислен укрит данък в размер на
76541,28 лв.
На 17.03.2010г. П. подал
собственоръчно, с положен лично от него подпис на хартиен носител, годишната си
данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ (в сила към момента на деянието).
Документите били входирани с номер ********** от посочената дата. Той посочил
данъчна основа за облагане в размер на 31444,80 лв., след като посочил за
източници на доходите си през 2009 г. трудови и приравнени към тях правоотношения и прехвърляне на права или
имущество. Декларирал авансово платен данък и данък за довнасяне.
Финансовата ревизия, назначена по досъдебното
производство, констатирала за съответната година допълнителни приходи, които П.
не декларирал, както следва.
По
сметка в ПИБ суми в общ размер на 24000 лв., от които:
- сума в размер на 5000 лв. с наредител Т. Н. К., без посочено основание за превод;
- сума в размер на 9500 лв. с наредител Д. Т. С.и посочено основание „захранване“.
сума
в размер на 9500 лв. с наредител П. З. С.и посочено
основание „захранване“.
По
сметки в ЦКБ общо 264411,44 лв., от които:
- суми в общ размер на 12017 лв. (по сметки с
издадени кредитни карти) с наредител Г. В. Д., без
посочено основание за превода;
- суми в общ размер на 157424 лв. (в брой) с наредител Г. В. Д., без посочено основание за превода;
- суми в общ размер на 64159 лв. с наредител И. Г. Г. и посочени основания „превод“ или
„прехвърляне“;
- сума в размер на 1000 лв. с наредител А. Д. К.и посочено основание „превод“;
- сума в размер на 2000 лв. с наредител В. Д. С.и посочено основание „превод“;
- сума в размер на 10000 лв. с наредител Г. М. Й.и посочено основание „превод“;
- сума в размер на 1316,46 лв. с наредител Т. К. Т.и посочено основание „заем“;
- сума в размер на 160 лв. с наредител Р. С. Б., без посочено основание за превод;
- сума в размер на 6000 евро, равностойни на
11734,98 лв. с наредител Й. К. Ш.и посочено основание
„получено наследство“;
- сума в размер на 1600 лв. с наредител П. И. Д., без посочено основание за превод;
- сума в размер на 3000
лв. с наредител К. С. И. посочено основание за превод.
Така описаните банкови постъпления,
недекларирани от подсъдимия, са с общ размер от 288411,44 лв.
Общо недекларираните постъпления за
2009 г., констатирани от данъчната ревизия и потвърдени от
счетоводната експертиза по делото представлява облагаем доход, за който не се
полага приспадане на необходимо присъщи разходи, но са направени отчисления за
здравно осигурителни вноски. облагаемата сума за 2009г. е определена на
287994,75 лв., върху която е начислен укрит данък в размер на
28799,47 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия, показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, заключенията на
експертизите, писмените доказателства.
При
установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият П.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав
на чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2 пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което го
призна за виновен и му наложи наказание.
Продължаваното престъпление представлява
сложно престъпно поведение, при което с две или повече деяния са осъществени
поотделно един или различни състави на едно и също. престъпление (в конкретния
случай данъчно по чл.255 от НК), при наличието на останалите предпоставки, предвидени
в нормата на чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият
е осъществил деянието при форма на вина пряк умисъл. Същият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял
настъпването на общественоопасните последици, а
именно, избягването и неплащане на дължим данък.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание съдът
взе предвид следните обстоятелства, обуславящи наказателната му отговорност:
чистото съдебно минало на подсъдимия; критичното му отношение към извършеното,
влошено здравословно състояние след деянието, изминал дълъг период – седем
години при липса на други противообществени прояви. Обсъждайки тези
обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и че и най-
лекото, предвидено в закона наказание, ще се окаже прекалено тежко за
извършеното и личността на подсъдимия. С оглед на това и спазвайки разпоредбата
на чл. 373, ал.2 НПК, съдът наложи наказанието при условията на чл.58а, ал.4
във вр.с чл. 55, ал.1, т.1 и т.3от НК като осъди
подсъдимия П. на една година лишаване от свобода.
Наложеното
на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" е в размер на една
година. Същият има чисто съдебно минало. Съдът намира, че за поправянето и
превъзпитаването му не е наложително отделянето му от обществото, а че следва
да му се даде възможност да поправи поведението и да се реализира в него. С
оглед на това съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на
наложеното му наказание, като определи изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съдът
намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат по най- ефективен начин
целите му, визирани в чл.36 НК и преди всичко превъзпитателната му роля по
отношение на осъдения.
За
извършеното престъпно деяние е предвидено кумулативно наказание- конфискация на
част или на цялото имущество. С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът
намира, че не следва да се налага на същия така предвиденото по- леко
наказание, като приложи разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Съвместно с наказателния процес е
приет за разглеждане предявения от Държавата, представлявана от Министъра на
финансите, чрез ТД на НАП- Варна против подсъдимия граждански иск за сумата от 271881,18
лв. (двеста седемдесет и хиляди осемстотин осемдесет и един лева и 18
стотинки), представляваща имуществени вреди от престъплението.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД. С оглед на установената по-горе фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, и ангажирането на наказателната отговорност
на подсъдимия П. съдът намира, че се установява по безспорен и категоричен
начин, че същият, с виновното си и противоправно поведение, е причинил на
държавата имуществена вреда в размер на 271881,18 лв. (двеста седемдесет и
хиляди осемстотин осемдесет и един лева и 18 стотинки). Установява се, че до
приключване на наказателното производство тази щета не е възстановена от
подсъдимия.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният граждански иск е
основателен и доказан до пълния му размер, като осъди подсъдимия да заплати на
държавата претендираната сума, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 255 от НК,
ведно със законната лихва от 17.03.2010г..
Защитникът
на подсъдимия прави възражение по иска, като счита, че същият е недопустим
спрямо П. в качеството му на физическо лице, а следвало да се реализира спрямо
юридическото лице. Съдът намира това възражение за неоснователно. Престъпното
деяние, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени
вреди, се явява и правното основание на гражданския иск на пострадалия в
наказателното производство като процесуално средство за ангажиране на
отговорността на дееца по чл.45 33Д. Данъчното правоотношение между държавата и
данъчния субект- търговското дружество, е обект на увреждане с извършеното
престъпление по чл.255 от НК. Затова и гражданския иск в наказателния процес е
иск за обезщетение за вреди от деликт по чл.45 33Д,
което е и основание за отговорността на дееца. В този смисъл е и ТР№ 4/2016г.
на ОСНК на ВКС на Р.България.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати 10 875,25 лева държавна такса върху уважения
граждански иск.
Съдът,
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати в полза на ОД на
МВР - Варна сумата от 1 853,44лв. - направени на ДП разноски.
В
горния смисъл е постановената присъда.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: