№ 392
гр. Габрово, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря К.а Ат. Н.
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20234210101103 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
"Ястребец" № 23 Б, срещу С. Д. Н., ЕГН **********, за осъждането да заплати
сумата 1879.56 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, доставена за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 год., сумата 137.77 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 20.04.2023 год., сумата 57.61 лева – главница – възнаграждение за извършено
дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., сумата 11.28 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 20.04.2023 год., ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от подаване на исковата молба до погасяването им.
Ищецът сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди,
абонатен № 19476, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
Триадица, бул. „***********” № 25, вх. Б, ет. 6, ап. 30. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично
известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите
на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия
период, но до момента не бил погасил задълженията си. Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника за процесните суми – главници и
лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.05.2023 год. – датата
на депозиране на исковата молба, до окончателното и изплащане.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения
му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като неоснователни и недоказани.
Третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД счита предявените искове
1
за основателни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва и от представения договор за продажба на недвижим
имот, оформен в нотариален акт № 143, том VIII, дело №1402/2004 г. на нотариус
Йонко Литовски №143 в регистъра на НК, се установява, че е титуляр на правото на
собственост с обект недвижим имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в
гр. София, район Триадица, бул. „***********” № 25, вх. Б, ет. 6, придобито чрез
възмездна сделка от Георги и Мариана Георгиеви. С молба-декларация от 21.06.2005 г.
праводателят на ответника - Мариана Георгиева е отправила до ищеца изявление за
закриване на досегашната партида за доставка на топлинна енергия поради сключения
договор за покупко-продажба, като е открита партида за доставка на топлинна енергия
на адреса на недвижимия имот с титуляр приобретателя – ответникът С. Д. Н.. В
молбата като адрес на топлоснабдявания имот е посочен: гр. София, район Триадица,
бул. „***********” № 25, вх. Б, ет. 5, ап. 30, но страните не спорят, че същият е
идентичен с имота, предмет на договора за продажба.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира
недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово
разпределение по силата на сключен между етажните собственици и „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД (правоприемник на „ИСТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД) договор.
Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва
продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, С. Д. Н. има качеството потребител на топлинна
енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон, е обвързана от общите условия
на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им
писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като
източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на
някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат
обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия
/фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на
престацията без възражения от страна на потребителя.
От представения по делото договор № 792 от 16.09.2002 г. се установява, че за
сградата, в която се намира процесния имот е сключен договор с „ИСТА БЪЛГАРИЯ”
ЕООД (тогава с фирмено наименование „Витерра Енерджи Сървисиз” ЕООД) за
извършване услугата „топлинно счетоводство”, като възложителят - етажните
собственици в сградата, находяща се в гр. София, район Триадица, бул. „***********”
№ 25, вх. А и Б, са приели разпределението и заплащането на количеството топлинна
енергия между отделните потребители и фактурирането от „Топлофикация София”
ЕАД да се извършва съобразно методика за топлинно счетоводство на „Витерра
Енерджи Сървисиз” ЕООД. Договорът е сключен срок от 2 години, като е предвидена
възможност действието му да бъде продължавано с календарна година, ако не бъде
прекратен с месечно писмено предизвестие. Не се твърди такова предизвестие да е
било дадено. В договора е предвидено, че възложителят може да подава възражения в
срок до 15 дни от получаването на съответната междинна или годишна сметка (раздел
VI, т. 1 от договора).
Договорът е сключен между „ИСТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД (тогава с фирмено
наименование „Витерра Енерджи Сървисиз” ЕООД) и упълномощени представители
на етажните собственици. Действително, същият не е подписан лично от ответника С.
Д. Н., но тя е страна по правоотношението, тъй като договорът е сключен от изрично
2
упълномощено от ОС лице, поради което е налице пряко представителство и правата и
задълженията по договора са възникнали директно в правната сфера на
представлявания. Наличието на упълномощаване се установява от представения
протокол на ОС на етажните собственици, от който се установява, че е взето решение
за сключване на посочения договор и съответно е упълномощено лице за всеки от
двата входа, което да представлява етажните собственици. В приложението към
протокола за собствениците под № 30 е посочен праводател на ответника - М.Г.Г., като
автентичността на подписа й не е оспорена. Протоколът отразява взети решения по
реда на ПУРНЕС (отм.), като не се твърди да са били обжалвани по предвидения ред в
съответните срокове.
Ето защо, възникналото между третото лице-помагач и етажните собственици
правоотношение е обвързало и ответника в качеството му на етажен собственик. За
сключването на договора е установена писмена форма, която в случая е спазена.
Изискването, което е предвидено в чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
топлоснабдяването - Обн. ДВ. бр.31 от 26 март 2002 г. (отм.) е като приложение към
договора да се съдържа нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната
собственост за избор на търговец по чл. 49 съгласно Правилника за упражняването,
реда и надзора в етажната собственост, без да се поставя изискване за нотариална
заверка на подписите на етажните собственици за упълномощаване на лица, които да
ги представляват при сключване на договора.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители от гр. София. По аргумент от
чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва да се има предвид, че чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ предвижда
общите условия да влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по
отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено
съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период
количеството потребената топлинна енергия е определено при спазване на
нормативната уредба – Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
като дяловото разпределение, извършено от третото лице-помагач е в съответствие с
нормативните правила. Стойността на доставената топлоенергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е начислявана по показанията на общия топломер в
абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на
дружеството-доставчик. Определеният дял за сградна инсталация от общото
количество доставена топлинна енергия е определен в съответствие с Наредба № 16-
334. Стойността на доставената топлинна енергия на ответника се формира от
стойността на енергия за отопление на имота, стойност на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и стойността на доставената енергия за битово горещо
водоснабдяване. Количеството доставена топлинна енергия е определено по
показанията на водомера и топломера, след осигуряван достъп, като за сезон м.
05.2021 – м. 04.2022 г. не е осигуряван достъп за отчитане на уредите за дялово
разпределение и водомера за топла вода. За този отоплителен сезон количеството
топлинна енергия е определено служебно. Съгласно заключението дължимата за
процесния период – 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. стойност на доставена топлинна
енергия възлиза на сумата 1977.14 лева, без да е включена цена за разпределение. За
периода 07.06.2021 г. – 22.01.2022 г. няма сведения за метрологична годност на
топломера.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като
3
съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че
отразената в системата на ищеца като незаплатена от ответника цена за топлинна
енергия е в общ размер на 1937.17 лева, съответно размерът на лихвата за забава за
периода от изпадане на длъжника в забава до 20.04.2023 г. възлиза на 169.22 лева.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно
съединените осъдителни искове.
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал.1 ЗЕ.
Основателността на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
искове се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното
субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение
между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна
енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност и
неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация
паричната стойност на доставеното му благо.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът прие съществуването на
договорно правоотношение между със съдържание задължение на „Топлофикация
София” ЕАД да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия и задължение на
ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 107/2003 г./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно,
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба,
съответно одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно разпоредбата
на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата за
процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /обн.
ДВ. бр. 25 от 20.03.2020 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Въз основа на кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза,
съдът намира, че за процесния период на ответника е доставена топлоенергия с цена
1937.17 лева, в която не е включена сумата, дължима за разпределение на топлинна
енергия. Ответникът не оспорва факта, че не е заплатила стойността , поради което и
в патримониума на ищеца е възникнало правото на парично вземане за сумата 1937.17
лева, представляваща стойност на доставена топлоенергия за периода от 01.05.2018
год. до 30.04.2020 год., но предвид диспозитивното начало в гражданския процес
искът следва да бъде уважен до размера от 1879.56 лева, което вземане не е погасено
чрез плащане. На следващо място въз основа на кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че за процесния период м.05.2020 г.
4
до м.04.2022 г. ответникът дължи и сумата 58,50 лева, представляваща стойността на
услугата „дялово разпределение”.
Съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба Е-РД-04-1 за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда-етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на наредбата и
приложението към нея. В ощите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители от гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, е предвидено, че купувачите заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец – чл.22, ал.2, респ. в чл.13, ал.1, т.1 от ОУ също е предвидено задължение
за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в срок.
Следователно, ответникът дължи на ищеца, а не на третото лице-помагач стойността
на услугата дялово разпределение.
Следва да се посочи, че претендираните вземания не са установени единствено
въз основа на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи, а въз основа на събраните заключения на
експертизите, при отчитане на индивидуалните измервателни уреди, които отчети,
ответникът не е оспорила в съответните срокове и това бездействие съдът разглежда
като извънсъдебно признание на количеството потребена топлоенергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени. В този смисъл възраженията за
доказателствената стойност на издаваните от ищеца фактури по отношение на реално
потребената енергия, са неоснователни.
Задължението на ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави
необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната
етажна собственост, което се отчита от общ топломер, като доводи за неправилно
отчитане от същия не са изложени. Това количество се разпределя между отделните
потребители, като възражения срещу разпределението не са релевирани. Следва да се
отбележи, че съгласно решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело №1557/2011 г. на ВКС,
ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в тежест на ответника по иска е да докаже
твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на дружеството – топлинен счетоводител е неточно. Изводите на съда не се
променят от обстоятелството, че за част от процесния период на общия топломер не
била извършвана метрологична проверка. Когато измерващото средство на
потребяваната от абоната топлинна енергия е било метрологично и технически
изправно, за дължимата стойност на реално потребената топлинна енергия, е без
правно значение обстоятелството, че то е било с изтекъл срок за метрологична
проверка -в този смисъл и решение № 100 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2996/2020 г., III г. о.. Отделно от горното за този период топлинната енергия е била
начислявана служебно поради неосигуряван достъп за отчитане на уредите за дялово
разпределение и водомера за топла вода поради което изтеклият срок за метрологична
проверка е ирелевантно обстоятелство.
По отношение на качеството на доставената топлоенергия потребителят
разполага с възможност за рекламация при условията на общите условия, която
рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва
да е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата
от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество.
С оглед изложеното, предявените главни искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
Посочените суми са дължими от ответника, ведно със законната лихва, считано
5
от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2023 год. до окончателното
изплащане.
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 33, ал.1 от общите условия, е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същата разпоредба е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
тези искове за основателни, тъй като се установи да са налице главни задължения в
размер на 1879.56 лева, съответно в размер на 57.61 лева, с настъпил падеж, по
отношение изпълнението на които ответникът е изпаднала в забава с изтичане на
посочения 45-дневния срок, от който момент се е породило и задължение за
заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това
обезщетение, определено по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна
програма върху главница от 1879.56 лева за периода от 15.09.2021 год. до 20.04.2023
год. възлиза на сумата 137.77 лева, съответно върху главницата 57.61 лева за периода
16.07.2020 г. до 20.04.2023 г. възлиза на сумата 11.28 лева, до които исковете за
законната лихва върху непогасените главници следва да се уважат.
При този изход на спора, право на разноски за производството възниква ищецът,
който е доказал извършени разноски в общ размер от 1183.45 лева, формиран от
сумите: 83.45 лева – внесена държавна такса, 600 лева – възнаграждения за вещи лица,
400 лева – депозит за особен представител и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК следва да му се
присъдят.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „**********” №
49, вх. А, ет. 3, ап. 7 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 1879.56
лева (хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 год. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: в
гр. София, район Триадица, бул. „***********” № 25, вх. Б, ет. 6, ап. 30, абонатен №
19476, сумата 137.77 лева (сто тридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 20.04.2023 год., сумата 57.61 лева (петдесет и седем лева и шестдесет и една
стотинки) – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022
г., сумата 11.28 лева (единадесет лева и двадесет и осем стотинки) – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
20.04.2023 год., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
подаване на исковата молба – 11.05.2023 г. до погасяването им.
ОСЪЖДА С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „**********” №
49, вх. А, ет. 3, ап. 7 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
6
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б,
сумата 1183.45 лева (хиляда сто осемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) –
разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните и е постановено при участието на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК ********* - трето лице-помагач на ищеца.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7