Присъда по дело №451/2021 на Окръжен съд - Сливен

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. К.К. от АК – Сливен, в
качеството му на защитник и повереник на Х. КР. Г. от гр. Сливен срещу Присъда №
260078/28.09.2021 год. постановена по НЧХД № 1621/2021 год. по описа на Районен съд -
Сливен.
С обжалваната присъда състав на Районен съд Сливен е признал подсъдимата Х. КР.
Г. с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 09.12.2020 г. в гр. Сливен, казала на АНГ.
АТ. М. с ЕГН ********** , че е „нахална дебела свиня“, което е нещо унизително за честа и
достойнството му, като деянието е извършено в негово присъствие, което е престъпление по
чл. 146, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност и
е наложено административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Със същата присъда подс. Г. е осъдена да заплати на частния тъжител АНГ. АТ. М.
сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му от подсъдимата в
следствие на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, в едно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането-09.12.2020 г. до
окончателното и изплащане, както и направените от него разноски за образуване на делото
и за повереник в размер на 612 лева.
Съдът е отхвърлил предявения от АНГ. АТ. М. против подсъдимата Х. КР. Г.
граждански иск до размер на сумата от 1000 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил подсъдимата Х. КР. Г. да заплати по сметка на Районен съд Сливен
държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 50 лева
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, се изразява несъгласие с атакуваната присъда. В депозираното допълнение
към въззивната жалба са изложени подробни съображения по заявените първоначални
оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, като защитникът счита, че не се доказва обидата и унижението на честта и
достойнството. Изразява се несъгласие и с присъждането на обезщетение за причинените
неимуществени вреди. С въззивната жалба не е направено искане за събиране на
допълнителни доказателства.
В жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подс. Х.Г. да бъде призната за невиновна и оправдана.
Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Не е постъпвало възражение на въззивната жалба.
В съдебно заседание адв. К.К. и подсъдимата Х. КР. Г. поддържат жалбата, като
излагат съображения за отмяна на присъдата.
Частният тъжител АНГ. АТ. М., редовно призован, не се явява. Повереникът му адв.
Р. оспорва въззивната жалба, счита че постановената първоинстанционна присъда е
правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.
Въззивната жалба против присъдата на Районен съд Сливен е подадена от страна по
делото и в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, по следните съображения:
Наказателното производство е образувано по частна жалба от АНГ. АТ. М. против
подсъдимата Х. КР. Г., в която се излагат фактически твърдения, обуславящи виждането на
частния тъжител, че спрямо него е извършено престъпление против личността,
квалифицирано по чл.146 ал.1 от НК. По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от тъжителя АНГ. АТ. М. против подсъдимата Х. КР. Г. за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, като частния
тъжител е конституиран като граждански ищец.
1

Въззивният съд като извърши собствена оценка и анализ на събрания доказателствен
материал на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между подсъдимата и тъжителя е имало спорни отношения относно граници на
имот, възможност за преминаване и извършваната дейност в имота на тъжителя, който се е
намирал на ул.******* в гр.Сливен и представлявал склад за дърва. В съседство на този
имот на ул.********** в гр.Сливен живеела подс. Х. КР. Г.. Когато тя се предвижвала с
автомобил трябвало да преминава по улица, за която тъжителя претендирал, че е негова. На
09.12.2020 г. след 8.00 часа тъжителят АНГ. АТ. М. бил до вратата на входа на имота си на
улицата, по която минавала с автомобил подс.Х. КР. Г.. На същата дата след 8.30 часа
подсъдимата с автомобила си отивала на работното си място – магазин на пл.“*“ в
гр.Сливен. Пътят и преминавал през вратата, с която улицата е била преградена от тъжителя.
Подсъдимата преминала с автомобила си през вратата, до която стоял тъжителя. След като
преминала, спряла автомобила си и отишла към него за да разговарят. След разговора,
който траел около минута – две, подсъдимата се качила на автомобила и отишла на
работното си място, и в 8.46 часа отворила магазина си, находящ се, както беше посочено
по-горе, на площад“*“ в гр.Сливен.
Фактическата обстановка по делото съдът извлича от доказателствените източници,
събрани пред първоинстанциония съд, както следва: обясненията на подсъдимата Х. КР. Г. -
л.29 на гърба и л.41 от делото, съпоставени с гласните доказателства - показанията на
свидетелите Й.Д.Д. л.18 от делото и И.Б. И. л.29 от делото, писмените доказателства- служ.
бележка изх № 07/04.03.2021г с извадка база данни предоставена от „Трафик СОТ“ ООД-
Сливен-л.39-40 от делото, веществените доказателства-8 бр. фотоснимки от охранителна
камера-л.28 от делото, CDR диск с видеозапис от същата охранителна камера-л.38 от
делото.
В анализа си районният съд приема, че всички гласни и писмени доказателства дават
основание да се счете,че изнесеното в тъжбата отговаря на истината. В подкрепа на този
извод били показанията на двамата свидетели, разпитани по искане на тъжителя, които били
напълно безпротиворечиви, последователни и взаимно покриващи се с твърдяното от
тъжителя. Свидетелите Й.Д.Д. и И.Б. И. били присъствали на разговора между тъжителя и
подсъдимата и лично възприели думите на подс.Г. отправени към тъжителя М.. Свидетеля
Д. чул подсъдимата да се обръща лично към тъжителя като го нарича „дебела свиня“, а
свид. И. „дебела нахална свиня“. Първоинстанционният съд е приел, че е спорен единствено
часа на деянието. Предвид заявения час в тъжбата деянието е извършено в 8.50 часа, но от
справката на „Трафик СОТ“ ООД-Сливен подсъдимата е отворила магазина си в 8.46 часа, т.
е. на посочения в тъжбата час подсъдимата не е била на местопрестъплението, но според
съда този спор е без значение за обвинението, тъй като не се спори за датата на деянието -
09.12.2020г.
При този анализ на доказателствата първата инстанция приема, че съставът на
престъплението обида е осъществен от обективна и субективна страна, тъй като на
09.12.2020г. подсъдимата Х.Г. казала на АНГ. АТ. М. „нахална дебела свиня“, които били с
унизителен характер и от естество да накърнят чувството на лично достойнство и чест на
АНГ. АТ. М..
Въззивният съд намира, че първата инстанция, обсъждайки същите доказателствени
източници ги е интерпретирала неправилно, за да достигне до правния извод за осъществено
престъпно деяние, квалифицирано по чл.146 ал.1 от НК.
Фактическата обстановка, която въззивният съд прие за установена е въз основа на
собствен и самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства.
Съдът обсъди събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на
разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели, както и дадените от
подсъдимата обяснения. Съдът намери, че гласните доказателства са относими към предмета
на делото и допринасят за изясняване на релевантните факти.
2

Съдът кредитира показанията на свид.Й.Д.Д. относно това, че въпросният имот се
използва за рязане, цепене и продажба на дърва за огрев, че тъжителят М. е негов
работодател и работодател на св. И.Б. И., че работата им се изразява в рязане и цепене на
дърва и че между А.М. и подсъдимата е имало проблеми, доколкото те съвпадат с
обясненията на подсъдимата. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, че на
09.12.2020 г. е присъствал на разговора между тъжителя А.М. и подсъдимата Х.Г. и чул как
последната казва на тъжителя “дебела свиня“. На приложените към делото като веществени
доказателства 8бр. фотоснимки от датата 09.12.2020г. и видеозаписа на които се вижда
разговора между подсъдимата и тъжителя не се виждат други лица освен двамата, което
оборва твърдяното от този свидетел.
Настоящият състав не кредитира показанията на свид. И.Б. И., че на 09.12.2020г. е
присъствал на разговора между подсъдимата и тъжителя, бил на около един метър от тях и
чул казаните от подс.Г. по адрес на тъжителя обидни думи “дебела нахална свиня“, тъй като
на приложените към делото като веществени доказателства 8бр. фотоснимки от датата
09.12.2020г. и видеозаписа на които се вижда разговора между подсъдимата и тъжителя не
се виждат други лица освен двамата, което оборва твърдяното от този свидетел.
Въззивният съд кредитира изцяло обясненията на подсъдимата Х.Г., тъй като намира,
че тези обяснения се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Сливенския
РС не е изложил мотиви кредитира или не тези обяснения и ако не ги кредитира в кои части
и защо. При собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав намира,
че обясненията на подсъдимата кореспондират с гласните и писмените доказателства.
Настоящият състав не намира основание за дискредитиране обясненията на подсъдимата,
поради което цени същите наред с другите доказателствени материали.
Съдът кредитира събраните в хода на производството писмени доказателства -
служ.бележка изх №07/04.03.2021г с извадка база данни предоставена от „Трафик СОТ“
ООД - Сливен. Същите са приложени по делото, не се оспорват от страните и са приобщени
към доказателствата по надлежния процесуален ред – чрез прочитането им. Съдът намери,
че писмените доказателствени материали допринасят в значителна степен за установяване
на фактите, подлежащи на доказване, а именно, че на 09.12.2020г. в 08.46 часа подсъдимата
е била в магазина си на пл.“*“ в гр. Сливен.
Съдът кредитира и приложените по делото веществени доказателства - 8 бр.
фотоснимки от охранителна камера - л.28 от делото, CDR диск с видеозапис от същата
охранителна камера - л.38 от делото. Същите са приложени по делото, не се оспорват от
страните и са приобщени към доказателствата по надлежния процесуален ред – чрез
запознаване на страните с фотоснимките в съдебно заседание, проведено на 26.07.2021г. и
чрез възпроизвеждането на записа от диска в съдебно заседание проведено на 28.09.2021г.
Съдът намери, че веществените доказателства допринасят в значителна степен за
установяване на фактите, подлежащи на доказване, а именно че на 09.12.2020 г. сутринта е
имало разговор между подсъдимата и тъжителя на ул.******* в гр. Сливен пред имота на
тъжителя, че не е имало други лица по време на разговора, които да чуят, предмета на този
разговор, както и че видеозаписа е без звук .
Въз основа на приетата фактическа обстановка, след анализ на доказателствената
съвкупност, въззивната инстанция достигна до различни правни изводи от тези на районния
съд в атакуваната присъда.
Изпълнителното деяние при обидата се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честа или достойнството на другиго. Престъплението е довършено с
възприемането от засегнатия на обидната проява. Деецът изразява своето презрително
отношение към личността на засегнатия, и то по начин, противоречащ на общоприетите
морални норми. При преценка на обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не
просто от субективното възприятие на засегнатия /който може да е с някаква свръх
чувствителност/, а от обективен критерий - от общоприетите морални и обществени
разбирания за необходимото отношение към членовете на обществото. За да е налице обида,
следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят
3

достойнството му, които според съвременните обществени стандарти са неприлични,
вулгарни и цинични. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно
казаното или извършеното да е унизително, т.е. да е генерално неприемливо за обществото,
да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. Обидното отнасяне не е просто неучтивост,
неспазване правилата на приличието или проява на недостатъчно възпитание. За да бъде
съставомерна като обида негативната оценка или отнасяне към личността на пострадалия
трябва да бъде в груба и крайна форма, която и поради това е обществено неприемлива.
Настоящият съдебен състав не намира доказателства подсъдимата Х.Г. при
проведения на 09.12.2020г. разговор с тъжителя А.М. да му е казала думи унизителни за
честа и достойнството му. Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, осъдителната присъда
не може да почива на предположения. Съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В производството по настоящото дело не се
доказа по несъмнен начин подсъдимата Х.Г. да е казала или извършила нещо унизително за
честта или достойнството на тъжителя А.М. в негово присъствие.
По тези съображения и на осн. чл.334, т.2, във вр. с чл.336, ал.1 ,т.3 от НПК
настоящият състав на въззивния съд отмени изцяло присъда № 260078/28.09.2021 год.
постановена по НЧХД № 1621/2021 год. по описа на Районен съд – Сливен и намери, че
подсъдимата е невиновна и следва да бъде оправдана по обвинението, за което е била
призната за виновна от СлРС, а именно, че на 09.12.2020 г. в гр. Сливен, казала на АНГ. АТ.
М. с ЕГН ********** , че е „нахална дебела свиня“, което е нещо унизително за честа и
достойнството му, като деянието е извършено в негово присъствие -престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от частния
тъжител А.М. против подсъдимата Х.Г., с който се претендира присъждане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 от НК с цена на иска
от 1000 лева, платими в едно със законната лихва от датата на увреждането 09.12.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
С атакуваната присъда районния съд е осъдил подсъдимата Х.Г. да заплати на
тъжителя А.М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, в едно със
законната лихва от датата на увреждането до нейното окончателно изплащане, на основание
чл.45 от ЗЗД, като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 1000лева, като
неоснователен и недоказан.
Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени
вреди, обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност по чл.45 от ЗЗД. С
постановената от окръжния съд нова присъда изцяло се отменя присъдата на Районен съд
Сливен, като подсъдимата Х.Г. се признава за невинна и се оправдава по обвинението по
чл.146,ал.1 от НК. При липса на осъществено деяние, което да е довело до причиняване на
неимуществени вреди на тъжителя, не са налице основания за уважаване на гражданския
иск. Поради това съдът отхвърли изцяло предявения от частния тъжител А.М. против
подсъдимата Х.Г. граждански иск, с който се претендира обезщетение за причинени от
деянието, предмет на обвинението, неимуществени вреди в размер на 1000 лева, като
неоснователен и недоказан.
Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено разноските по дела образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на
частния тъжител. С новата присъда окръжния съд отмени присъдата на Районен съд Сливен
и в частта за възлагане на разноските и държавната такса.
Предвид направеното искане и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът осъди
частния тъжител АНГ. АТ. М. да заплати на подсъдимата Х. КР. Г. направените по делото
разноски в размер на 1006 лева, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, 400 лева във въззивното производство и 6 лева за
държавна такса за въззивната жалба
Така мотивиран, Сливенският окръжен съд постанови присъдата си.
4

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

5

Номер на акта:	1
Дата:	31 януари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20212200600451
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	6 декември 2021 г.

Присъда по дело №451/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите