О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../ .03.2020
гoд.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
търговско дело № 884 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на А.Б.Ч.,***, чрез адв. М.И., с която се иска изменение на постановеното по
делото определение № 168 от 20.01.2020 год., с което е прекратено
производството по делото, в частта за разноските, като такива да не се
присъждат на ищеца, евентуално се претендира намаляване на присъдения адвокатския
хонорар, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК като прекомерен, както и допълване на
определението чрез присъждане на разноски в негова полза на осн.
чл. 78, ал.4 ГПК.
В молбата се излага, че неправилно съдът е приложил
разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, доколкото исковете не са уважени изцяло или
частично, а производството по делото е прекратено. Ответникът релевира възражение за прекомерност на претендирания
хонорар за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, като счита, че
следва да се приложат правилата на чл. 7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнагражде-ния,
тъй като исковото производство е продължение на заповедното, а също и на чл. 9
от Наредбата, доколкото по делото не са провеждани открити съдебни заседания, а
единствено са разменени книжа между страните, следователно не се дължало
възнаграждение за процесуално представителство. Аргументира липсата на повод за
завеждане на делото от негова страна, като твърди предходно оттегляне на
възражението по чл. 414 ГПК в рамките на заповедното производство, което
неоснователно не било прието от заповедния съд, както и частично плащане на
дълга, респ. признаването му.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК
насрещната страна „УниКредит Булбанк“
АД, чрез пълномощника адв. И.А., изразява становище
за неоснователност на молбата, като сочи, че с поведението си ответникът е дал
повод за образуване, както на заповедното, така и на исковото производство,
поради което няма право на разноски. Посочено е също, че претендираното
адвокатско възнаграждение не надвишава установения минимум съгласно чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което е неоснователно и въведеното от
ответника възражение за прекомерност.
За да се произнесе
съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение/допълване е допустима, тъй като е
подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството по делото е инициирано по искова молба на „УниКредит Булбанк“ АД, с която
съдът е сезиран да се произнесе по искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК,
предявени срещу А.Б.Ч., за приемане на установено, в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 72 325.08 лева,
съставляваща сбор от сумата от 66 305.67
лева – главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
302/2037/27364578/ 24.04.2014 год., сумата от 753.23 лева – договорна възнаградителна
лихва по договора, начислена за периода от 20.06.2018 год. до 22.08.2018 год.,
сумата от 4 260.41 лева – лихва
върху просрочена главница, начислена за периода от 20.02.2018 год. до
17.01.2019 год., сумата от 906.18 лева
– наказателна лихва за просрочие, начислена по
договора за периода 20.02.2018 – 17.01.2019 год., сумата от 98.87 лева – такса за управление по
Тарифата и договора за кредит за период 20.04.2018 год.-20.08.2018 год. и
сумата от 0.72 лева – такса
просрочени компоненти по Тарифата и договора за периода 20.04.2018 – 20.08.2018
год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 367/22.01.2019 год. по ч.гр.д.№ 770/2019 год. на ВРС.
В хода на заповедното производство и в срока по чл. 414,
ал.2 ГПК ответникът А.Ч., е депозирал възражение вх.№ 27754/ 18.04.2019 год.
срещу издадената заповед за изпълнение № 367/ 22.01.2019 год., както и частна
жалба срещу разпореждането за издаване на заповедта, които впоследствие са били
оттеглени с молба, подадена чрез Б.А.Ч.. На жалбоподателя
са били дадени указания за представяне на доказателства за учредена
представителна власт на пълномощника му Б.А.Ч., респ. акт за гражданско
състояние, от който да е видна роднинската
връзка помежду им. Доколкото
указанията не са били изпълнени ВРС е върнал частната жалба, съответно не е
приел за валидно оттеглянето на възражението по чл. 414 ГПК.
След размяна на книжата по инициираното исково производство
и насрочването му в закрито съдебно заседание ответникът А.Ч., чрез
пълномощника адв. И., е депозирал с молба вх.№
829/10.01.2020 год., с която е оттеглил депозираното от него възражение по
ч.гр.д.№ 770/2019 год. на ВРС срещу издадената заповед за изпълнение
367/22.01.2019 год.
Доколкото с посоченото действие на длъжника по заповедта са
отпаднали процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на
правото на иск по чл. 422 ГПК, с определение № 168/ 20.01.2020 год. съдът е
прекратил производство по делото и е присъдил сторените от ищцовата
страна разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно
представения списък по чл. 82 ГПК и доказателства за реално сторени такива.
Изложените в молбата по чл. 248 ГПК съображения за
приложение на правилото на чл. 78, ал.2 и ал.4 ГПК не се споделят от съда, тъй
като с поведението си ответникът е дал повод завеждане на делото, като се има
предвид, че депозирането на възражение е една от абсолютните процесуални
предпоставки по чл. 415 ГПК /т.1/ за указване на заявителя възможността да
предяви установителен иск. От тази гл.т. няма как да
се приемат за основателни и въведените от молителя доводи за намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение, поради липсата на проведени открити
съдебни заседание, респ. реално осъществено процесуално представителство на
ищеца от пълномощника му, доколкото към момента на организиране на защитата си,
съответно уговаряне и изплащане на възнаграждението, заявителят и ищец в
настоящото производство не е знаел за оттеглянето на възражението, случило се в
последващ момент. Следователно ищецът е упражнявал добросъвестно правата си,
поради което и като се отчита разпоредбата на чл. 3 ГПК, изключваща в
настоящата хипотеза правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът няма право на
разноски. /така Определение № 520/20.09.2011 год по ч.гр.д.№
468/2011 год. на ВКС, IV-то г.о.; Определение № 387/11.07.2017 год. по ч.т.д.№ 1003.2017 год. на
ВКС, II-ро т.о./
Оплакванията досежно момента на оттегляне на възражението, във връзка с посоченото
оттегляне още в рамките на заповедното производство са неоснователни, тъй като
както бе посочено последното е било извършено при липса на удостоверена
представителна власт за лицето, чрез което е било извършено оттеглянето.
Следователно правно релевантно е извършеното пред настоящия състав оттегляне,
за което ищецът е узнал след извършване на претендираните
и присъдени разноски.
Вън от горното, релевираното от
молителя възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение,
което се преценява като допустимо, е по същество неоснователно, доколкото
същото в размер на 2 699.75 лева и съобразно материалния интерес по делото
отговаря точно на законоустановения минимум, изчислен по реда на чл. 7, ал.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на А.Б.Ч. за изменение на
постановеното по делото определение № 168 от 20.01.2020 год., в частта относно
присъдените на „УниКредит Булбанк“
АД разноски, както и за допълване на определението чрез присъждане на разноски
в полза на молителя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :