№ 168
гр. Шумен, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Й. В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Й. В. Димов Гражданско дело №
20243600100533 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба подадена С. Д. Т., ЕГН
********** от гр. Шумен, ул. „.... №10, със съдебен адрес – гр. София, пл. .... №2,
„Перформ бизнес център“, ет.3 – адв. Н. Н. Д. против ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Г. М. Д.” №1 като искове заведени по реда на чл.432, ал.1 от КЗ,
във вр. с чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане от
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” на
обезщетение за настъпили неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 150 000
лв., , имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в размер на 1451.28 лв., ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на уведомяване на застрахователя за
извънсъдебната претенция – 14.10.2024 г. до окончателното изплащане на дължимите суми,
ведно със сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Сочи се, че на
07.09.2024 г., около 17:20 часа на път SHU1188 Шумен – Велики Преслав – ... на км 5+500 в
посока гр. Шумен, настъпило ПТП, при което л.а. марка „.... модел „320Д“, рег. №....,
управляван от правоспособния водач И. П. И., ЕГН ********** и собственост на Н.М.Г.
ЕГН **********, като водачът не съобразил скоростта си на движение с релефа на
местността, при което на дясна крива навлязъл в лентата за насрещно движение, където се
сблъсква с насрещно движещ се л.а. марка „Сузуки“, модел „Игнис“, рег. №.... Вследствие на
настъпилото ПТП ищцата С. Д. Т., която била пътник в л.а. марка „Сузуки“, модел „Игнис“
претърпяла телесни повреди, изразили се в счупване на горния край на лакътната кост,
фрактура на 4, 5, 6 и 7 ребрени дъги – вляво, аксиално, фрактура на горното рамо и тяло на
дясна и лява пубисна кост, фрактура на олекранона, фрактура на десен ацетабулум, фрактура
на сакрума, кръвонасядане в мастната тъкан на малкия таз. Непосредствено след ПТП
пострадалата била приета в МБАЛ Шумен. Наложило се и оперативно лечение (на
1
16.09.2024 г.) с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна и
открито наместване на фрактура на дистален радиус с вътрешна фиксация, под обща
анестезия с остеосинтеза по Вебер с 2 К игли по 2 мм, послоен шев и стерилна превръзка.
Впоследствие била поставена и гипсова имобилизация. Във връзка с това ПТП е образувано
ДП №855/2024 г. по описа на РУ на МВР – Шумен. В ИМ се сочи, че вина за настъпване на
ПТП има водачът на л.а. Причинилото ПТП МПС има активна към момента на настъпване
на произшествието застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника. Същата била със серия GO №********* и срок на действие – 03.09.2024 г. –
03.09.2025 г. и била учредена по полица №BG/30/124002858379. Сочи, че пред
застрахователят е била спазена процедурата по чл.380 от ЗК, като били представени
изискуемите за изплащане на обезщетението документи. Сочи, че пред последния е била
предявена застрахователна претенция на 14.10.2024 г. Застрахователят образувал щета
№0801-008112/2024-01. Същия отговорил с писмо изх. №5296/04.11.2024 г., с което изискал
освен предоставеният от ищцата Констативен протокол за ПТП и влязъл в сила краен акт по
наказателно производство и други неизготвени към онзи момент документи. Намира, че това
писмо следва да бъде приравнено на отказ за изплащане на обезщетение, тъй като на
ответника са били представени всички документи, които биха били основание за определяне
на дължимото обезщетение. Твърди, че за установяване на обстоятелството за настъпване на
вредите е достатъчен констативният протокол за настъпване на ПТП (КП за ПТП), тъй като
същия се съставя от компетентен държавен орган и съдържа всички релевантни за
изплащането на обезщетение обстоятелства. След приключване на болничния престой на
пострадалата се наложило продължително домашно лечение, при което последната следвало
да ползва чужда помощ при ежедневните си занимания и тоалет. Поради изпитваните болки
пиела обезболяващи. Влошеното й здравословно състояние се отразило силно на психиката
й – тя се чувствала зле, потисната, затворила се в себе си, изпитвала постоянно чувство на
страх, тревожност, безпокойство. Губела апетита си, страдала от безсъние, стряскала се,
сънувала кошмари, трудно се концентрирала, била разсеяна и раздразнителна. Настъпилото
събитие като цяло имало силно негативно влияние върху целият бъдещ живот на ищцата,
която продължавала да търпи болки и страдания от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в
ежедневието си, свързан с различни по вид психологични проблеми. Предвид изложеното и
като се вземат предвид основните принципи за обезщетяване на лицата претърпели
неимуществени вреди – чл.51 от ЗЗД, предвиждащ принципа за пълно и универсално
обезщетяване на пострадалите, както и чл.52 от ЗЗД задължаващ обезщетяването на
неимуществените вреди да се извършва „по справедливост“ намира, че подходящо
обезщетение за вредите на пострадалата би била сумата от 150 000 лв. Освен това следва да
бъдат репарирани и 1451.28 лв. – средства платени за медицински консумативи и услуги
свързани с възстановяването на пострадалата. Намира, че върху дължимия размер на
обезщетението сериозно отражение дава констатираната в страната инфлация за периода от
2019 г. до 2022 г. включително, като сочи, че за всяка от първите две години същата е 10 %,
като намира, че тя продължава да нараства и за 2023 г. т.нар. скрита инфлация ще достигне
стойности над 20%. Намира, че обезщетението за процесните неимуществени вреди трябва
2
да бъде съобразено с растящата инфлация. Предвид изложеното моли да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден ответника ЗАД „Даллбогг живот и здраве” да заплати на
ищцата сумата от 150 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
процесното ПТП, както и мораторна лихва върху претенцията за неимуществени вреди за
период от 14.10.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Моли да бъде
осъден ответника да заплати и сумата от 1451.28 лв., представляващи причинените от
процесното ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Със свое определение №822/18.11.2024 г. съдът е освободил ищцата от заплащане на
такси и разноски в производството.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗАД
„Даллбогг живот и здраве ”. Ответникът сочи, че така предявените искове са допустими, но
неоснователни. Сочи, че оспорва всички изложени в ИМ фактически твърдения относно
правнорелевантните факти. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като му бъдат
присъдени сторените в производството разноски. Евентуално, ако съдът счете предявените
искове за основателни моли да бъде намален размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Намира, че претендираните суми са прекомерни съобразно с
установените обезщетения за подобни случаи, а освен това не отговарят на критерия за
справедливост залегнал в чл.52 от ЗЗД, тъй като обезщетението не съответства на характера
и степента на причинените на ищцата телесни увреждания. Оспорва повечето фактически
твърдения залегнали в ИМ. На първо място оспорва, че пострадалата С. Д. Т. е претърпяла
вследствие на ПТП всички описани в ИМ телесни травми. Оспорва и вида и характера на
травмите. Оспорва твърдението, че вследствие на ПТП ищцата е понесла душевни терзания.
Оспорва констатациите в съставения по повод ПТП – Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2024-1038-538 в частта обстоятелства и причини за ПТП. Твърди, че
оспорва механизмът на ПТП, описан в протокола. Твърди, че оспорва въобще настъпването
на подобно ПТП. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между телесните увреждания
посочени от ищцата и негативните последствия за здравето и психиката й. Оспорва и
наличието на вина у водача на л.а. марка „.... модел „320Д“, рег. №...., причинил процесното
ПТП. Твърди, че последният не е нарушил норми за движението по пътищата, присъстващи
в ЗДвП или ППЗДвП. Намира, че процесното ПТП следва да се третира като случайно
деяние, тъй като последния не е имал нито задължението, нито възможността да
предотврати настъпването на произшествието. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата. Твърди, че последната е
нарушила нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и не е ползвала обезопасителен колан по време
не настъпване на ПТП. Твърди, че съпричиняване е имало и поради невнимателното й
пътуване в нарушение на правилата за безопасност на пътуване на пътниците по време на
превоз в лек автомобил, както и осъщественото от ищцата разсейване на вниманието на
водача на автомобила, в който е пътувала. Освен това намира, че съпричиняване на
вредоносните последствия от инцидента има и поради неглижиране от страна на
3
пострадалата на оздравителния процес, тъй като последната не е направила необходимото и
предписаното от лекарите, а е неглижирала грубо предписаното й лечение и не е
извършвала рехабилитационни и физиотерапевтични процедури. намира, че претендираното
обезщетение е прекомерно и извън пределите на предвидения законов критерий по смисъла
на чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените щети по справедливост. Оспорва
предявените акцесорни искове за законна лихва поради неоснователност на претенциите за
главници. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани,
а в условията на евентулност да не бъдат уважавани в предявените размери, като се вземат
предвид възраженията за съпричиняване на щетите от пострадалата.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно
съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, като преки искове по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, предявими
от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”, както и
акцесорни искове по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД, във връзка с претенцията за неимуществени
вреди. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът следва да установи наличието на
вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата,
както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка „гражданска
отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от
ищцата болки и страдания, техният интензитет и продължителност, връзката с
противоправното поведение на причинителя на вредата. Във връзка с твърденията на
ответника, че е налице съпричиняване на щетите поради поведение на пострадалата С. Д. Т.,
то ответника следва да установи посочените обстоятелства. По отношение на претенциите за
мораторни лихви следва да се установи момента на поставяне на ответника в забава, както и
конкретните размери на дължимото обезщетение за забава за претендирания период.
Ответникът следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за него
и го освобождават от отговорност по посочените претенции, т.е. същият може да установява
такива факти и обстоятелства, които са в противоречие с твърденията на ищеца. Може да
установява липса на ПТП, липса на причинна връзка между поведението на причинилия
ПТП и настъпването на вредите, липса на поставянето му в забава по отношение
претенцията за обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Може да установи, че е платил, че е
налице съпричиняване и т.н.
В последното съдебно заседание съдът е допуснал с протоколно определение
увеличение на петитума на иска за обезщетяване на настъпилите за ищцата неимуществени
вреди, като последният е увеличен от 150 000 на 180 000 лева
Доколкото обективно съединените искове отговарят на законовите процесуални
изисквания, то същите се явяват допустими. Разгледани по същество същите са частично
основателни.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща процесуален представител. От
нейно име е депозирано писмено становище, в което заема становище за необоснованост на
4
експертното заключение по КСМАТЕ.
Желае то да не бъде приемано към материалите по делото. Освен това прави отвод
на вещото лице в техническата част като сочи, че съпругата на вещото лице Й. М. – Б.М.а
представлява ответника, както и че двамата имат обща търговска дейност. В случай, че не
бъде уважено искането за отвод моли да бъде уважена изцяло предявената искова
претенция, като на ответника бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълен размер на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Представител на
ответинка в съдебно заседание заема становище за неоснователност на предявените искове,
поради тяхната неоснователност. Сочи, че пострадалата има значителен принос за
настъпване на щетите, тъй като последната не е ползвала обезопасителен колан. Намира, че
това е довело до настъпване на травмите, като счита, че те въобще не биха настъпили, освен
травмата на лакътя. Твърди, че предявената претенция в размер на 180 000 лв. е
неоснователно завишена.
С оглед изложеното в настоящото производство се установява, че на 07.09.2024 г.,
около 17:20 часа на път SHU1188 Шумен – Велики Преслав – ... на км 5+500 в посока гр.
Шумен, настъпило ПТП, при което л.а. марка „.... модел „320Д“, рег. №...., управляван от
правоспособния водач И. П. И., ЕГН ********** и собственост на Н.М.Г. ЕГН **********,
като водачът не съобразил скоростта си на движение с релефа на местността, при което на
дясна крива навлязъл в лентата за насрещно движение, където се сблъсква с насрещно
движещ се л.а. марка „Сузуки“, модел „Игнис“, рег. №....- Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2024-1038-538 от 07.09.2024 г. (л.10 по делото). Вследствие на
настъпилото ПТП ищцата С. Д. Т., която била пътник в л.а. марка „Сузуки“, модел „Игнис“
претърпяла множество телесни повреди. Непосредствено след ПТП пострадалата била
приета в МБАЛ Шумен. Били констатирани телесни увреждания, както следва: фрактура на
олекранона на дясна лакетна става с дислокация; фрактури на 4, 5, 6 и 7 ребрени дъги вляво
аксиларно без дислокация; фрактура на горното рамо на лява пубисна кост; фрактура на
дясна улна; фрактура н лява пубисна кост – данни от Епикриза от 16.09.2024 г. (л.14 от
делото). Наложило се и оперативно лечение (на 16.09.2024 г.) с открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна и открито наместване на фрактура на
дистален радиус с вътрешна фиксация, под обща анестезия с остеосинтеза по Вебер с 2 К
игли по 2 мм, послоен шев и стерилна превръзка. Впоследствие била поставена и гипсова
имобилизация.
Причинилото ПТП МПС има активна към момента на настъпване на произшествието
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Същата била със
серия GO №********* и срок на действие – 03.09.2024 г. – 03.09.2025 г. и била учредена по
полица №BG/30/124002858379. Обстоятелство, което не е спорно между страните и се
признава от ответника.
В рамките на производството е приета Комбинирана съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза (л.197 от делото), която дава отговори на съществени въпроси
5
касаещи правния спор. посочено е, че ПТП е станало в С.та част на деня, при облачно време,
добра видимост и сухо пътно платно. Пътят на място описвал лява крива в посока с. ... с
низходящ наклон от 3-5%. В лентата в посока Шумен се движел л.а. марка „Сузуки“, модел
„Игнис“, рег. №.... управляван от М.В.Т.. На седалката зад водача пътувала майка й –
пострадалата С. Д. Т., а на задната лява седалка – детето на водача. На км 5+500 имало остър
ляв завой, като на това място в насрещното платно се движел л.а. марка „.... модел „320Д“,
рег. №...., управляван от И. П. И., който навлизал в завоя с несъобразена скорост. Поради по-
високата скорост л.а. марка „.... модел „320Д“ не успял да се впише в кривата на завоя и
навлязъл в насрещното платно. Водачът на л.а. марка „Сузуки“, модел „Игнис“ успял да
насочи автомобилът си плътно вдясно (към края на платното), но това не било достатъчно
да се избегне ударът. Двата автомобила се ударили в предните си леви части. Ударът довел
до щети върху двата автомобила и пътуващата зад водача на л.а. марка „Сузуки“, модел
„Игнис“ С. Д. Т.. Като единствена причина за настъпване на ПТП експертизата сочи
дивжението на л.а. марка „Сузуки“, модел „Игнис“ с несъобразена скорост. Експертът сочи,
че мястото на пострадалата в автомобила е било снабдено с предпазен колан, но не може да
даде категоричен отговор дали лицето е ползвало колан или не. Твърди, че вероятната
посока на тялото на пострадалата след удара е на ляво към процепа между предната лява
седалка и предната лява колонка на автомобила (има се предвид колонката между двете
врати). Намира, че настъпилият механизъм е вероятен и в двете хипотези на поставен и
непоставен обезопасителен колан. Експертизата в медицинската част дава становище за
това, че настъпилите увреждания при ищцата може да са получени при описаният
механизъм на ПТП при удари с части от интериора на купето, както и че уврежданията са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Сочи, че констатираните увреждания са счупване
на 4, 5, 6 и 7 ребра по мишичната линия, счупване на олекранона на дясната предмишница,
счупване на таза в областта на двете горни рамена на пубисните кости, дясната тазобедрена
ямка и на кръстцовата кост вдясно, контузия на корема, кръвонасядания на меките тъкани на
коремната стена в областта на малкия таз вляво. Във връзка с травмите пострадалата Т. на
07.09.2024 г. била приета в отделението по гръдна хирургия към МБАЛ Шумен, а на
18.09.2024 г. била преместена в отделение по ортопедия и травматология, където на същата
дата е била проведена операция за открито наместване и остеосинтеза по Вебер с
Киршнерови игли на счупването на олекранона на дясната лакътна кост. Бил поставен
остеосинтезиращ материал, кояйто да подпомогне заздравяването. Към момента на
изготвяна на експертизата функцията на крайника – дясната ръка, е възстановена, ни
движенията в дясната лакътна става са огранчиени при сгъване. Предстои операция за
премахване на остеосинтезата, което ще подобри разгъването на ставата. Травмите в
областта на таза били възстановени, но пострадалата се оплаквала от болки при по-
продължително натоварване – стоене права или ходене. Болки след ПТП пострадалата имала
в областта на таза, десния лакът и долната част на корема. В процеса на оздравяване
болките са намалявали, като към момента на прегледа оплакванията били само от болките
при продължително натоварване в областта на таза. Има медицински документи за
проведени от пострадалата два курса на рехабилитационни процедури и физикална терапия
6
– от 03.12.2024 г. и от 27.01.2025 г. Тези процедури са били предписани от специалист.
Според експерта, пострадалата се е нуждаела от чужда помощ в продължение на около 2-3
месеца след настъпване на процесното ПТП, предвид травмите си. И експертът в
медицинската част сочи, че процесните травми на пострадалата биха могли да бъдат
получени и при поставен и при липса на поставен предпазен колан. В т.9 от медицинската
част на експертизата е посочено, че медицинските изделия, консумативи и медикаменти, за
които ищцата представя разходооправдателни документи по делото са свързани с лечението
на травмите получени от пострадалата при процесното ПТП.
В съдебно заседание от 28.04.2025 година представител на ответника се е
противопоставил на приемането на обсъдената по-горе КСАТМЕ. Причина за това е
обстоятелството, че не е даден ясен отговор на въпроса ползвала ли е пострадалата
предпазен колан. Посочено е, че експертите не са проявили грижата да изяснят напълно
динамиката на тялото на пострадалата към момента на настъпване на ПТП, което е можело
да бъде сторено и е щяло да доведе до по-ясни и надеждни отговори по експертизата, и най-
вече по въпроса ползвала ли е последната обезопасителен колан в автомобила. Съдът е
приел мотивите от възражението, а именно, че даденото заключение, не е достатъчно пълно
и ясно и е назначил нова КСАТМЕ.
Приетата нова КСАТМЕ (л.238 от делото) в автотехническата си част е идентична с
предходната и преповтаря напълно същият механизъм за настъпване на ПТП и
съприкосновение между двата автомобила. Дадено е заключение, че движението на
пострадалата в купето при настъпване на удара е било следното: „ … тялото на
пострадалата политнало напред и вляво към сближение с централната лява колонка,
вътрешна част, след което откатно се върнало към средна част на задна седалка и задна
дясна част на купето.“ В медицинската част допълнителната КСАТМЕ възприема
посоченият от експерта в автотехническата част механизъм на настъпване на щетите.
Експертът се съгласява с възможността при този механизъм на движение на тялото на
пострадалата да се получат описаните травматични увреждания. Твърди се, че по-голямата
част от процесните травми не биха настъпили ако е ползван обезопасителен колан. Сочи, че
при изтогвянето на експертизата не са били налице каквито и да са допълнителни данни за
това дали пострадалата е ползвала обезопасителен колан, но намира, че обстоятелството, че
тя не е ползвала такъв се установява от вида и степента на травмите. Подробно е разгледано
как може да се получи всяка от травмите и е описан механизмът на получаването им.
Категорично се заема становище, че при ползването на обезопасиителен колан не би
следвало да има счупване на ацетабулума и сакрума, както и не би следвало да има толкова
много счупени ребра. Сочи, че няма травми, които да са били причинени от поставен колан.
Намира, че такава вероятна травма би била счупването на ключица и сочи, че няма счупване
на лявата ключица.
В производството е била назначена и приета съдебно-психологическа експертиза
(л.136). В последната се дава заключение, че преживяноото от пострадалата ПТП е силен
стресогенен фактор свързан с притеснения за личната безопасност на пострадалата, нейната
7
дъщеря и внучето й. Намира, че у пострадалата се констатира стресово разстройство.
Намира, че преживеният пряко от ПТП стрес, както и неудобствата от причинените от ПТП
травми са довели до хроничен субективен стрес у пострадалата, проявил се в нарушение на
обичайното й фунциониране във всички сфери – семейство, социални контакти за период от
около шест месеца. Това е довело до тревожност, безпокойство, безсъние, нарушения в
апетита, апатия, повишена тревожност, безпокойство, раздразнителност, избухливост,
чувство на срам. Намира, че към момента на обследване на пострадлата може да се даде
заключение, че последната се възстановява от последиците от описания стрес и
симптоматиката е в процес на обратно развитие. Пострадлата в задоволителна степен е
възстановила своето социално и личностово функциотниране. Не били налице признаци на
актуално депресивно и психотично разстройство. Състоянията на повишена тревожност не
покриват критериите на клинична категория.
В рамките на производството са разпитани трима свидетели. Първият от тях е
шофьорът на автомобилът причинил ПТП (л.а. марка „.... модел „320Д“, рег. №....) – И. П. И.
(л. 193 по делото). Последният твърди, че той е виновен за настъпване на ПТП. Посочва
като причина особеностите на участъка от пътя, в който е настъпило ПТП, както и
движението му с несъобразена скорост, което е довело до навлизане в лентата за насрещно
движение при остър завой на пътя. Сочи, че автомобилът, в който се возела пострадалата се
движел правомерно и в момента на настъпване на удара се намирал в собствената си лента
за движение. Сочи, че след настъпване на ПТП оказал съдействие на пътниците в другия
ватомобил. Сочи, че водач на другият автомобил била млада жена на видима възраст от
около 30 години, която не била пострадала. Сочи, че тя имала районна зачервяване на кожата
на ключицата от съприкосновението с обезопасителния колан в момента на удара.
Свидетелства, че по-тежко била пострадал по-възрастната жена, която се возела на задната
седалка. сочи, че на задната седалка имало и столче, в което се возело малко дете. Твърди, че
видимо възрастната жена имала счупване в областта на десния лакът. Други видими травми
към момента на ПТП не е имало, но научил, че в болницата били констатирани такива, като
не е сигурен дали става въпрос за счупена ключица или счупени ребра. Сочи, че
пострадалата не е ползвала обезопасителен колан: „Пострадалата, доколкото видях, не
беше с поставен предпазен колан.“
Свидетелят В.Б.Т. съпруг на пострадалата сочи, че след изписването й (18.09.2024 г.)
последната не можела да се движи самостоятелно. твърди, че тя била изцяло на легло за
период от изписването до началото на ноември, като не може да посочи точна дата. За това
време тя можела само да бъде повдигната в леглото да сяда, подпряна с възглавници. В
началото на ноември започнали за малко време да япоставят за по няколко минути дневно да
сяда, като постепенно за период от две седмици започнали да увеличават времето. След това
започнали да й помагат да се изправя. Едва след това пострадалата започнала да се
придвижва, а дотогава зависела напълно от близките си. Не можела сама да ходи до тоалетна
и се налагало да ползва подлога или памперс. След като започнала да се изправя, за да се
движи ползвала бастун с три крачета. Едва през декември пострадалата започнала да се
8
придвижва и обслужва сама в апартамента, като до този момент грижата за нея била изцяло
поета от свидетелят Т. и двете й дъщери. Сочи, че едва през януари пострадалата се върнала
на работа. Сочи, че пострадалата изпитвала болки и макар да не се оплаквала много й
личало, че я боли. Сочи, че трудовите й ангажименти били свързани с работа на компютър и
по-дългото застояване седнала водело до болки и трябвало да се раздвижва. Сочи, че
рехабилитационните поцедури се отразили благоприятно на пострадалата, но движенията в
лакътя не били напълно възстановени.
Свидетелката Б.В.Т..а била дъщеря на пострадалата. Потвърждава данните на
свидетеля Т. и сочи, че след изписването на пострадалата трябвало да се лекува вкъщи.
Твърди, че пострадалата въобще не можела да се грижи за себе си и по-специално за тоалет,
хранене, тоалетна, баня, като това състояние продължило около два месеца. Сочи, че за този
период грижите за пострадалата били поети от нея, другата дъщеря на пострадалата и
съпругът на пострадалата – свидетелят Т., като се редували и се били уговорили за график.
Сочи, че за това време пострадалата била само в една стая. Сочи, че травмите били такива,
че пострадалата първоначално само лежала. Наложило се ползването на декубитален дюшек.
Сочи, че след двата месеца на легло пострадалата се раздвижвала и започнала да ходи с
бастун. Свидетелства за посетени два рехабилитационни курса. Сочи, че инцидента оказал
влияние и върху психиката на поострадалата като твърди, че последната станала по-
затворена и умислена. Имала страхова да пътува в автомобил. Сочи, че все още пазела
пострадалата ръка и избягвала да я ползва. поради изпитвани болки избягвала да се заседява
продължително време, както и да ходи повече.
В производството са изискани и приети материалите по ДП 855/2024 г. на РУ –
Шумен водено във връзка с ПТП.
По делото е представено заявление (л.19 от делото) от страна на пострадалата С. Т.,
връчено по пощата на ответната страна на 14.10.2024 г., която е предявила претенция за
заплащане на обезщетение пред застрахователя за претърпените неимуществени вреди в
размер на 150 00 лева, както и друго писмо получено на 17.10.2024 г., с което са ангажирани
допълнителни доказателства във връзка с щетата. С писмо с изх. №5296/04.11.2024 г. (л.24)
застрахователят е посоочил, че застрахователната претенция не отговаря на изискванията,
като се изискват допълнително документи – налични по досъдебното производство, както и
номер на банкова сметка.
По делото на л.25 до л.42 от делото са представени 18 броя разходооправдателни
документи, представляващи фактури и касови бележки на обща стойност от 1451.28 лв. за
различни видове медицински консумативи, лекарства и услуги.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
9
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди,
които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от
увреждането. С чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо
който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
ГО. Отговорността на застрахователя е обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. Предпоставка пред отговорността на застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка ГО между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. В
подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът следва да установи наличието на
вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата,
както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка ГО при ответника-
застраховател. По отношение на неимуществените вреди следва да бъдат установени
претърпените от ищцата болки и страдания, техния интензитет и продължителност.
Съдът намира, че по несъмнен начин е установена вината на водачът на .а. марка „....
модел „320Д“, рег. №...., управляван от правоспособния водач И. П. И., ЕГН ********** за
настъпване на ПТП предвид представените в производството доказателства, касаещи
процесното ПТП – копие от Констативен протокол с пострадали лица рег. №2024-1038-538
от 07.09.2024 г. (л.10 по делото), свидетелските показания на самия водач, разпитан в
производството, както и заключението на КСАТМЕ. Противоправното поведение на водачът
се е изразило в неспазването на предписанията залегнали в двете алинеи на чл.20 от Закона
за движение по пътищата – Чл.20, ал.1 – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, както и чл.20, ал.2 от ЗДвП
– „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ Установена е и причинната връзка на настъпилото по вина на И. П. И. с
вредите настъпили за пострадалата ищца С. Д. Т.. Тази връзка е безспорно установена от
становищата на експертите и по първоначалната КСАТМЕ, а също и на допълнителната
КСАТМЕ.
В рамките на производството се установяват и твърдените неимуществени вреди в
пряка и непосредствена връзка с последствията от катастрофата. Съдът възприема
твърденията на вещото лице в медицинската част на експертизата. Налице са данни за
10
физически болки и страдания у пострадалата, продължили за период от 3 месеца в рамките
на които последната се е възстановила. Налице са данни за оперативно лечение, при което са
извършени открито наместване на костите на лакътя. Ограниченото движение на
пострадалата в следоперативния период й е причинявало значителен дискомфорт за времето,
в което се е налагало да спазва постелен режим, което е било за период не по-малък от два
месеца. Подкрепят се данните, че лицето е изпитвало болки и неудобства и във времето на
раздвижването, продължило за период до около края на декември. Налице са данни и че след
това последната изпитва болка при продължително заседяване, както и при продължително
движение или стоене права. Ищцата не можела да се движи, нито да се обслужва сама, като
е разчитала изцяло на чужда помощ. Данните по делото недвусмислено говорят за
възстановителен период от три месеца, който е бил необходим, за да отшумят болките и да
се възстанови нормалното физическо и социално функциониране на пострадалата. Налице са
ясни данни, че на пострадалата предстои операция за премахване на поставената в лакътя
остеосинтеза, едва след която може да се очаква пълното възстановяване на двигателните
възможности на лакътната става в пълният им обем.
В производството не се доказаха повечето от възраженията на ответника, който
оспорва самото настъпване на ПТП, вината на водача, настъпването на щетите, описани в
ИМ, причинната връзка между виновното поведение и настъпилите вреди. Както бе
коментирано по-горе тези обстоятелства се доказват недвусмислено от събрания
доказателствен материал. Не се установяват и възраженията за съпричиняване във връзка с
поведение на пострадалата, което да е довело до неспазване на различни законови норми или
неглижиране на оздравителни процедури, с изключение на твърдението, че последната не е
ползвала предпазен колан. За пътниците в МПС е установено общо задължение за
използване на обезопасителни колани, когато превозните средства са снабдени с такива –
чл.137а, ал.1 от ЗдВп. В рамките на производството безспорно се установява, че
пострадалата не е ползвала обезопасителен колан. Това пряко се твърди от свидетелят И. П.
И., шофирал л.а. причинил ПТП, който е оказал помощ на пострадалата след ПТП. В тази
насока се произнася и допълнителната КСАТМЕ, в която се сочи, че настъпилите травми са
настъпили именно защото не е бил ползван обезопасителен колан, а също и че няма травми,
които могат да се отнесат към ползването на обезопасителен колан. Същевременно се
установява, че водачът на л.а. няма травми – при същите условия на настъпване на ПТП,
скорост, кинетична енергия и т.н., но за нея има данни – показанията на свидетеля И. П. И.,
че е ползвала обезопасителен колан, а такива настъпват за пострадалата С. Т., която в тази
връзка и при съпоставяне на доказателствата следва да се приеме, че не е ползвала колан към
момента на настъпване на ПТП.
В рамките на производството се установява, че застрахователят е бил сезиран с искане за заплащане на щетите с писмо получено от застрахователя, както и че явно не е изплатил застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното съдът приема, че обективно съдинените искове са доказани в
своето основание, като следва да се разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на
настъпилите имуществени и неимуществени вреди.
11
По отношение претендираният размер на имуществените вреди съдът като взе
предвид, че са представени разходооправдателни документи за направени разходи за
медикаменти, медицински консумативи и услуги в размер на 1451.28 лв., като в първата
експертизата изрично е посочено, че те са във връзка с травмите на пострадалата, намира, че
предявеният размер за имуществени вреди е основателен и доказан в пълният му предявен
размер като ответника следва да бъде осъден да заплати посочените суми на ищцата.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни физически болки
и страдания на ищцата към момента на произшествието до около три месеца след това.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди за ищцата следва да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 60 000 лв.
Въпреки, че съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените
вреди е 60 000 лева, то предвид данните за значителна степен на съпричиняване на
вредоносният резултат, вследствие на неправомерно поведение на пострадалата и като взе
предвид посоченото от допълнителната КСАТМЕ, че голямата част от травмите не биха
настъпили, ако пострадалата е ползвала колан, то съдът намира, че отговорността на
застрахователя следва да бъде редуцирана наполовина поради тези обстоятелства. Основна
причина за това е явно значителният принос на ищцата за настъпване на вредоносният
резултат, който според кредитираната от съда допълнителна КСАТМЕ не би бил същият, тъй
като повечето от травмите не биха настъпили при ползван обезопасителен колан. Т.е. приема
се съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносният резултат в размер на 50%, като
и с толкова следва да бъде редуцирана отговорността на ответника. Предвид това съдът
намира, че на пострадалата следва да бъде присъдена сумата от 30 000 лв. за претърпените
от нея неимуществени вреди, като в останалата част до пълният предявен размер искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенциите за мораторни лихви върху сумите за главници съдът
намира, че те следва да бъдат присъдени от момента, от който са претендирани – 14.10.2024
г. за неимуществените вреди, който момент, както може да се установи е моментът, в който е
предявена извънсъдебната претенция към застрахователя и 17.10.2024 г. – по отношение на
претенцията за имуществени вреди.
Не следва да бъдат вземани предвид твърденията на ищеца за инфлация по-голяма от
установената и лихви, които се дължат в по-голям размер. В ИМ е развита теза, че
обезценяването в страната е значително – посочен е изрично периодът 2019 – 2022 г. и
отделно 2023 година. Подобни твърдения са неотносими към настоящият спор, доколкото
щетите по делото са настъпили на 07.09.2024 г. при настъпване на ПТП. Това е далеч извън
периодът сочен от ищеца. От друга страна претенцията за мораторни лихви се определя
съобразно правилото на чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД – „При неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.“. Важи и правилото на чл.86, ал.2 от ЗЗД – „Размерът на законната лихва се
12
определя от Министерския съвет.“. Т.е. съдът не е необходимо да установява други
обстоятелства освен размерът на законната лихва установен от МС. Ако действително има
щети по-големи от тази лихва – това подлежи на отделно доказване съобразно правилото на
чл.86, ал.1, изр.2 от ЗЗД – „За действително претърпени вреди в по-висок размер
кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.“ Ищцата се е позовала
на данни за ръст на индекса на потребителските цени, но тези твърдения са останали
голословни и не са подкрепени с доказателства.
Предвид уважения размер на иска се дължат и разноски както следва: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за държавна
такса, които при уважения размер на двата съединени иска по главниците възлизат на
1258.05 лв.
От ищците се претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.38 от ЗА в полза на адвоката-пълномощник по делото.
Предвид уважените размери на обективно съедините искове ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 3799.32 лв. с ДДС (3166.10 лв. без ДДС).
Предвид обстоятелството, че искът е бил доказан в своето основание съдът намира,
че направените от съдът разноски за експертизи следва да бъдат възложени върху ответника.
Това са 600 лева платени по Съдебно-психологическата експертиза и 700 лева платени по
първата КСАТМЕ. Общо 1300 лева. Освен това съдът в последното съдебно заседание е
увеличил размерът на възнагражденията на вещите лица по втората КСАТМЕ с 940.90 лв., за
които се е произнесъл, че ответникът следва да внесе в седмодневен срок по сметка на ШОС.
Към момента по делото няма данни тези суми да са били внесени от ответника. Предвид
изложеното последният следва да бъде осъден да заплати и тези суми. Т.е. общата дължима
за разходи на съда за експертизи възлиза на 2240.90 лева, които ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ШОС.
Данните към момента за реално направени разноски от ответника в производството
са следните: 900 лева, внесени по първоначалната КСМАТЕ, 60 лв. за свидетел, 600 лева –
първоначално определени и внесени по допълнителната КСАТМЕ. Т.е. общо внесените към
момента от ответника суми за свидетел и експертизи са 1560 лв. Ответника е представил и
договор за правна помощ на стойност от 900 лева, действително платени.
Общият размер на разноски на ответника, в които влизат платено адвокатско
възнаграждение, внесени суми за свидетел и експертизи и сумите за експертизи, аз които
ответника ще бъде осъден да плати на съда е 4 700.90 лева.
Предвид отхвърлената част от обективно съединените искове и направеното от
представител на ответника искане за присъждане на разноски в производство съдът намира,
че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 3886.08 лв.,
представляващи сторените от ответника разноски съобразно с отхвърлената част на
обективно съединените искове.
Водим от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г. М.
Д.” №1 да заплати С. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „.... №10, със съдебен адрес –
гр. София, пл. .... №2, „Перформ бизнес център“, ет.3 сумата от 30 000 (тридесет хиляди)
лева, представляващи обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени вследствие настъпило на 07.09.2024 г., около 17:20 часа на път SHU1188 Шумен
– Велики Преслав – ... на км 5+500 в посока гр. Шумен, ПТП, при което л.а. марка „.... модел
„320Д“, рег. №...., управляван от И. П. И., собственост на Н.М.Г. като водачът не съобразил
скоростта си на движение с релефа на местността, при което на дясна крива навлязъл в
лентата за насрещно движение, където се сблъсква с насрещно движещ се л.а. марка
„Сузуки“, модел „Игнис“, рег. №.... в който като пътник пътувала пострадалата С. Д. Т.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 14.10.2024 г., до окончателното
изплащане на главницата, които суми са дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като
отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати на
С. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Шумен сумата от 1451.28 лв. (хиляда четиристотин петдесет
и един лева и двадесет и осем стотинки), представляващи обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на ПТП настъпило на 07.09.2024 г., около 17:20 часа на път SHU1188
Шумен – Велики Преслав – ... на км 5+500 в посока гр. Шумен, ПТП, при което л.а. марка
„.... модел „320Д“, рег. №...., управляван от И. П. И., собственост на Н.М.Г. като водачът не
съобразил скоростта си на движение с релефа на местността, при което на дясна крива
навлязъл в лентата за насрещно движение, където се сблъсква с насрещно движещ се л.а.
марка „Сузуки“, модел „Игнис“, рег. №.... в който като пътник пътувала пострадалата С. Д.
Т., ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 17.10.2024 г., до окончателното
изплащане на главницата, които суми са дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като
отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати
по сметка на ШОС сумата от 1258.05 лв. (хиляда двеста петдесет и осем лева и пет
стотинки), представляващи дължимите суми за държавна такса в производството.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати
по сметка на ШОС сумата от 2240.90 лв. (две хиляди двеста и четиридесет лева и деветдесет
стотинки) лева, представляващи дължимите суми платени от сметката на съда за изготвяне
на назначените експертизи, както и онези, които е било определено да бъдат платени от
ответника, но няма данни това да е било сторено.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати на
процесуалния представител на ищците адвокат Н.Н.Д. сумата от 3799.32 лв. (три хиляди
седемстотин деветдесет и девет лева и тридесет и две стотинки) с ДДС, представляващи
суми за адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото производство предвид
14
нормата на чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН ********** от гр. да заплати на Шумен ЗАД „Даллбогг:
Живот и Здраве”, ЕИК *********, гр. София сумата от 3886.08 лв. (три хиляди осемстотин
осемдесет и шест лева и осем стотинки), представляващи направените от ответника
разноски в производството, съобразно с отхвърлената част на обективно съединените
искове.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
15