Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 447
гр.Бургас, 14.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен
състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анатоли
Бобоков
при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 255
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на *** с ЕИК: ***, против Наказателно постановление
№ 470680-F484823/16.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности
– Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с
чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
нарушения на административнонаказателната процедура.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт А., който моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена проверка на 14.04.2019г.
от служители на ТД НАП Бургас в търговски обект – магазин ***, находящ се в гр.
Бургас, *** и стопанисван от жалбоподателя, проверяващите установили, че в
търговския обект имало монтирани и функциониращи към момента на проверката ФУ. Проверяващите
установили, че не се съхранява паспорта на фискалното устройство, като същият не
бил представен на органите по приходите до края на проверката. За извършената
проверка и направените констатации бил съставен протокол, приложен по делото.
За установеното нарушение,
актосъставителят в присъствието на пълномощник на управителя на дружеството,
съставил акт за установяване на административно нарушение, в който нарушението
било квалифицирано като такова по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. АУАН бил подписан без възражения. В
срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, не били направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН и като е взел
предвид събраните в административното производство писмени доказателства и
доказателствени средства, АНО издадал и атакуваното наказателно постановление.
В него е описана същата фактическа обстановка и е направена правна квалификация
по по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС. За констатираното нарушение, на дружеството-жалбоподател, била
наложена имуществена санкция, в размер от 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. При така установените факти съдът прави следните прави
изводи:
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съгласно представената заповед №
ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като фактите са достатъчно
подробно изложени и съответстват на приложените разпоредби. Посочено е , че не е
представен паспорт на фискално устройство, поради което е прието, че същият не
се съхранява в обекта, което съответства на посочената за нарушена разпоредба. Датата
на извършване на нарушението е посочена конкретно, като е видно, че се посочва,
че в деня на проверката, до нейния край, не е представен паспорта на
устройството.
От обективна страна е безспорно
установено, че на датата на проверката търговецът не е съхранявал в търговския
обект, свидетелството за регистрация на ФУ. Фактът на извършеното административно
нарушение, се доказва с показанията на актосъставителя, които съдът кредитира,
тъй като те кореспондират с установеното в протокола за извършена проверка.
Съгласно изискванията на нормата
на чл.42, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всички документи посочени в
разпоредбата на чл. 42 ал.1 от ЗДДС, следва да се съхраняват в обекта на
търговеца, като целта е при поискване, да бъдат на разположение на контролните
органи, с оглед осъществяване на проверка. Непредставянето, респ. несъхраняването
на нормативно изискуемия паспорт на фискално устройство води, от страна на
търговеца до неизпълнение на задължението по чл. 42 ал.1, т.2 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства .
Съгласно разпоредбата на чл. 42
ал.1 т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006: “Лицето по чл.3 със стационарен
търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ”.
Не са налице основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН. От данните по делото не може да се направи
извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид, доколкото липсват каквито и да е обстоятелства в
тази насока. С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение, правилно и в съответствие с чл. 27, ал.2 от ЗАНН и с оглед
постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН, наказващият орган е определил
административното наказание в минимален размер, като е взел предвид всички
обстоятелства във връзка с осъществяването на нарушението.
Ето защо, правилно е ангажирана
отговорността на търговеца на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, като е отчетено
обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи, поради
което е наложена санкция в минималния предвиден от законодателя размер от 500
лева.
По изложените по-горе съображения
и с оглед липсата на доказателства, сочещи обратното, съдът счита обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова същото следва
да бъде потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН
( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. Доколкото НП е потвърдено,
то и настоящият състав счита, че сторените разноски следва да се присъдят в
полза на НАП. Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на
Тълкувателно Решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС.
В конкретния случай АНО е
бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в
съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от
80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита,
че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
470680-F484823/16.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС на *** с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН *** с
ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.