№. 112 / 9.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
09.03.2020 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора…............, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 2551 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225 ал.1 КТ в размер на 1 825,72 лева.
Ищцата Е.П.С. xxx твърди, че на 24.03.2016 г. между нея и ответника е сключен Трудов договор №. 783 за работа на длъжността „продавач консултант", с място на работа магазин Монтана, у. №. 1.. Поддържа, че със Заповед №. 456/09.08.2019 г. на управителя на ответника й е наложено наказание дисциплинарно уволнение и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заявява, че заповедта е незаконосъобразна, поради няколко причини. Твърди, че ответникът в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ. На 02.08.2019 г. е получила искане за даване на обяснения, в което е посочено, че с протокол №. 529/16.07.2019 г. е установена липса на стоки на стойност 4 190,87 лева при извършена ревизия на 16.07.2019 г.. Поддържа, че не й е било известно съдържанието на посочения протокол, както и на цитирания в искането ,,вътрешнофирмен правилник", в писмено обяснение, получено от ответника на 06.08.2019 г., е заявила, че не може да вземе отношение по констатациите в протокола и въобще по т.нар. ревизия. Твърди, че изрично е заявила, че, ако работодателят желае да изложи конкретни обяснения по протокола, то следва да й бъде връчен екземпляр от него, за да се запознае с начина, по който е извършена ревизията и със съответните резултати от нея – какви конкретни стоки липсват, от кой момент и въз основа на какви документи е направено засичането, кой е броил стоките, при какви цени е изчислена стойността им и редица други конкретни факти, по които е трябвало да вземе конкретно отношение и да даде конкретно, истинско обяснение с посочване на относими доказателства, респ. да защити името си. Поддържа също, че вместо да я запознае със съответните документи и обстоятелства, ответникът е издал оспорената заповед, от което следва, че не е изпълнил задължението си за искане на обяснения по смисъла, който е вложен в разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ. Ищцата оспорва твърдението за наличие на липси в магазина, в който е работила. Твърди, че винаги точно и добросъвестно е изпълнявала задълженията си при стриктно спазване на въведената отчетност и даваните й разпореждания. Никога и по никакъв начин не е злоупотребявала с доверието на работодателя. Заявява, че оспорва както реда, по който е извършена т.нар. ревизия, така и нейните резултати. Твърди, че от гореизложеното следва, че Заповед №. 456/09.08.2019 г. на управителя на ответника, с която е наложено наказание дисциплинарно уволнение и трудовото й правоотношение е прекратено, е незаконосъобразна. Поддържа, че в резултат на незаконното уволнение останала без работа, поради което ответникът й дължи обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ при брутно трудово възнаграждение в размер на 912,86 лева, което предявява с настоящата искова молба частично за два месеца. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №. 456/09.08.2019 г. на управителя на ответника, с която й е наложено наказание дисциплинарно уволнение и трудовото й правоотношение е прекратено; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност; да бъде осъден ответника ,,Б. И. Б.“ ООД, гр.Г. ул.„Индустриална“ №. 41, ЕИК xxxx да й заплати обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ в частичен размер, а именно за два месеца - от 09.08.2019 г. до 09.10.2019 г., в размер на 1 825,72 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1..08.2019 г. до пълното й изплащане, както и да й бъдат присъдени направените по воденето на делото разноски.
Ответникът „Б. И. Б.“ ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ xxxx , със седалище и адрес на управление гр.Г. ул.”Опълченска” №. 19, представлявано от Х. И. Ч. - управител, е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди, че в настоящия случай работодателят е изпълнил задължението си, предшестващо издаване на процесната заповед свързана с налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. С писмо - Искане от работодателя до работника или служителя за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ до ищцата, работодателят - ответник е поискал обяснения от работника, като подробно е описал какво представлява нарушението на трудовата дисциплина, кога и от кого е констатирано, като изрично е отбелязал в същото това свое искане за даване на обяснения, че е открил производство по установяване на дисциплинарно нарушение и е указал на работника да посочи и евентуални доказателства в подкрепа на твърдените от него факти. Твърди, че със същото писмо й определен срок от 3 дни за отговор, като това искане за даване на обяснения е получено от ищцата на 01.08.2019 година. И въпреки, че обясненията са получени след изтичане на определения от работодателя три дневен срок и същият е имал правната възможност да наложи дисциплинарното наказание в хипотезата на чл.193, ал.3 от КТ, той все пак ги е отчел, което е отбелязано и в процесната заповед. Поддържа, че мотив за налагане на дисциплинарното наказание - уволнение е било нарушение на трудовата дисциплина, представляваща злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в липса на стоки на обща стойност 4 190,87 лв. Твърди също, че длъжността, която е заемала служителката преди уволнението е била „продавач - консултант“ в магазин, на ул.”Н.Вапцаров” №. 1. в гр.Монтана, в който, предмет на продажба са били стоки втора употреба. Съгласно подписаният от нея трудов договор и длъжностна характеристика, служителката е изпълнявала материално – отчетническа отговорност. Във връзка с това и качество регулярно в магазина са извършвани ревизии за наличността на стоките и паричната им равностойност. Тези ревизии са се извършвали по нареждане на работодателя, със знанието и в присъствието на служителите/продавач-консултанти/. Твърди, че в конкретния случай, довел до налагане на дисциплинарното наказание - уволнение, със Заповед за ревизия №. 529/16.07.2019 год. на управителя на дружеството - работодател е наредено извършването на ревизия в магазина в който е работила ищцата. Същата заповед е сведена до знанието на служителката - ищца, видно от подписа положен под нея. Ревизията е извършена от служител на работодателя -Цветелина Петкова в присъствието на двете продавачки /една от които ищцата/, като резултатите от ревизията са отразени в протокол №. 529/16.07.2019 год. Твърди, че съгласно данните, вписани в този протокол констатираните липси са в размер на 4 190,87 лв. Двете служителки /продавачки/, една от които ищцата са се подписали под протокола с изразено съгласие за отразените в протокола констатирани липси. Поддържа, че с оглед на изложеното не отговаря на обективната истина изписаното в исковата молба оплакване на процесуалния представител на ищцата, че тя не е била запозната с констатациите от ревизията отразени в Протокол №. 529/16.07.2019 год., предвид факта, че е присъствала на ревизията и е положила подписа си под протокола. Твърди, че не отговаря на обективната истина и твърдението изложено в исковата молба, че ищцата не е била запозната със съдържанието на вътрешнофирмения правилник. Същият е сведен до знанието й към момента на постъпване на работа, което се удостоверява с подписана от нея декларация от 25.03.2016 година. С оглед изложеното твърди, че предявеният иск, с който се иска отмяна на Заповед №. 456/09.08.2019 год. на управителя на ответното дружество, по посочените в исковата молба мотиви е неоснователен и недоказан, като моли съда да го отхвърли на това основание. При липса на основателност на главния иск, неоснователни и недоказани ще бъдат и другите два предявени иска - за възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение за оставане без работа след уволнението за сочения период от време и сума.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са и заключения на вещи лица.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че между ищцата Е.П.С. xxx и ответното дружество е сключен на 24.03.2016 г. трудов договор №. 783 за работа на длъжността „продавач консултант", с място на работа магазин Монтана, у. №. 1.. Със Заповед №. 456/09.08.2019 г. на управителя на ответното дружество й е наложено наказание дисциплинарно уволнение и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в липса на стоки на обща стойност 4 190,87 лева. Със същата заповед е разпоредено да се изплати на ищцата обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ – 17 дни.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Основният довод за допуснато от работодателя нарушение на закона, на който ищцата е основала иска си за отмяна на уволнителната заповед е, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1от КТ. Ищцата оспорва и твърдението за наличие на липси в магазина, в който е работила.
В заявление, приложено на лист 10 от делото, в отговор на поисканото писмено обяснение, ищцата е заявила, че не е в състояние да предостави такова, тъй като не е запозната с цитираните в искането документи.
Съдът намира, че работодателят не е изпълнил реално задължението си да поиска обяснение от ищцата, тъй като не е направено по начин, който да даде възможност на ищцата ефективно да се защити. Видно от уволнителната заповед, като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в липса на стоки на обща стойност 4 190,87 лева, което било видно от протокол №. 529 от 16.07.2019 година. С оглед спецификата на вмененото нарушение работодателят е бил длъжен да изложи не общи, а конкретни факти относно твърдението за липси, като е следвало подробно да посочи вида, количеството, цените на стоки, както и относно конкретният принос на ищцата в причиняването на твърдяната липса, или поне, с оглед изрично направеното от нея искане, да й се предостави екземпляр от документа, на които се позовава работодателят. Няма данни ответникът да е сторил това, с което си поведение реално не е позволил на ищцата да изложи своите обяснения и да се защити.
