Мотиви към присъда №18/22.11.2013г. по
н.о.х.д.№380 по описа на ОС-гр.** за 2013г.
Срещу А.И.Н. е повдигнато обвинение по чл.149,
ал.5, т.3, във в-ка с чл.149, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за това,
че на 17.06.2013г. в с.**, общ.**, при условията на опасен рецидив извършил
действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на З.Г.Щ., ненавършила 14-годишна възраст.
В съдебно заседание представителят на
ОП-гр.** поддържа повдигнатото обвинение.
В рамките на проведеното съкратено съдебно
следствие по гл.ХХVІІ от НПК, подсъдимият декларира, че признава изцяло
твърденията, заложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен
досежно същите да не бъдат събирани други доказателства извън тези от
досъдебното производство.
На основание чл.373, ал.2, във в-ка с
чл.372, ал.4 от НПК съдът прие за установено от фактическа страна:
Към 2007г. подсъдимият Н. заживял на
съпружески начала със свидетелката Г.Щ., която отглеждала двете си деца-М.И. и З.Щ.-родена
на ***г. През 2009г. се родило общото дете-И.И., след което цялото семейството се преместило в с.**,
общ.**.
На 17.06.2013г. Г.Щ. гостувала в дома
на дъщеря си С. в с.**, общ.**, като
подсъдимият и трите деца останали в семейното жилище. Около обяд, след като
употребил известно количество алкохол, Н. няколкократно разговарял с Щ. по
телефона и я заплашил, че ще посегне сексуално на доведената си дъщеря. Щ.
направила опити да го успокои и го накарала да обещае, че ще отведе детето в
дома на сестра си, след което си осигурила транспорт и тръгнала към с.**. По
пътя се свързала по телефона с непълнолетния си син М., от когото разбрала, че Н.
е взел сестра му З. и са тръгнали към дома на лелята-И.Б.. Позвънила и на нея, но
разбрала, че подсъдимият и дъщеря и все още не са пристигнали. Малко по-късно
се обадила отново. Б. потвърдила, че детето е доведено, но споделила, че по
думите на момичето Н. си „играл” с нея и я опипвал на голо. Веднага след
разговора Щ. подала сигнал за случилото се в център „112”.
Според показанията на малолетната З., Н.
я повел към дома на леля и. По пътя я ударил два пъти с ръка през лицето, след
което я завел в гората край селото. Детето обяснява, че усетило, че мъжът е в
нетрезво състояние, знаело, че става много раздразнителен и затова се
страхувало и не се съпротивлявало.
На полянка в гората Н. повалил момичето
на земята и въпреки съпротивата свалил дрехите и, след което сам се съблякъл.
При самото махане на дрехите, от верижката, която детето носело на врата си, се
откъснала декоративната висулка от бял метал, която паднала в тревата. Макар,
че пострадалата плачела и се дърпала, подсъдимият легнал върху нея започнал да
я целува, търкал половия си член в тялото и, а впоследствие я накарал да поеме
члена му в устата си. След около половин час приключил с издевателствата като
еякулирал върху краката на детето. След като се облекли поели към дома на Б., по
пътя подсъдимият заплашвал малолетната да не казва на никого за случилото се. В
дома на сестра си Н. заварил М. и И.. Взел дъщеря си
и се прибрал, а доведените деца оставил в дома на Б.. Малко по-късно
пристигнала Щ., с която З. споделила за случилото се. Същия ден подали и сигнал
в полицията.
При извършения оглед на
местопрестъплението, на посочената от пострадалата полянка е намерен малък
участък с повалена и отъпкана трева, в която е открита и иззета висулката,
изпаднала от накита на пострадалата.
При извършения преглед на детето
съдебният медик е констатирал кръвонасядания по лявата мишница. Според психиатричното
и психологическо обследване, З.Щ. е със съхранена способност за възприемане и
за възпроизвеждане на фактите и обстоятелствата от значение за делото в тяхната
цялост и последователност. Възприемайки упражненото физическо и сексуално
насилие като силна обща заплаха, детето се е придържало към безропотно
подчинение, за да не провокира свръхмерна раздразнителност и за да предотврати
по-тежко издевателство. Преживяното е създало масивна психотравма, свързана с
чувство за накърнена лична неприкосновеност, страх, срам и обида. Реакцията на
пострадалата е преминала от „остра реакция на стрес”-непосредствено след
събитието, през „Разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна реакция”-към
освидетелстването.
Върху доброволно предадените слипове са
открити остатъци от суха тревна маса, както и семенна течност с ДНК профил,
идентичен с този на Н.. При химически анализ на взета кръвна проба се
установява, че подсъдимият е бил с около 0,55 промила алкохол в кръвта.
Изложената фактическа обстановка се
гради върху показанията на Г.Щ., З.Щ. и М.И., констатациите по огледния протокол,
иззетия като веществено доказателство накит, протокол за доброволно предаване, приобщените
веществени доказателства, резултатите от огледа на същите, заключенията по
назначените експертизи, както и приобщените писмени доказателства които в
своята съвкупност безусловно съответстват на направеното от подсъдимия формално
признание.
А.И.Н. е на 45 години, български
гражданин с ромска етническа принадлежност, с начално образование, разведен, не
работи. До момента лицето е съдено общо осем пъти. По н.о.х.д.№180/2001г. и
ч.н.д.№52/2006г. на РС-гр.**, за бягство
от затвора, както и за грабеж и множество кражби, осъществени при условията на
опасен рецидив, спрямо подсъдимия са определени
две общи, подлежащи на разделно изпълнение наказания лишаване от свобода за
срок от три години и за срок от седем години и седем месеца. Към м.май 2007г. Н.
е освободен условно предсрочно с остатък три месеца и дванадесет дин и
изпитателен срок от три месеца. Последвало е извършеното между м.юли и м.октомври
2009г. поредно продължавано престъпление, осъществено при опасен рецидив, за
което по н.о.х.д.№827/2010г. на РС-гр.** е наложено лишаване от свобода за срок
от две години.
Причини за извършване на престъплението-трайна
и неприкрита асоциална нагласа, нисък интелект, липсващо правосъзнание, културно
и етнически обременено отношение към децата, жените и сексуалния нагон. Касае
се за индивид, който с цялото си поведение и модел на живот демонстрира явно нежелание
за съобразяване с обществения ред и порядки, както и пълна неподатливост спрямо
упражнената до момента наказателна репресия и нейните цели.
Определяйки обществената опасност на
извършеното и на дееца, съдът взе предвид следното:
От съществено значение са съществувалите между
подсъдимия и пострадалата отношения, резултат от дълготрайното съвместното
съжителство. Видно от показанията на свидетелите, момичето е възприемало Н.
като свой баща и се е отнасяло към него с очакваното уважение и послушание.
Именно съществувалото доверие в значителна степен е улеснило извършването на деянието.
На второ място следва да се отбележат използваните за
осъществяване на посегателството заплахи и физическа сила, употребени за
отвеждането на детето в гората, за събличането му и за останалите блудствени действия,
както и за да бъде накарано да не споделя за случилото се.
От особено значение са нанесените на пострадалата и
неотшумели до момента психически травми, констатирани от експертите по СППЕ и специалиста
от Дирекция „Социално подпомагане” по новото местоживеене на детето.
В съвкупност със съображенията, произтичащи от
съдебното минало на лицето и събраните за личността и начина на живот на
подсъдимия данни, тези обстоятелства недвусмислено изтъкват завишената
обществена опасност на извършеното и същевременно указват, че с поведението и
утвърдените си престъпни навици деецът съставлява реална и непосредствена
заплаха за правата и законните интереси на останалите членове на обществото.
Изложените по-горе констатации, свързани с дееца, със самото
посегателство и с неговите последици се явяват и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Към посочената злоупотреба със съществувалите отношения на
фактически надзор и зависимост, упражнените спрямо пострадалата заплахи и
физическо насилие, понесената от детето психическа травма, следва да бъдат
отнесени съдебното минало на подсъдимия, включващо прояви, многократно
надхвърлящи преюдициалните за квалификацията опасен
рецидив, недобрите характеристични данни, проявените при посегателството дързост,
бруталност, коравосърдечност и чувство за безнаказаност.
Воден от изложените, релевантни за отговорността
обстоятелства, установените причини за извършване на престъплението, както и от
съображенията досежно обществената опасност на извършеното и дееца, настоящият
състав индивидуализира следващата се санкция под средния размер, постановявайки
лишаване от свобода за срок от девет години. На основание чл.373, ал.2 и чл.58а
от НК, след редуциране на така определеното наказание с една трета, подсъдимият
следва да изтърпи лишаване от свобода за срок от шест години. Съгласно чл.61 и
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС санкцията следва да се изпълни при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на приспадане
подлежи предварителното задържане под стража, считано от 17.06.2013г. до
привеждане на присъдата в изпълнение.
По силата на чл.189, ал.3 от НПК сторените по делото
разноски следва да се възложат на подсъдимия. Приложените веществени
доказателства подлежат на унищожаване.
Воден от изложените фактически констатации и правни
изводи съдът постанови присъдата си.
Председател: .