Р Е Ш Е Н И Е
№ 849
гр.Варна, 20.02.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV СЪСТАВ, в публично съдебно заседание,
проведено на шестнадесети февруари две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Т.К.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11313 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молбата ищецът „К.Г.” ЕООД твърди, че с договор за цесия от 08.07.2014 год., ЕТ „В. - Св. Г.”
прехвърлил в полза на дружеството ищец вземането за недължимо платено на
ответника сума в размер на 543.32 лева. За цесията длъжникът е уведомен от
стария кредитор с писмо, получено на 05.08.2014 год. Твърди се, че едноличният
търговец е потребител на доставената от ответника в обекта му електрическа
енергия. Исковата сума е начислена с дебитно известие № * год. като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена от
потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде преустановено
електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при първоначална липса
на основание, поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за
електроенергия, която не е потребил. В рамките на корекционния период потребителят е плащал всички начислени
му периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността на
констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред, като
твърди, че едноличният търговец не е разполагал с техническа възможност да
манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол
от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по
които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел.
енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера.
Ответникът дължи връщане на получената при липса на основание сума, поради
което моли за осъждане на ответното дружество да заплати сумата 543.32 лева,
като платена от праводателя му ЕТ „В. - Св. Г.” по
договор за цесия от 08.07.2014 год., при първоначална липса на основание
стойност на начислена за периода от 20.09.2009 год. до 18.03.2010 год. електроенергия,
след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с. Кр., ул. „Ч. м.”, № *, с абонатен
номер № * и клиентски № *, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.09.2014 год. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.п.” АД. Оспорва
активната материалноправна легитимация на ищеца,
основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за
исковата сума, доколкото договорът за цесия от 08.07.2014 год. е нищожен поради
липса на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума
на цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което договорът
за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално навежда доводи
за недействителност на договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на
уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник,
неразполагащ с представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума
е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. На 18.03.2010 год. служители
на „Ен.-Пр. Мр.” АД извършили
техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление в с. Кр., ул. „Ч. м.”, № *, резултатите от
която са обективирани в съставен констативен протокол
от същата дата. Констатирано при извършената проверка е, че врата и щит на
таблото няма, при замерване с калиброван еталонен
уред е установено, че СТИ отчита с грешка със знак минус 46.71%. На тази база изготвена
експертиза от БИМ е съставена справка за корекция, при спазване разпоредбите на
чл. 38 от ОУДППЕ. В рамките на исковия период от време, доставчикът е бил изправен
по отношение на задължението си да доставя необходимото количество електрическа
енергия в обекта на потребление. На основание констатации за неправомерно
въздействие върху схемата на СТИ и определено по обем чрез изчислителна
методология, е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл. 24
от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 10 от делото заверено от
страната копие на договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014 год., че ЕТ
„В. – Св. Г.”, чрез пълномощника си адв. Кр. Т. е прехвърлил
на цесионера „К.Г.” ЕООД вземането си от длъжника „Е.п.”
АД за сумата от 543.32 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена ел. енергия за периода 20.09.2009
год. до 18.03.2010 год. за обект с абонатен № * и клиентски № *, за което е
издадена фактура № * год., на осн.
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена от 493.32 лева.
С уведомление, входирано
при ответника на 05.08.2014 год. /л. 9/, ЕТ „В. – Св.Г.”, чрез адв. Кр.Т., уведомява „Ен. пр.-пр.” АД за сключения договор за цесия.
Приобщено е на л. 54 от делото пълномощно от С. Б.Г., в качеството й на управител на ЕТ „В. – Св.Г.” към адв. Кр.Т. с което
последният е упълномощен от потребителя да завежда и води дело, включително с
изричните права по чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, да представлява П. пред „Е.п.” АД, да сключва договори за цесия, да
подава и получава документи, искания, заявления, молби, уведомления и други,
като е отбелязано, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на
адвоката. С ръкописен текст е изписано, че пълномощникът разполага и с
представителна власт пред „Е.п.” АД да се разпорежда с всички вземания при
условия каквито намери за добре, включително да уведомява и длъжника. В
проведеното на 10.11.2014 год. съдебно заседание ответникът е оспорил
автентичността на пълномощното, поради което е открито производство по реда на
чл. 193 ГПК за неговата проверка като неподписан от упълномощителя.
Във връзка с предприетото оспорване и по искане на ищцовото
дружество, назначена по делото е съдебно-графологична
експертиза, изготвена от вещото лице Н.Р., в заключението по която се сочи, че
подписът положен за „упълномощител” в пълномощното е
изпълнен от Светлана Богомилова Георгиева, а за адвокат от Кр. Т.
Видно е от приложеното на
л. 26 от делото заверено копие от протокол,
че на 18.03.2010 год. служители на „Е.О. Б. Мр.” АД са извършили проверка на електромер с фабричен
№ * и абонатен № *, находящ се в с. Кр., ул.
