№ 162156
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110159056 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 07.11.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело № 59056 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „..............” ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„................., представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против Е. И. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ул.
1
„................, за сумата от 436,64 лв. - главница по Договор за паричен заем № 549735 от
23.07.2021 г., сключен между „...........“ ООД и Е. И. Д., и Приложение № 1 от 14.06.2022 г.
към договор за цесия от 26.08.2021 г., сключен между „...........“ ООД и „..............” ЕАД,
сумата от 24,21 лв. - договорна лихва за периода от 30.07.2021 г. до 19.11.2021 г., сумата от
277,25 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.07.2021 г. до 03.10.2024 г., със законната
лихва върху главницата от 04.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 07.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 436,64 лв. - главница по Договор за паричен заем №
549735 от 23.07.2021 г., сключен между „...........“ ООД и Е. И. Д., и Приложение № 1 от
14.06.2022 г. към договор за цесия от 26.08.2021 г., сключен между „...........“ ООД и
„..............” ЕАД, сумата от 24,21 лв. - договорна лихва за периода от 30.07.2021 г. до
19.11.2021 г., със законната лихва върху главницата от 04.10.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 46,83 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
277,25 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.07.2021 г. до 03.10.2024 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит 23.07.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9
от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие
на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, съдът намира, че е в
противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправна
клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за
посочената сума следва да бъде отхвърлено.
2
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „..............” ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „................., представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., против Е. И.
Д., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „................, за сумата от 277,25 лв. /двеста
седемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
31.07.2021 г. до 03.10.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3