Решение по дело №15434/2013 на Районен съд - Варна

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                            № 3825

 

                           гр. Варна, 17.07.2014 год.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ – ти състав в публично съдебно заседание на втори юли  през две хиляди и четиринадесета    година, в състав:

                                    

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Х.

 

при секретаря  Г.Д.   като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15434  по описа за 2013  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищцата твърди, че с ответника по иска - И.М.Я. са съпрузи по силата на граждански брак, сключен на 14.09.1996 г. пред длъжностно лице по гражданско състояние в гр. Варна и регистриран с Акт за граждански брак № 086734/14.09.1996 г. Същият е първи по ред и за двамата.

От брака имат родени две деца: Н. И.Я., р.16.02.1997год.  с ЕГН ********** и Д. И. Я., р. на 22.09.1998год. с ЕГН **********. От самото начало брачните им отношения не са много добри. Многократно ответникът я  гонил с децата от семейното жилище и тя е отивала при родителите си, като на следващия ден е идвал и се е молил да му даде шанс да докаже колко много ги обича, нея и децата. В името на запазване на семейството и това децата да растат при грижите и на двамата си родители,  ищцата  се връщала при него. По време на брака системно й е посягал физически, като през последните 2-3 години отношенията им ескалират. Ответникът започва  да злоупотребява с алкохол и да й нанася физическо насилие,  изразяващо се  в побой,  за  което има образувано гр.д.№ 1385/2013 г. по описа на ВРС, XX състав и издадена заповед за защита по ЗЗДН, като ответникът е отстранен от семейното жилище, находящо се в гр. *за срок от 18 месеца. Няколкократно същият е нарушавал издадената заповед за защита, като е влизал в семейното жилище, за което ищцата подавала жалби до V РУП и Прокуратурата. Получавала е  заплахи за живота си от него по телефона, ако не прави това, което той иска.

Вследствие на неговото поведение, децата, както и ищцата  живеят в постоянен стрес и страх, като ищцата счита, че това положение е непоносимо, а и недопустимо за тяхното нормално развитие.

Ето защо счита, че бракът им съществува формално, като същият е дълбоко и непоправимо разстроен, не изпълнява социалните си функции и запазването му за в бъдеще е вредно за нея и децата.

Ответникът по делото И.М.Я. подава искова молба с правно основание чл.49, ал. 1 СК, като въз основа на нея е образувано гр.д.№ 7554/2013 г. по описа на ВРС, XX състав, но поради неявяването му в първото по делото заседание, производството е прекратено.

С оглед наведените фактически твърдения, моли съда да постанови решение, с което да прекратите брака им с развод, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, на основание чл.49, ал.1 от СК, като виновността за разстройството на брака да бъде обявена за ответника, на основание чл.49, ал.3 от СК.

Наред с брачните искове, ищцата предявява искове, с които моли родителските права над родените от брака деца Д. И. Я., р. на 22.09.1998год. с ЕГН ********** и Н.И. Я., р.16.02.1997год. с ЕГН ********** да бъдат предоставени  на нея  - майката, като на бащата съдът  определи обичайния режим на лични отношения с децата.

         Моли да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в *, представляващо къща, състояща се от хол, две спални и кухня, собственост на родителите на ищцата.

         След прекратяване на брака ищцата претендира да носи предбрачното си фамилно име - Г.

В съдебно заседание ищцата се явява лично. Поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, както и за  присъждане на сторените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

         В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от съда особен представител – адв. Р.М., поддържа отговора на исковата молба. Счита, че развод следва да бъде допуснат, тъй като бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен. По въпроса за вината предоставя на съда, като счита че в хода на производството са събрани доказателства, от които се установява виновното поведение на ответника. По отношение ползването на семейното жилище, счита, че същото следва да се предостави за ползване на ищцата и ненавършилите пълнолетие деца за максимален срок до навършване на пълнолетие,на децата. Не възразява след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име Г.

         Контролиращата страна – ДСП град Варна, редовно призована не се явява , не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община Варна, на 14.09.1996год., И.М.Я. и Д.  Т.  Г. сключват граждански брак пред длъжностно лице по гр.състояние при Община Варна, за което обстоятелство е съставен акт за гр.брак №1257.  След сключване на брака съпругата е приела да носи фамилното име – Я..

         От приетото по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Варна се установява, че детето Д. Иванова Я. е родено на ***год. и негови родители са Д.Т.Я. и И.М.Я..

От приетото по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Варна се установява, че детето Н.Иванова Я. е родено на ***год. и негови родители са Д.Т.Я. и И.М.Я..

Съгласно прието по делото съдебномедицинско удостоверение  №28 / от 25.05.2011год., при преглед на ищцата се установяват  следните телесни увреждания:  едно кръвонасядане в лявата половина на шията отпред, оток и кръвонасяване в областта на лявата лопатка на гърба, масивен оток с уплътнение и кръвонасядане по дясна раменница и по ляво бедро, кръвонасядане по лява раменница, ожулване по ІV пръст на дясна ръка, оток и кръвонасядане по ІІІ пръст на лява ръка. Описаните увреждания са получени по общия механизъм на удари с или твърди тъпи предмети, притискане с такива и добре отговарят да са причинени по посочения начин и време. Описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По предварителни данни на освидетелстваната на 22.05.2011 год.  към 20.00часа съпругът й е нанесъл побой, като първо я стискал за шията. В момента се оплаква от силни болки при преглъщане, гласът й на следващия ден бил пресипнал , но сега вече е възстановен. След това мъжът й я хванал и я изхвърлил през вратата, при което паднала и се ударила по краката, стискал я и я блъскал по ръцете и тялото.

Според съдебно медицинско удостоверение № 9/2012год.  на  21.08.2012год. по желание на ищцата, последната е освидетелствана и е дадено следното заключение: жена на видима възраст, отговаряща на действителната, с правилно физическо и психическо развитие, адекватна към времето на прегледа, с подкожен кръвоизлив/хематом/ по клепачите и околността на лявото око, кръвонасядания по клепачите на дясното око и по лявата мишница, оток и кръвонасядане по гърба на носа, ожулване по гърба, кръвонасядане по седалището в дясно. В заключението се сочи, че установените травматични увреждания са резултати от удари или притискане с или върху твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата на посочената дата, от стискане на лявата мишница с ръка, удар с ръка /юмрук/ по лицето и последващо падане и удар на гърба и седалището в околни предмети. Травматичните увреждания самостоятелно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По предварителни данни на освидетелстваната на 19.08.2012год. около 18.00часа, съпругът й я стискал за ръцете,  ударил я с юмрук по лицето, от удара й причерняло и паднала. За кратко нямала спомен за случилото се загубила представа за времето и обстановката. След това имала гадене, силно главоболие.

По делото е прието и съдебномедицинско удостоверение № 5 /2013год., съгласно което при освидетелстване на ищцата на 05.02.2013год.  е установена разкъсно – контузна рана по лигавичната повърност на долната устна, малък хематом /подкожен кръвоизлив/ по лицето под лявото око, окот и кръвонасядане по тила на главата и по лявото бедро.Установените травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са се получили по време и начин, съобщени от пострадалата. Причинила са й самостоятелно и в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Предварителните данни, съобщени от пострадалата са за това, че на 01.02.2013год. съпругът й нанасял удари с ръка по главата, ударил я с глава в областта на устата.Причерняло й пред очите, почувствала световъртеж, силно главоболие, гадене.

В качеството  на  свидетели  по делото в полза на ищцовата страна  са разпитани  лицата: Валентина Т. Златева  –  сестра на ищцата  и  С.  Г.  Т. – без родство и дела със страните.

В показанията си пред съда, св. В. Т. З. излага следното: От 14.09.1996год. сестра й е в граждански брак с И.. След сключване на брака, на четиридесетия ден след сватбата, бременна в пети месец, сестра й се прибира в къщи с багажа си. И. я изгонва от апартамента им. След това има малко затишие. На петата година от брака им ищцата решава да се прибера окончателно, защото започват пак проблемите. Когато идва на гости И. се държи лошо с нея и децата. След това тя започва да не споделя. В момента съпрузите са разделени фактически от година и няколко месеца. Разделят се заради физически и психически тормоз – И. я тормози и я бие. Д. подава молба за насилие срещу И. и да не я приближава. След фактическата раздяла сестра й живее в град *. Ответникът не знае къде живее, само работното му място знае. След раздялата сестра й и И. са се чували във връзка с децата. Децата не са пълнолетни, ученички са в средното си образование. И преди акта на физическо насилие, за който сестра й завежда дело е имало и други такива подобни актове на насилие. И децата са споделяли. Тогава не са се разделили , защото от нея знае, че се е надявала да се оправят нещата и да си останат семейство. Той се е извинявал многократно. На това е разчитала да останат едно нормално семейство с две деца. Може би затова му е прощавала . Децата живеят при сестра й. За последните няколко месеца не е чувала да има кой знае каква кореспонденция между И. и децата. Знае, че И. трябва да плаща издръжка , но знае , че не плаща всеки месец.

В показанията си пред съда св.Т. заявява следното: Първо се запознах с майката на Д., която дойде 2006год. на работа при нас във Варненски окръжен съд. Веднага се сприятелихме с нея, като обстоятелството, че тя няма близки – брат, сестра ни направи по-близки и почти всичко сме си споделяли с нея.  Септември другата дъщеря прави сватба, на която присъства. Тогава се запознава с И. и със С.- съпруга на В. Присъствала е на почти всички семейни празници, на рождени дни, на Нова година, били са на бунгало на Фичоза с нейните две дъщери. От тогава познава И.. Не е присъствала на скандали между тях, но е виждала Д. насинена три пъти. На 24.05.2011год. е първият път. Мъжът, с който живее на семейни начала има имен ден и ги кани да дойдат да се почерпят. Тогава  Д. има от лявата страна на шията следи от душене, личат пръсти. Същата е  с къс ръкав и се виждат синини и по ръцете й. Тогава тя споменава, че се е опитал да я души, че е стискал за ръцете и то по съвсем незначителни поводи. Другите случаи са  същите. Поводите са,  че не е сложила масата както трябва, че нещо липсва. Имало е случаи по нейни думи и по думи на децата, когато е вдигал покривката с цялата посуда, която е била там, чупил е предмети. Когато отива  у тях вижда  следи от удара с предмет върху хладилника. Това е  2012г. и Д. казва, че И. е хвърлил тежък пепелник по нея,  но тя е успяла да се дръпне и има вдлъбнатина на хладилника. Другият случай  е  на 19.02.2012г. Помни датата, тъй като нейният  син има рожден ден на 22.02. Д. идва  в съда при майка си през месец февруари със слънчеви очила. Така и не ги маха, понеже има други колежки в стаята. Майка й казва, че ще отидат до съдебна медицина, за да извадят медицинско свидетелство. Двете й очи са  насинени. Едното отгоре, другото отдолу клепача. Лявата й ръка е  насинена. Д. казва, че също е след побой от И.. В началото на февруари 2013г. майка й звъни, че ще закъснее заради поредния побой от И. на Д.. Отиват  за медицинско. След това пак я вижда  - устната й е подута и цепната. По врата й има  белези. На тила има голям оток. Тогава говори и с Ния. Голямата дъщеря казва, че нея също баща й я е стискал за ръцете и тя от уплаха се е напикала. Това е едно 15-16 годишно дете, което не е съвсем малко. Децата се страхуват от него много. Отива  у тях на една Нова година 2012г., когато е  сама с децата. И. звънва  по телефона и казва, че ще дойде. Той идва  във нетрезво състояние, и когато влиза в стаята двете деца стават  и отиват оттатък. След последния побой 2013г. се разделят  и свидетелката  я  съветва  да подаде дело за домашно насилие, защото децата го преживяват  много тежко. Лятото 2013г. Ния е  в Окръжна болница. Отиват  с Д.– майката на Д. на свиждане. Това е  от нервен стомах,  не могат  да установят причината. 2012г. Десислава е в болница по същите причини. Сега съпрузите живеят разделени от началото на февруари 2013г., след постановеното решение за домашно насилие, по което той е отстранен за осемнадесет месеца от дома. Не плаща издръжка. Д. се принуждава  да отиде да работи в чужбина, за да може да издържа децата. Двете деца са в езикова гимназия, имат нужда от частни уроци, от дрехи и много други неща. Децата живеят при майка си. Тя добре полага грижи за тях, много добра майка е. След раздялата знае, че понеже баща му почива  и трябва да прави помен и е решил, че ще прави помена на вилата. Това е в момент, когато вече са разделени и той трябва да напусне. Праща есемеси, че ще я заколи, че ще я изкорми, ако не направят помена на вилата. Не правят струването на вилата. Тя му казва, че няма да пусне чужди хора на вилата, и че неговото място не е там. Знае, че един път е ходил и е  начупил прозорците на барбекюто, след като хвърлил стол. Имаше жалба в полицията. Един път е ходил пак да ги притеснява. Къщата е на * във вилната зона над Свободния университет. Къщата е на два етажа. Знае, че И. не търси децата. Същия  спира  да плаща телефона на Ния известно време. Детето е без телефон. Баба й се принуждава да й вземе друга карта, защото не могат да я чуват. И. просто отказва, решава, че няма да плаща за децата. Ния споделя, че един път И. отишъл да я чака пред училище, и когато тя му казала, че е гладна, да й купи закуска, той отговорил, че сега има цели двадесет лева и не й купил. Къщата на * е собственост на Д. З. и Т. З.– майката и бащата на Д.. Те я закупуват  мисли от човек на име П. Знае, че в началото имат проблеми с документите, не са  плащани данъци дълги години. Родителите на Д. са им я предоставили да живеят.

Съвкупната  преценка  на   събраните  по делото  доказателства, налага следните правни изводи:  В   брачните отношения на съпрузите е настъпило   дълбоко и непоправимо разстройство . Между тях са изчезнали любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите и за обществото. Брачните  отношения между съпрузите са влошени от дълги години. Съпругът постоянно нанася физически и психически тормоз на съпругата. Отношенията между съпрузите рефлектират и върху децата. За осъществените физически актове на насилие, говорят представените в хода на производството медицински удостоверения, които не са оспорени от ответника. Тези медицински удостоверение, ценени в съвкупност с ангажираните по делото доказателства и най –вече с показанията на св. С. Г. Т. говорят, че ответникът постоянно упражнява спрямо ищцата физическо насилие и психически тормоз. Поведението на ответника към ищцата става повод за иницииране от страна на ищцата , на производство  по ЗЗДН, разглеждано  във Варненски районен съд по гр.дело №1385/2013год. След положителното произнасяне по молбата за закрила ответникът е отстранен от семейното жилище и от тогава съпрузите са във фактически раздяла. Същите не комуникират, а говорят по телефона единствено и само по повод децата. Поведението на ответника към съпругата рефлектира стресово и по отношение на децата. Така проявяваното от страна на ответника поведение става нетърпимо, с оглед на което ищцата предприема мерки, чрез правни средства да получи защита от това поведение. В резултат на взетите мерки, ответникът е отстранен от семейното жилище и оттогава съпрузите живеят  фактически разделени. Влошените отношения между съпрузите след отпочване на фактическата раздяла се разпадат напълно. В резултат на всичко това  брачната връзка се явява изчерпана от съдържание по смисъла на закона и морала, прекъсната напълно, без нужда от същата за съпрузите, децата и обществото. Ето защо съдът приема, че бракът претендиран за прекратяване с развод  не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание, съдът да приеме, че съществува формално и искането за неговото прекратяване на основание чл.49, ал.1 от СК, като основателно, следва да се уважи.

         Законовата уредба не дефинира понятието “вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът възприема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата на съпрузите един към друг, издръжката на семейството и тяхното съвместно живеене и др. Причина за разстройството на брачните отношения на страните е продължително проявяваното лошо отношение на   ответника съм съпругата .  По всякакви незначителни поводи и при липса на такива, ответникът проявява агресивно поведение, бие ищцата, нанася на същата психически тормоз и телесни увреждания. От проявяваното към съпругата отношение, децата придобиват страх към ответника. Впоследствие същия не дава на децата издръжка. Предвид на това съдът приема, че ответникът  е съпругът, който с поведението си е довел до дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка. Вземайки предвид изложеното, на основани чл.49, ал.3 от СК,  виновността за разстройството на брака, следва да бъде обявена за  ответника.

По отношение предявения от ищцата небрачен иск, относно упражняването на родителските права по отношение на родените   от брака деца съдът намира следното: Спор между страните, относно упражняването на родителските права по отношение на родените   от брака деца  няма. Безспорно в хода на производството се установи, че децата изпит страх от своя баща. След започване на фактическата раздяла между съпрузите децата са установени да живеят при своята майка, която полага преките  грижи за отглеждането  и  възпитанието им.  Ответника не плаща издръжка на децата. Предвид на това, настоящия съдебен състав намира, че интереса на децата ще бъде максимално защитен, като родителските права бъдат предоставени на майката. С упражняването на родителските права от майката ще се обезпечи нормалното и спокойно отглеждане и възпитание на децата.  Ето защо предявеният от ищцата небрачен иск за родителски права по отношение на децата Десислава и Ния , следва да се уважи.  За ответника  следва да се определи режим на лични отношения. Предвид възрастта на децата, съдът намира за адекватен следния режим на лични отношения: всяка  втора и четвърта  събота и  неделя от месеца, от 10.00часа в събота  до 18.00 часа в неделя, един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и втората половина от Коледните и Великденски празници.  

По силата на съдебна спогодба, постигната в производство по гр.дело №5158/2013год. по описа на ВРС, ХVІІІ състав, ответникът е осъден да заплаща издръжка в полза на децата.

По отношение на семейното жилище, съдът съобрази следното: Безспорно е обстоятелството, че семейното жилище на страните  е имот, находящ се в град *. Няма спор между страните, че семейното жилище на страните е собственост на трети лица – родителите на ищцата. Ответникът не претендира ползване на семейното жилище. Родителските права съдът предоставя на майката, предвид на което за обезпечаване на тяхното отглеждане, следва да се уважи и искането й за предоставяне на семейното жилище. Тъй като семейното жилище е на трети лица – родителите на ищцата, която ще упражнява родителските права, съдът не е ограничен със срока, уреден в чл.56, ал.3 от СК и следва да предостави ползването до навършване пълнолетие от децата. 

По отношение на  фамилното  име на съпругата след прекратяване на брака. Съдът  съобрази нейното искане да й бъде възстановено предбрачното фамилно име, предвид на което и с оглед разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругата, следва да се именува с  фамилно име Г.

На  основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се  събират от съдилащата по реда на ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв. Съгласно чл.329, ал.1  ГПК, същата е вносима от ответника. Тъй като няма заявено искане от ищцата за присъждане на сторените по делото разноски, съдът не й присъжда такива.

Воден от горното, съдът

 

                          

 

 

    Р Е Ш И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между И.М.Я., ЕГН ********** и Д.Т.Я., ЕГН **********, сключен на 14.09.1996год. в община Варна с акт за граждански брак №1257, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1 от СК.

 

ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните отношения има СЪПРУГЪТ, на основание чл.49,ал.3 от СК.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение родените  от брака между страните  деца Д. И. Я., ЕГН **********  и Н. И. Я., ЕГН ********** на майката Д.Т.Я., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕ на децата при майката, на основание чл.59,ал.2 от СК. 

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата  И.М.Я., ЕГН ********** с децата Д. И. Я., ЕГН ********** и Н. И. Я., ЕГН **********,  както следва: всяка  втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00часа в събота до 18.00часа в неделя, един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и втората половина от Коледните и Великденски празници.  

 

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в *  на Д.Т.Я., ЕГН **********  и родените от брака деца, до навършване на пълнолетие от децата, на основание чл.56,ал.1 от СК.

 

 ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата  да носи  предбрачното  си  фамилното  име  ГЕОРГИЕВА, на основание чл.53 от СК.

        

    ОСЪЖДА И.М.Я., ЕГН ********** ***/сем.Я./   да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса за развод в размер на 50.00лв. /петдесет лева / на основание чл.6 , т.2 от Тарифа за държавните такси, които се  събират от съдилищата по реда на ГПК   във  вр. чл.329 от ГПК и 5лв. /пет лева/ за служебно издаване на изп.лист.

 

       

      РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен  срок , считан от  момента на съобщаването на страните, ведно с препис от същото.

 

 

  

 

Районен съдия:

 

 

                                         /Р.Х./