№ 7115
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110112643 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. М. Т. против „П“ ЕАД, с която са предявени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 24 000 лв., представляваща паричната равностойност на годишния бонус,
определен от работодателя за 2019 г. – пътуване до Мексико, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 09.03.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата
806.67 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
09.11.2021 г. до 08.03.2022 г.
Ищецът Д. М. Т. твърди, че между него и ответника е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1267/30.11.2018 г. на длъжност
„Консултант, продажби ИКТ“, код по НКПД 24346004, което било прекратено със заповед
№ 38/03.11.2020 г. Твърди, че в чл. 5.3. от трудовия договор страните са уговорили, че
служителят може да получава допълнително заплащане към основното си трудово
възнаграждение, по преценка на работодателя и в зависимост от степента на изпълнение на
служебните му задължения. За 2019 г. работодателят определил годишна награда за
служителите с най-високи постижения – почивка в Мексико, като с имейл от 27.09.2019 г.
на служителите били съобщени и критериите за получаване на бонуса, а именно: същите
следвало да са част от отдел за продажби „Core A Sales”, на една от следните позиции –
акаунт мениджър, партньор акаунт мениджър, мениджър на клиентски акаунти, изпълнител
на акаунти, изпълнител на професионални акаунт услуги, мениджъри по продажби,
представители на клиентски акаунти; служителите да достигнат 100 % от годишната си
квота; да са в трудово правоотношение с работодателя към 01.06.2019 г., както и към
момента на осъществяване на пътуването – 29.02.2020 г. – 02.04.2020 г.; да са обвързали
поне 50 % от компенсационния си план FY19 за 2019 г. към компонент, базиран на квоти.
Твърди, че отговорил на всички изисквания за получаване на бонуса и на 08.01.2020 г.
работодателят го уведомил, че получава бонуса. Поради развилата се в страната COVID-
криза обаче пътуването не се състояло. Сочи, че на останалите служители, които също са се
1
класирали за бонуса, била изплатена сума в размер на паричната равностойност на
пътуването до Мексико, но такава не била заплатена на ищеца, поради което на 02.11.2021
г. с покана за доброволно изпълнение ищецът поканил ответника да му заплати процесната
сума в срок до 09.11.2021 г. Плащане не последвало. Ето защо предявява настоящите искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 24 000 лв., представляваща
паричната равностойност на годишния бонус, определен от работодателя за 2019 г. –
пътуване до Мексико, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.03.2022
г., до окончателното изплащане; 806,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 09.11.2021 г. до 08.03.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът „П“ ЕАД, редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че в периода от
30.11.2018 г. до 03.11.2020 г. между страните е било налице трудово правоотношение. Не
оспорва обстоятелството, че работодателят е определил посоченият бонус за 2019 г., както и
че служителите са узнали за него. Оспорва ищецът да е отговарял на изискванията за
получаване на същия. Излага, че бонусът представлявал допълнително възнаграждение с
цел задържане на най-ефективните служители и не бил бонус за извършени през годините
продажби, доколкото ищецът получавал такъв ежемесечно. Сочи, че не всички служители,
постигнали изпълнението на годишните си цели за продажби, имали право на наградата, а
само „най-добрите от най-добрите“, като работодателят си е запазил правото на преценка
кого да отличи с наградата. Твърди, че релевантният момент дали е налице трудово
правоотношение между страните е моментът на реалното пътуване, съответно момента на
плащането – април 2021 г., като доколкото трудовото правоотношение на ищеца било
прекратена на 03.11.2020 г., същият не отговарял на изискванията за получаване на бонуса.
Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за уважаване на главния
иск до размера на сумата от 20 184 лв. и на евентуалния до размера на сумата от 678,50 лв.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са били обвързани по силата на трудово
правоотношение в периода от 30.11.2018 г. до 03.11.2020 г., както и че за 2019 г.
работодателят е определил годишен бонус – почивка в Мексико и критериите за
получаването му, като това е било сведено до знанието на служителите. В първото по делото
открито съдебно заседание проектът за доклад е допълнен със следните безспорни между
страните обстоятелства: че ищецът е бил уведомен от ответника, че получава наградата и че
почивката, не се състояла поради обективни причини.
В чл. 5.3. от трудов договор № 1267/30.11.2018 г. страните са договорили, че
служителят може да получава допълнително заплащане към основното си трудово
възнаграждение, по преценка на работодателя и в зависимост от степента на изпълнение на
служебните му задължения.
По реда на чл.143, ал.2 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание ищецът
Д. М. Т. посочва, че в отдел „Продажби“ целта през годината е да получат т.нар.
„performanse“ бонус. Всяка седмица се организирали срещи на целия екип, където се
обсъждало какъв процент от квотата са достигнали, с оглед получаването му. Оспорва в
конкретния случай да става дума за „retention bonus“, тъй като всяко тримесечие те
преследват „таргет“, който ако не достигнат биват освободени или сами напускат
компанията. Оспорва приложимостта на бонус за задържане в неговия случай в отдел
„Продажби“, когато е достигнал 125 %.
По делото е приета неоспорена от ищеца Справка от А.. - експерт труд и работна
заплата в „П“ ЕАД, от която се установява, че за периода 02.2019.12.2019 г. на Д. М. Т. са
изплатени за всеки месец допълнителни трудови възнаграждения в общ размер на 33 203,00
2
лв.
От приложената в превод на български език имейл кореспонденция между Г,
Вицепрезидент на Прогрес - Бедфорд - отдел продажби „Core“ /ел. писмо е от 02.06.2019 г./
и Д. Т. от 27.09.2019 г. се установява, че Д. Т. е уведомен, като част от глобалния екип за
продажби на Ядро А, че в периода 29.03 - 02.04.2020 г. ще се проведе годишна програма за
награждаване на „най-добре представилите се“, която ще включва екипи по продажби както
от продажбите на Core A Progres, така и от продажбите на Core A lipswitch. Право на
участие имат всички акаунт мениджъри, мениджъри на партньорски акаунти, мениджъри на
клиентски акаунти, ръководители на клиенти, всички ръководители на клиенти за
професионални услуги, всички мениджър продажби, всички представители на клиентски
клиенти. Екскурзията е за „най-добрия“ и неговия гост, който трябва да е навършил 18
години. Установява се, че изискванията, за да бъде лицето част от пътуването: да е на една
от горепосочените позиции, отговарящи на условията в екипа за продажби Core A,
ръководен от Г, да е постигнал 100 % от годишната си квота, се класира за позиция в Кръга
на съвършенството. Като само „най-добрите от най-добрите“ ще бъдат избрани да
присъстват поради фиксирания брой участници, поради което всички участници се
насърчават да продават, колкото могат повече от 100 %; към 01.06.2019 г. да са служители
на Progress и да са в рамките на позицията, отговаряща на изискванията на Core A Sales
Team; да са служители на Progress по време на пътуването; да имат поне 50% от плана си за
възнаграждение за 19 г., обвързан с компонент, базиран на квоти. В писмото изрично е
указано, че пътуването няма парична стойност и ако не можете да присъствате по някаква
причина, няма да има възможност за компенсиране на пътуването; правила за равенство:
всички решения за участие са окончателни и се определят от старши вицепрезидента на
отдел „Продажби на ядро А“.
От приложената в превод на български език имейл кореспонденция между Г,
Вицепрезидент на Прогрес - Бедфорд - отдел продажби „Core“ и Д. Т. от 08.01.2020 г. се
установява, че Д. Т. е поканен в кръга на служителите с отлични постижения през 2019 г.,
като е достигнал минимум 105 % от квотата си. Служителите са поканени в периода
29.03.2020 г. – 02.04.2020 г., заедно с по един придружител на в Плая Дел Кармен –
крайбрежен курортен град в Мексико по протежението на ивицата Ривиера Мая на
полуостров Юкатана на бреговата линия на Карибите. В писмото е посочено, че за да
присъства на Кръга на служителите с отлични постижения, трябва да се регистрира и да
осъществи контакт с отдел Глобални бизнес пътувания.
Представени са в заверен превод самолетни билети до Мексико на името на Д. М. Т.
и М.на М.а Т.а.
От приложената в превод на български език имейл кореспонденция от 02.04.2021 г.
между М - отдел за компенсация на продажбите до кръга на служителите с отлични
постижения през 2019 г. се установява, че ще получат паричен бонус, като награда вместо
пътуване. Сумата е увеличена и размерът и е 12 500 щатски долара, а всеки служител ще
получи тази сума еднократно през м. април, заедно с месечното трудово възнаграждение. В
писмото е посочено, че лицата следва да са служители на Progress към датата, на която се
извършва плащането, за да отговаряте на условията за получаването на сумата.
От показанията на свидетеля М. Т М. се установява, че същият заема длъжността
„Старши мениджър, клиенти“ при ответника. Свидетелят заявява, че е запознат с бонуса
почивка в Мексико, който бил с немонетарна стойност. Този бонус се получавал на база на
тяхното представяне през годината, тъй кат били търговски отдел и само най-добре
представилите се биват избрани да се класират за конкретната почивка. Обикновено бонусът
се обявявал след приключване на фискалната година. Обичайно знаели, че ще го има, но
официално се потвърждавало с имейл, след като изтече годината, което е от 01.12 до
30.11.всяка година. Критериите не били ясни всяка година, тъй като зависели от цялостните
резултати на компанията, като финансово представяне. Критериите били на база
представяне, но самият процент е различен. Принципът на избиране е най-добре
представилите се, например над 200 %, като всички останали надолу по веригата се водят от
3
най-добре представилите се. Имат таргет от 100 % и над него са тези, които са го
преизпълнили. Всички служители, които отговарят на критериите са уведомени, но не знае
колко са те. Знае, че той и ищецът са получили такива имейли. Почивката не се
осъществила, тъй като били въведени Ковид мерки, но впоследствие му била изплатена
парично. Не може да посочи размера на бонуса, тъй като варира в зависимост от
показателите. Посочва, че му е изплатен бонусът към края на фискалната следваща година,
октомври 2020 г.
Приета по делото и неоспорена от страните е съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че съгласно Приложение № 1 от 16.01.2019 г. от електронната поща на
„П“ ЕАД, чрез индивидуални и-мейли до служителите, през 2019 г. са поканени 4 служители
на „П“ ЕАД да присъстват на събитие, организирано в Мароко в периода 24-28.03.2019 г., на
което са присъствали трима, а един е отказал. Съгласно Приложение № 2 от 08.01.2020 г. и
13.01.2020 г. от електронната поща на „П“ ЕАД, чрез индивидуални и-мейли до
служителите, през 2020 г. са поканени 8 служители на „П“ ЕАД да присъстват на събитие,
организирано в Мексико в два различни времеви диапазона: в периода 11-15.03.2020 г., са
поканени 2 служители от екип Core В, пътуването е стартирало, но във връзка с Covid – 19,
събитието е прекъснато и за служителите е организирано прибиране в България в средата на
периода. На събитието, организирано в периода 29.03.-02.04.2020 г. са поканени 6
служители от екип Core A. Поради обявената пандемия във връзка с Covid – 19, пътуването е
отменено. Съгласно Приложение № 2 от електронната поща на „П“ ЕАД, чрез и-мейл от
глобален мениджър продажби, изпратен на 12.03.2020 г. е обявена отмяна на пътуването за
шестте служители на екип Core A и е комуникирана стартирала организация за прибирането
на служители от екип Core В. През март 2021 г. е взето решение да бъдат изплатени
допълнителни възнаграждения на служителите, които са имали право да присъстват на
събитието, което е трябвало да се състои през 2019 г. при условие, че към момента на
изплащане на тези възнаграждения /април 2021 г./ , все още са служители на „П“ ЕАД.
Решението е комуникирано до всички мениджъри в Core A и Core В, чрез имейл
кореспонденция от април 2021 г. Съгласно ведомости за заплати за м.април.2021 г. и
м.май.2021 г., на пет от поканените шест служители от екип Core A на събитие,
организирано в Мексико в периода 29.03.- 02.04.2021 г., са изплатени следните парични
суми, представляващи „допълнително трудово възнаграждение“. Месец април.2021 г.: на
служител 1: SPIFF бонус = 20 184,00 лв., на служител 2: SPIFF бонус = 20 184,00 лв. на
служител 3: SPIFF бонус = 20 184,00 лв. на служител 4: SPIFF бонус = 20 184,00 лв.,
м.май.2021 г. на служител 5: SPIFF бонус = 20 184,00 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ:
В тежест на ищеца е да установи, че по съществуващо между страните трудово
правоотношение е било уговорено допълнително трудово възнаграждение /за постигнати
резултати/, като част от съдържанието на трудовото правоотношение, че са настъпили
предпоставките за неговото изплащане, както и неговия размер.
Спорен по делото е въпросът дали в правната сфера на ищеца Д. Т. се породило
правото да изисква и получи определеното му допълнително възнаграждение, а именно
паричната равностойност на несъстояла се в периода 29.03 - 02.04.2020 г. почивка в
Мексико.
Допълнителните трудови възнаграждения за разлика от основната заплата се
изплащат за специфични страни на полагания труд, установени от КТ или от НСОРЗ. Те са
различни видове и всяко от тях се дължи, доколкото е налице съответното основание, на
което съответното допълнително възнаграждение се дължи от работодателя – чл. 13, ал. 2
НСОРЗ. Една част от тези основания са изрично предвидени в КТ и НСОРЗ, като с
колективен трудов договор, вътрешните правила за работната заплата в предприятието или с
индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 13 НСОРЗ могат да се определят и други
4
допълнителни трудови възнаграждения.