„Ч. м.”, № * и е съставен протокол № *, подписан от служителите,
извършили проверката и присъствалите свидетели. В протокола е вписано, че при
проверка на електромера е установена грешка в отчитането с показател минус 46.7%.
Електромерът е демонтиран и е изпратен за експертиза.
По делото е представен
констативен протокол № * год. за извършена метрологична експертиза на
сваленото средство за техническо измерване.
Посочено в протокола е, че електромерът е получен в запечатана торба с пломба №
036/е.к. След отваряне на електромера е установен износен долен лагер, няма
намеса. СТИ е извън клана на точност. Със становище от 15.09.2010 год. е
одобрено начисляването на служебно количество ел.енергия, на основание чл. 38,
ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ – техническа неизправност на СТИ.
За стойността
на коригираното количество ел.енергия е издадено дебитно известие № * год. на обща стойност 543.32 лева.
С изготвения
по делото проекто доклад с определение от 08.10.2014
год., обявен за окончателен в проведеното на 10.11.2014 год. съдебно заседание,
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване,
че процесната сума от 543.32 лева е заплатена от ЕТ „В. – Св. Г.” на ответното дружество.
Проведени в
хода на производство е СТЕ, в заключението по което вещото лице инж. Н.В. сочи,
че с оглед констатираната техническа неизправност на електромера, същият не е
могъл да измерва цялата потребена от абоната
електроенергия, включително и в периода на корекцията.
Разпитания в съдебно заседание свидетел С. С. С. заявява, че си спомня да е извършвал проверка и е подменил електромера, защото е дал отклонение. На проверката е присъствал колега на свидетеля и лицата, подписали протокола.
Въз основа на
горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:
За
основателното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че
между него и ЕТ „В. – Св. Г.”е сключен валиден договор за прехвърляне на
вземането на последния към ответното дружество, че цесията е съобщена на
ответника от надлежна страна, както и че абонатът е заплатил на ответника
процесната сума.
В тежест на ответника е да установи основанието на
извършеното от цедента плащане, в случая, че в
качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката
за корекция количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване
енергия преди средствата за търговско измерване, което средство е годно според нормативните
актове и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия
методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия, както и нейния размер.
В настоящия случай от коментираните по-горе писмени доказателства
се установи, че между ЕТ „В. – Св. Г.”, в качеството му на цедент и ищцовото дружество „К.Г.” ЕООД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014
год., с предмет прехвърляне на вземане за сумата от 543.32 лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за периода 20.09.2009 год. до 18.03.2011 год.
Първият спорен по делото въпрос е относно валидността
на договора за цесия, като в тази връзка ответното дружество твърди, същият да
е нищожен поради липса на съгласие като сключен за цедента
от лице без представителна власт и поради липса на предмет, с аргумент
прехвърленото вземане да не съществува.
Прехвърлянето на вземане или цесия е договор, с който
кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Като всеки договор,
цесията изисква съгласието на цесионера и цедента. От коментираните по-горе доказателства - заключението на вещото лице по назначената
съдебно-графологична експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, изявлението на самия цедент, безспорно се установи автентичността на
пълномощното от потребителя към лицето, чрез което е сключен процесният договор за цесия. Ирелевантно
е кой е изпълнил ръкописния текст под печатния, доколкото няма формално
изискване упълномощителят сам да е изпълнил текста на
пълномощното. Съществено е, че е обективирал волята
си за упълномощаване чрез полагане на подпис в документа. Дори и да не се
възприеме последното, то е видно, че и в печатния текст на пълномощното е
включено овластяване на пълномощника да сключва договор за цесия във връзка с
вземанията от ответното дружество. Ето защо и съдът не споделя възражението на
ответното дружество за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие.
Като неоснователно съдът преценява и възражението на
ответното дружество за нищожност на договора поради липса на предмет. Предмет
на договора за цесия е вземане – парично или не, стига да е прехвърлимо.
На следващо място, съгласно разясненията дадени с решение № 32 от 09.09.2010
год. на ВКС по т.д. № 438/2009г., II т.о., действителността на договора за
цесия е обусловена от наличието на съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Вземане,
имащо за свой източник институтът на неоснователното обогатяване е годен
предмет на договор за цесия, стига към момента на сключване на съглашението да
е осъществен съответния фактически състав, в случая на разместване между цедента и ответното дружество на материални блага при
първоначална липса на основание, който се явява и другия спорен между страните
въпрос. В тази връзка ответното дружество се позовава на
предвидената в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на “Е.О. Б. Пр.” АД възможност за коригиране на
сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период
въз основа на представените от “Е.ОН България Мрежи” констативен протокол от 08.03.2010 год. и сметка за начислена
енергия при неточно измерване на пренесената електрическа енергия, извършена по
реда на чл. 38, ал. 6 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.О. Б. Мр.” АД.
Цитираните разпоредби дават възможност за ответното
дружество едностранно да коригира сметки за минал период поради неизмерване или
неправилно/неточно измерване на пренесената електрическа енергия, без за
последното да се изисква виновно поведение на абоната, чиято сметка бива корегирана. Самите Общи условия обаче са приети на
основание чл.98а от ЗЕ, който в чл. 2, ал. 2 ЗЕ
урежда принципите за търговия с електрическа енергия, един от който е защита
интересите на потребителите, респективно при осъществяване на дейностите в
енергетиката, доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия. Отчитайки горното и като държи сметка, че процесните Общи условия не са били предмет на индивидуално
уговаряне между страните по правния спор, съдът намира, че клаузата на чл. 24
от Общите условия е неравноправна по смисъла на ЗЗП, доколкото въпреки
изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Също
така, доколкото за едностранната корекция не е необходимо виновното поведение
на абоната /потребител на ел.енергия/ следва да се приеме, че се касае за обективна отговорност, чието
въвеждане е правомощие единствено на законодателя, тъй като ангажира
отговорността на едно лице независимо от неговото поведение. А подобна
възможност липсва предвидена в
действащото към процесния период законодателство – Закона
за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, нито е налице уредена в Правилата за
търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Ето защо съдът приема, че въведената с ОУ обективна
отговорност на потребителите на ел.енергия противоречи и на разпоредбата на чл.
82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение. Поради това, че клаузата на чл.
24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН
България Продажби” АД, е неравноправна, противоречи на принципа на
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за
защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия и на
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че същата е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл са и постановените по реда на
чл. 290 ГПК решение № 189/11.04.2011 год. на ВКС по т.д. № 39/2010 год., ІІ
т.о.; решение № 79/11.05.2011 год. на ВКС по т.д. № 582/2010 год., ІІ т.о.,
решение № 29/15.07.2011 год. на ВКС по т.д. № 255/2010 год., ІІ т.д. Посочените
решения съставляват според разясненията в т. 2 от
Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по
смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и със същите е даден отрицателен отговор
на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през
изминал период електрическа енергия. В заключение, поради нищожността на
посочената клауза същата не обвързва цедента и
ответното дружество и не намира приложение в техните правоотношения.
Горното е достатъчно за да приеме, че начислената от ответното
дружество сума е изцяло недължима
и извършеното от Пашев плащане на сумата от 1465.22 лева е при липса на валидно правно основание. Съобразно дадените задължителни указания с
т. 7 от Постановление № 1 от 28.V.1979г.
по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, платеното при първоначална липса на основание е
изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на
даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното,
към датата на прехвърляне на вземането, цедентът е
имал съществуващо вземане към ответника.
Установи се надлежно съобщаване на
цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено,
тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко
упълномощаване от цедента по силата на приетото
пълномощно.
Не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от
пълномощник. Още повече, че длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в
настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази
насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата
молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение №
40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
При това положение следва да се
приеме, че ищецът към датата на подаване
на исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно
горните мотиви.
По аргумент от чл. 226 ГПК прехвърлянето на спорното
право в хода на процеса не се отразява на крайните изводи на съда.
Поради
тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен,
като на ищеца бъде присъдена претендираната сума от 543.32
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от спора и направено от ищеца искане,
в тежест на ответното дружество следва да се възложат сторените от „К.Г.” ЕООД
разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, възнаграждение за
вещо лице в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение. В настоящия
случай страната претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева –
300 лева и 200 лева, на основание чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
за явяване в съдебни заседания, проведени на 12.01.2015 год. и 16.02.2014 год. С оглед направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на
делото, извършените от юрисконсулта процесуални действия, в това число и в
проведените на 12.01.2015
год. и 16.02.2014 год., съдът намира, че
на ищеца следва да се присъди сумата от 300 лева. Що се отнася до реализираните
по частната жалба против протоколно определение от 15.12.201 год., същите са
присъдени на страната с определение на ВОС по ч.гр.д. № 172/2015 год. Или общо
в тежест на ответното дружество следва да се възложи сумата от 500 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “Вл. В., № *, В. Т. – Г ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г. Ж.”, № *, партер, сумата
от 543.32 лева /петстотин четиридесет и
три лева и тридесет и две стотинки/, платена от праводателя
му ЕТ „В. – Св.Г.” по договор за цесия от 08.07.2014 год., при
първоначална липса на основание стойност на начислена с дебитно известие № * год. електроенергия за периода от 20.09.2009 год. до
18.03.2010 год., след извършена корекция на сметка за обект на потребление,
находящ се в с. Кр., ул. „Ч. м.”, № *, с абонатен номер № * и клиентски № *, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.09.2014 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. В.”, № *, В. Т. – Г, да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Ж.”, № *, сумата от 500.00
лева /петстотин лева/,
представляваща съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: