№ 28
гр. Търговище, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500036 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Я. С. С. от гр.Варна,
действуващ чрез процесуалния си представител адв.С. Д. от АК-Варна против
решение №1/03.11.2023г., постановено по гр.д.№684/2022г. на Районен съд-
Попово в частта му, с която на осн.чл.150 от СК е увеличен размера на
определената със съдебна спогодба по гр.д.№423/2008г. на РС-Попово
месечна издръжка за непълнолетното му дете Б. Я. С., ЕГН:**********,
действаща със съгласието на своята майка Р. К. В. от гр.Попово, от 60 лв. на
220 лв., считано от 27.09.2022г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпването на причини за нейното прекратяване или
изменяване, като в полза на ищцата са присъдени направените по делото
разноски в размер на 126.32 лв., а по сметка на съда-държавна такса в размер
на 230.40 лв. и е допуснато предварително изпълнение на реше-нието за
увеличената издръжка. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на решението в посочената част и за отхвърляне
изцяло на иска.
Обжалвано е и решение №15/27.01.2023г. по гр.д.№684/2022г., с което
е отхвърлена молбата на ответника по чл.247 от ГПК за поправка на явна
1
фактическа грешка в мотивите на решение №1/03. 11.2023г.
Въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и
моли за потвърждаване на решенето.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, съдът констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.150 от СК за увеличение размера от 60 лв. на
250 лв. на определената със съдебна спогодба по гр.д.№423/2008г. на РС-
Попово месечна издръжка от ответ-ника за непълнолетното му дете Б. Я. С.,
род. на 06.01.2007г., е обоснован с настъпило изменение в обстоятелства, при
които е определена първоначалната издръжка, поради нарасналите нужди на
детето, предвид възрастта му.
С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва
основателността на иска с възражения за липса на материални възможности
да заплаща издръжка в по-висок размер от минималния, както и че
фактически заплащаната от него месечна издръжка надвишава определената
със спогодбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
По силата на съдебна спогодба по гр.д.№423/2008г. на РС-Попово
ответникът се задължил да заплаща на детето си Б. Я. С., род. на 06.01.2007г.,
месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от 01.01.2009г., към който
момент материалните възможности на родителите не са били изследвани. Към
настоящия момент са изминали повече от 14 години, като Б. е вече на 16
години, ученичка в 9-ти клас и обусловените от възрастта й нужди от храна,
облекло, отопление, учебни пособия и средства за образова-телни и културни
занимания, несъмнено са нараснали, поради което е налице промяна в
обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка.
Нормативно променен е и размерът на минималната за страната издръжка на
178 лв. през 2022г. и на 195 лв. за следващия период, съгласно чл.142, ал.2 от
СК. Месечният доход на майката за една година назад възлиза на 834 лв.+ 50
лв. социално подпомагане, а съгласно представеното от бащата
удостоверение от 15.10.2022г., същият получава 304 лв. месечно като общ
работник, има здравословен проблем-хипертонично сърце и още едно
2
непълнолетно дете-Лариса-9г.
При представените доказателства, ответникът не е с установена
нетрудоспособност, поради което следва да се приеме, че е в състояние да
реализира месечен доход в размер на поне минималния за страната-780 лв.,
позволяващо завишение на издръжката, от което задължение родителят не
може да бъде освободен, независимо от липсата на парични средства. В тази
насока, сам ответникът е отчел, че сумата от 60 лв. е крайно недостатъчна и
по своя воля е заплащал по-висок размер -100 лв. от 2015г. до 2021г.; 120 лв.-
от м.юли 2021г. до м.септември 2022г. и 177.50 лв. в следващия
период.Независимо от това, налице са и други обстоятелства, предпоставящи
по-висок размер на първоначалната издръжка, а именно- съществено
променената икономическа ситуация, свързана с високата инфлация в
страната и драстично нарасналите цени на стоките и услугите, от които се
нуждае детето-храна, ток, отопление през зимата, дрехи, обувки, учебни
пособия и средства за културни занимания.
Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.2 и чл.142, ал.1-2 от СК,
родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, съобразно
нуждите на децата и възможностите на родителите, но не по-малко от 178 лв.
месечно за 2022г. и не по-малко от 195 лв. от 2023г., която минималната
граница е относима към нуждите на новородени деца и независимо от
нуждата от средства за частни уроци, тренировки и психологична
помощ.Сравнено с възрастта на Б.-16 години, при установените материални
възможности на родителите, за дъщеря им са необходими минимум 413 лв.
месечно за 2022г. и 504 лв. за 2023г.-официално приетият праг на бедност в
страната, от които бащата следва да осигури 220 лв.-сума, близо над
нормативния минимум, като останалите средства се поемат от майката, в
чиято тежест остава и полагането на непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето.
Предвид горното, предявеният иск по чл.150 от СК е доказан по
основание в присъдения размер, решението на районния съд в обжалваната
му осъдителна част е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, с изключение в частта относно
присъдената държавна такса над 61.20 лв., която е справедливо да бъде
3
определена върху фактическия размер на завишението (220 лв.- 177.50
лв.=42.50 лв. х 36 месеца=1 530 лв.х 4%). Съобразно този размер на
увеличението следва да бъдат определени и дължимите на ищцата съдебни
разноски (350 лв.-60лв.=290лв.:150 лв. адв.възн. х 42.50лв.завишение /220 лв.-
177.50лв./) в размер на 22 лв.
Искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от
ответната страна в първата инстанция не е своевременно предявено, нито са
представени доказателства за такива разходи, а за въззивната инстанция не се
следват, поради неоснователност на жалбата относно уважения размер на
издръжката.
Поправка на явна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК се
допуска, когато е налице несъответствие между обективираната в мотивите на
решението воля на съда и изразената от него в диспозитива на решението,
които предпоставки в случая не са налице, обуславящо потвърждаване на
решение №15/27.01.2023г. по гр.д.№684/ 2022г. на РС-Попово, с което е
отхвърлена молбата на ответника по чл.247 от ГПК за поправка на явна
фактическа грешка в мотивите на решение №1/03. 11.2023г. по делото.
Разноски от ищцата за въззивната инстанция не са претендирани и не
следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/03.11.2023г., постано-вено по гр.д.
№684/2022г. по описа на Районен съд-Попово в обжалваната му осъдителна
част по чл.150 от СК, както и решение №15/27.01.2023г. по гр.д.№684/ 2022г.
на РС-Попово, с което е отхвърлена молбата на ответника по чл.247 от ГПК
за поправка на явна фактическа грешка в мотивите на решение №1/03.
11.2023г. по делото, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №1/03.11.2023г., постановено по гр.д.№684/2022г.
по описа на Районен съд-Попово в частта му, с която ответникът Я. С. С. от
гр.Варна, ж.к.”В.В.”№11, вх.11, ет.3, ап.33, ЕГН: ********** е осъден да
заплати по сметка на Районен съд-Попово държавна такса в размер над
сумата 61.20 лв. до сумата 230.40 лв., както и в частта му, с която е осъден да
4
заплати на ищцата Б. Я. С. направените в първата инстанция разноски над
сумата 22 лв. до сумата 126.32 лв., на осн.чл.271 ,ал.1 от ГПК.
В необжалваната му отхвърлителна част по чл.150 от СК решението е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5