Р Е
Ш Е Н
И Е № 401
17.07.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на шестнадесети юни през две хиляди и
двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
Секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1874 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от А.Д.К. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, кантора №10,
адв.Т. Т., против М.Г.Ч. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.143 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2016г.
бил подписан договор между ответника и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по който
ищецът бил вписан като солидарен длъжник по смисъла на чл.121 и сл. от ЗЗД.
Доколкото ответника преустановил плащанията по кредита, ищецът бил принуден
въпреки, че не бил ползвал никаква част от кредита да заплаща дължимите месечни
погашения по същия. Такива погашения правел и към момента, доколкото ответника
постоянно пребивавал в И. и не заплащал дължимите вноски по изтегления кредит.
Отпуснатия кредит бил в размер на 31350евро с период на изплащане до
05.12.2026г. С настоящия иск се търси осъждане на ответника за възстановяване
на платените от ищеца погасителни вноски на дата 25.04.2018г. – 300лв.; на
15.05.2018г. – 220лв.; на 26.06.2018г. – 300лв.; на 23.07.2018г. – 300лв.; на
20.08.2018г. – 350лв. Общата дължима сума била в размер на 1470лв. Към момента
ответника отказвал контакт с ищеца, както и възстановяване на дължимите суми,
счита, че следва в настоящото производство да се присъди и лихва за забава,
дължима от датата на завеждане на исковата молба. Предвид гореизложеното се
иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца общо дължимата сума от 1470лв., ведно с дължимата лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният на
ответника особен представител адв.Б.С.И. депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск изцяло като неоснователен. На основание чл.127
ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който изпълнил повече от своята част, имал
иск срещу останалите длъжници за разликата. В тежест на ищеца било да докаже,
че страните са солидарни длъжници по процесния договор за кредит; че от датата
на сключване на договора за кредит до датата на подаване на исковата молба само
ищецът е заплащал дължимите суми в полза на банката, както и размера на
платената сума; в какъв размер е възникнало регресното право на вземане в полза
на ищеца срещу ответника. Ищецът се бил задължил като съдлъжник заедно с
кредитополучателя за изпълнение на задълженията по договора. Съдлъжникът по
договора встъпвал в дълга на кредитополучателя и се задължавал в това си
качество да отговоря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи
от договора. Налице била хипотезата на солидарна отговорност по смисъла на
чл.121 от ЗЗД. На основание чл.127 ал.1 от ЗЗД, доколкото не следвало друго от
отношенията между солидарните длъжници, платеното на кредитора по договора
трябвало да се понесе от тях по равно. Съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗД всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата. За процесния период от датата на сключване
на договора за кредит до датата на подаване на исковата молба ответникът
заплатил по процесния договор за кредит в полза на банката сума в пъти
по-голяма от заплатената от ищеца. Ето защо, в случая ищецът нямал регресно
право срещу ответника за половината от платената сума за посочения от него
период.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
На
21.11.2016г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и ответника М.Г.Ч. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит. Така сключения
договор е подписан и от ищеца А.Д.К. като солидарен длъжник. Приложен е също
така погасителен план, подписан от страните по договора за кредит. От
представените с исковата молба вносни бележки се установява, че на 25.04.2018г.
ищецът е заплатил погасителна вноска по процесния кредит в размер на 300лв.; на
15.05.2018г. – 220лв.; на 26.06.2018г. – 300лв.; на 23.07.2018г. – 300лв. и на
20.08.2018г. – 350лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
От
събраните по делото доказателства се установява, че между ответника М.Г.Ч. като
кредитополучател и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит, а ищецът А.Д.К. е подписал същия като съдлъжник. Установи
се също така по безспорен начин, че търсената в настоящото производство сума
общо от 1470лв. е заплатена от ищеца като вноски по процесния договор за кредит
за периода от 25.04.2018г. до 20.08.2018г. Тези факти не се оспорват от
страните по делото. Несъмнено ищецът по делото се е задължил солидарно с
ответницата по сключения договор за банков кредит, поради което носи
отговорност за връщане на дадената от банката в заем сума. Спорен е въпроса дали ищецът отговаря пред
банката като съдлъжник, както се е подписал в договора или като поръчител. В
тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на назначения на
ответника особен представител, че всяка от страните следва да понесе
отговорността за заплащането на вноските по договора за кредит по равно. Съгласно
изричната разпоредба на чл.127 от ЗЗД, платеното на кредитора следва да се
понесе по равно от двамата солидарни длъжници, доколкото не следва друго от
отношенията между тях. В настоящия случай, както се твърди от ищцовата страна,
а и се установява от доказателствата по делото заемните средства по процесния
договор за кредит са получени изцяло и само от ответницата и единствено тя се е
ползвала от тях в качеството си на кредитополучател, а ищецът е бил по
съществото си обезпечение на предоставения заем. Това сочи, че въпреки
изписаното в договора за кредит „съдлъжник“, ищецът на практика е поръчител на ответника
– кредитополучател, което обосновава и правната квалификация на предявения в
настоящото производство иск по чл.143 от ЗЗД. Тези изводи на съда се подкрепят
по категоричен начин от съдържанието на подписания между банката и страните в
настоящото производство договор за кредит. От една страна в чл.1 от договора за
кредит е визирано, че заемната сума се отпуска единствено и само на кредитополучателя.
От друга страна в същия чл.1 изрично е отразено, че отпуснатата на
кредитополучателя заемна сума ще бъде използвана за рефинансиране на кредит за
потребителски нужди. След което в чл.3.1 от договора за кредит подробно са
описани кредитите и кредитните карти на кредитополучателя, за погасяването на
които ще бъде използвана заемната сума, получена въз основа на сключения на
21.11.2016г. договор за кредит с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. При тези данни
по делото съдът намира за основателни и доказани твърденията на ищеца, че има
всъщност качеството на поръчител, тъй като нито е получил дадената в заем на
ответницата сума, било изцяло или частично, нито се е ползвал по някакъв друг
начин от същата. Несъмнено от съдържанието на отделните клаузи на горецитирания
договор за кредит следва извода, че единствено и само ответницата в качеството
си на кредитополучател е получила и се е ползвала от заемната сума за
погасяване на свои възникнали преди това задължения към други банкови и
небанкови институции, които ас описани в самия договор за кредит от
21.11.2016г. В същото време липсват доказателства в обратната насока. Имайки
предвид гореизложените съображения съдът счита, че въпреки заплащане от ищеца
като съдлъжник на задълженията по договора за кредит от 21.11.2016г. за
процесния период, същият всъщност е изплатил чуждо, а не свое задължение към
банката. Изплащайки процесните пет погасителни вноски по договора за кредит от
21.11.2016г. ищецът всъщност изплаща задължение на кредитополучателя, който в
случая е ответницата, а не той в качеството си на съдлъжник. Изцяло в тази
насока е трайната и непротиворечива практика на ВКС и съдилищата в страната,
например определение №598/07.07.2016г. на ВКС по гр.д.№234/2016г., IVг.о., ГК, както и решение №68/10.09.2018г.
на ВКС по гр.д.№3262/2017г., IVг.о., ГК. Съдебната практика е
категорична, че при разрешаване на въпроса относно отговорността за изплащане
на заемната сума от солидарните длъжници следва да се вземат предвид
действителните отношения между страните, а не формалното качество, посочено в
договора за заем.
С оглед гореизложените съображения съдът
намира предявения иск за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи
изцяло в пълния предявен размер.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
и направените по делото разноски в размер на 58,80лв. – държавна такса; 150лв.
– възнаграждение за особен представител,
или общо в размер на 208,80лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.Ч.
с ЕГН:********** ***,
да заплати на А.Д.К. с ЕГН:********** ***, със
съдебен адрес ***, кантора №10, адв.Т. Т., сумата от 1470лв., представляваща
погасено чуждо задължение, а именно на М.Г.Ч.
/кредитополучател/
към „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /кредитодател/ по договор за потребителски
кредит от 21.11.2016г. за периода от 25.04.2018г. до 20.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска – 05.07.2019г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 208,80лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.