Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 03.06.2016 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На четвърти май две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
А.Г.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 244 по описа за 2015 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединените искове е с
правно основание член 45 от ЗЗД и член 55 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът - „С.К.“ ЕООД *** твърди,
че ответникът своеволно напуснал повереното му МПС, оставяйки го без надзор. От
автомобила липсвали редица поверени му с протокол вещи: аптечка, предпазна
каска, предпазни очила, пожарогасител
С допълнителна писма молба от 06.04.2015г., ищецът
конкретизира размера на претенцията си за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1500 лева, явяваща се левовата равностойност на поверени му и
липсващи движими вещи, както следва: аптечка – 22 лева, предпазна каска – 8
лева, предпазни очила – 4 лева, пожарогасител
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от
300 евро и 100 лева, представляващи неотчетен получен аванс. Моли съда, да
осъди ответника да заплати сумата от 1500 лева, представляваща се левовата
равностойност на поверени му и липсващи движими вещи, а именно: аптечка,
предпазна каска, предпазни
очила, пожарогасител
Ответникът - Б.И.А. намира предявения иск за допустим,
но изцяло за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Възразява
против твърденията на ответното дружество, че е напуснал повереното му МПС,
оставяйки го без надзор, както и че от МПС-то са липсвали вещи. Акцентира
вниманието на съда, че бил заставен да напусне камиона лично от работодателя си
П.Т., който му наредил по най-бързия начин да напусне камиона, оставяйки го на
магистралата, като много от личните му вещи останали в камиона, след което се
качил на камиона и отпътувал. Възразява на твърденията на ответника, че е причинил
вреда на дружеството в цитираните размери във връзка с извършване на услуги на
цитираните фирми. Изготвял е всички документи за превозни услуги, съгласно
разпорежданията на работодателя си. Не възразява, че е получил сумата от 300
евро и 100 лева, но същите му били предоставени за заплащането на разходи по
оформяне на документи по митници, такси и други, направени във връзка с
дейността на дружеството, които отчел, ведно със съставените от него
международни товарителници при извършване на транспортните услуги и които е
изпращал към работодателя си заедно със същите. Тези разходи били за сметка на
дружеството, както било вписано и в
командировъчна заповед № 103 от 22.10.2014г. и които е следва да бъдат надлежно
отразени в счетоводството на дружеството.
В ЕДНОМЕСЕЧНИЯ срок за отговор, съдът е сезиран с
НАСРЕЩНА искова молба подадена от Б.И.А. против ищица - „С.К.“ ЕООД *** по първоначалния иск, с която моли съда
да осъди дружеството да му заплати всички извършени от него разноски от
момента, в който работодателят му го е заставил да напусне камиона близо до
град Ф. на М. - Г. до пристигането му в град П., за извършването, на които
представя копия от писмени разписки и квитанции възлизащи в размер на 475.89
лева, както следва: Квитанция № 3571/006/00001 от 13.11.2014г. - покупка на
напитка; Квитанция с оторизация № 646714
от 13.11.2014 г. -
плащане на нощувка; Квитанция № 4747/011/00001 от 14.11.2014г. - покупка на
напитка; Квитанция № СНК 3621 от 14.11.2014г. - покупка на храна; Квитанция с
оторизация № 181254 от 14.11.2014г. - покупка на храна; Квитанция с оторизация
№ 247839 от 14.11.2014г. - плащане на нощувка; Квитанция с оторизация № 801540
от 15.11.2014г. - покупка на храна; квитанция № СНК 3822 от 15.11.2014г. -
покупка на напитка; билет за международен превод от Ф. за С. с№ 058322 от
15.11.2014г. -плащане на транспорт и билет за пътуване от С. за П. № **********
33 от 16.11.2014г. - плащане за транспорт. Претендира направените по делото
разноски.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат твърдените права
на ищеца са следните: твърди, че бил назначен във фирма „С.К.“ ЕООД, като
шофьор на товарен автомобил за автомобилни превози от 22.10.2014г. На същия ден
му бил възложен курс за изпълнение по маршрут, зададен му от работодателя, като
отпътувал от град Б. за А., Г. и Холандия. От датата на отпътуването -
22.10.2014г. до 13.11.2014г. изпълнявал зададените му маршрути. По време на
изпълнение на доставките ежедневно разговарял с работодателя си, получавайки
нареждания конкретно за всеки от курсовете и отчитайки работата си, като в това
време неколкократно получавал упреци от работодателя си, че не изпълнявал
работата си така, както трябва, макар да считал, че изпълнил всички негови
нареждания и видно от тежестта на маршрута, който изпълнявал, работил усърдно,
за да изпълни всички поръчки в срок. Отношенията им с П.Т. се обтегнали, като в
разговор казал на работодателя си, че ако не е доволен от него може да прекрати
отношенията им, като се върне в България, след което П.Т. престанал да говори с
него по телефона. На 13.11.2014г. докато бил спрял с камиона на паркинг на
магистралата в близост до Ф. на М. - Г., пристигнал лично работодателят му П.Т.
с друг камион и шофьор, който не познавал. Наредил му по най-бързия начин да
напусне камиона, след което се качил на камиона и отпътувал, оставяйки го на
сред магистралата, като много от личните му вещи останали в камиона. За него
случилото се било неочаквано, тъй като не знаел, че работодателят му П.Т.
пътувал към него и имал тези намерения. Оказал се насред пътя в чужда страна,
сам, без пари, без доста от личните си вещи и в безизходица, за това как ще се
прибера в България. Времето било студено и дъждовно и за него единственият
изход бил да се приюти в най-близката бензиностанция по пътя, докато намери
помощ. Свързал се с майка си в България, като я помолил да му прехвърли по
дебитната карта пари за нощувка и храна, надявайки се да успее да намери превоз
до България с турски или български камион. Помолил я също да се свърже с
превозвача Ю.И., за да му предложат начин да се прибере до България. В
притеснението си майка му се обадила на телефон 112, за да потърси помощ,
пуснала и сигнал до полицията, че синът й се намира в риск. На 13 и
14.11.2014г. пренощувал в единствения най-близък мотел и на 15.11.2014г.
Благодарение на фирма Ю.И. се качил на рейс от Ф. за С.. На 16.11.2014г.
(неделя) пристигнал в С., откъдето отново с превоз на фирма Ю.И. пристигнал в П..
На 17.11.2014г. се свързал с работодателя си с молба да получи личните си вещи
и ключове за автомобил, които били останали в камиона, който управлявал, тъй
като искал да прибере личният си автомобил, паркиран в базата на „С.К.“ ЕООД ***.
П.Т. отказал да говори с него, като му заявил, че няма какво да уреждат с него,
поради което се наложило да потърси консултация с адвокат. На 18.11.2014г.
изпратил по пощата с обратна разписка заявление за прекратяване на трудовия
договор до работодателя си „С.К.“ ЕООД. На същата дата, П.Т. като представител
на „С.К.” ЕООД адресирал до него покана да се яви на 21.11.2014г. за уреждане
на трудовите им отношения, която покана получил на 21.11.2014г. Тъй като
оригиналът на трудовият му договор, както и други него лични вещи останали в
камиона, от който П.Т. го свалил във Ф. на М., на 20.11.2014г. поискал от НОИ П.
справка по ЕГН за подадени от работодателя му данни за осигуряването му, както
и справка за декларираните на неговото ЕГН трудови договори. В НОИ все още
нямало информация за подадена данни от работодателя му „*****” за
осигурителните му вноски към 21.11.2014г. В последствие се снабдил със справка
от НАП П. за регистрираните на негово ЕГН трудови договори, видно от която към
28.11.2014г. все още не било прекратено трудовото му правоотношение със „*****”.
Информацията, вписана в справката била, че трудовия му договор е деклариран на
17.10.2014г., като договорът бил сключен като срочен със срок на действие до
17.04.2015г. при договорено възнаграждение от 340 лева, основна работна
заплата.
ОТВЕТНИКЪТ по насрещната искова молба намира
предявения иск за неоснователен. Твърди, че ищецът своеволно напуснал
повереното му МПС, оставяйки го без надзор. Сочи, че ищецът не изпълнил
служебните си задължения по окомплектоване, попълване и приключване на
превозните документи. С тези си деяния нанесъл на дружеството преки щети в
размер на 299.36 евро при транспортна услуга на „Ц.“ ООД; 580 евро при
транспортна услуга на ДЛХ Ф. ООД НДЦ - ** Х.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното копие на Трудов
договор № 487 от 17.10.2014г., същият е сключен в град Карлово, на основание
член 68, ал. 1, т. 1 във връзка с член 70, ал. 1 от КТ, между „С.К.“ ЕООД ***
от една страна, като работодател и Б.И.А. от друга страна, като работник,
служител. Договора е със срок на изпитване в полза на работодателя, като
служителят е приел да изпълнява длъжността – „шофьор на автомобил (международни
превози)“, при осем часов работен ден и 340 лева възнаграждение.
Представена е и длъжностната характеристика на
длъжността: шофьор на товарен автомобил. От представената Командировачна
заповед № 103 от 22.10.2014г. се установява, че управителят на ответното
дружество е командировал ищеца от Б. за Г., с цел - доставка на товари. Срокът
на командировката е от 22.10.2014г. до 05.12.2014г. Със заповедта е разпоредено
да се изплатят дневни пари, съгласно наредба за командировки в чужбина, като
шофьора получава дневни пари на ден за времето на изпълнение на международния
рейс, съгласно приложение № 3 от Наредбата в размер на 27 евро при единична
езда и 21 евро при двойна езда. Разпоредено е квартирни пери на шофьора да не
се заплащат, тъй като нощува в кабината на камиона.
Представено е копие от приемо-предавателен протокол за
камион ДАФ РВ2063РН, на дата 17.10.2014г., в който в табличен вид, от три графи
са изброени, както следва: първа графа - принадлежности към МПС-то; втора графа
– брой и трета графа – предназначена за подпис срещу всяка изброена
принадлежност. Липсва положен подпис срещу всяка изброена принадлежност.
Налични са подписи на приел и предал по протокола.
Представени са доказателства, касаещи твърдението на
ищеца по първоначалния иск за поръчки за транспорт, които следвало да изпълни
ищцовото дружество във връзка с поети ангажименти от трети лица в чужбина.
Видно от представената по делото Заповед № 388 от
17.11.2014г., издадена на основание член 71, ал. 1 от КТ, Управителя на
ответното дружество е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. В цитирания
документ, не е посочена, датата от която се счита прекратено трудовото
правоотношение.
С протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание на 10.06.2015г. по гр.д. № 1484/2014г. по описа на КРС, съдът
е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на дата 18.11.2014г., предвид което
съдът не коментира представените по делото писмени доказателства, в подкрепа
твърденията на страните, което се установява от представения като доказателство
протокол от съдебно заседание.
Видно от представената кореспонденция между страните,
управителя на „С.К.“ ЕООД *** е поканил Б.И.А. се яви на 21.11.2014г. от
09.00ч. до 16.00ч. в офиса на фирмата в град Б. за уреждане на отношенията
относно трудовото правоотношение, както и второ писмо, с което го уведомява за
прекратен трудов договор.
Във връзка с предявената претенция от Б.И.А.
са представени платежни документи, удостоверяващи следното:
- Квитанция № 3571/006/00001 от 13.11.2014г. - покупка
на напитка на стойност 2.44 евро;
- Квитанция с оторизация №
646714 от 13.11.2014 г. -
плащане на нощувка на стойност 54.90 евро;
- Квитанция №
4747/011/00001 от 14.11.2014г. - покупка на напитка на стойност 2.74 евро;
- Квитанция № СНК 3621 от 14.11.2014г. - покупка на
храна на стойност 9.37 евро;
- Квитанция с оторизация № 181254 от 14.11.2014г. -
покупка на храна на стойност 9.37 евро;
- Квитанция с оторизация № 247839 от 14.11.2014г. -
плащане на нощувка на стойност 54.90 евро;
- Квитанция с оторизация № 801540 от 15.11.2014г. -
покупка на храна на стойност 2.99 евро;
- Квитанция № СНК 3822 от 15.11.2014г. - покупка на
напитка на стойност 2.99 евро;
- Билет за международен превод от Ф. за С. с № 058322
от 15.11.2014г. -плащане на транспорт на стойност 97 евро (като само на този
докумен е посочено името Б.А.) и билет за пътуване от С. за П. № ********** 33
от 16.11.2014г. - плащане за транспорт на стойност 13.00 лева.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал до
разпит свидетели на страните. От показанията на свидетеля осигурен от ищцовата страна - Г.П.П., който е
в трудово правоотношение с ищцовото дружество се установява следното: в
ищцовото дружество, свидетелят работи, като отговорник на сервиза. Познава Б.,
като бивш служител на фирмата. Твърди, че есента на 2014г., Б.И.А. работел при
тях. Същият не си изпълнявал навреме заявките, не си изпращал документите, за
да може да се фактурира извършената услуга, за да може фирмата да си получи
парите. Съответно проблеми по техническата част нямало по камиона, когато
разговарял с него. Може би около месец работел, а след това спрял да вдига
служебния си телефон, не отговарял на обажданията. Тъй като камионите имали
система за проследяване се виждало, че автомобилът не се движи, стои на паркинг
и не отговаря на телефона. Наложило се да отидат да си приберат камиона. Сочи,
че отишли заедно с г-н Т. и Стойно Стойнов – негов колега. Камионът го открили
чрез системата за проследяване. Тръгнали за Г., като преди това били
установили, на кой паркинг е колата и съответно контактували с офиса на
диспечерите, че камиона не се мести. На място в паркинга, където се намирал
камиона, видели същия. Т. отишъл да търси отговорника на паркинга, който ги
завел при камиона. Твърди, че си носели резервни ключове за камиона, но същият
бил отключен, а ключовете били на таблото. Огледал визуално външния вид на
камиона, нямало следи от удари, бил доста занемарен. Твърди, че всички камиона
се изпращали с протокол, за това - какви необходими консумативи се дават.
Протоколът бил двустранен – за тях и шофьора. Носел си празна бланка, за да
види какви липси имало. Сочи, че имаше доста липси - липсвала резервна гума,
колани, каска, очила. Твърди, че липсите ги имало на документ.
При предявяване в открито съдебно
заседание, проведено на 13.04.2016г. на приемо-предавателен протокол, съдържащ
се на лист 11 от делото, свидетелят твърди, че това е протоколът, за който
говори, че той го е съставил и подписал. Описва, че когато се закара дадена
стока от фирмата „изпращач” до фирмата „получател” се давала товарителница или
ЧМР, на базата на които „С.К.“ ЕООД *** изготвя фактура, според тежестта на
стоката, километрите и т.н. Фирмата възложител следвало да им заплати за
извършената услуга. Когато тези документи не дойдат при ищцовото дружество,
нямало на каква база да изготвят фактура и нямало как да си получат парите. Има
спомен за около 1000 евро - такива
документи не им били изпратени от водача на камиона. Твърди, че по време на
пътуването на Б., контактувал с него, за да пита как е машината, има ли някакви
проблеми. По отношение на това той му отговарял, че няма проблеми. По отношение
на документи твърди, че присъствал на разговор с негов колега, но той лично с Б.
не е водил разговор за документи
От разпита на свидетеля, осигурен от
ответната страна - С.Б.С., майка на ответника се установява следното: твърди,
че 22.10.2014г. синът й постъпил в *****,
като шофьор на тир. За чужбина - А. заминал на 22.10.2014г., като първо отишъл
в град Б. във фирмата на П.Т.. Постоянно поддържала връзка с него по телефона,
докато бил в чужбина, най-малко по два пъти на ден се чували. Докато синът й
бил в чужбина получила обаждане от него на 13.11.2014г., че П.Т. с още двама
човека, отишъл при него в Г. на някакъв паркинг, на някаква бензиностанция
около Ф. и бил свален от камиона, като бил оставен на произвола на съдбата в Г..
Притеснила се. Подала сигнал на телефон 112. След това пуснала жалба в
полицията, след което започнала да търся пари, за да може да му изпрати такива,
за да нощува, да се прибере. На същия ден, следобед отишла в ***** и колкото
пари била събрала му ги изпратила. На два пъти му изпратила пари - на 13-ти
следобед, и на 14-ти преди обед. Сочи, че изпратила над 500 лева. Парите му ги
изпратила по банков път от *****, като захранвала неговата карта, която той си
носел. Твърди, че синът й нощувал две вечери - на 13-ти и на 14-ти в Г. в
някакъв мотел. Сочи, че ходела до Автогара „**”, за да ги помоли да й дадат
някакви телефони, които да изпрати на сина си, който да се свърже с превозвач,
за да може да се прибере, но те й отказали. На 15-ти, Б.И.А. открил някакви
българи, които му дали координирани на „И.”. Той се е обадил, запазил си место
и се прибрал с тази фирма. Тръгнал на 15-ти и на 16.11.2014г. вечерта се
прибирал, но слязъл в С.. От С. пак чрез „И.” с автобус се прибирал до П. и
съответно - с такси до тях. „С.К.“ ЕООД *** не му дала нито една стотинка, нито
заплата, нито пътни разноски, нищо.
Свидетелят В.А.А., в трудови правоотношения с ответника, на
длъжността „спедитор“ твърди, че контактувал с ищеца само по телефон. Б.
работел като шофьор. Неговите задължения били да товари и разтоварва на
посочени от него адреси. Повечето доставки били със срок. Имали вътрешно фирмен
регламент за документите, свързани с товаренето. Това касаело срокове, в които
шофьорът, трябвало да си праща документите на определен адрес – през два, през
три дни, зависи от документите. Те били свързани с товарите - това били ЧМР,
товарителници, палетни листове. Известно му било, че с него имал проблеми
дотолкова, че закъснявали с доставките и проблем имали с документите, които той
не изпращал. Това водело до забавяне на плащания, а понякога и до глоби, когато
документите не били навреме доставени. На шофьорите предоставяли пликове с написан
адрес до който трябвало да пристигнат документите. Те трябвало да поставят
марка и да ги пуснат в пощенска кутия. Тъй като това се приемало като фирмен
разход и се поема като такъв, ако предоставят фактура или сметка за марки.
Всичко което са платили с лични
средства. Тези триста евро, които били давани на шофьорите били за техни, лични
разходи.
По делото е изслушано заключение на
вещото лице Р.М. по назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не бе
оспорена от страните и съдът я възприема, като обективна, безпристрастна и
компетентна. Във връзка с предявения иск, съдът е възложил на вещото лице да
отговори на следните задачи:
1. Да се установи стойността на липсващите движими
вещи, а именно: аптечка, предпазна каска, предпазни очила, пожарогасител
2. Наличието или не на плащане на посочените трима
клиенти по превозни услуги, както и причините за това, а именно: 299.36 евро -
превозни услуги на „Ц.” ООД Карлово; 580 евро - превозни услуги на ДХЛ Ф. ООД
НДЦ – **, Хинденбург щасе
3. Има ли документирани и декларирани от дружеството
разходи за оформяне на документи по митници, платени такси по митници, винетни
такси, телефон, паркинг и др. относими такива във връзка с дейността на фирмата
и съответстващи на присъщите такива за дейността на ответното дружество „*****”
ООД, извършени за периода от 22.10.2014 до 13.11.2014 и по цитирания от мен
маршрут на движение в исковата молба от 22.10.2014 – 13.11.2014 и на каква
стойност възлизат тези разходи
4. Оформяни ли са по надлежния начин документите от
ответника А. при изпълнение на задълженията му при дружеството – ищец. Налице
ли да рекламации и липса на плащане на извършените транспортни услуги от
дружеството ищец. На каква стойност са те? Каква е законната лихва от момента
на изискуемостта на плащанията от лицата на които е извършена транспортната
услуга до момента на предявяване на настоящия иск от дружеството ищец
Вещото лице, в своето заключение, изготвено след
запознаване с приложените документи по делото и извършените справки и
изчисления, дава следното заключение.
ПО ПЪРВИ ВЪПРОС:
Стойността
на претендираните липсващи движими вещи е в общ размер на 1049.00 лева, както
следва:
аптечка – 1 брой на стойност 22 лева, предпазна каска
– 1 брой на стойност 8 лева, предпазни очила – 1 брой на стойност 4 лева,
пожарогасител
ПО ВТОРИ ВЪПРОС:
В счетоводството на „С.К.”
ЕООД не са отразени плащания от превозни услуги, в общ размер на 2249.20 лева както следва:
- Превозни услуги на „Ц.”
ООД Карлово – фактура № 13909/27.10.2014г. Карлово – ДЕ 79106 Фрайбург - в размер на 299.36 евро
(586.75 лева);
- Превозни услуги на ДХЛ Ф.
ООД НДЦ – **, Хинденбург щасе
- Превозна услуга на МБС Л.
– МБС Ш. ООД, Х.
ПО ТРЕТИ ВЪПРОС:
В „*****” ООД няма документирани и декларирани от
дружеството разходи за оформяне на документи по митници, платени такси по
митници, винетни такси, телефон, паркинг и др. относими такива във връзка с
дейността на фирмата и съответстващи на присъщите такива за дейността на
ответното дружество „*****” ООД, извършени за периода от 22.10.2014 до
13.11.2014г. От „*****” ООД представиха писмени обяснения за липсата на такива
документи, както следва: „Във връзка с лицето Б.И.А. ЕГН ********** за периода
22.10.2014г. до 13.11.2014г. същото не е представило документи удостоверяващи
отчитането на курсовете му за горе посочения период“.
ПО ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС:
ССЕ не видя в дружеството ищец, документи оформени от ответника Б.А.. В счетоводството на „С.К.”
ЕООД не са отразени плащания от превозни услуги, в общ размер на 2249.20 лева
както следва: превозни услуги на „Ц.” ООД
Карлово – фактура № 13909/27.10.2014 г. Карлово – ДЕ 79106 Фрайбург в
размер на 299.36 евро (586.75
лева); Превозни услуги на ДХЛ Ф. ООД НДЦ – **, Хинденбург щасе
Законната лихва от момента на изискуемостта на плащанията от лицата, на които е извършена транспортната услуга (60 дни след получаване на фактурата) до момента на предявяване на настоящия иск от дружеството ищец (20.03.2015г.) е в общ размер на 47.81 лева.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
По първоначалния иск, с правно основание
член 45 и член 55 от ЗЗД
Ищцовото дружество - „С.К.“ ЕООД *** моли съда да
осъди ответника - Б.И.А. да му заплати сумата от 300 евро и 100 лева,
представляващи неотчетен получен аванс; сумата от 1500 лева, представляваща се
левовата равностойност на поверени му и липсващи движими, посочени в исковата
молба и сумите, представляващи причинените от него вреди при умишлено
неоформяне на документи в размер на 299.36 евро при превозна услуга на „Ц.“ ООД
град Карлово; в размер на 580 евро при превозна услуга на ДХЛ Ф. ООД НДЦ - **, Х.
По иска с правно основание член 55 от ЗЗД. Правоотношението, от което
породен първият спорът между страните, за връщане на неотчетен аванс, произтича
от сключен трудов договор. По делото е безспорно установено, че трудовото
правоотношение е прекратено на 18.11.2014г. Развалянето на договора е
прекратило трудовото отношение ex tunc. Обратното действие на развалянето
означава, че всяка страна трябва да върне всичко, което е получила, на
основание член 55, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, който е
получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Фактическият
състав на член 55, ал. 1 ЗЗД, визиращ „получено нещо на отпаднало основание”
(condictio sine causa), изисква предаване, съответно получаване, когато в
момента на получаването съществува правно отношение, въз основа на което да са
извършени действията по даването и получаването, но впоследствие връзка е
прекратена ex tunc в резултат на разваляне, респ. унищожаване.
По делото обаче, при
разпределена тежест на доказване на ищцовата страна, не се ангажираха
доказателства, установяващи, че „С.К.“
ЕООД *** е предало на Б.И.А. сумите от 300 евро и 100 лева, като аванс, който от
своя страна не е отчетен. Не установяване на посочения факт, твърдян от
ищцовото дружество не може да осъществи правната последица, която настъпва при
развалянето на договора, по смисъла на член 88 от ЗЗД, а именно - реституция на
даденото в изпълнение на договора от изправната страна. Ето защо исковата
претенция е неоснователна и недоказана.
По иска с правно основание член 45 от ЗЗД. Съгласно
посочената разпоредба, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинена вреда,
противоправно поведение и причинна връзка между поведението на ответника и
причинената вреда. Липсата на една от тези кумулативно изискуеми предпоставки
води до неоснователност на иска. Не се установи твърдяната от ищеца вреда –
доказателства в тази насока ищецът не е ангажирал, въпреки указанията на съда в
доклада по член 140 от ГПК – голословни са останали твърденията му относно
настъпили вреди във вида, претендирани в исковата молба. На първо място, съдът
намира, че представения приемо-предаваталният протокол не удостоверява точно
какви принадлежности към товарния автомобил се дават на шофьора, тъй като
липсва подпис на същия в трета графа – предназначена за подпис срещу всяка
изброена принадлежност. Ангажираните свидетели не успяха да индивидуализират
процесните вещи, като липсващи такива – изброяването им бе по-скоро примерно,
отколкото конкретно, съответно не се ангажираха доказателства, установяващи настъпването на твърдените от
ищеца вреди и вина у причинителя.
На следващо място, не се
установи противоправно поведение на ответника и настъпването на вреди във
връзка с неоформяне на документи.
Приетото заключение по допуснатата съдебна експертиза посочва, че в
счетоводството на „С.К.” ЕООД не са отразени плащания от превозни услуги, в общ
размер на 2249.20 лева, които плащания
да се явяват вреди,
вследствие на противоправното поведение на ответника.
Липсата на една от сочените предпоставки за ангажиране
деликната отговорност е достатъчна за извод относно неоснователност на
претенцията за обезвреда. При установената, посочена по-горе фактическа обстановка, безспорно е, че
не е осъществен общия състав на непозволеното увреждане, визиран в член 45 ЗЗД,
поради което не са и налице предпоставките
за ангажирване отговорността на ответника. Предвид изложеното, съдът
намира, че предявените искове за заплащане на претендираните суми от страна на
ответника са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По
насрещния иск, с правно основание член
45 от ЗЗД
Ищецът - Б.И.А. претендира ответникът - „С.К.“ ЕООД ***
да му заплати разноските, реализирани от момента, в който работодателят му го е
заставил да напусне камиона близо до град Ф. на М. - Г. до пристигането му в град
П., за извършването, на които представя копия от писмени разписки и квитанции
възлизащи в размер на 475.89 лева.
Както се посочи,
за да се ангажира отговорността при непозволеното увреждане, законът изисква да
е налице кумулативна даденост на всички елементи от състава на член 45 от ЗЗД -
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди. Ответникът
е длъжен да поправи вредите, които са пряка и непосредствена последица от
неговото виновно извършено деяние. Вината при непозволеното увреждане се
предполага по доказване на противното, т.е. причинителя на увреждането може да
докаже, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност.
Като взе предвид
обсъдените от фактическа страна доказателства, съдът прави извод, че не се
доказа безспорно, че е налице противоправно деяние от страна на ответника, в
резултат на което да се причинени вреди. В тази връзка, не се ангажираха
достатъчно и безспорни доказателства, от които да се установи, че работодателят
на ищеца е действал противоправно, т.е. безспорно е, че същият е взел
автомобила от държането на Б.А. и го е оставил в Г., но не се установиха
безспорните причини за това, от които да се направи преценка за противоправност
на поведението му. Сам по себе си, фактът на взимане на автомобила не
представлява такова поведение.
Предвид горното,
съдът намира, че този иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
На основание член
78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищецът по първоначалните искове е да заплати на
ответника по първоначалните искове направените разноски за адвокатското
възнаграждение в размер на 475.00 лева, съобразно
представения списък на разноските по
член 80 от ГПК.
На основание член
78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищецът по насрещния иск е да заплати на
ответника по насрещния иск направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер 845.00 лева, съобразно
представения списък на разноските по
член 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „С.К.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК *****, представлявано от управителя П.С.Т. против
Б.И.А. *** с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание член
45 от ЗЗД и член 55 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300 евро и 100 лева,
представляващи неотчетен получен аванс; да осъди ответника да заплати сумата от
1500 лева, представляваща се левовата равностойност на поверени му и липсващи
движими вещи, а именно: аптечка,
предпазна каска, предпазни
очила, пожарогасител
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Б.И.А. *** с ЕГН **********
против „С.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *****, представлявано
от управителя П.С.Т., иск с правно основание член 45 от ЗЗД, да осъди ответното
дружеството да му заплати всички извършени от него разноски от момента, в който
работодателят му го е заставил да напусне камиона близо до град Ф. на М. - Г.
до пристигането му в град П., възлизащи в размер на 475.89 лева, както следва:
Квитанция № 3571/006/00001 от 13.11.2014г. - покупка на напитка; Квитанция с
оторизация № 646714
от 13.11.2014 г. -
плащане на нощувка; Квитанция № 4747/011/00001 от 14.11.2014г. - покупка на
напитка; Квитанция № СНК 3621 от 14.11.2014г. - покупка на храна; Квитанция с
оторизация № 181254 от 14.11.2014г. - покупка на храна; Квитанция с оторизация
№ 247839 от 14.11.2014г. - плащане на нощувка; Квитанция с оторизация № 801540
от 15.11.2014г. - покупка на храна; квитанция № СНК 3822 от 15.11.2014г. -
покупка на напитка; билет за международен превод от Ф. за С. с№ 058322 от
15.11.2014г. -плащане на транспорт и билет за пътуване от С. за П. № **********
33 от 16.11.2014г. - плащане за транспорт, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 3 от ГПК, „С.К.“
ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *****, представлявано от
управителя П.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.А. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 475.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 3 от ГПК, Б.И.А. ***
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК *****, представлявано от управителя П.С.Т. направените по делото разноски в размер на 845.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд П., в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.