Отделно от това съдът намира, че работодателят не успя да докаже, че ищцата е извършила нарушението по чл.187 т.8 от КТ, изразяващо се в злоупотреба с неговото доверие. От данните по делото се установява, че ищцата в периода, за който според ответника му е причинена липса, в магазина са работили две лица на длъжността ,,продавач-консултант“ – ищцата и св. Галя Димитрова Аврамова. По делото не се събраха доказателства, които да установяват, че има липса на стоки в магазина, в който е работила ищцата. Ответникът се позовава на признание от страна на ищцата и затова твърди, че тази липса е доказана с нейно признание, материализирано в Протокол №. 529/16.07.2019 година. Тава не отговаря на действителното положение, тъй като материализираното в протокола изявление на ищцата не се отнася до резултата от ревизията - данните от дясната част на протокола, а единствено до данните, отразени в лявата част на протокола. Този извод се налага, предвид приетото по делото заключение на вещото лице З.Л.З.. С отговора на първия въпрос вещото лице установи, че копието на протокола, находящо се на л.47 от делото е от оригинала на същия протокол, на който се позовава ответникът, с единствената разлика, че сумите от дясната му част за реквизитите „дрехи без цени", ,,търсено салдо", ,,изброено салдо“ и ,,липса/излишък“ не са попълнени. Видно от същото копието, долу в левия му ъгъл са подписите на ищцата и свидетелката Галя Аврамова. От тук следва единственият логичен извод, че подписите са положени върху протокола, преди окончателното му попълване. Косвено този факт се потвърждава и от установеното от вещото лице различие в химикалната паста, използвана за попълването на тези реквизити. Вещото лице е отразило, че тя не е същата, с която е попълнена останалата част от протокола, включително, с която са положени подписите. В тази насока са и показанията на свидетелката Галя Аврамова, която заяви, че при полагането на подписите е била попълнена само лявата част на протокола, а дясната част е била празна. От това следва, че признанието, на което ответникът се позовава, се отнася единствено до съдържанието на протокола към момента на подписването му, а именно единствено до неговата лява част. Не може да се приеме, че признанието се отнася до съдържанието на целия протокол, тъй като се установи по безспорен начин, че негова дясна част е попълнена впоследствие и ищцата не е била информирана за по-важната част от съдържанието на протокола, а именно каква е стойността на стоково-материалните ценности, които се водят на продавачките – търсено салдо, каква е стойността на намерените СМЦ – „изброено салдо” и най-важното, има ли липса и в какъв размер е – реквизитът „липса/излишък“. Съпоставката на копието и оригинала на процесния протокол показва, че тези данни не са били попълнени към момента на подписване на протокола от страна на ищцата и свидетелката Галя Аврамова, от което следва извод, че резултатите от ревизията не са признати от ищцата.
По делото е разпитана и свидетелката Цветелина Петкова, чиито показания са в пълно противоречие с посочените по-горе доказателства. Свидетелката Цветелина Петкова, която твърди, че протоколът е бил изцяло попълнен, когато е бил подписан от продавачките – ищцата по делото и свидетелката Галя Аврамова. Свидетелката Аврамова е извършила ревизията и към настоящия момент продължава да е в трудовоправни отношения с ответника – факти, които обуславят нейната заинтересованост от изхода на делото, поради което съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани относно попълването и подписването на протокола.
В тежест на работодателя бе да установи, че са налице липси на стоки в магазина, в който е работила ищцата и че именно тя ги е причинила.
Съгласно Заповед №. 529/16.07.2019 година на управителя на ответното дружество, ревизията е следвало да бъде направена в ред, установен от вътрешна наредба, която според ответника Правилникът за вътрешния трудов ред, приложен към отговора на ответника. В него обаче не се съдържа регламентация относно реда за извършване на ревизии. Така по делото не се установи по какви правила е извършена процесната ревизия, довела до издаване и на уволнителната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните. На следващо място, но не по значимост, за да има липса, е необходимо работодателят да установи конкретно какви материални ценности по вид, количество, размер и стойност са начислени на ищцата. В противен случай тя няма как да установи начина на разходването им Доказателства в тази насока от страна на работодателя не бяха представени. Нещо повече, видно от данните в Протокол №. 529/16.07.2019 г., началното салдо при ревизията се различава съществено с търсеното салдо. Показанията, дадени от свидетелката Галя Аврамова в тази насока са хаотични, непоследователни и противоречиви. Същата описва действия, случили се в магазина на 16.07.2019 г., които не могат да бъдат приети за характерни при извършването на нормална ревизия. В подкрепа на горното е и фактът, че комисията е съставена от едно лице, което означава, че на практика няма сформирана комисия.
В тежест на работодателя бе да докаже липсата, като основание за злоупотреба с доверието му, което не бе сторено в хода на съдебното производство. От изложените по-горе обстоятелства съдът намира, че уволнителната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При безспорна установеност на незаконност на уволнението на ищцата, основателна се явява и исковата й претенция за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Съотношението между иска за отмяна на незаконно уволнение и иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225 КТ е такова на обуславящ и обусловени. Уважаването на иска за незаконно уволнение предпоставя и основателност на исковата претенция за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а при наличие и на останалите предпоставки, предпоставя и основателност на претенцията за присъждане на обезщетение за времето, през което работникът, респ. служителят е останал без работа в резултат на незаконното уволнение. Ищцата е заявила искане за присъждане на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за два месеца за периода от 09.08.2019 г. до 09.10.2019 г., в размер на 1 825,72 лева. Съдът намира, че претендираното обезщетение следва да се присъди за периода от 09.08.2019 година до 30.09.2019 година, тъй като видно от приложеното на лист 81 и 82 извлечение от трудовата книжка на ищцата, същата е сключила на 01.10.2019 година трудов договор с основна заплата в по-висок размер от тази при ответника. Вещото лице В.П.Т. е установила в заключението си, че дневната брутна ставка на ищцата е 45,64 лева като за периода от 09.08.2019 година до 09.10.2019 година е посочила, че са налице 41 работни дни или обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за този период е 1871,24 лева. Съдът намира, че обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ следва да е за периода от 09.08.2019 година до 30.09.2019 година или със седем работни дни по-малко или 1551,76 лева. То е изчислено по следния начин: 1 871,24 – 7р.дни х 45,64 лева = 1551,76 лева. Ето защо този иск следва да бъде уважен в размер на 1551,76 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2019 година до окончателното й изплащане, като за разликата между уважения и предявения размер от 1 825,72 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 220,07 лева /по 80 лева – държавна такса за иска за отмяна на уволнителната заповед и по иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, 62,07 лева - държавна такса за исковата претенция по чл.225 от КТ/, сумата 334,00 лева – разноски за съдебни експертизи, както и 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Видно от приложените по делото списък с разноските и пълномощно, с което ищцата е упълномощила своя процесуален представител, адвокатското възнаграждение, което е изплатено на адвокат Д. по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ е 560,00 лева. С оглед изхода на делото по тези искови претенции следва изцяло тази сума да бъде изплатена на ищцата от ответника. Съразмерно с уважената част от иска с правно основание чл.225 ал.1 КТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 297,48 лева или общо ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 857,48 лева.
С оглед на отхвърлителната част на иска с правно основание чч.225 ал.1 КТ, ищцата също дължи разноски на ответника, които са в размер на 25,01 лева. Ответникът е реализирал разноски в размер на 500,00 лева – адвокатско възнаграждение. Същата сума следва да се раздели на три, съобразно заявените искови претенции. Така се получава на всеки иск възнаграждение в размер на 166,66 лева. С оглед отхвърлителната част на иска по чл.225 ал.1 КТ, ищцата следва да заплати на ответника сумата от 25,01 лева.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразна заповед №. 456/09.08.2019 година на Управителя на „Б. И. Б.“ ООД – град Г. с която на основание чл.188 т.3 във връзка с чл.187 т.8 от КТ е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Е.П.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.П.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx на заеманата преди уволнението в „Б. И. Б.“ ООД – град Габрово длъжност „продавач консултант", с място на работа в магазин в град Монтана, у. №. 1..
ОСЪЖДА „Б. И. Б.“ ООД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град Г. у. №. 4., представлявано от управителя Х. И. Ч. да заплати на Е.П.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от на 1551,76 лева лева, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2019 година до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до предявения размер от 1 825,72 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б. И. Б.“ ООД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град Г. у. №. 4., представлявано от управителя Х. И. Ч. да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 220,07 лева, 334,00 лева – разноски за съдебни експертизи, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Е.П.С. сумата от 857,48 лева – реализирани разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.П.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Б. И. Б.“ ООД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град Г. у. №. 4., представлявано от управителя Х. И. Ч. сумата от 25,01 лева– реализирани разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок, считано от 10.03.2020 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :