Решение по дело №926/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 150
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20225220200926
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пазарджик, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20225220200926 по описа за 2022 година
за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №13-
002779/22.07.2021г. на Директор на Дирекция „“Инспекция по труда”
гр.Пазарджик, жалбоподателят К. И. Т., ЕГН ********** от гр.Пловдив,
ул.М.Б. чрез адв.Л.К. твърди, че постановлението е издадено в противоречие
на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, като излага
конкретни доводи. Молбата е да бъде отменено обжалваното постановление.
Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът ДИТ Пазарджик чрез юрисконсулт Ш. оспорва подадената
жалба и изразява становище за неоснователност. Сочи доказателства и
претендира разноски.
Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в
съвкупност, взе предвид следното:
На жалбоподателя К. И. Т., в качеството на длъжностно лице по
смисъла на §1, т.5 ДР КТ към „ ВН Инженеринг“ ЕООД, съгласно Трудов
договор №ЛС-0209/08.09.2020г., определен със Заповед № 0006/ 11.09.2020г.
1
и Заповед №РД-04/11.09.2020г.за длъжностно лице за провеждане на
обучение и/или инструктажи, е съставен АУАН №13-002779/19.04.2021г. от
актосъставителя Р. М. и въз основа на него е издадено обжалваното
наказателно постановление за това, че на 11.03.2021г. не е документирал
ежедневен инструктаж по безопасност и здраве на лицето М.Й.Г.. М.Й.Г. е
установен при извършена проверка на 11.03.2021г. около 10.30ч. в обекта на
контрол да престира труд, като строителен работник, извършва ръчни
довършителни работи по корекция на стени с шпакловъчна смес марка Б.Ф.К.,
в помещение – стълбищна клетка в обекта на контрол, облечен с работни
дрехи, панталон тип гащеризон, сив плетен пуловер, сива шапка с работни
ръкавици на ръцете и работни обувки – всички нефирмени, мръсни, със следи
от бяла шпакловъчна смес, като същия собственоръчно попълва и подписва
декларация на основание чл.402 КТ.

Нарушението е извършено на 11.03.2021г. в гр. Пазарджик, ул. “А.С.“
№48а при проверка на описания обект, когато е заварен М.Й.Г. да престира
труд, без да му е документиран инструктажа в книгата за ежедневен
инструктаж.
Нарушението е констатирано на 24.03.2021г. при преглед на
фирментата документация в Д ИТ Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. Е.Й." N°
15А.
С обжалваното е наложена на жалбоподателя К. Т. глоба в размер на
1000лв.,на основание чл.413ал.2 КТ за нарушение на чл. 11, ал. 5 от Наредба
№ РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.15ал.1
от същата Наредба.Отбелязано е, че случаят не е маловажен, по смисъла на
чл.28а ЗАНН и чл.415вал.1 КТ.
От фактическа страна при съвкупна преценка показанията на св.Р.М. и
относимите документи, Съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 11.03.2021г. св.М., заедно със свои колеги, извършили проверка на
обект – строително монтажни работи на Лидл гр.Пазарджик.На място
установили много лица, които работели и на които раздали декларации по
2
чл.402 КТ.Заварили и лицето М.Г., който извършвал строително монтажни
дейности – довършителни работи по корекции на стени с шпакловъчна смес.
Първоначално лицето М.Г. избягал, но след като се появил управителя на
„ВН Инженеринг“ и техническия ръководител К. Т., лицето Георгиев се
върнал и си попълнил декларацията. Била изискана и книгата за инструктаж,
предоставена в сградата на ДИТ Пазарджик на 24.03.2021г., от която се
установило, че К. Т., в качеството на длъжностно лице, определен със
съответни договор и заповеди да провежда инструктажи, не е документирал
ежедневен инструктаж по безопасност и здраве на М.Й.Г..Последният освен
това престирал труд без за има сключен трудов договор.Неговото трудово
правоотношение с работодателя „ВН Инженеринг“ ЕООД, относно
длъжност „шпакловчик“ било прекратено със Заповед №ЛС-20/12.02.2021г.
Показанията на св.М. кореспондират и с приетите документи по
преписката – Протокол №ПР2108468/30.03.2021г. за извършена проверка,
Декларация на М.Г. по чл.402 КТ, Книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа /ежедневен инструктаж/ на обект Преустройство и
пристройка на Супермаркет Лидл с помещение за хляб и хлебни изделия в
гр.Пазарджик, Трудов договор №ЛС-0209/ 08.09.2020г., Договор от
04.12.2020, сключен между „ВН Инженеринг“ ЕООД и „Тебикс“ ООД,
Заповед № 0006/11.09.2020г. и Заповед №РД-04/11.09.2020г. , Заповед №ЛС-
20/12.02.2021г. на управителя на ВН Инженеринг“ ЕООД
Възприетата фактическа обстановка не се и оспорва от жалбоподателя,
като неговите аргументи за отмяна на постановлението са изцяло правни.
При така възприетите фактически обстоятелства,Съдът от правна
страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.2 ЗАНН.
По същество Съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Съдът при служебна проверка намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаване на процесните АУАН
и НП, които са издадени от компетентни органи и в кръга на техните
правомощия, при спазване на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН.
3
Жалбоподателят твърди нарушение на чл.57ал.1т.5 ЗАНН, доколкото не
е посочен кой е обектът на проверка, не става ясно и дали жалбоподателят е
имал задължение да извършва инструктаж , кое е лицето М.Г. и защо е
следвало да му се прави инструктаж.Още повече, с допълнителна молба /л.11
от делото/ жалбоподателят сочи, че лицето М.Г. е освободен от заеманата в
дружеството длъжност със Заповед №ЛС-20/12.02.2021г., докато твърдяното
нарушение е констатирано след близо месец по –късно, както и не е доказано,
че на М.Г. е била възложена каквато и да е работа.
На последно място жалбоподателят счита, че ако и доколкото има
нарушение, то същото е отстранено непосредствено след констатирането му,
както и че не са произтекли вредни последици, поради което следва да бъде
приложена нормата на чл.415в ал.1 КТ.
Действително в обжалваното постановление не посочен конкретно кой
е бил обектът на проверка , извършена на 11.03.2021г. в гр. Пазарджик, ул.
“А.С.“ №48а при проверка на „описания“ обект, като в хода на процеса се
установи, че това обект - Преустройство и пристройка на Супермаркет Лидл,
единствен в гр.Пазарджик към онзи момент, което е общоизвестен
факт.непосочването на това обстоятелство според Съда не е съществено
процесуално нарушение, тъй като е индивидуализирано ясно мястото на
проверка , с посочен точен адрес - гр. Пазарджик, ул. “А.С.“ №48а, както и
конкретната трудова дейност, която е извършвало лицето М.Г..
На следващо място, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не
било ясно кое е лицето М.Г. и не било доказано каква работа му е била
възложена.Тези обстоятелства се установиха от показанията на св.М., но не
само.Самоличността на лицето е установена и удостоверена от самото лице в
декларацията по чл.402 КТ, с посочени имена, ЕГН , постоянен адрес,
елементи на трудово правоотношение – работодател, работно време, почивни
дни, размер трудово възнаграждение.В цитираният Протокол
№ПР2108468/30.03.2021г. за извършена проверка, по т.2 е описано
нарушението на чл.62ал.1 КТ относно М.Г., а по т.3 и процесното
нарушение.Много подробно е описана трудовата дейност, извършвана от
М.Г. в обекта на контрол - престира труд като строителен работник,
извършва ръчни довършителни работи по корекция на стени с шпакловъчна
смес в помещение – стълбищна клетка в обекта на контрол.
4
Все в този аспект, самият жалбоподател сочи кое е лицето М.Г. с
допълнителна молба /л.11/ .На жалбоподателя явно е много добре познато
лицето М.Г. и му известно обстоятелството, че същият е работил по трудово
правоотношение с „ВН Инженеринг“ ЕООД, като „шпакловчик“, точно
същата трудова дейност, с която се е занимавал при проверката на
11.03.2021г., но с ясното съзнание от страна на жалбоподателя, че липсва
сключен писмен трудов договор.Последното обстоятелство е без значение за
вмененото нарушение, след като Марио Йорданов е извършвал трудова
дейност,с елементи на трудово правоотношение, за която е трябвало да има
сключен трудов договор – съдебната практика е категорична в тази насока.
Освен това е недопустимо жалбоподателят да извлича полза от
противоправното поведение на работодателя „ВН Инженеринг“ ЕООД, който
е нарушил чл.62ал.1 КТ.
Ето защо и жалбоподателят е имал задължението , в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на §1, т.5 ДР КТ към „ ВН Инженеринг“ ЕООД,
съгласно приетите по делото Трудов договор №ЛС-0209/08.09.2020г.,
Заповед № 0006/ 11.09.2020г. и Заповед №РД-04/11.09.2020г. да провеждане
на включително и ежедневен инструктаж на лицето М.Г..
Според чл.15ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ежедневен инструктаж се провежда включително на
работещи при строителни и монтажни работи, какъвто е и настоящият
случай.Като не е изпълнил това си задължение, жалбоподателят Т. е
извършил вмененото му нарушение на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.15ал.1 от същата
Наредба.При това е действал с пряк умисъл, тъй като е знаел отлично кой е
М.Г. и че извършва трудова дейност,свързана със строителство, в частност,
със шпакловка на стени.
Съдът не може да сподели и доводът на жалбоподателя за
приложението на чл.415вал.1 КТ – за определяне на случая като маловажен.
Отделно, доколкото настоящето дело е върнато за ново разглеждане от
5
Административен съд Пазарджик, първоначално разгледано под
№1186/2021г. на РС Пазарджик, като в решението на касационната
инстанция е обсъдено задължението на наказващия орган евентуално да
приложи чл.28 ЗАНН и съответно непроизнасянето на въззивния съд по
приложението на тази разпоредба, настоящият съдебен състав намира
следното:
Обжалваното Наказателно постановление №13-002779/22.07.2021г. е
издадено преди последните изменения на ЗАНН, в сила от 23.12.2021г.,след
които съобразно чл.57ал.1т.8 ЗАНН наказващият орган трябва да обсъди
отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети
предвид при определяни вида и размера на наказанието.Факт е, че
наказващият орган в обжалваното постановление единствено е посочил, че не
са налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, но това всъщност
означава, че е извършил преценката по чл.53ал.1 ЗАНН.Към този момент
наказващият орган не е бил длъжен да обсъжда конкретни смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и да сочи конкретно защо не прилага чл.28
ЗАНН.
Въззивната инстанция също счита, че не са налице предпоставки за
приложението на чл.28 ЗАНН.При това, в тази насока следва да се
разсъждава за приложението специалната разпоредба на КТ – чл.415в ал.1 КТ
, именно защото е специална по отношение преценката на случая като
маловажен, както правилно се е ориентирал и жалбоподателя.
Чл.415вал.1 КТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки,
за да може случаят да се приеме за маловажен – нарушението да е отстранено
веднага по съответния ред и от него да не са произтекли вредни последици за
работника.По делото не се установи нарушението да е отстранено веднага с
каквито и да е доказателствени средства и в частност от приетата книга за
ежедневен инструктаж. Общоизвестен е от друга страна фактът, че в страната
се случват множество трудови злополуки, в областта на строително –
монтажните дейности.Не следва бъдат толерирани работодатели и
длъжностни лица, отговорни за осигуряването на безопасни и здравословни
условия на труд, с оглед целите на генералната превенция.
Ето защо Съдът счита, че обжалваното постановление следва да бъде
потвърдено.На жалбоподателя Т. е наложена глоба в минимално предвидения
6
от закона размер от 1000лв. по чл.413ал.2 КТ.
С оглед изхода от делото, Съдът намира за основателна претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63ал. 3 от ЗАНН. Пред
въззивната инстанция наказващият орган е представляван от юрисконсулт,
който е направил своевременно искане за присъждане на разноски.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, доколкото
Дирекция "Инспекция по труда"- Пазарджик е структурно звено към ИА и
няма статут на самостоятелно юридическо лице.
Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на
чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната
помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се
определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в
производство по ЗАНН, според чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ се предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание по
същество, с разпит на един свидетел, същото не е с голяма правна и
фактическа сложност, поради което следва да се присъди минималния размер
на юрисконсултско възнаграждение, а именно 80 лева, който ще отговоря на
осъщественото процесуално представителство.
Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.5 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление №13-002779/22.07.2021г. на
Директор на Дирекция „“Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на К.
И. Т., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.М.Б. е наложена глоба в размер на
1000/ хиляда / лв. на основание чл.413ал.2 КТ.
Осъжда К. И. Т., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.М.Б. да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда " гр.София , разноски в
размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
7
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8