Допълнителните трудови възнаграждения не са изчерпателно установени и страните
могат да ги договарят свободно /за разлика от задължителните възнаграждения с постоянен
характер/. В този смисъл, условията, при които възниква правото за тяхното получаване,
както и реда, начина и сроковете за тяхното заплащане, са изцяло в рамките на договорната
свобода. Доколкото работодателят и работникът не са ограничени от императивни правни
норми, същите могат да договорят различни видове допълнителни възнаграждения, в това
число и поставени под определени условия, както и да изменят размера и начина им на
плащане впоследствие.
Сумите за допълнително материално стимулиране не са постоянен елемент от
трудовото възнаграждение и такива суми се дължат на работника само доколкото
съответният ръководител ги е определил по размер и изявлението за определяне на размера
е достигнало до работника, но сумите не са изплатени. Определянето на тези суми е
изключителна компетентност, която е дискреционна и не подлежи на съдебен контрол,
относно това кои служители и за какви периоди за получат допълнително материално
стимулиране, т. е. това не е задължение на компетентния орган, на което да кореспондира
притезателното право на служителя да получи определено възнаграждение.
Преценката относно механизма за изчисляване на размера на допълнителното
възнаграждение е обусловена от уговореното между страните, т. е. от действителната им
воля. При неясни договорни клаузи и при възникнал спор между страните относно
съдържанието на конкретни уговорки в договора, съдът е длъжен да извърши тълкуване на
договора; тълкуването следва да се извърши съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се
изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите страни; прилагането на
критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с
друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора,
обичаите в практика и добросъвестността, без са се подменя формираната при сключване на
договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите – в този смисъл Решение
№ 38 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 80 от
8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 89 от 17.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 523/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 81 от 7.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
761/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г.
о., ГК, Решение № 16 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 218/2012 г., II т. о., ТК, Решение №
100 от 10.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1191/2014 г., II т. о., ТК и др.
При осъщественото по горепосочения начин тълкуване на клаузата на т. 5.3 от
процесния трудов договор и приложената имейл кореспонденция между страните, съдът
приема, че са касае за бонус, който се предоставя от работодателя изцяло по негова
преценка, като израз на дискреционната му компетентност, тъй като видно от съдържанието
на имейла от 02.06.2019 г., препратен до ищеца на 27.09.2019 г. само „най-добрите от най-
добрите“ ще бъдат избрани да присъстват поради фиксирания брой участници, поради което
всички се насърчават да продават колкото могат повече от 100 %. В този смисъл същият не е
само бонус за свършена работа, тъй като се установява, че служителите, които успяват да
преизпълнят квотата си са повече от тези, които ще бъдат наградени, респективно наградата
е имала за цел да поощри не всички служители с изпълнени в пълен обем цели, а само най-
добрите, като им се осигури стимул да останат в дружеството. Видно то начина, по който
наградата е обявена, работодателят е оставил на собствената си преценка на кого от
отговарящите на критериите да предостави наградата. От тук следва извод, че целта на това
бонифициране от работодателя, е свързана с постигане на някакви вътрешни корпоративни
цели за дружеството, които безспорно предполагат и задържане на „най-добрите от най-
добрите“. Изрично е посочено, че пътуването няма парична равностойност и няма
компенсационно пътуване. Освен това е въдено изискването лицето да е служител на
Прогрес към датата на пътуването, за да може да присъства, доколкото на този етап не се
5
предвижда паричната му равностойност. Поради това, при взеМ.е на решение на по-късен
етап за изплащането му, работодателят е поставил като условие, лицата да са все още
служители на Прогрес, към момента на изплащането му. Не може да бъде възприета тезата
на ищеца, че това е бонус изцяло за свършена работа и доколкото е уведомен, че той е
награден, за него е възникнало правото да иска да му се изплати неговата парична
равностойност. И това е така, тъй като такава работодателска воля не е намерила външен
израз в приложените по делото писмени доказателства.
Отделно от това от приложената Справка от експерт труд и работна заплата в „П“
ЕАД се установява, че за периода м.02.2019 г. – м.12.2019 г. на Д. М. Т. са изплатени за
всеки месец допълнителни трудови възнаграждения в общ размер на 33 203,00 лв., респ. той
е бил бонифициран от работодателя за постигнатите високи постижения, с т.нар.
„performanse“ бонус, ежемесечно през годината. В този смисъл за него не е възникнало
изобщо правото да получи парично обезщетение за несъстоялата се в Мексико почивка в
периода 29.03 - 02.04.2020 г., която е било отменена поради обективни причини, а именно
обявената пандемия във връзка с Covid – 19.
В случая ищецът аргументира защитната си теза, че и на него му се следва паричната
равностойност на пътуването, от факта, че на останалите служители тя е изплатена. Но той
не е в същото положение, като останалите наградени с почивка в Мексико през 2020 г., тъй
като те и към м.април 2021 г. са се намирали в трудово правоотношение с Прогрес. Поради
това съдът намира, че по-късното решението на работодателя да обезщети парично
служители в дружеството, за несъстоялата се почивка в Мексико през 2020 г., е изцяло
обусловено от факта, че те все още са служители на Прогрес и е израз на неговата
работодателска власт по собствена преценка да награди определени служители. И това е
така, защото в първоначалното писмо, сведено до знанието на ищеца изрично е указано, че
пътуването няма парична стойност и ако не може да присъства по някаква причина, няма да
има възможност за компенсиране на пътуването. Решението на работодателя, сведено до
знанието на неговите служители с имейл кореспонденция от 02.04.2021 г., че тези от тях с
отлични постижения през 2019 г. ще получат паричен бонус, като награда вместо пътуване е
израз на неговата работодателска власт еднолично и по субективна преценка да бонифицира
своите служители, което при всички случаи включва и идеята тези служители да бъдат
задържани при същия работодател. Сумата е увеличена и размерът и е 12 500 щатски
долара, а всеки служител получава сумата еднократно през м. април, заедно с месечното
трудово възнаграждение. В писмото е посочено, че лицата следва да са служители на
Progress към датата, на която се извършва плащането, за да отговаряте на условията за
получаването на сумата. От аргумент за противното, в случай, че работодателят не беше
взел решението за парична компенсация на несъстоялото се пътуване, нито един от
служителите нямаше да има право да търси парична компенсация, доколкото такава изобщо
не се следва.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че е налице установена съдебна
практика, намерила израз в решение № 762/22.11.2010 година, постановено по гр. д. №
1412/2009 година, решение № 847/14.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1558/2009
година, решение № 55/12.03.2014 година, постановено по гр. д. № 4256/2013 година,
решение № 176//10.01.2019 година, постановено по гр. д. № 3658/2017 година и решение №
100/08.07.2020 година, постановено по гр. д. № 4564/2019 година, всичките по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и в решение № 814/08.09.2010 година, постановено по гр. д.
№ 473/2010 година и решение № 1037/15.09.1993 година, постановено по гр. д. № 638/1993
година, двете по описа на ВС, ГК, ІІІ г. о. В същата насока е и определение №
882/15.11.2018 година, постановено по гр. д. № 3116/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г.
о. Съгласно тази практика премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати -
индивидуални или общи, е включено в заплатата над основното трудово възнаграждение.
Когато заплащането на премията е регламентирано от правилата за работна заплата в
предприятието и критерий за получаването й е извършената работа (постигнати резултати),
а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила, то се касае за
6
възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според
изработеното-по чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ. То се дължи само доколкото работодателят е
определил условията и размера, в който ще се плаща. Те пък следват от договорите и
вътрешните правила по чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ. Съдът няма правомощие да контролира
преценката на работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определено с
вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение. С такива
правомощия съдът разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от
трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството
на вложения труд, но не от приеМ.ето и изпълнението на определени политики от
работодателя. Когато целевия бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е
безусловно. Сумите за допълнително материално стимулиране не са постоянен елемент от
трудовото възнаграждение и такива суми се дължат на работника само доколкото
съответният ръководител ги е определил по размер и изявлението за определяне на размера
е достигнало до работника, но сумите не са изплатени.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е
възниквало право да получи парично обезщетение за несъстоялата се в Мексико почивка в
периода 29.03 - 02.04.2020 г., поради което предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора
от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на законната
лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда върху
признатата за основателна претенция за главницата. Предвид изложеното и с оглед изхода
на спора по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ,
акцесорната претенция на ищцата за мораторна лихва също се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на
направените в производството разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В
последния е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 4224.59 лева с ДДС. Като взе
предвид направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира, че същото следва да бъде намалено до минимума по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на настоящия
спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3158,40 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „...1,
срещу „П” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..., иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 24 000 лв., представляваща паричната равностойност на
годишния бонус, определен от работодателя за 2019 г. – пътуване до Мексико, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 09.03.2022 г., до окончателното изплащане,
както и сумата 806.67 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 09.11.2021 г. до 08.03.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „...1, да заплати на „П” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „..., направените в настоящото производство разноски в размер на 3158,40 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8