Определение по дело №662/2025 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано е по жалба на Д. Г. А. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора - Плевен, против извършено изземване на лични вещи при приемането му в Затвора – Плевен, а именно-1 бр. ортопедичен матрак; 1 бр.ортопедична възглавница; 2 бр. неразпечатано нес-кафе, всяко пакетче по 250 гр.; 3 бр. парфюм в пластмасова опаковка и 2 бр. лосион за тяло „Nivea“.

В жалбата се твърди, че въпреки нарочната молба на А. до Началника на Затвора-Плевен да му бъдат върнати вещите, му било отказано, като относно ортопедичните средства Началникът на затвора твърдял, че А. е здрав и няма нужда от тях, а по отношение на останалите вещи-че не притежава касова бележка.

Счита горните описани действия за незаконосъобразни, като твърди, че описаните вещи са разрешени за държане и ползване, а ортопедичните средства са по лекарско предписание, което е задължително за Началника на затвора, по аргумент от разпоредбата на чл.129, ал.3 от ЗИНЗС.

В заключение моли съда да задължи Началника на Затвора-Плевен незабавно да прекрати незаконосъобразните си действия/бездействия по непредоставяне на личните вещи на А., особено на тези, които са по лекарско предписание, като същите му бъдат предоставени незабавно.

Съдията-докладчик, на когото делото е било разпределено първоначално на дежурство, е счел подадената жалба за нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 150, т.5 и т.7 от АПК. Приел е, че твърденията на жалбоподателя са, че са му иззети вещи при постъпването му в Затвора – Плевен, което по аргумент от разпоредбата на чл.122, ал.3 от ЗИНЗС следва да се извърши със заповед на началника на Затвора – Плевен, препис от която е следвало да бъде връчена на жалбоподателя. Такава обаче, в жалбата не е посочена. На следващо място в жалбата не е налице формулирано искане, свързано с правомощията на съда при осъществяване на съдебен контрол по отношение на заповедта, а такова, което по-скоро е по чл.276 от ЗИНЗС, което представлява друг вид административно производство.

Предвид че жалбата не е била подадена по реда на чл. 152, ал.1 АПК във вр. чл.122, ал.3, вр. чл.111, ал.2 от АПК чрез адм. орган, а направо до съда, поради което не е представена оспорената заповед, както и административната преписка по издаването й, съдията-докладчик е изпратил препис от жалбата на началника на Затвора – Плевен и е изискал заповедта, с която са иззети посочените от жалбоподателя вещи и преписката по издаването на същата в 3- дневен срок от съобщението.

В изпълнение на постановеното определение, от Началника на затвора-Плевен чрез упълномощен юрисконсулт е постъпило писмен отговор с вх.№4855/13.08.2025 год., в който е е посочено, че към датата на отговора няма издаван административен акт от началника на затвора [населено място] на основание чл.122 от ЗИНЗС, поради което жалба с правно основание чл.122, ал.З от ЗИНЗС е недопустима.

А. Н. на затвора сочи, че ако така депозираната жалба представлява искане по чл. 276 от ЗИНЗС, то същото е недопустимо, тъй като няма незаконосъобразни действия от страна на началника на Затвора Плевен —няма издадена заповед за изземване по чл.1222 от ЗИНЗС, която да е отменена с влязъл в сила съдебен акт. Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по Част шеста от закона, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана. Сочи, че за да е допустимо едно искане по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, то трябва да е насочено срещу фактическо действие, а не срещу правно такова, обективиращо властническо волеизявление на административен орган и оттам представляващо индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, респективно действие по изпълнение на административен акт или на закона. Допустимостта на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС е обусловена и от това твърдяното фактическо действие да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, т. е. защитата по този ред е само срещу фактически действия и то такива в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС. Твърди, че в случая няма издаден административен акт - заповед от началник на Затвора Плевен, която да е обжалвана и отменена с влязло в сила решение. Не е налице фактическо действие на началника на Затвора Плевен, което да бъде предмет на разглеждане по реда на чл. 276 от ЗИНЗС.

Началникът на затвора твърди още, че към настоящия момент проверката относно описаните вещи, предмет на жалбата не е приключила. При постъпване на л.св. Д. Г. А. е извършена извършена цялостна проверка на носения от него багаж. При извършена проверка е установено, че част от вещите, носени от лишения от свобода, са с неизяснен произход и са прибрани в склада на затвора до изясняване на обстоятелствата по тяхното придобиване и основанията за ползване, с оглед предаването им на лишения от свобода, с протокол за иззети вещи №20 от 17.07.2025г. и служебна бележка от 17.07.2025г. За иззетите вещи не е издавана от страна на началника на затвор Плевен заповед по чл.122 от ЗИНЗС, тъй като към настоящия момент проверката във връзка с основанията за ползване и начина на придобиване на всички описани в протокол №20 от 17.07.2025г. вещи все още не е приключила, за което е предстадвена Справка рeг. №5870/11.08.2025г. и протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване №20/17.07.2025 год.

В заключение моли съда да остави без разглеждане жалбата на л.св. Д. Г. А. като недопустима, алтернативно без уважение като неоснователна и да присъди в полза на ГД“ИН“ разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ.

От страна на жалбоподателя е постъпило писмено уточнение с вх.№4866/14.08.2025 год., в което твърди, че не е посочил коя заповед обжалва, тъй като такава не му е връчвана. Вещите са описани в служебна бележка от 17.07.2025 год. и са оставени на съхранение във вещевия склад. Въпреки изричните писмени молби на жалбоподателя, Началникът на затвора отказал да му ги предостави, като по отношение на ортопедичните средства-матрак и възглавница твърди, че е нарушена разпоредбатан а чл.129, ал.3 от ЗИНЗС.

Уточнява изрично, че искането му в този случай се явява такова по чл.276 от ЗИНЗС, тъй като с действията си затворническата администрация умишлено причинява на А. болки и страдания, уврежда здравето и и поражда у него чувство на несигурност и незащитеност. Което счита за нарушение забраната на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ. Моли съда да задължи Началника на затвора- Плевен незабавно да прекрати действията по непредоставяне на личните му вещи, като същите му бъдат предоставени.

Съдът намира, че жалбата е нередовна поради следните съображения:

Първоначално производството е образувано като такова по чл.122, ал.3 вр. чл.111 от ЗИНЗС. След като е установено от доказателствата, че липсва издадена заповед по смисъла на чл.122 от ЗИНЗС, жалбоподателят е уточнил, в изпълнение на предоставената му възможност от съда, че искането му в този случай се явява такова по чл.276 от ЗИНЗС, тъй като с действията си затворническата администрация умишлено причинява на А. болки и страдания, уврежда здравето и и поражда у него чувство на несигурност и незащитеност. Което счита за нарушение забраната на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ. Моли съда да задължи Началника на затвора- Плевен незабавно да прекрати действията по непредоставяне на личните му вещи, като същите му бъдат предоставени.

Съобразно посочената от жалбоподателя разпоредба на чл.276 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната ; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съобразно разпоредбата на чл. 280 от ЗИНЗС, с разпореждането съдът може: да отхвърли искането; 2. да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това.

Съдът счита, че с подадената от жалбоподателя молба от 14.08.2025г. не са отстранени нередовностите на жалбата, ето защо жалбоподателят следва да бъде задължен да уточни каква е претенцията му до съда:

-дали претендира прекратяването на действия и на кого- на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице и кое –лице от надзорно-охранителния състав, Началника на затвора или друго лице, представляващи нарушение на забраната. В този случай следва да конкретизира действията ;

-дали претендира прекратяването на бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице и кое –лице от надзорно-охранителния състав, Началника на затвора или друго лице, представляващи нарушение на забраната;

-дали претендира извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3;

-какво от предвидените в чл.3 нарушения счита, че е извършено вследствие претендираното от него действие и/или бездействие- изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност;

-в какво се състои искането му до съда - да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3;

-да представи доказателства за собствеността на иззетите при претърсването вещи-служебни бележки, документи за собственост, касови бонове или други документи, удостоверяващи собствеността на вещите;

Административната преписка също не е пълна. С оглед процесуална икономия от Началника на затвора-Плевен следва да се изискат и представят по делото:

-актът, въз основа на който жалбоподателят е преместен от затвора-[населено място] в затвора-[населено място];

- заповедта на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 1, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанените в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите;

- опис на личните вещи на жалбоподателя, изготвен на основание чл. 28, ал. 2 от ППЗИНЗС;

-установяването на собствеността на вещите на лишените от свобода става с представяне на съставени при получаването на вещите описи и издавани на лишения от свобода служебни бележки. Началникът на затвора [населено място] след ада уточни и да представи доказателства има ли издадена заповед или друг акт, в който са посочени изрично вещи, за които на лишените от свобода се издават служебни бележки;

-копие на медицинското досие/картон на жалбоподателя и доказателства , ако има постъпили такива от затвора Пазарджик при преместването му в затвора Плевен, дали на А. е разрешено/ предписано ползването на ортопедичен матрак и възглавница.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

Искането, обективирано в молба с вх.№4866/14.08.2025 год., да се впише по реда на чл. 277, ал.3 от ЗИНЗС в специалната книга в съда, като се отбележат точният час на постъпването и подателят му.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата.

УКАЗВА на жалбоподателя в еднодневен срок от съобщението /предвид бързината на производството по чл.276 от ЗИНЗС/ да поправи следните нередовности на жалбата:

Да уточни каква е претенцията му до съда:

-дали претендира прекратяването на действия и на кого- на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице и кое –лице от надзорно-охранителния състав, Началника на затвора или друго лице, представляващи нарушение на забраната. В този случай следва да конкретизира действията ;

-дали претендира прекратяването на бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице и кое –лице от надзорно-охранителния състав, Началника на затвора или друго лице, представляващи нарушение на забраната;

-дали претендира извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3;

-какво от предвидените в чл.3 нарушения счита, че е извършено вследствие претендираното от него действие и/или бездействие- изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност;

-в какво се състои искането му до съда - да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3;

-да представи доказателства за собствеността на иззетите при претърсването вещи-служебни бележки, документи за собственост, касови бонове или други документи, удостоверяващи собствеността на вещите;

ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя, че ако не изпълни в срок или в цялост указанията на съда, делото ще бъде прекратено.

ИЗИСКВА от Началника на затвора-Плевен да представи в еднодневен срок от съобщението /предвид бързината на производството по чл.276 от ЗИНЗС/, частта от административната преписка, непредставено до момента по делото:

-актът, въз основа на който жалбоподателят е преместен от затвора-[населено място] в затвора-[населено място];

- заповедта на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 1, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанените в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите;

- опис на личните вещи на жалбоподателя, изготвен на основание чл. 28, ал. 2 от ППЗИНЗС;

-установяването на собствеността на вещите на лишените от свобода става с представяне на съставени при получаването на вещите описи и издавани на лишения от свобода служебни бележки. Началникът на затвора [населено място] следва да уточни и да представи доказателства има ли издадена заповед от него или от Началника на затвора Пазарджик или друг акт, в който са посочени изрично вещи, за които на лишените от свобода се издават служебни бележки;

-копие на медицинското досие/картон на жалбоподателя и доказателства, ако има постъпили такива от затвора Пазарджик при преместването му в затвора Плевен, дали на А. е разрешено/ предписано ползването на ортопедичен матрак и възглавница.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат и да искат събирането и на други доказателства.

Определението не подлежи на обжалване.

Копие от същото да се изпрати НЕЗАБАВНО на Началника на затвора-Плевен и на жалбоподателя чрез администрацията на затвора –Плевен с искане съобщението и съдебното определение да бъдат връчени незабавно на жалбоподателя.