№ 413
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000332 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 51/09.01.2025 г., постановено по т. д. № 2261/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, е осъдено „Мост Енерджи“ АД с ЕИК
*********, да заплати на Сметната палата на Република България с адрес гр.
София, ул. Екзарх Йосиф №37, на основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 54
058,75 лв., дължима съгласно чл. 15 от договор №015/30.01.2020г. за доставена
електрическа енергия в периода от 01.10.2021г. до 28.02.2022г. от доставчик от
последна инстанция, ведно със законната лихва от 08.12.2022г. до
изплащането на сумата, като е отхвърлен предявения от Сметната палата на
Република България срещу „Мост Енерджи“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над 54 058,75 лв. до предявения
размер от 77 487,87 лв.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - „Мост Енерджи“ АД, действащо чрез изпълнителния си
директор, в изгодната уважителна част, с която е осъдено да заплати на ищеца
сумата в размер на 54 058,75 лв. Във въззивната жалба се излагат
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Твърди се, че в случая първоинстанционният съд
правилно е приел, че в периода от датата на започване на изпълнението по
процесния договор (01.04.2020 г.) до датата на преустановяването на
1
изпълнението (01.10.2021 г.) борсовата цена на електрическа енергия на
„Българска независима енергийна борса“ /БНЕБ/е увеличена над три пъти
(338,58%), но напълно необосновано е заключил, че това не предпоставя
обективна невъзможност по смисъла на чл. 89 ЗЗД. Изтъква се, че
изпълнителят добросъвестно е предприел навременни правни и фактически
действия за запазването на договорната връзка при новосъздадената
неблагоприятна икономическа ситуация. В тази насока се заявява, че в
мотивите на обжалваното решение не са обсъдени приетите като
доказателства писма изх.№7135/23.06.2021 г., изх.№7328/29.07.2021 г. и изх.
№7465/17.09.2021г., съдържащи конкретните предложения за промяна на
условията на договора, което да позволи изпълнението му в уговорения срок.
Поддържа се, че в случая изпълнителят не дължи обезщетение за вредите,
които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добрия
стопанин. В тази насока се сочи, че при тълкуване на понятието „дължима
грижа“ (чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП) следва да бъде взето предвид и съображение
(109) от Директива 2014/24/ЕС на ЕП и на Съвета, от 26.02.2014 г., за
обществените поръчки.
Твърди се, че ако не беше бездействал, а беше предоговорил с
изпълнителя или пък своевременно беше избрал друг доставчик на
електрическа енергия, възложителят щеше да избегне евентуални вреди под
формата на претърпени загуби. В тази насока се заявява, че с бездействието си
възложителя е принудил изпълнителя към действия в условията на необичаен
търговски риск по причини, които не могат да му се вменят във вина. Оспорва
се изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между неизпълнението на изпълнителя и
настъпилите вреди. Оспорва се и извода на първата инстанция, че дори
плащането на борсовата цена на електрическата енергия в процесния период
да е било непосилно за ответното дружество, това обстоятелство съгласно чл.
81, ал. 2 ЗЗД не го освобождавало от отговорност за изпълнение на поетите по
договора с ищеца задължения. Въз основа на изложените доводи се моли
решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира се присъждане
на сторените във въззивното производство разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - Сметната палата, действаща чрез
процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В
него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пред. 3 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД, предявен от Сметната
палата срещу „Мост Енерджи“ АД за сумата от 77 487,87 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди - загуби от отказа на ответника да изпълни
задълженията по сключения между страните договор №015/30.01.2020 г. и
състоящата се в разликата между договорената стойност и стойността на
доставената на ищеца от доставчик от последна инстанция електрическа
енергия за периода 01.10.2021г. – 28.02.2022г., дължима от ответника съгласно
чл. 15 от договор №015/30.01.2020г.
Предмет на въззивното производство е частта от първоинстанцинното
съдебно решение, с която СГС е уважил предявения осъдителен иск за сумата
от 54 058,75 лв. В останалата отхвърлителна част решението на първата
инстанция е влязло в сила като необжалвано.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, а и от процесния договор
№015/30.01.2020г., (приет като писмено доказателство по делото), сключен на
основание чл. 112 ЗОП, се установява, че между Сметната палата като
възложител и „Мост Енерджи“ АД като изпълнител е възникнало
правоотношение за доставка на активна нетна електрическа енергия и избор
на координатор на балансираща група за ниско и средно напрежение за
нуждите на Сметната палата за срок от 24 месеца срещу уговорена цена за
доставка на един мвтч нетна активна електрическа енергия в размер на 133,33
лв. без включен ДДС. Уговорено е, че ел. енергия се доставя на мястото на
доставка съгласно ПТЕЕ и ПИКЕЕ, приети от КЕВР, в обектите (ИРМ) на
Сметната палата. Договорът е сключен за срок от 2 години, за периода от
01.04.2020 г-01.04.2022 г. Цената на един мвтч нетна активна ел. енергия е
133,33лв без ДДС. Количеството доставена ел. енергия се определя по данни
от СТИ, собственост на електроразпределителните дружества/мрежовия
оператор/, в зависимост от местонахождението на обектите. В цената се
включват разходите за балансиране (недостик, излишек, дължми от/на ЕСО),
разходи за допълнителни услуги по отговорност за балансиране и разходи за
3
прогнозиране на потреблението. Върху определената цена се начислява такса
задължение към обществото, определена от КЕВР, акциз и ДДС.
Възложителят дължи и такси за мрежови услуги за обектите/пренос и достъп
до електропреносната и електроразпределителната мрежа/ си за които се
прилага стандартизиран товаров профил. С клаузата на чл. 15 от процесния
договор е предвидено, че при невъзможност за изпълнение на задълженията
по договора от страна на изпълнителя и когато възложителят премине към
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция,
изпълнителят заплаща разликата между стойността на договорената
електрическа енергия и стойността на доставената електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция до избиране на друг доставчик.
Безспорно е между страните, че „Мост Енерджи“ АД е търговец на
свободния пазар и закупува ел. енергия на борсови цени чрез „Българска
независима енергийна борса“ ЕАД /БНЕБ/. Това дружество само фактурира
консумираната ел енергия от клиентите. Консумираните количества ел.
енергия за месечният период от клиентите се подават от
електроразпределителните дружества с които работят, а те са
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД и „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД. На база на тези количества „Мост Енерджи“ АД
издава фактура по договорените цени с клиентите си. Фактурите на клиентите
са издавани от програма, разработенена специално за „Мост Енерджи“ АД.
Данните от програмата за фактуриране се инпортират в счетоводната
програма на дружеството.
Не е спорно между страните по делото, но се и установява от писмените
доказателства по делото пред СГС – писмена кореспонденция между страните
в периода м. юни – м. октомври 2021 г. ( л. 21 и сл. от делото пред СГС), че
„Мост енерджи“ АД е поискало промяна на цената на ел. енергията с мотив, че
е промяна на средната цена на базов товар в сегмент „Пазарен ден напред“ на
БНЕБ за м.юли 2021г. (до 29.07.2021г. вкл) спрямо м. януари 2021г. в посока
увеличение с над 75%. С писмо с вх. № 92-10-70/24.06.2021 г. ответникът е
предложил проект за изменение на договора в частта за цената, като същата
бъде определена на 186,65 лв/MWh, считано от 01.06.2021 г. по реда на чл.
116, ал. 1, т. 3 ЗОП, позовавайки се на повишение на средната месечна цена на
базов товар в пазарен сегмент „Ден напред“ на Българска енергийна борса за
м. 04, 05 и 06.2021 г., както и на решения на КЕВР, което предложение е било
отказано с писмо от 19.07.2021 г. на ищеца. С писмо с вх. № 92-00-
103/23.09.2021 г. ответникът е заявил на ищеца, че цената, на която закупува
ел. енергия на свободния пазар, е повече от два пъти по-висока от цената по
договора между страните, поради което отново е предложено да бъде
подписано споразумение за изменение на цената на договора в срок от 3 дни, с
предупреждението, че ако не бъде сторено, то на основание чл. 89 ЗЗД
договорът следвало да се счита за развален по право, като ответникът ще
предприеме действия за прехвърлянето на ищеца на доставчик от последна
инстанция за доставка на ел. енергия, а договорът се счита развален на
4
30.09.2021 г. С писмо с изх. № 92-00-103/24.09.2021 г. ищецът е отговорил на
ответника, че не са налице основания за изменение на договора от 30.01.2020
г. и същият остава да се прилага по начина, по който е подписан.
Не е спорно между страните по делото и че изпълнението на
задълженията на ответника по договора за доставка на електрическа енергия е
преустановено на 01.10.2021г., от която дата електрическа енергия до обектите
на ищеца е доставяна от доставчици от последна инстанция. В тази насока са:
писмо от „ЧЕЗ България“ АД до Сметната палата, с което е уведомена, че от
01.10.2021г се прехвърля към ДПИ за снабдяване с ел.енергия; писмо от
„Електроразпределение Юг“ЕАД до Сметната палата, с което е уведомена, че
от 01.10.2021г. се прехвърля към ДПИ за снабдяване с ел.енергия; справки от
Сметната палата за фактурирана и платена ел. енергия за периода от
01.10.2021 г. до 31.03.2023 г. на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД и „Енерго-Про продажби“АД по месеци;
фактури, издадени на Сметната палата за консумирана ел. енергия за периода
от 01.10.2021г. до 31.03.2023 г. от гореспоменатите електроразпределителни
дружества.
От приетите в първоинстанционното производство първоначално и
допълнително заключение на назначената съдебно - икономическа експертиза
(л. 249 и сл. от делото пред СГС) се установява, че размерът на разликата
между договорената стойност на ел. енергия съгласно договора от 31.01.2020
г. и стойността на доставената ел. енергия от ДПИ за процесния период от
01.10.2021 г. до 28.02.2022 г. е 54 058,75 лв. Процентното увеличение на
борсовата цена на ел. енергия на БНЕБ, за периода от сключване на процесния
договор от 01.04.2020г. до датата на прекратяване 01.10.2021г е 338,59%.
Цената на ел. енергия от ДПИ се формира по методика на КЕВР. Процентното
увеличение на борсовите цени на електрическата енергия на европейските
борсови пазари помесечно през процесния период от 01.10.2021г. до
01.04.2022г. е 45%. Процентното увеличение на борсовата цена на
електрическата енергия на европейските борсови пазари за периода от
сключване на процесния договор до датата на неговото прекратяване от
01.04.2020г. до 01.10.2021г. е 433%. От обясненията на вещото лице в
проведеното открито съдебно заседание пред СГС става ясно, че разликата до
пълния размер на предявения иск от 77 487,87 лв. съвпада с размера на
изчислените съгласно чл. 15 от договора суми за доставена енергия до
обектите на ищеца през м. 03.2022г., но този месец не е включен в периода, за
който ищецът е предявил осъдителния иск с изявленията в исковата молба.
Въззивният съд кредитира в обсъдените части първоначалната и
допълнителна съдебно-икономически експертизи, тъй като те са изготвени
след преценка на всички относими документи, като са отговорили подробно
на всички поставени релевантни въпроси.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
5
От събраните доказателства се установява, че страните по делото са
били обвързани от договор за доставка на активна нетна ел. енергия и избор на
координатор на балансираща група за ниско и средно напрежение. Също така
се установява неизпълнение от страна на „Мост Енерджи“ АД на
задължението си по чл. 15 от процесния договор - при невъзможност за
изпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя и когато
възложителят премине към доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция, изпълнителят да заплаща разликата между стойността на
договорената електрическа енергия и стойността на доставената електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция до избиране на друг доставчик.
Спорни във въззивното производство са въпросите дали
преустановяването на доставките на ел. енергия от ответника след писмото му
с вх. № 92-00-103/23.09.2021 г. представлява неизпълнение на процесния
договор и при положителен отговор дали са налице основания по чл. 83 ЗЗД за
освобождаване или намаляване на отговорността на ответника.
Настоящият въззивен състав намира, че в разглеждания случай между
страните е сключен търговски договор, поради което спрямо неговото
разваляне чл. 89 ЗЗД е неприложим, тъй като съществува специална уредба –
чл. 306 ТЗ. Според тази уредба при възникнала поради обективна причина на
последваща невъзможност изпълнението на задълженията по договора се
спира, за което длъжникът следва да уведоми кредитора (чл. 306, ал. 3 и 4 ТЗ).
Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от
изпълнението, той има право да прекрати договора, като това право има и
длъжникът – чл. 306, ал. 5 ТЗ. Следователно, при търговски договор договорът
не се разваля по право, а неговото изпълнение се спира временно, като при
определени предпоставки може да бъде прекратен от страна по договора с
едностранно изявление. В случая, независимо, че се позовал на чл. 89 ЗЗД,
ответникът по същество е постъпил по реда на чл. 306, ал. 5 ТЗ, в какъвто
смисъл следва да се тълкува изявлението му, обективирано в писмо с вх. №
92-00-103/23.09.2021 г., отправено към ищеца. В същото е заявил, че тъй като
цената, на която закупува ел. енергия на свободния пазар, е повече от два пъти
по-висока от цената по договора между страните, то е предложено да бъде
подписано споразумение за изменение на цената на договора в срок от 3 дни, с
предупреждението, че ако не бъде сторено, то договорът следвало да се счита
за развален по право. Това му изявление обаче може да породи правен ефект
само, ако в полза на ответника е възникнало потестативното право да
прекрати договора. В случая такова потестативно право на разваляне
(прекратяване) не е възникнало в полза на ответника, поради което
отправеното от него изявление в тази насока не е породило правно действие.
Съображенията за това са следните:
Изтъкнатата от ответника причина за прекратяване на договора
принципно не представлява непреодолима сила. Наличието на такава се
преценява само спрямо дължимата от ответника престация по договора,
спрямо която следва да е налице обективна невъзможност за изпълнение.
6
Процесната престация е непарична – ответникът дължи доставка на ел.
енергия на ищеца. Обстоятелството, че пазарните цени на ел. енергията са
били значително повишени след сключване на процесния договор, сочи
единствено на субективни затруднения у ответника, но не и на обективна
пречка за изпълнение. Ирелевантни относно наличието на непреодолима сила
са евентуалните по-високи разходи за ответника за закупуване на въпросната
ел. енергия, с цел последващата й доставка на ищеца. По-високите разходи
биха били от значение, ако ответникът се позовава на стопанска непоносимост
по смисъла на чл. 307 ТЗ, но в разглеждания случай липсва въобще такова
позоваване, което може да се извърши чрез предявен конститутивен иск. При
процесната дължима от ответника престация по договора, обективна
невъзможност би била налице тогава, когато въобще липсва производство на
ел. енергия, поради което такава не се продава на пазара, а не когато се
продава, но на значително по-висока цена. За изпълнението на договора е
ирелевантно на каква цена ответникът ще придобие енергията, а е важно, че
такава може да се придобие и да се достави на ищеца. Липсата на парични
средства на ответника, за да придобие енергията, не го освобождава от
отговорност съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Поради изложените съображения може
да се заключи, че липсва обективна невъзможност за изпълнение на
престацията на ответника по договора. Евентуалното несъответствие между
стойностите на двете насрещни престации не може да доведе до последиците
по чл. 306, ал. 5 ТЗ, а единствено до тези по чл. 307 ТЗ, които не са упражнени
от ответника.
Ответникът не твърди и доказва други обстоятелства, които да водят до
извод, че неизпълнението на неговата престация се дължи на причини, за
които той не отговаря по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Ето защо
преустановяването на доставките на ел. енергия, след писмото му с вх. № 92-
00-103/23.09.2021 г., представлява неизпълнение на процесния договор, за
което той отговаря. Следва да се посочи, че в съдебното производство не е
установено настъпило прекратително основание спрямо процесния договор
преди изтичане на неговия краен 2-годишен срок. По тази причина той е
продължил да действа и валидно да обвързва страните по него до изтичане на
срока му със съдържанието, което страните са уговорили.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че отказът на Сметната
палата да измени договора по реда на чл. 116, ал. 3, т. 3 ЗОП представлява
основанието по чл. 83, ал. 1 ЗЗД за пълно или частично освобождаване от
отговорност на изпълнителя по процесния договор. Същият извод се отнасяна
и до твърдения на „Мост Енерджи“ АД, че в случая е била налице и
хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, тъй като ищецът би могъл да избегне или
намали размера на вредите си, ако бил приел предложението за изменението
на процесния договор или ако бил избрал друг доставчик на ел. енергия,
различен от доставчика от последна инстанция, чиито цени били най-
високите. Доводите за неоснователност и на двете възражения са следните:
След като цената по процесния договор е била изгодна за ищеца, а с нея
7
се е съгласил и ответника при сключването му, то ищецът не е длъжен да се
съгласява с нейното последващо повишение, което очевидно не е в негов
стопански интерес. Обстоятелството, че договорът е за обществена поръчка,
на още по-голяма основание потвърждава този извод. Всички предвидени в
чл. 116 ЗОП основания за изменение на договора са само възможности за
неговото изменение, които могат да се реализират само, ако двете страни
постигнат съгласие за подобно изменение. Това е видно и от началния израз на
ал. 1 – „ могат да бъдат изменяни“. Нито в чл. 116 ЗОП, нито в други
разпоредби от същия закон, е установено задължение за изменение на сключен
договор за обществена поръчка – има само възможности за такова по взаимно
съгласие. Ето защо по никакъв начин отказът на ищеца да приеме
предложението на ответника за изменение на цената по процесния договор не
може да се квалифицира като обстоятелство по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, водещо до
пълно или частично освобождаване от отговорност на ответника.
В разглеждания случай не е налице и хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД,
която предвижда, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Ответникът твърди, че ищецът би могъл да избегне или намали размера на
вредите си, ако бил приел предложението за изменението на процесния
договор или ако бил избрал друг доставчик на ел. енергия, различен от
доставчика от последна инстанция, чиито цени били най-високите. В тази
насока точно след след отказа на ответника да изпълнява задълженията си по
договора с писмото с вх. № 123/20.08.2021 г., ищецът е бил принудително
причислен към клиентите на доставчика от последна инстанция по силата на
едностранно изявление на самия ответник по реда на чл. 62, ал. 6 и чл. 104в,
ал. 1 от ПТЕЕ. Следователно, самият ответник има „принос“ за това именно
доставчикът от последна инстанция да стане продавач на ел. енергия за
обектите на ищеца, което е показателно за неоснователността на възражението
по чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Освен това въззивника не доказва, че ако беше ангажирал
друг доставчик, то възложителят щеше да закупува енергия на по- ниски цени
от тези на доставчика от последна инстанция.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а в обжалваната
част решението да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия Сметна плата
се дължат разноски, като същият е отправил искане за присъждане на такива.
В негова полза следва да бъдат присъдени разноските за юрисконсулстско
възнаграждение.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част от „Мост Енерджи“ АД с ЕИК
*********, решение № 51/09.01.2025 г., постановено по т. д. № 2261/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, с която е осъдено „Мост Енерджи“ АД с ЕИК
*********, да заплати на Сметната палата на Република България с адрес гр.
София, ул. Екзарх Йосиф №37, на основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 54
058,75 лв., дължима съгласно чл. 15 от договор №015/30.01.2020 г. за
доставена електрическа енергия в периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2022 г. от
доставчик от последна инстанция, ведно със законната лихва от 08.12.2022 г.
до изплащането на сумата.
В останалата отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 273 ГПК
„Мост Енерджи“ АД с ЕИК *********, да заплати на Сметната палата на
Република България с адрес гр. София, ул. Екзарх Йосиф №37, сумата от 200
лв. - разноски във въззивното производство за юрисконсулстско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9