РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ
ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 16646 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.10.2018г., постановено по гр. дело № 26818
по описа за 2018г. на СРС, 128 с-в са отхвърлени предявените от С.И.К. срещу С.Ц.С.
искове за заплащане на сумата 1 800 лв., представляваща заплатена цена по
неформален договор от м. май 2017г. за
стоматологично лечение, развален през м. януари 2018г. поради лошо изпълнение
на ответницата, както и за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща
претърпени от ищцата вреди от неизпълнението, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 25.04.2018г. до окончателното
плащане на дължимото и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата – ищца С.И.К. обжалва решението изцяло,
като неправилно и необосновано. Поддържа, че сумата 1 800 лв. е заплатена само
за изработката и поставянето на протезата, а отделно са били извадени 4 предни
зъба и свалени два моста, които са заплатени отделно. Твърди, че по делото е
установено от заключението на приетата СМЕ, че направената първа протезна конструкция
е функционално негодна, поради наличие на артикулационни контакти при странични
и преднозадни движения, които затрудняват нормалния дъвкателен акт, а от
технологична гледна точка протезната конструкция е груба и неправилно
конструирана в областта на фронта на липсващите зъби. Излага съображения, че
вещото лице дава категорични изводи за лоша преценка от ответницата при
започналото протетично лечение, без прецизен анализ на клиничния случай и без
използването на предварителни конструкции. Сочи, че втората протеза е била
изработена от ответницата за нейна сметка съгласно уговореното между тях и
последната е отказала да я предостави, поради липса на плащане от ищцата. Твърди,
че са необосновани изводите в обжалваното решение за липса на доказани неимуществени
вреди от некачественото изпълнение на протезата. Моли съда да отмени решението
и да уважи предявените искове.
Въззиваемата С.С.Ц. е подала писмен отговор
в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който твърди, че първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа, че като лекар е
положила дължимата грижа и е разяснила на ищцата всички възможни варианти за
лечение и рисковете от тях, като ищцата сама е избрала да й бъде поставена
неподвижна протезна конструкция и не е отделила достатъчно средства за
избраната от нея форма на лечение. Сочи, че първата протеза действително е била
недостатъчно прецизно направена, поради което я е преправила, като е извършила
за своя сметка работа по втората протезна конструкция – незаплатена от ищцата и
носена за половин месец, след което е върната от нея с претенции, че зъбите
били малки. Твърди, че ищцата не е оказала необходимото съдействие за
довършване на лечението, като безспорно и към настоящия момент носи първата
протеза, поради което с конклудентни действия е приела изработеното. Сочи, че
изводите на първоинстанционния съд относно поетия от ищцата риск от
некачествено изпълнение, поради минималната сума, която е отделила и заплатила
по процесния договор, са правилни и законосъобразни. Предвид изложеното
поддържа, че сключеният между страните договор за протетично дентално лечение
не е развален и няма основание за развалянето му, поради нейно неизпълнение.
Моли съда да потвърди изцяло решението,
с присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за
заплащане на сумата 1 800 лв., представляваща дадено по развален устен
неформален договор за дентално лечение и иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане
на сумата 2 000 лв., представляваща неимуществени вреди – болки и страдания от
некачествено изработена протезна конструкция, свързани със значителни
затруднения при хранене и затруднен говор.
По
делото е прието за безспорно установено, че страните са били обвързани от неформален
договор за дентално лечение, сключен през м. май 2017г., по силата на който
ищцата е заплатила на ответницата сумата 1800 лв. След изваждане на предни 4
горни зъба и сваляне на два моста, е изработена цялостна протеза от ответницата
от металокерамика, по искане на ищцата, както и втора протеза на стойност 1 200
лв. за сметка на ответницата, с цел поправка на първата конструкция.
Съгласно
заключението на приетата СМЕ, при ищцата е установена кръстосана захапка,
поради което се касае за тежък клиничен случай, изискващ участие на лекар по
дентална медицина и зъботехник с голям опит в областта на неподвижното
протезиране. Вещото лице дава констатации, че при много тежка форма на прогения, постигането на добра оклузия в страничния
участък понякога не е възможно при протезиране само в едната челюст, а се
налага цялостна протетична рехабилитация. Решението за клиничния подход и обема
на протетичното лечение се взема след изработването на предварителни, временни
/само от пластмаса/ конструкции, като в случая пародонталното състояние на
ищцата не е абсолютно противопоказание за неподвижна конструкция.
Съгласно
заключението на вещото лице, първата протезна конструкция е изработена изключително
непрофесионално от технологична гледна точка, като е неправилно конструирана
във фронталната област, в зоната на липсващите зъби; има грубо и неточно
оформяне на мостовото тяло на фронталната област спрямо меките тъкани, лошо
конструирана и неправилно разположена средна линия, липса на качествено
сепариране между мостокрепителите и между мостокрепителите и мостовото тяло и
некачествено изработени и лошоконструирани дъвкателни повърхности. Вещото лице
поддържа, че в този вид изработената протезна конструкция не е следвало да бъде
приемана от лекаря по дентална медицина, а да бъде върната за преработка, като
пристъпването към изработка на втора протезна конструкция от ответницата от
друг зъботехник е вследствие недостатъците на първата, според вещото лице.
Съгласно заключението, недостатъците на първата протеза нарушават говорната и
дъвкателната функции, като има нарушена естетика и затруднена, но не невъзможна
дъвкателна и говорна функция. Протезата е фиксирана временно към момента на
прегледа на ищцата от друг зъботехник, т.е. протетичното лечение не е завършено,
според констатациите на вещото лице.
По
отношение на изработената втора протезна
конструкция, вещото лице твърди, че от технологична гледна точка същата е
изработена по-добре, дъвкателните повърхности са моделирани значително
по-професионално, но отново няма добро сепариране между мостокрепителите в ляво
и дясно, което намалява профилактичната стойност на конструкцията. Тази протеза
също е била оценена лошо от ищцата, като
според вещото лице втората протеза е била носена от пациентката за период от
време, тъй като по вътрешността й има остатъци от цимент.
Съгласно
заключението на СМЕ, е налице подценяване на клиничния случай на ищцата в
резултат на лоша преценка на ответницата, която е пристъпила към протетично
лечение без необходим прецизен анализ на клиничния случай и без използването на
предварителни конструкции, които биха дали яснота за сложността на това протетично
лечение на доста по –ранен етап, при това с използването на материали с ниска
себестойност.
Ищцата
е подала жалба вх. № 1/09.01.2018г. до Българския зъболекарски съюз, СРК срещу
ответницата, по която е депозиран отговор от Комисията по професионална етика, в
който се сочи, че след проведен преглед на ищцата, в хода на проверката е
установено неправилно планиране на протезната конструкция, липса на информирано
съгласие, липса на предварителна конструкция и неправилни оклузо-артикулационни
контакти/ блокажи, липса на контакти.
За да
отхвърли исковете, СРС е
приел, че за ищцата
не е възникнало правото да развали договора, поради липса на абсолютна
непригодност на постигнатия от ответницата краен резултат, както и приемане на
изработеното, а по отношение на иска за неимуществени вреди е приел, че такива
не са доказани по делото.
По отношение на иска с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД за връщане на сумата 1800 лв., като
дадена на отпаднало основание:
Фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД предпоставя първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване
на материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице
и последващо отпадане на основанието, което лишава получателя на благата от правно
признатата възможност да задържи полученото и същевременно поражда за
престиралия право да получи обратно
даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка.
Съгласно задължителната и трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979г., на отпаднало основание може да се претендира
връщане на платена сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение от
изправната страна по договора.
Съобразно изложеното
по-горе, настоящият съдебен състав счита, че е налице сключен договор за
изработка, при който за ответницата са възникнали
задължения да извърши уговорената работа – дентално лечение, съобразно
поръчката в срок, без отклонение от нея и без недостатъци и да я предаде на ищцата,
като възложител, а за ищцата – да приеме (одобри) извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл.
264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява фактическо
получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното.
Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се
придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че
счита работата съобразна с договора. Именно за да може да се даде на приемането
значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл.
264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за
приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
необорима презумпция.
В случая по отношение на първата
изработена протеза, чиято стойност е предмет на иска, е безспорно, че
ответницата е направила възражение за недостатъци, с искане за поправка на
изработеното по смисъла на чл. 265, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вследствие на което е
изработена втората протеза. Съдът намира за установено по делото, че по
отношение на втората протеза също е направено възражение за недостатъци от
ищцата, след като е носила протезата за период от около 2 седмици, след което е
върната втората протеза и е приела изработената първа протеза. Независимо от
некачественото изпълнение на първата протеза, ищцата е приела изработеното, тъй
като ползва същата. По изложените съображения, по делото не е установено
договорът за изработване на първата протеза да е развален, поради което искът
за връщане на дадената сума от 1800 лв. по него на отпаднало основание, е
неоснователен и недоказан. Поради изложеното, е безпредметно да са обсъждат
доводите на страните досежно обхвата на уговорените стоматологични услуги за
посочената цена.
По иска за заплащане на неимуществени
вреди на основание чл. 82 ЗЗД:
Въззивният съд намира, че по делото е доказан
фактическия състав за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неточно
изпълнение на договора. Безспорно е установено по делото, че е налице
некачествено изпълнение на първата протезна конструкция, вследствие на действия
на ответницата – липса на предварително изработена временна конструкция и
неправилна преценка при започване на цялостното дентално лечение, приемане на
първата протезна конструкция от зъботехника, при липса на предпоставките за
това. Изводите на вещото лице в тази връзка не са опровергани от други
доказателства по делото. Причинените неудобства и дискомфорт при използване на
некачествено изработената първа протеза, свързани с дъвкателната и говорната
функция, са безспорно установени по делото, поради което не могат да бъдат споделени
изводите в обжалвания акт за липса на доказателства за конкретно проявление в
бита на ищцата на сочените недостатъци. Заключението на приетата СМЕ и
показанията на свидетеля К., съпруг на ищцата, установяват причинените
физически и психически болки и страдания, свързани с нарушената дъвкателна и
говорна функция на ищцата.
Съгласно указанията в ТР №
4/29.01.2013г. по т.д. № 4/2012г. на
ВКС, ОСГТК, когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението или
неточното изпълнение на договорни задължения, обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото за пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, при съответно приложение на чл. 82 ЗЗД. В случая по делото е установен визирания
фактически състав за ангажиране договорната отговорност на ответницата. Налице
е установена от вещото лице и писмените доказателства, описани по-горе, липса
на точна професионална лекарска преценка на риска и точния начин на лечение,
поради което показанията на свидетелите К. и Д., колеги на ответницата, които
дават показания, че ищцата сама е избрала на свой риск начина на лечение, не
налагат различен извод и не могат да преодолеят наличието на визирания
фактически състав.
При съобразяването на всички факти по
делото, съдът намира, че искът е основателен и доказан до размера на сумата 1500 лв., а за разликата
до пълния предявен размер е неоснователен и недоказан.
По възражението за съдебно прихващане за
сумата 1200 лв., претендирана на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД: Същото е
неоснователно и недоказано.
Претендираното вземане по възражението
представлява стойността на втората протеза, която според ответницата е
заплатена от нея, но ищцата е отказала да приеме единствено по естетически
съображения. Поддържа се от ответницата, че сумата е дължима на отпаднало
основание, поради разваляне на устния неформален договор за изработка на
втората протеза. По делото не са представени доказателства за плащане на
процесната втора протеза, но дори да се приеме този факт за безспорен, както и
факта на разваляне на договора с изрично изявление на ответницата /за което
също липсва пълно доказване/, ответницата не е изправна страна по договора и не
е доказала правото си да го развали, поради виновно неизпълнение на насрещната
страна. Предвид изложеното, по делото не е доказано наличие на насрещно вземане
на ответницата по смисъла на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, поради липса на доказване
на предпоставките на чл. 87 ЗЗД за разваляне на договора от страна на
ответницата, в качеството й на изправна страна, поради виновно поведение на
ищцата. Ето защо исканото съдебно прихващане не следва да бъде постановено.
По изложените съображения, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска по чл. 82 ЗЗД до
размера на сумата 1 500 лв., а в останалата отхвърлителна част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ответницата
разноски над сумата 485 лв. до пълния присъден размер от 800 лв.
По разноските за въззивното производство:
При този изход на правния спор, въззивницата
има право на разноски, но такива не са поискани нито с жалбата, нито в хода на
устните прения и не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза
на въззиваемата следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в
размер на сумата 605 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС съобразно отхвърлената
част на жалбата.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 15.10.2018г.,
постановено по гр. дело № 26818 по описа за 2018г. на СРС, 128 с-в, в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения
от С.И.К. срещу С.Ц.С. иск с правно основание чл. 82 ЗЗД до размера на сумата 1
500 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди от неточно изпълнение на
неформален договор за дентално лечение от м. май 2017г., както и в ЧАСТТА, с
която е осъдена С.И.К. да заплати на С.Ц.С.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разликата над сумата 485 лв. до пълния присъден
размер от 800 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
С.Ц.
***, да заплати на С.И.К., ЕГН **********, на основание чл. 82 ЗЗД, сумата 1 500
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от неточно изпълнение на неформален
договор за дентално лечение от м. май 2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.04.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.10.2018г.,
постановено по гр. дело № 26818 по описа за 2018г. на СРС, 128 с-в в останалата
част.
ОСЪЖДА
С.И.К.,
ЕГН ********** да заплати на С.Ц. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 605
лв, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.