Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 798

30.11.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Антон Стоянов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №924 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.Г.Г. ***, против Решение №183/17.07.2020 г., постановено по АНД №529 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г. 

Касаторът считал оспореното решение за неправилно. Твърди, че съдът не разгледал в цялост нарушеното му право на защита, изразяващо се в бланкетния характер на чл.31, ал.3 от Наредба №34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Съгласно посочената алинея, не ставало ясно коя именно от осемте точки в чл.31, ал.1 била нарушена, което било процесуално нарушение според утвърдената съдебна практика. С изписването в наказателното постановление на нарушената разпоредба по посочения начин, не била дадена точна правна квалификация на извършеното деяние. Не ставало ясно кое точно задължение не било изпълнено и какво точно нарушение било вменено с наказателното постановление. Следователно било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което било основание за отмяна на наказателното постановление. В НП била посочена само нарушената материалноправна норма, но не и санкционната такава, което било съществено процесуално нарушение и с оглед разминаването в АУАН и НП на посочения като нарушен нормативен акт, тъй като в АУАН не бил посочен издателят на Наредба №34 от 06.12.1999 г. Касаторът поддържал и аргументите, че нарушението е маловажно. То се явявало първо, не била взета предвид ниската степен на обществена опасност и липсата на обществено-опасни последици.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №43-0000015 от 31.03.2020 г., издадено от Директор на РД „АА“ Стара Загора, с което на Д.Г.Г. ***, за виновно нарушаване на чл.31, ал.3 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, е наложена глоба в размер на 200 лева, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

За да потвърди наказателното постановление, районният съд приел от фактическа страна, че на 18.02.2020 г. около 11.10 часа в гр.Х., на таксиметрова стоянка на площад „Спартак“, свидетелите М. и Г. – инспектори при РД „АА“ Стара Загора, извършили поверка на таксиметров автомобил „Шевролет Круз“ рег.№Х….КР, собственост на водача Д. Д.Г. и при преглед на пътна книжка серия ВГ №.., издадена от фирмата – превозвач „Атанас Делчев“ ЕООД гр.Х., проверяващите установили, че на Пътен лист №3 е била извършена поправка на датата на попълване.

Въз основа на така изложената  фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до заключение за установеност извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Посочил е, че същото правилно е санкционирано на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП, като предвиденото за нарушението наказание е в твърд размер и няма възможност за индивидуализация. Изложил е и съображения, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Правилно въззивният съд не е констатирал съществени нарушения във формата и процедурата по издаване на НП, тъй като такива не са допуснати. Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН – в него ясно са посочени датата и мястото на нарушението, както и в какво се изразява то. Административното нарушение е индивидуализирано с всички свои съставомерни признаци и правилно е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.3 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че на посочените в АУАН и НП дата и място касаторът – водач на таксиметров автомобил, е извършил поправка в датата на пътен лист №3 от пътна книжка серия ВГ №…, издадена от фирмата – превозвач. В разпоредбата на чл.31, ал.3 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. е предвидено, че не се допуска извършване на поправки върху документите по ал.1, а пътна книжка, издадена от превозвача (приложение №12), е един от документите, изброени в ал.1 на Наредбата. Обстоятелството, че не е посочено под коя точка от алинеята е предвиден този документ, не води до непълно правно квалифициране на административното нарушение, нито до неяснота за нарушителя какво му е вменено да е извършил, тъй като в мотивите на НП поправеният документ е ясно индивидуализиран. Не води до такава неяснота и непосочването в АУАН на издателя на цитираната с номер и дата на издаване Наредба.

Споделя се изцяло изводът на въззивния съд за доказаност от обективна и субективна страна на извършеното административно нарушение, и за правилното му санкциониране на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП, предвиждаща за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание, да се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Безспорно Наредба №34 от 06.12.1999 г. представлява подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.12а, ал.4 от ЗАвтП и за нарушението на чл.31, ал.3 от същата се носи административнонаказателна отговорност.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, които да водят до отмяната му. Правилна е и преценката на въззивния съд, че в случая не са налице основания за прилагане хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Не е такова основание и твърдяното в касационната жалба обстоятелство, че нарушението е първо за дееца. Ниската степен на обществена опасност на нарушението е съобразена, с оглед ниския размер на предвидената в закона и наложена глоба, но процесното административно нарушение не може да се определи като маловажен случай, тъй като по нищо не се отличава от обичайните случаи на нарушения от същия вид.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №183/17.07.2020 г., постановено по АНД №529 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

Решението е окончателно.                  

 

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

  

                                                

                                                                                                    2.