Р Е
Ш Е Н И Е
№ 311/20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№166/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.27, ал.5 от
Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
Образувано е по жалба на Д.Н.С. ***
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
№12/04/1/0/03013/2/01/04/01 от 22.01.2019г. на Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с който е: 1.Отказана изцяло одобрената
финансова помощ Договор №12/04/1/0/03013 от 22.06.2016г. и е прекратен Договор
№12/04/1/0/03013 от 22.06.2016г. на основание чл.32, ал.2, т.1 от Договор
№12/04/1/0/03013 от 22.06.2016г. и чл.49, ал.1, т.5 от Наредба №9/21.03.2015г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.; 2. На оспорващия е определено
задължение в размер на 138 647,90 лева представляващо публично държавно
вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване междинно плащане
№12/04/1/0/03013/2/01 от 22.12.2017г. по Договор №12/04/1/0/03013 ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2018г., дължима на основание
чл.19, ал.1 от Договор №12/04/1/0/03013. В жалбата се излагат доводи, че
оспорения административен акт е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна,
като са развити доводи за наличието на всички отменителни основания по чл.146 АПК и се моли присъждане на разноски в полза на оспорващия. По същество на
спора, оспорващия, чрез пълномощниците си адвокат Т. и адвокат В. поддържа
жалбата си, като доводи за отмяна на оспорения административен акт излага в
писмени бележки, като претендира и присъждане на разноски по делото съобразно
представен списък.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт З*** , в постъпила по делото молба
оспорва жалбата и поддържа, че оспорения административен акт е законосъобразен,
претендира присъждане на разноски по
делото и прави възражение за прекомерност на претендираните от оспорващия
разноски.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане
№12/04/1/0/03013/2/01/04/01 от 22.01.2019г. на Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с който е: 1.Отказана изцяло одобрената
финансова помощ Договор №12/04/1/0/03013 от 22.06.2016г. и е прекратен Договор
№12/04/1/0/03013 от 22.06.2016г. на основание чл.32, ал.2, т.1 от Договор
№12/04/1/0/03013 от 22.06.2016г. и чл.49, ал.1, т.5 от Наредба №9/21.03.2015г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.; 2. На оспорващия е определено
задължение в размер на 138 647,90 лева представляващо публично държавно
вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване междинно плащане
№12/04/1/0/03013/2/01 от 22.12.2017г. по Договор №12/04/1/0/03013 ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2018г., дължима на основание
чл.19, ал.1 от Договор №12/04/1/0/03013. За да мотивира издаването на оспорения
административен акт административния орган е приел, че в случая оспорващия е
нарушил чл.6, ал.4 във вр. с чл.6, ал.1 и ал.2 от Договор №12/04/1/0/03013 от
22.06.2016г, респективно чл.45, ал.2 във вр. с чл.50, ал.1 от Наредба №9/21.03.2015г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., тъй като в срок до 22.09.2018г.
не е подал заявка за окончателно плащане по договор.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Между оспорващия и Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София е сключен Договор №12/04/1/0/03013 от 22.06.2016г.
(л.14-23 по делото), с който страните са договорили предмет на договора и
условия за изплащане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. За изпълнение на одобрен проект
№12/04/1/0/03013 „Закупуване на специализирано оборудване за кравеферма и
земеделска техника“. Към договора страните са сключили Анекс №1 от 22.12.2016г.
(л.6-9 от том втори по делото). Страните по договора са сключили Анекс №2 от
24.10.2017г. (13-14 от том втори по делото), като оспорващия е инициирал
сключването му с искане вх.№02-6500/5394 от 11.08.2017г. (л.15 от том втори по
делото). С Анекс №3от 25.06.2018г. (л.18 от том втори по делото) страните са
договорили, че ползвателя се задължава да извърши инвестицията –предмет на
договора, в срок до 22.08.2018г. С Анекс №4 от 25.09.2018г. (л.20-22 от том
втори по делото) страните са договорили размера на първоначално одобрената
финансова помощ предоставена на ползвателя да е в размер на 151180,01 лева,
което е 50% от реално извършените от ползвателя разходи по проекта.
От приетата по делото Заявка за
плащане (л.23-30 от том втори по делото)
се установява, че оспорващия е заявил искане за изплащане по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г на сумата от 138647, 90 лева.
Видно от приетото Решение изх.№01-6500/2140 от 11.04.2018г. (л.303 от том втори
по делото) по заявката за плащане на оспорващия е извършено оторизиране и
изплащане на сумата от 138647,90 лева, като датата на плащане е 16.03.2018г.
С Уведомително писмо-предизвестие
изх.№01-6500/7263 от 02.11.2018г. (л.310,311 от том втори по делото) е открито
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
като оспорващия е уведомен, че производството е образувано поради неподаването
на заявление за окончателно плащане в предвидения срок и му предоставена
възможност да ангажира доказателства, които да установяват обективна
невъзможност да подаде заявление за окончателно плащане в договорния и нормативно
определения срок. С молба вх.№01-6500/7263 от 21.11.2018г. (л.312, 313 от том
втори по делото) оспорващия е заявил, че не е имал възможност да подаде молба
за окончателно плащане и представил доказателства за обективни причини, които
са довели до невъзможност да спази предвидения срок за подаване на заявка за
окончателно плащане.
С Акт за установяване на публично
държавно вземане №12/04/1/0/03013/2/01/04/01 от 22.01.2019г. на Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с който е: 1.Отказана изцяло
одобрената финансова помощ Договор №12/04/1/0/03013 от 22.06.2016г. и е
прекратен Договор №12/04/1/0/03013 от 22.06.2016г. на основание чл.32, ал.2,
т.1 от Договор №12/04/1/0/03013 от 22.06.2016г. и чл.49, ал.1, т.5 от Наредба
№9/21.03.2015г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.1. "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.; 2. На оспорващия е определено
задължение в размер на 138 647,90 лева представляващо публично държавно
вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване междинно плащане
№12/04/1/0/03013/2/01 от 22.12.2017г. по Договор №12/04/1/0/03013 ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2018г., дължима на основание
чл.19, ал.1 от Договор №12/04/1/0/03013., като административния акт е получен
от оспорващия на 26.01.2019г., както се установява от известие за доставяне
прието на л.13 по делото, тоест жалбата с вх.№01-6500/7263 от 08.02.2019г. е
подадена в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът стига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.42,
ал.1 от Наредба №9/21.03.2015г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка
4.1. „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №9/21.03.2015г.), Изпълнителният
директор на разплащателната
агенция се произнася със
заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението
за подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 ЗПЗП разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на Европейския съюз, а съгласно чл.27, ал.5 ЗПЗП вземанията
на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 Даначно-осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК) предвижда, че недължимо платените и надплатените суми,
както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз са публични държавни вземания, а разпоредбата на
чл.166, ал.2 ДОПК предвижда, че Ако
в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя
от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация, тоест в случая, след като административния
акт е издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София,
който е ръководител на съответната администрация, следва да се приеме, че е
налице компетентност на органа издал оспорения административен акт, с който е
отказано одобряването на финансовата помощи, прекратен е договора и е определен
размера на дължимото публично задължение.
Административния акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма, като съдържа недлежно изложени фактически
и правни основания, които са мотивирали органа да го издаде.
При издаването на оспорения
административен акт не е допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила, което да е от
категорията на съществените и да налага отмяната му.
С писмо изх.№01-6500/7263 от 02.11.2018г., административния орган е уведомил
надлежно оспорващия за откриване на административното производство, като му е
предоставил възможност да защити правата си в хода на воденото административно
производство по издаване на оспорения административен акт. Подадените от
оспорващия възражения са обсъдени в мотивите на оспорения административен акт и
са приети за неоснователни.
По разбиране на
настоящият съдебен състав, административния акт е издаден в съответствие с
приложимия материален закон. Това е така, тъй като отказа на одобрената
финансова помощ и прекратяването на договора са в съответствие както с
приложимия материален закон, така и с договореното между страните по
административния договор. Разпоредбата на чл.50, ал.1 Наредба №9/21.03.2015г.
предвижда, че одобреният
проект се изпълнява в срок до 24 месеца, а за проекти, включващи разходи за
строително-монтажни работи и за създаване на трайни насаждения, в срок до 36
месеца, считано от датата на подписването на договора за предоставяне на
финансова помощ с РА. Разпоредбата на чл.45, ал.2 Наредба
№9/21.03.2015г. предвижда, че заявката
за окончателно плащане се подава лично от ползвателя или от упълномощено от
него лице с изрично и нотариално заверено пълномощно в срок не по-късно от един
месец след изтичане на срока по чл.
50. Същите изисквания са договорени
между страните с разпоредбата на чл.6, ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.4 от сключения
между оспорващия и РА административен договор. С приетия по делото Анекс №3 от
25.06.2018г. (л.18,19 от том втори по делото) страните по договора са
конкретизирали, че оспорващия се задължава да извърши инвестицията предмет на
договора в срок до 22.08.2018г., тоест в съответствие с изискването на чл.45,
ал.2 Наредба №9/21.03.2015г. и чл.6, ал.4 от административния договор, той е
следвало да подаде заявка за окончателно плащане в срок до 22.09.2018г., а по
делото не се установява той да е изпълнил това законово и договорно изискване,
тоест налице са предпоставките, който приложимата материално правна норма и
договора между страните предвиждат като основание да се откаже изцяло
одобрената финансова помощ и да се прекрати договора. Следва да се отбележи, че
в чл.9, ал.2, т.4 от административния договор е предвидено между страните, че
Държавен фонд „Земеделие“ отказва плащане на помощта в случай, че заявката не е
подадена в срока по чл.6, ал.4 от административния договор, като задължението
за подаване на заявката за окончателно плащане в предвидения срок е договорено
като задължение на оспорващия в чл.14, ал.1, т.5 от административния договор.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че разпоредбата на чл.32, ал.2, т.1 от административния договор предоставя
възможност на Държавен фонд „Земеделие“ да прекрати едностранно административния
договор при виновно неизпълнение на задълженията му по договора, по Наредба
№9/21.03.2015г. или по относим към предоставянето на помощта акт на ЕС, като му
отправя едномесечно писмено предизвестие. В случая по делото по безспорен начин
се установява виновно неизпълнение на възникнало по силата на договора и по
Наредба №9/21.03.2015г.задължение за подаване на окончателно заявление за
плащане в предвиден срок, като административния орган е отправил писмено
предизвестие за прекратяването на договора с писмо
изх.№01-6500/7263 от 02.11.2018г., с което допълнително е предоставил
възможност на оспорващия да ангажира доказателства, че не изпълнението на
задължението не се дължи на виновно поведение от негова страна.
Настоящият съдебен
състав счита, че в случая не може да бъде възприето становището на оспорващия,
че в случая неподаването на заявлението за окончателно плащане е свързано с
обективни причини. След като е получил писмо изх.№01-6500/7263 от 02.11.2018г.,
с което е уведомен за започналото административно производство и му е дадена
възможност да ангажира доказателства, оспорващия с молба вх.№01-6500/7263 от
21.11.2018г. (л.312, 313 от том втори по делото) изрично е посочил, че заявката
му за плащане е в процес на подготовка на документите, тоест към тази дата може
да се изведе извода, че такава не е била подавана от оспорващия. С оглед
изясняване въпроса за подаване на заявката за окончателно плащане по делото
беше разпитан свидетеля П*** П*** , като съдът кредитира неговите показания
като обективни и непротиворечиви, относно обстоятелствата свързани с дейността
на оспорващия по изпълнението на проекта. Свидетелските показания на свидетеля П***
П*** не дават на настоящият съдебен състав основание да приеме, че оспорващия
надлежно е подал заявление за окончателно плащане в предвидения срок, тъй като
от една страна по делото е налице писмено доказателство в което оспорващия е
заявил, че не е подал заявлението за окончателно плащане в предвидения срок, а
от друга страна наличието на отказ за приемането на заявление за окончателно
плащане не е установено по надлежен начин, тъй като липсват надлежни
доказателства, че такова е подаде по надлежния ред пред разплащателната
агенция.
По разбиране на
настоящият съдебен състав по делото по безспорен начин се установява, че
оспорващия виновно не е изпълнил задължението си да подаде заявление за
окончателно плащане, което е бил длъжен да стори по силата на приложимия закон
и сключения договор. Законосъобразно в съответствие с предвиденото в
материалния закон и в договора, административния орган е постановил отказал
изцяло одобрената финансова помощ и прекратил договора.
Пълнотата изисква да
се посочи, че неоснователно оспорващия поддържа, че в случая не е следвало да
се издава акт за установяване на публично вземане, тъй като по аргумента на
чл.27, ал.5 ЗПЗП вземанията възникнали по силата на договор са частни държавни вземания.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК изрично предвижда,
че публични държавни вземания са за
недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз, а разпоредбата на чл.162, ал.2, т.9 ДОПК определя, че и лихвите по тези
суми също са публични държавни вземания, тоест в случая следа като сумите са
отпуснати под формата на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г., следва да се приеме, че има публичен характер,
респективно спазен е реда за установяването му.
Пълната
изчерпателност изисква да се отбележи, че в случая предвид установените
нарушения с оспорения административен акт е постигната и целта на закона, която
е обоснована от необходимостта да се коригират последиците от неправомерни
действия свързани с управление на безвъзмездни средства предоставени по
програми на общността. В случая липсва основание да се приеме, че оспорващия е
пропуснал срока за подаване на окончателно плащане поради обективни причини,
които да обуславят липсата на виновно неизпълнение на задължение, което е имал
по силата на закона и сключения от него договор, тоест целта на закона е
постигната с издаването на оспорения административен акт, с който е отказано
финансиране, прекратен е сключения договор и е установено дължимото публично
вземане.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт
на основанията по чл.146 АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника
юрисконсулт З*** за присъждане
разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК, оспорващия следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София разноски по делото
изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство осъществено
от юрисконсулт З*** , което на основание чл.78, ал.8 от Гражданско процесуален
кодекс във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в размер на 100
лева или общо разноски в размер на 100 лева.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорения Акт за установяване на публично държавно
вземане №12/04/1/0/03013/2/01/04/01 от 22.01.2019г. на Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.Софияе е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна, като оспорващия се осъди да заплати разноски по делото
предвид, което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.С. ***
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
№12/04/1/0/03013/2/01/04/01 от 22.01.2019г. на Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София.
ОСЪЖДА Д.Н.С. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София разноски по воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: