РЕШЕНИЕ
№ 949
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330108750 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД от ЗАД „Алианц България“, ЕИК: ********* против Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ твърди, че на ***** г. около **** часа
водач на лек автомобил „Пежо“ 407 с регистрационен № ***** Ат. Й. Г. се
движел по път *** км в посока от гр. ***** към гр. ***** (*****), когато от
скалата в дясно паднало голямо парче скала, което минало под обезопасителната
мрежа, ударило предна дясна джанта, в следствие на което водачът загубил
контрол и се преобърнал на пътното платно. В резултат на пътнотранспортното
произшествие по лекия автомобил били констатирани множество увреждания,
описани подробно в исковата молба. За произшествието бил съставен протокол за
ПТП № *****/ ***** г., от който било видно, че ПТП-то било причинено
вследствие на свличане на скална маса, поради невзети мерки относно
обезопасяването на пътя от страна на Агенция Пътна инфраструктура. По
отношение на процесния автомобил била налице валидна застраховка „Каско“ за
периода 20.04.2016 г. до 19.04.2017 г. при ищеца. По случая била образувана
преписка по щета № *****. Бил извършен оглед на застрахования автомобил, като
1
експертите дали заключения, че ремонтът надвишавал 70% от стойността на
автомобила, поради което щетата била призната за тотална. Действителната
стойност на автомобила била в размер на 6340 лв., запазените части - 1500 лв.,
поради което сумата за изплащане била в размер на 4840 лв. Обезщетението за
тотална щета било заплатено от ищеца на собственика Й. А. Г. по банков път на
23.08.2016 г. Автомобилът бил с прекратена регистрация от 19.08.2016 г. Ищецът
поддържа, че всички причинени вреди били в следствие от неизпълнение на
задължението на ответника да обезопаси опасните участъци на пътя, които
стопанисва и има задължението да поддържа в добро състояние съгласно чл.30,
ал.1 от Закона за пътищата. Сочи, че на 27.01.2020 г. от страна на ищеца била
предявена регресна покана към ответника, като писмото било доставено на
19.02.2020 г. Ответникът дължал мораторна лихва за периода от 27.02.2019 г. до
25.05.2021 г. в размер на 610,38 лв. Процесните суми не били изплатени от
ответника след поканата, поради което ищецът предявява настоящите искове.
Моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Агенция Пътна инфраструктура със становище за неоснователност на предявения
иск. Оспорва фактическите твърдения по настъпване на процесното ПТП на
републикански път, както и вида и размера на вредите и причинно-следствената
връзка с твърдения механизъм на ПТП. Оспорва посочените в протокола за ПТП
причини и обстоятелства за настъпването му. Намира, че произшествието се
дължало до голяма степен на движението на автомобила с несъобразена скорост и
неуместните действия на водача. Оспорва настъпването на всички вреди върху
автомобила. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на автомобила. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 410, ал.1 КЗ
/аналогичен на чл. 213 КЗ (отм.)/, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните елементи от фактическия състав: 1. наличие
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между
ищеца - застраховател и застраховано при него лице; 2. настъпване на покрит
2
застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди;
4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен
риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя - ищец в полза на
застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6.
противоправно и виновно бездействие от страна на служителите на ответника да
изпълнят нормативно вменено им задължение; 7. пряка и непосредствена
причинна връзка между противоправното и виновно бездействие и реализираното
застрахователно събитие.
Не се спори между страните, а и се установява от представената като
доказателство по делото полица № ***** от 07.04.2016 г., че между ищцовото
застрахователно дружество и Й. А. Г. е сключен валиден застрахователен договор
по застраховка „Пълно Каско” с предмет лек автомобил марка Пежо, модел 407
SW, с рег. № *****, със срок на срок на действие от 20.04.2016 г. до 19.04.2017 г.,
като видно от приложените към полицата Специални условия сред покритите
застрахователни рискове е и претърпяване на вреди по МПС-то в резултат от ПТП.
От заключението на изготвената съдебнотехническа експертиза,
неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че на ***** г. около **** часа,
водачът на лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № ***** Ат. Й. Г. се движи на път
***** в посока от гр. ***** към гр. ***** (*****), когато от скалата в дясно пада
голяма парче скала, което минава под обезопасителната мрежа, удря предна дясна
джанта, вследствие на което водачът изгубва контрол и се преобръща на пътното
платно. Причината за настъпване на произшествието е падането на голямо парче
скала. По отношение на автомобила са настъпили повреди по отделни негови
елементи, описани от вещото лице в констативната част на заключение, а именно:
пр. броня, пр. решетка броня, пр. капак, предно стъкло, пр. д. джанта, пр. д. пл.
подк. пр. част, пр. д. калник, задно стъкло, л. задни светлини, пр.д. врата, пр. напр.
греда таван, ср. предп. лай. з. броня, допълн. спир. светлини вкл. освет. елем.,
панорамен капак, рамка панорам таван, д. средна колонка, д. външно огледало, пр.
д. стр. мигач, спойлер пр. броня, д. фар, д. фар за мъгла, триъг. стък. пр. д. врата,
пр. л. стъкло варта, airbag водач, пр. л. стран. airbag, д. страничен airbag при
задействан airbag, преден десен airbag, арматурно табло, облицован таван. По
делото са представени снимки на автомобила, като от наличните данни следва да
се приеме, че при посочения механизъм на ПТП от техническа гледна точна е
възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен.
Стойността на ремонта за възстановяване на автомобила е 29344 лв. Средната
3
пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на събитието била 6838
лв. Тъй като стойността на ремонта надвишава 70 % от пазарната стойност, то
следва, че възстановяването на автомобила е технически възможно, но е
икономически нецелесъобразно, т.е. касае се за икономически тотална щета.
Стойността на щетата след приспадане на стойността на автомобила, предаден за
скрап е 6448 лв.
Съдът приема от събраните по делото доказателства, че механизмът на
настъпване на събитието е този, описан от вещото лице в заключението по
експертизата. По отношение на заявеното оспорване от ответника в писмения
досежно протокола за ПТП, съставен от полицейските органи, следва да се има
предвид следното: Действително съгласно трайната съдебна практика протоколът
за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, но при липса на
доказателства по делото за друг възможен механизъм за реализиране на ПТП и за
настъпване на вредите, съдът изцяло кредитира заключението на СТЕ, базирано
върху процесния протокол за ПТП. Освен това за установяване на механизма по
делото беше разпитан и водачът на МПС-то, което е пострадало. Същият заявява,
че на процесната дата е пътувал с лекия си автомобил марка Пежо 407 с рег. №
***** в посока ***, като при движение по пътя е паднала скална маса върху
дясната гума на автомобила, същият се е обърнал и са се задействали въздушните
възглавници. За това, а и доколкото по делото не са налице други данни за друг
възможен механизъм на ПТП, съдът приема за установен така описания
механизъм от вещото лице.
След инцидента съгласно уведомление за щета по МПС е образувана щета
№ *****, като застрахователят е изготвил списък на констатираните увреждания
на МПС, опис на щета и сравнителна експертиза, както и протокол за оценка на
останките от автомобила след тежко ПТП. Определеното в полза на застрахования
обезщетение в размер на 4425 лв. му е изплатено съгласно платежно нареждане №
***** от 23.08.2016 г., референция ***** – л. 24 от делото. Съгласно
заключението на ССчЕ банковата сметка на Й. А. Г. е заверена със сумата в
размер на 4425 лв. на 24.08.2016 г. Наредител е ЗАД „Алианц България“, а
основанието на превода „щета № *****“. Към датата на извършване на превода от
страна на ищеца – 23.08.2016 г., задължението по застрахователната полица №
***** е в размер на 415 лв. Поради така обсъдените писмени доказателства, за
съда се формира несъмненият извод, че в полза на застрахования е изплатено
застрахователно обезщетение в сочения размер. Общият размер на вредите
възлиза на 4840 лв.
4
По делото не се спори, че мястото, където се е реализирано процесното
ПТП е под надзора на Агенция „Пътна инфраструктура“, а именно представлява
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Поради това
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неизправност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенцията като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с
възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП
и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
При разпределена с доклада по делото тежест на доказване върху
ответника същият не ангажира доказателства за сочените в отговора на исковата
молба възражения за движение на застрахованото лице с несъобразена скорост и
за неуместни движения, както и за допуснато съпричиняване от страна на
застрахованото лице, поради което и тези възражения са неоснователни.
Предвид установеното наличие на всички кумулативно изискуеми
елементи от фактическия състав, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание. Доколкото размерът на реално заплатеното от застрахователя
обезщетение и размерът на претендираните суми е по-малък от пазарната
стойност на реално причинените вреди съгласно САТЕ – 6448 лв., то искът е
установен и по размер и следва да бъде изцяло уважен. В полза на ищеца следва
да се присъди сумата в общ размер от 4840 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение в резултат на процесното ПТП.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се
установят в обективната действителност следните елементи от фактическия
състав: 1) изискуемост на главното задължение; 2) отправена покана за поставяне
на длъжника в забава, доколкото регресното вземане по чл. 410 КЗ е такова без
срок.
Съгласно чл. 410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
5
причинителя на вредата. От цитираната разпоредба е видно, че меродавната дата
за настъпване на изискуемост на главното регресно вземане е датата на изплащане
на застрахователното обезщетение. В случая това е датата, на която е извършено
плащането на застрахованото лице, а именно 23.08.2016 г., откогато следва да се
счита, че е настъпила и изискуемостта на главното вземане.
От представената като доказателство по делото регресна покана се
установява, че на ответника била изпратена покана от 27.01.2020 г., която е
получена от него на 19.02.2020 г. Ищецът претендира обезщетение за забава за
периода от седем дни след получаване на поканата – 27.02.2020 г. до подаване на
исковата молба – 25.05.2021 г. в размер на 610,38 лв. По делото се установи, както
основанието, така и размера на претенцията, за който се съди от приетата ССчЕ.
При наличие на двете кумулативно изискуеми предпоставки искът с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се присъди
и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК
има ищецът, като съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК (л.103 от делото)
сумата е в размер на 1346,78 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на
ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ №16 на основание чл. 410, ал.1 КЗ, във вр.
чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 4840 лв. (четири
хиляди осемстотин и четиридесет лева), представляваща изплатено от
застрахователя ЗАД „Алианц България“ АД в полза на застрахованото при него
лице Й. А. Г. по щета № ***** застрахователно обезщетение за претърпените от
застрахованото лице имуществени вреди, в резултат от реализирано на ***** г.
около **** часа застрахователно събитие, изразяващо се в претърпяно на път
***** в посока от гр. ***** към гр. ***** (*****), ПТП, намиращо се в причинно-
следствена връзка с противоправното и виновно неизпълнение от страна на
ответника на задължението му да стопанисва и поддържа републиканските
6
пътища и да обозначава препятствията по тях, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.05.2020 г., до окончателното погасяване на вземането; сумата от 610,38 лв.
(шестстотин и десет лева и тридесет и осем стотинки) – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 27.02.2020 г. до 25.05.2021 г., както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1346,78 лв. (хиляда триста четиридесет и
шест лева и седемдесет и осем стотинки) - разноски пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7