Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 21.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15
състав, в
публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7728 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са главен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането (КЗ), предявен от Ю.Е.П. срещу ЗД „Е.“ АД и евентуален иск с
правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), предявен
срещу В.Д.А..
В
исковата молба се твърди, че на 16.08.2017 г. по време на управление на
мотоциклет ищецът е ударен от неправилно завиващия наляво лек автомобил марка
„Тойота“ с рег. №*******, управляван от В.Д.А., на Т-образно кръстовище в гр.
София на ул. „Драган Цанков“ и алеята, която води към стадион ЦСК. С решение по
НАХД 2724/2018 г. на СРС, 116 с-в., В.А. е признат за виновен за извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК. В резултат на ПТП ищецът
получил увреждания: открито счупване на голямопищялната
и малкопищялната кости на дясната подбедрица,
разкъсно-контузна рана на челото. Претърпял няколко операции на крака, при
които му били поставени интрамедуларен пирон
ø9 и 4 винта за укрепване на счупените кости. Травмата не е заздравяла.
Ищецът твърди да изпитва постоянни болки и му се налага да ползва патерици при
движение. За автомобила, при управление на който евентуалният ответник е
причинил увреждането, е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ЗД „Е.“
АД, валидна към датата на процесното ПТП. Твърди в периода 16.08.2017 г. –
08.05.2018 г. да е претърпял имуществени вреди в размер на 1500 лв. – разлика
между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото
възнаграждение, което би получил, ако не бе ползвал отпуск. Претендира осъждане
на ЗД „Е.“ АД да заплати: неимуществени вреди за претърпените болки и страдания
в размер на 95000 лв. (съобразно уточнителна молба от 19.11.2018 г.), както и имуществени
вреди в размер на 4716,52 лв. (съобразно уточнителна
молба от 06.07.2018 г.), от които: 913,52 лв. разходи за лекарства, 646,40 лв.
– разходи за болничен престой, 3075,00 лв. – разходи за операции, импланти и ортопедични средства и 81,60 лв. – разходи за
потребителски такси и изследвания, както и и 15000 лв. – разлика между
обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което би
получил за този период, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите. При отхвърляне на исковете спрямо
застрахователното дружество предявява същите като евентуални, с правно
основание чл. 45 ЗЗД, по отношение на В.А.. С молба от 06.07.2018 г. е оттеглен
предявеният иск за сумата от 1500 лв. – пропуснати ползи, като в тази част
производството по делото е прекратено в открито съдебно заседание на 12.07.2019
г.
В
отговор на исковата молба ответникът по главния иск „Застрахователно дружество Е.“
АД прави възражение за недопустимост на същите по аргумент от чл. 498, ал. 3 КЗ. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат
поради обстоятелството, че пострадалият е бил неправоспособен водач на
мотоциклет, поради което е налице липса на умения за управление и предприемане
на адекватни действия на възникнала ситуация. Твърди, че пострадалият се е
движел с несъобразена скорост и не е ползвал предпазна каска за мотоциклетист.
Наред с това пострадалият се е движел в зоната на разделителната линия, вместо
в колоната автомобили, поради което е затруднил възприемането му от водача на
автомобила.Твърди претендираното обезщетение да е в завишен размер.
Ответникът
В.А. оспорва исковете. Твърди, че ищецът сам е предизвикал настъпването на ПТП
като се е блъснал в управлявания от ответника автомобил. Не е имал нужните
умения да контролира управлявания мотоциклет, движел се е в насрещното
движение. Лечението на ищеца е протекло без усложнения и с подобрения. Не е
било необходимо заплащане на материалите за лечение.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
страна:
С
решение от 28.03.2018 г.. по НАХД 2724/2018 г. на СРС, 116 с-в, В.Д.А. е
признат за виновен в това, че на 16.08.2017 г., около 17:20 ч. в гр. София, при
управление на л.а. „Тойота“ с рег. №******* по алея за стадион „Българска
армия“ с посока на движение от стадион „Българска армия“ към бул. „Драган
Цанков“ в района на кръстовище с бул. „Драган Цанков“ при извършване на маневра
ляв завой е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл.
45, ал. 2, вр. ал 1 ППЗДвП,
чл. 50 ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗДвП като е предприел маневра завиване наляво
по бул. „Драган Цанков“ към бул. „Яворов“, отнемайки предимство на движещ се по
ул. „Пейо Яворов“ към бул. Евлоги и Христо Георгиеви“ мотоциклет с марка „Пиаджо“ с рег. № *******, вследствие на което е настъпил
удар между двете ППС и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
водача на мотоциклета Ю.Е.П., изразяваща се в „открито счупване на голямопищялната и малкопищялната
кости на дясната подбедрица“ – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. В мотивната
част е прието, че л.а. „Тойота“ е навлязъл в двете пътни ленти в посоката на
мотоциклета, а след това и в лявата пътна лента за насрещно движение със
скорост около 10 км/ч. Маневрата била осъществена чрез пресичане на
непрекъсната линия на пътна маркировка М5. Мотоциклетистът П. е нямал
техническа възможност да осъществи спиране и е последвал удар с предната челна
зона на мотоциклета в предната челна зона на автомобила.
При
съобразяване на събраните по делото писмени доказателства (протокол за оглед на
местопроизшествие, скица), фотоалбум, като най-вероятен механизъм на ПТП вещото
лице по приетата и неоспорена Съдебна автотехническа
експертиза инж. К.Г. сочи: на 16.08.2017 год., около 17:20 часа, в гр. София по
бул. “Драган Цанков“ в посока бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ се е движил
мотоциклет „Пиаджио М 68” с peг.
№ *******, управляван от Ю.Е.П. със скорост от порядъка на 35 км/ч, разположен
върху двойната непрекъсната разделителна линия между пътните платна за
двупосочното движение. При приближаване на кръстовището с алеята за стадион
„Българска армия“, в дясно от него в двете пътни ленти е имало изчакващи
автомобили, спрели на място. Лек автомобил “Тойота” с peг.
№*******, управляван от В.Д.А., се е движил по алеята от стадиона към
цитираното кръстовище. Същият е спрял на пътния знак, определящ му подчиненост
за навлизане в кръстовището и след като автомобилите в двете пътни ленти,
движещи се в посока бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ са спрели, за да му
осигурят свободен път за извършване на предприетата от него маневра „завиване
на ляво“ към ул. „Добри Войников“, е навлязъл в пътното платно на бул. „Драган
Цанков“, преминал през двете пътни ленти и частично в насрещната дясна пътна
лента. Поради малкото разстояние на далечината на видимост - около 6,16 м до
мотоциклетиста, водачът на автомобила не е възприел движещия се по булевард
мотоциклет, както и обратното - мотоциклетистът не е възприел своевременно
навлезлия в пътното му платно автомобил и не е разполагал с възможност да спре.
Настъпил е сблъсък между двете МПС около двойната разделителна линия с предната
челна част на мотоциклета по челната лява част на автомобила. След удара
мотоциклетът е паднал на лява страна и с плъзгане е достигнал до мястото,
където е регистриран. От него се е отделило тялото на мотоциклетиста и е
паднало на мястото с регистрираното петна от кръв на около 2,5 - 3,0 метра от
мотоциклета. Автомобилът е установен на около 2,0 метра след мястото на удара.
При падането на асфалта, мотоциклетистът е получил телесни увреждания, описани
в Съдебномедицинската експертиза. Начало на възникване на процесното ПТП е
моментът на навлизане на лекия автомобил, извършващ маневра „завиване на ляво“,
във видимата зона от мотоциклетиста. В този момент двете МПС са се движили със
скорости от 35 км/ч за мотоциклета и 12 км/ч за лекия автомобил. Така
определените скорости, в условия на дневно светло време, са по - ниски от максимално
допустимите скорост за движение на съответните видове МПС за движение в
населено място. Опасните зони за спиране на ПС /пълният им спирачен път/ при
скоростите, с които са се движили са 17-18 м. за мотоциклета и 5 м. за
автомобила. При наличието на автомобили в двете пътни ленти в дясното пътно
платно, взаимната видимост: мотоциклетист - водач на лекия автомобил и обратно,
е била около 6,16 м. При скоростта, с която се е движил от момента на
възприемане на навлезлия в пътното платно лек автомобил, мотоциклетистът е
разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез
аварийно спиране. Движението по булеварда е било интензивно, поради което
експертът не разглежда вариант за предотвратяване на произшествието чрез
заобикаляне отляво. Вещото лице подчертава, че професионално мотоциклетистът е
следвало да се движи зад превозните средства в двете пътни ленти и да изчака
тяхното потегляне, при което удар е нямало да настъпи. Движението на
мотоциклета, разположен върху двойната непрекъсната линия вляво от спрелите
автомобили, е възпрепятствало възприемането му от водача на лекия автомобил.
ПТП е нямало да настъпи и ако водачът на лекия автомобил професионално е
изпълнил маневрата „завиване на ляво“ в конкретната път на обстановка - излизане
от път без предимство. Той е трябвало да изчака преминаването на мотоциклета и
едва тогава да възобнови предприета маневра. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че към момента на удара лекият автомобил е бил разположен на около 20
см. с предната лява част след двойната разделителна линия. Ударът е настъпил в
предната лява част на автомобила, към калника, но в предния ляв край на бронята
отпред, а не към огледалото. Автомобилът е бил разположен косо, а не
перпендикулярно на бул. „Драган Цанков“. Едва към момента на косо разположение,
когато е настъпил удара, водачът на автомобила е имал възможност да види
мотоциклетиста. При симетрично разположение на спрелите автомобили на бул.
„Драган Цанков“ би останало разстояние между левия габарит на тези автомобили и
разделителната линия от около 40 см. Според експерта би било много трудно
мотоциклетистът да се придвижи в това оставащо разстояние, без да настъпи
осевата линия, тъй като няма да има необходимата надлъжна странична динамична
дистанция. Ето защо мотоциклетистът е избрал да се движи върху осевата линия.
С
Наказателно постановление № 17-4332-018502/25.09.2017 г. на СДВР МВР на ищеца
са наложени глоби за управление на МПС без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада съответното МПС.
Постановлението е влязло в сила на 12.03.2018 г.
За
установяване на претърпените болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Д.Т.М.. Свидетелката сочи, че познава
ищеца повече от 20 години. Видяла го деня след процесното ПТП – бил много блед,
с външен фиксатор, лежал на една страна и нямал сили
да обясни какво точно се е случило. Първоначално лечението било проведено в
„ИСУЛ“, а след това в „Пирогов“. Месец и половина след първата операция ищецът
прекарал в травматологията. Имал голяма открита рана. След това за около месец
бил преместен в друго отделение. След изписването не можел да ходи, опитвал се
да става с помощта на патерици, бил много нестабилен и се нуждаел от чужда подкрепа.
Това продължило за около два месеца след изписването. При придвижването бил
подпомаган от своята майка. Два пъти седмично приятелите му помагали да ходи на
превръзки в „Пирогов“. След стопяването на снега започнал да излиза навън с
патерици. Преди инцидента ходел на фитнес, постоянно бил по планини. Със сестра
му имат сладкарница и преди инцидента той работел зад щанда, карал поръчаните
торти на различни събития. Свидетелката не знае дали в сладкарницата ищецът
може да работи седнал.
По
делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Н.Ц.. Според експерта в резултат на процесното
ПТП Ю.Е.П. е получил следните телесни увреждания: открита фрактура на дясна
подбедрица с конквасация и малка разкъсно-контузна
рана на главата фронтално. Под фрактура на подбедрицата се разбира счупване и
на двете кости на подбедрицата (тибия и фибула). Механизмът на получаване на
фрактури на подбедрицата може да бъде индиректен или директен. Типичен пример
за първия вид е счупване при падане с фиксирано ходило. При директната травма
агентът действа непосредствено върху костта в зоната на счупването,
предизвиквайки значителни мекотъканни повреди, раздробяване на фрагментите и по
значително разместване. Тежестта на травмата може да се определи като получена
от действието на нискоенергиен или високоенергиен агент. Ниско енергийни увреди са най-често
предизвикани от индиректно действие на на торзионни, огъващи или режещи сили. Високоенергийните
травми по често са предизвикани от директно действащ агент и водят до
значителни мекотъканни дефекти (отлепване на периоста,
увреда на междукостната
мембрана и фасциалните структури), раздробяване и
разместване на костните фрагменти. III-B открито счупване по Gustilo означава счупване с обширно мекотъканно
размачкване с отлепване на периоста и оголване на
костта. Обикновено се получава и масивно бактериално замърсяване. Вещото лице,
вземайки предвид данните от епикризите от УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ ,достига до извода по отношение на механизма, че
счупването на дясната подбедрица на ищеца е получено директно при високоенергийна травма - дясната подбедрица най-вероятно е
попаднала между мотоциклета и предната броня на автомобила. Малка
разкъсно-контузна рана на главата би моглада да се
получи при директен слаб удар с тъп предмет. В случая най-вероятният механизъм
е удар на челото в каската на мотоциклетиста при падането на земята. Ищецът е
бил с предпазна каска. Наличието или липсата на предпазна каска не би променило
естеството на увреждането на дясната подбедрица. Няма данни за травматични
увреди на гръдно-коремни органи и ЧМТ. При последвалото лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ също не са описани други травматични увреди. Първоначално
пострадалият е бил приет за лечение в
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където е извършена операция с поставен външен
фиксатор, извършено е почистване и измиване на
оперативното поле със стерилни и антисептични разтвори. Девитализиралите
мускули са отстранени. Поради голям оток и недобре кръвоснабдено
кожно ламбо раната не е затворена. На 24.08.2017 г.
ищецът е постъпил на лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, изписан е на 11.09.2017
г. При операция е отстранен външния фиксатор и е
извършен щателен лаваж на раната, репозицията
на фрактурата с пирон и винтове, поставена е гипсова шина. В периода
12-27.09.2017 г. ищецът е постъпил на лечение в същата болница в Клиника по
пластична хирургия. При операция е извършено почистване на десен долен крайник,
констатирани са участъци от 1,5 см с оголени кости. В периода 21.11.2017 г. –
24.11.2017 г. ищецът отново е постъпил на лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, в
клиника по Орптопедия и травматология. Извършена е
операция за екстракция на поставен винт. Ново лечение е проведено в периода
15.01.2018 г. – 25.01.2018 г. При операция е извършена костна пластика и е
поставен антибиотичен костен цимент. Следващото
болнично лечение е в периода 04.04.2018 г. –
09.04.2018 г. като на ищеца отново е извършена операция за отстраняване на
застопоряващ винт. Ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност до
06.02.2019 г. На 08.02.2019 г. на ищеца е определена 60% намалена
работоспособност за срок от 1 година. Вещото лице е извършило преглед на ищеца
на 13.06.2019 г., при който е установено добро общо състояние. Ищецът се е
оплакал от болки при ходене в дясната подбедрица и глезен, които са били оточни и деформирани. Налична е голяма надлъжна рана,
покрита с кора по предната повърхност на дясната подбедрица, както и белези от
кожна пластика по предно латералната повърхност на опдбедрицата.
Силно са ограничени движенията в десния глезен. Пациентът се придвижда с две патерици.
Относно интензитетът и продължителността на болките и страданията -
пострадалият е изпитвал много силна болка от счупването на дясната подбедрица,
както по време на травмата, така и след неколкократните
оперативни интервенции. Страданието е свързано и с невъзможността за нормално
придвижване, ходене с патерици, затруднените ежедневни хигиенни нужди,
продължителното залежаване. Според медицинската документация пострадалият не е
стъпвал на десния долен крайник 4 месеца, а болката при ходене продължава и с
днешна дата с по-слаба интензивност. На пациента е изписвана обезболяваща
терапия след всяко излизане от болница, както и при амбулаторни прегледи и е обезболяван и през целия си престой в болниците. Вещото
лице посочва, че обширното мекотъканно увреждане и
първоначалното бактериално замърсяване (микробилогично
изследване №4594 изходящо от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД от 17.08.2017 г.
—. наличие на Стафилококови бактерии в раневия секрет, т.е. раната е контаминирна
с бактерии) са довели до инфектиране на счупването. Описаният в епикризите мекотъканен дефект е
наложил хирургично лечение - кожна пластика за покриване на дефектите. Комбинациятата от инфекция с мекотъканен
дефект водят до несрастване на счупването в около 50% от случаите, каквото е и
конкретния. Лечението на такива инфектирани счупвания налага многократни
оперативни интервенции, свързани с допълнителни болки и страдание. Усложнението
настъпило при пострадалия Ю.П. е инфектирана псевдоартроза
и хроничен остеомиелит на дясната подбедрица, довела
до 60% намалена работоспособност в момента, не напълно зараснала рана, налагаща
постоянни грижи. Лечението на хроничния остеомиелит и
инфектираната псевдоартроза е изключително трудно и
невинаги завършва успешно, т.е. със зарастване на счупването и с излекуване на
инфекцията. Експертът сочи, че на пострадалия му предстои най-малко още една (а
по-вероятно повече от две) оперативни интервенции, също свързана с допълнителни
болки и страдания. Като най-неблагоприятна последица е възможна постоянна инвалидизация на пострадалия. Вещото лице заключава, че
всички описани разходи за лечение са били необходими. Ищецът все още не се е
възстановил от претърпените при ПТП-то травми - счупването на дясната
подбедрица не е зараснало и инфекцията не е напълно излекувана. При
проследяване на рентгенографиите се наблюдава
прогресия в образуването на калус и стесняване на фрактурната линия, което е оптимистичен белег за срастване и възможност за почти пълно
възстановяване в дългосрочен план.
В
съдебно заседание експертът допълва, че трябва да има 6 месеца, през които
раната да не секретира, за да се приеме, че инфекцията от остеомиелит
е овладяна. Такива данни към момента няма. На ищеца предстои операция за
отстраняване на антибиотичния цимент, който работи
2-3 месеца. От мястото на дефекта следва да се вземе посявка, която ще е
обективно показание за наличието на инфекция. Към момента на прегледа няма
данни за активна инфекция. Докато инфекцията е налична костта не може да
зарасне. Наличието на метал също е предпоставка за инфекцията. Белегът не може
да се заличи оперативно на 100 %. Заразяването със стафилококи,
като най-вероятен механизъм, е от „въргалянето“ на ищеца по земята след
падането при процесното ПТП.
На
25.09.2018 г. ищецът е отправил претенция пред ответното дружество за заплащане
на имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП. На 14.12.2018 г. по
повод процесното ПТП ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на
20000 лв.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил „Тойота“. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли
вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни
преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая
посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото
доказателства.
На
основание чл. 300 ГПК, зачитайки задължителната сила за гражданския съд на
решение по НАХД 2724/2018 г. на СРС, 116 с-в, съдът намира за установено, че в
резултат на управление на ПТП в нарушение на
чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл. 45, ал. 2, вр. ал 1 ППЗДвП, чл. 50 ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗдвП В.А. е причинил ПТП, в резултат на което Ю.П. е
получил открито счупване на голямопищялна и малкопищялна кости на дясната подбедрица.
Установи
се, че лечението на пострадалия продължава и към настоящия момент, като той е
претърпял 6 операции, а по прогнози на вещото лице се очаква провеждане на поне
още 2 операции. Съдът отчита изводите на вещото лице, че се наблюдава прогресия
в образуването на калус и стесняване на фрактурната линия, което е оптимистичен белег за срастване
и възможност за почти пълно възстановяване в дългосрочен план. Същевременно
обаче лечението на наличните псевдоартроза и хроничен
остеомиелит, получен най-вероятно при инфекция по
повод падане при процесното ПТП, е възможно да не завърши успешно. Възможно е
да се достигне до постоянна инвалидизация на
пострадалия. От изложението е видно, че към настоящия момент въпрос на
предположение е дали и как ще завърши оздравителния процес при ищеца, колко още
операции ще са му необходими и за какъв период в бъдеще той ще продължи да
търпи болки и страдания. Онова, което към момента се констатира, е 60% намалена
работоспособност, както и ненапълно зарастнала рана,
изискваща постоянни грижи. Движенията в долния десен крайник на ищеца са силно
ограничени, като той се придвижва с две патерици. Кредитирайки изводите на
експерта съдът приема за установено претендираните
имуществени вреди да касаят медикаменти, такси и дейности, необходими за
лечебния процес.
По отношение на възражението за съпричиняване съдът намира следното. Събраните по делото доказателства установяват, че ищецът е управлявал мотоциклет „Пиаджио“ без да му е издадено свидетелство за управление за МПС за тази категория превозно средство. Това обстоятелство, макар да съставлява нарушение на ЗДвП, не може да се счете, че автоматично е довело до съпричиняване на вредоносния резултат. По делото не се събраха доказателства инцидентът да е настъпил поради липса на умения у водача на мотоциклета да го управлява. Недоказано е възражението за съпричиняване поради непоставяне на предпазна каска. Изводите на вещото лице Н.Ц. са в обратен смисъл, като именно каската е предпазила ищеца от получаване на ЧМТ. Същевременно следва да се отчете, че възражението за неизползвано предпазно облекло не е наведено своевременно в отговорите на исковата и допълнителна искова молби. Дори същото да бъде разгледано следва да се отчете, че отговорността на мотоциклетиста съгласно разпоредбата на чл. 137е ЗДвП е за използване на предпазна каска, но не и на предпазно облекло. Не може да се счете, че неизпълнение на правило, което не е нормативно установено, може да доведе до противоправен резултат.
Установи
се управлението на мотоциклета да е извършено по бул. „Драган Цанков“ с посока
на движение от Телевизионна кула към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ върху
осевата линия. Съдът съобразява показанията на ищеца от досъдебното
производство, съдържащи извънсъдебно признание на неизгодни за него факти по
отношение на управлението на мотоциклета върху осевата линия с цел изпреварване
на колоната от автомобили, движеща се бавно, към момент, в който не е имало
насрещно движещи се автомобили, както и обстоятелството, че ищецът е възприел
спирането на автомобилите преди мястото на инцидента. Изводите на вещото лице
по приетата автотехническа експертиза са в същата
посока. Ищецът се е движил в нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП върху двойна непрекъсната линия" - М2 - пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат. Поради тази причина той е предприел забранена маневра за
изпреварване на движещите се в лява лента леки автомобили при ограничена
видимост за водачите, пресичащи бул. „Драган Цанков“ от улицата, идваща от
стадион „Българска армия“. Самият водач признава, че е видял спиране на
движещите се попътно на него леки автомобили, което е обяснимо с пропускане на
друг участник в движението или наличие на препятствие, изискващо повишено
внимание. По тези съображения съдът намира ищецът да е съпричинил
50% вредоносния резултат.
При
това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за
обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт
– болки и страдания от травматични увреждания, преживян стрес. Същевременно
обаче съдът съобразява изводите на вещото лице, че ищецът, с днешна дата, не се
нуждае от помощта на трето лице за придвижване, извършване на дейности от
ежедневието и хигиена.
По
претендираното обезщетение:
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за
увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС). Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки първите 4
месеца от произшествието, с ограничена подвижност и възможност за натоварване
на крайниците. През този период ищецът е разчитал на помощта на трети лица при
придвижване и обслужване. Претърпял е поредица от операции, всяка от които е
била съпроводена с болки в оперативен и постоперативен период. Към момента
ищецът не е напълно възстановен, продължава да се придвижва с патерици и
изпитва трудности от натоварване на крака, като движенията в долната част са
силно ограничени, дори при евентуално зарастване на раната ще остане траен
загрозяващ белег. Към момента е с призната 60% намалена работоспособност. Няма
категоричност дали и кога ще се възстанови от наличния остеомиелит,
въпреки очакваните благоприятни прогнози от страна на вещото лице.
При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат
предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца
обезщетение от 60000 лв. е справедливо, като предвид определения процент съпричиняване от 50% и изплатеното възнаграждение за
неимуществени вреди от 20000 лв. искът следва да бъде уважен за сумата от 10000 лв. неимуществени вреди.
Основателен, предвид изводите за 50% съпричиняване, е
и искът за имуществени вреди в размер на 2358,26
лв.
Претенция
по реда на чл. 380 КЗ е отправена до ответника след завеждане на делото. Ето
защо съдът намира, че ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава на
основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ с изтичане на 15-дневен срок от получаването (20.07.2018
г.) на исковата молба и приложените към нея доказателства (вкл. решение по
посоченото НАХД), т.е. от 11.08.2018 г.
По
изложените съображения няма основание за ангажиране на отговорността на
евентуалния ответник и искът спрямо него за следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за
разноски:
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал.
1, т. 4 ГПК.
Предвид
плащането едва в хода на процеса на сумата от 20000 лв. същата следва да бъде
съобразена при определяне на дължимите разноски.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 99 лв. – разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото. На
основание чл. 38 ЗАдв. на адв.
А.Г. следва да се присъди възнаграждение в размер на 1162,10 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът дължи
заплащане на главния ответник на сумата от 268 лв., а на евентуалния ответник,
при съобразяване на диспозитивното начало в
гражданския процес – в размер на 3000 лв. (по аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК,
Определение № 82/19.02.2009 г. ч.т.д.№ 60/2009г., І ТО на ВКС).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответното
дружество дължи заплащане на държавна такса в размер на 2588,66 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Е.“ АД,
ЕИК *******да заплати на Ю.Е.П., ЕГН
**********, по банкова сметка *** ***:
1. на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
сумата 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 16.08.2017 г., ведно със законната
лихва от 11.08.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата, както и законна лихва за главницата от 20000 лв. за
периода 11.08.2018 г. – 13.12.2018 г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 20000 лв. – поради
настъпило плащане в хода на процеса (на 14.12.2018 г.), а за разликата до
пълния предявен размер от 95000 лв. – като неоснователен, както и претенцията
за законна лихва за периода 16.08.2017 г. – 11.08.2018 г.;
2. на основание чл. 432 (1) КЗ във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, сумата 2358,26 лева
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно
произшествие от 16.08.2017 г., ведно със законната лихва от 11.08.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 4716,52 лв., както и претенцията за
законна лихва за периода 16.08.2017 г. – 11.08.2018 г.
3. на основание чл. 78, ал.
1 ГПК – 99 лв. разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.Е.П.,
ЕГН ********** срещу В.Д.А., ЕГН **********
евентуални искове с правно основание чл. 432 (1) КЗ за заплащане на сумата от 65000
лв. неимуществени вреди и 2358,26 лева – имуществени вреди, за които суми са
отхвърлени исковете срещу главния ответник „Застрахователно дружество Е.“ АД,
ЕИК *********, ведно със законната лихва върху сумите от 16.08.2017 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Е.“ АД,
ЕИК *******да заплати на адв. А.М.Г. от САК на
основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1162,10 лв. –
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Е.“ АД,
ЕИК *******да заплати да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 2588,66
лв. държавна такса съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ю.Е.П., ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК *******на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК 268 лв. - разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на
ОСЪЖДА Ю.Е.П., ЕГН ********** да заплати на В.Д.А., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3000 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: