РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Благоевград, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20221210100017 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК със седалище
и адрес на управление: гр. С. район Т., бул. „Б. № , вх. , ет. , представлявано от Ю.Б. Ц.-
управител, чрез адв. В. Г., съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № , вх. , ет. , ап. , с която против Н.
Р. Н., с ЕГН **********, с адрес: 2700, Б. ул.П. Д. № е предявен установителен иск - за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ответника вземане в
размер 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.) - представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер ********** от дата 08.11.2018г., сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за което е издадена фактура № г., за периода от 15.02.2019г. до
14.03.2019г. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2524/2021г. по описа на РС Б.- правно основание чл.422 вр. с чл.415
ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
посочения в исковата молба адрес. Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в
цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес. Изискана е справка за
адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава
е, че настоящият и постоянен адрес на ответника е този, посочен в исковата молба. С
разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК -
чрез залепване на уведомление, както на настоящия, така и на постоянния адрес на
ответника. На 17.02.2022г. връчителят е залепил на посочените, както настоящ, така и
постоянен адреси по адресната справка на ответника на входната врата на двата адреса,
уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в
канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок ответникът или
упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. Ответната страна не е открита и
чрез работодател, поради липса на вписан валиден трудов договор към датата на справката.
С оглед на това съдът е приел, че е налице редовност на връчването на съобщението по
смисъла на фикцията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което съобщението за връчване на
исковата молба и приложенията към нея са приложени към делото, а на ответника е
назначен особен представител. Хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК предвижда задължително
процесуално представителство, поради което в полза на ответника е допуснато
1
предоставянето на правна помощ, представляваща особено процесуално представителство
по делото до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, на разноски на ищеца.
Препис от Им е връчена на ответника, чрез особения му представител и в срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа
на договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД,
ЕИК с което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД,, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което се
представя.
Изтъква се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № **********.
Твърди се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ********** от дата 08.11.2018г, с който абонатът е добавил за ползване
мобилен номер **********, по избран тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна
абонаментна такса в размер на 21.80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Твърди се, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер ********** от дата 08.11.2018г., между ответника
и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: са издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно: № ., г., . за периода от
15.10.2018г. до 15.02.2019г. на стойност 102.64 лева, като абонатът е потребил и не е
заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца 11/2018, 12/2018,
01/2019 и 02/2019. Посочва се, че към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43,
т.1., като абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
клиентски номер № ********** на дата 15.03.2019г. крайна фактура № В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.) /сума
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за потребените мобилни
услуги от предходните четири отчетни периода.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 26.02.2019 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Твърди се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента VIVACOM Mobix 60 LTE за мобилен номер
********* до 08.11.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 08.11.2018г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от
Договора.
Предвид гореизложеното се обосновава правен интерес и основателност на иска, като
се сочи, че абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните
задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на
2
сключените договори.
Изтъква се, че за вземането е поискано издаване на заповед за изпълнение, което е
уважено, но поради връчване на заповедта на длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК на заявителя е
дадено указания за подаване на установителен иск в 1- месечен срок от съобщението, с
което се обосновава и допустимостта на иска.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, както
и за приобщаване на материалите по заповедното производство.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от особения представител на ответника е постъпил писмен
отговор.
Възразява се по допустимостта на иска като се твърди, че пред заповедния съд не са
представени доказателства за подаване на искова молба в съответните за това процесуални
срокове.
Възражението е неоснователно. Видно от материалите по заповедното производство
е, че указанията до заявителя да подаване на установителен иск са получени на 13.12.2021г.,
а исковата молба пред заповедния съд е подадена на 06.01.2022г., т.е. при спазване на срока
по чл.415, ал.1 ГПК.
Искът се оспорва и като неоснователен.
Оспорват се всички твърдени от ищеца обстоятелства и се сочи, че ответникът не
дължи процесната сума на каквото и да е основание.
Изтъква се, че ответната страна е изправна такава по договора.
Прави се възражение за неравноправна клауза относно претенцията за
претендираната неустойка, което възражение се иска да се приеме за разглеждане в
производството.
По доказателствените искания на ищеца - възразява се по приемане на писмените
документи, като на основание чл.101 от ГПК се иска ищецът да уточни какви обстоятелства
ще установява с тях.
На основание чл.183 ГПК се иска задължаване на ищеца да представи в оригинила
всички представени към исковата молба такива.
На основание чл.193 ГПК се иска откриване на производство по оспорване
истиността и автентичността на всички документи, които се твърди, че са подписани от
ответника, като се твърди, че същите не са подписани от него.
Оспорва се твърдението, че приложените към исковата молба 5 бр. месечни сметки са
му били връчвани, както и че същият е бил уведомен за издаването им.
Оспорва се Потвърждение за прехвърляне на вземане, като се твърди, че не отговаря
на закона, не ставало ясно от коя дата е и дали е било доведено до знанието на ответника.
Оспорват се всички твърдения за сключена цесия, договор, анекси, уведомления,
приложения, предупреждения и др. и се твърди, че същите не са били връчвани на
ответника, като се твърди и че са антидатирани.
Оспорва се връчване на ОУ на ответника, както и че се е съгласил с тях и във връзка с
това се иска задължаване на ищеца да представи доказателства за връчването им на
ответника.
Оспорва се, че от представените доказателства се установява вземане на ответника.
Правна квалификация на предявения иск - по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.410 ГПК в. с чл.92 ЗЗД.
От ответника е направено възражение за неравноправност на клаузата за неустойка -
чл.146 и сл. ЗЗП вр. с чл.26 ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2524/2021г. по описа на РС Б.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи
на страните, сочи на установено следното:
3
От приобщените писмени материали по заповедното производство под № 2524/2021г.
по описа на РС Б. се установява, че на 08.10.2021г. е образувано по подадено заявление от
„ЮБЦ“ ЕООД с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
физическото лице Н. Р. Н.. Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 705 от 08.10.2021г., с което е
разпоредено на длъжника Н. Р. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ул. „П. Д. №
да заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление:
гр. С. район Т., бул. „Б.“ № , вх. , ет. , представлявано от Ю. Б. Ц.- управител, чрез адв. В. Г.,
съдебен адрес: гр. С. бул. „Б. № вх. , ет. , ап. , следните суми:
-сумата от 54,51 лева (петдесет и четири лева и петдесет и една стотинки) - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ********** от дата 08.11.2018 г., обективирано във фактура № г., сключен
между Н. Р. Н. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК като вземането е
прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД в полза на „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК съгласно Договор за
цесия от 16.10.2018 г., от своя страна“С.Г. Груп“ ЕАД е прехвърлило вземането на „ЮБЦ“
ЕООД съгласно Договор за цесия от 01.10.2019 г.; както и сумата от 25,00 лева (двадесет и
пет лева) разноски за заплатена държавна такса и сумата от 180,00 лева (сто и осемдесет
лева) - заплатено адвокатско възнаграждение.
В заповедта е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Между Н.
Р. Н. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 08.11.2018 г., по който
договор длъжникът не е заплатил изискуеми задължения, което е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати предсрочно договорите и да начисли неустойка. „БТК“ ЕАД
е прехвърлила своето вземане на „С.Г. Груп“ ЕАД съгласно Договор за цесия от 16.10.2018
г., от своя страна “С.Г. Груп“ ЕАД е прехвърлило вземането на „ЮБЦ“ ЕООД съгласно
Договор за цесия от 01.10.2019 г. Длъжникът е уведомен за двете цесии на дата 31.01.2020г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК -
чрез залепване на съобщение, поради което заповедния съд е дал указания на заявителя да
предяви установителен иск - за установяване дължимостта на вземането.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят е представил доказателства пред заповедния
съд за подаване на иск за установяване дължимостта на вземането, на основанието, заявено
в заповедта за изпълнение.
От представените към исковата молба писмени документи от ищеца се установява, че
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: и ответника Н. Р. Н., с ЕГН
********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ********** от 08.11.2018г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
**********, по избран тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса
в размер на 21.80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Договорът влиза в сила на 08.11.2018г.,
като крайният срок е уговорен – до 08.11.2020г.
На основание този договор от БТК ЕАД са издадени следните фактури, а именно: за
периода от 15.10.2018 г. до 15.02.2019г. на стойност 102.64 лева.
На 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, от една
страна, в качеството на цедент и „С.Г.Груп“ ООД, в качеството на цесионер е сключен
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/с предмет – прехвърляне от цедента на
цесионера на вземания, посочени в Приложения № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, вкл. с изтеклите лихви – чл.1.1.1 от договора, а съгласно чл.1.1.2
– предмет на договора са и вземанията, предмет на прехвърляне при условията на този
договор, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, вкл. и с
изтеклите лихви, които цедентът периодично след сключване на договора, по своя преценка
прехвърля на цесионера чрез изпращане на уведомление, придружено със съответното
Приложение №1.
На 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ ООД, от една страна, в качеството на цедент и „ЮБЦ“
ЕООД, от друга, в качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания
/цедент/ с предмет – продажба на вземанията от цедента на цесионера, придобити от
цедента въз основа на договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с БТК ЕАД.
4
В изпълнение на т. 1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г., вземането спрямо
длъжника Н. Р. Н., ЕГН **********, е прехвърлено на дата 24.02.2020 г. от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: на "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: законен
правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК /, съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към договор за
цесия от дата 16.10.2018 г. С Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., на дата
10.03.2020 г. "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК:/законен правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК
*********/ е прехвърлило придобитото от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: вземане, спрямо същия длъжник, на „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *********.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим - предявен е положителен установителен
иск от заявителя в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2524/2021г. по описа на БРС
срещу ответника, в качеството му на длъжник, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК и при
поддържане на идентично правопораждащо основание от това, посочено в заповедното
производство и при претендиране установяване за дължимо вземането на същото основание,
размер и период, както е посочено в заявлението.
Правното основание на иска е положителен установителен по чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД.
По същество:
В исковата молба и заявлението - вземането, предмет на иска, от ищеца се
претендира на основание неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги, сключен между ответника и БТК ЕАД.
Налице е сключен между ищеца и ответника договор, в който е предвидена дължима
от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя. На стр.5 от процесния договор /л.11/ е уговорено, че с прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително и при
неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент , за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги,
по техния стандартен размер без отстъпка.
В подобни хипотези, последният дължи неустойка в размер на оставащите до края на
срока на договора абонаментни такси, но не повече от трикратния им размер.
По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният договор бил
прекратен от страна на „БТК“ ЕАД, т.е., че е настъпил фактът, считано от който възниква
вземане на оператора БТК за неустойка срещу абоната. Прекратяването на договора
представлява волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва налична
облигационна връзка. Не са налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от
страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение на
абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него
общи условия, е направил разграничение между необходимите условия при прекратяване на
договора по инициатива на ответника – абонат и при едностранно прекратяване на договора
по негова инициатива.
Не е спорно между страните, че сключеният договор е такъв при общи условия. В
раздел ХIII от ОУ – Прекратяване на договора изрично е уговорено, че прекратяването става
при следните условия: по взаимно писмено съгласие /т.50.1/; едностранно с 30 дневно
писмено предизвестие от абоната, след заплащане на всички дължими суми /т.50.2/; при
избор на услуга избор на оператор на абонаментна основа /т.50.3/; при активиране на услуга
самостоятелно ползване при необвързан достъп /т.50.4./; по отношение на конкретен пост,
автоматично при закриването му /т.50.5/; едностранно от БТК с 30 дневно писмено
предизвестие при – т.50.6, б „в“ – неплащане в срок, като при ползване на универсалната
услуга, прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите
суми.
Същественото е, че в ОУ е предвидена възможност за прекратяване на договора
едностранно от БТК само с писмено предизвестие от 30 дни. Следователно, в ОУ самият
5
доставчик на комуникационни услуги е предвидил, че същият също дължи едномесечно
писмено предизвестие при едностранно прекратяване по негова инициатива на договор, но
само при наличието на конкретни хипотези.
Тази клауза е в съответствие на императивната норма на чл.87, ал.1 изречение
последно от ЗЗД, а именно – при сключен писмен договор развалянето от едната страна
следва също да стане писмено. В случая и при хипотеза на неизпълнение на едната страна за
другата възниква право да прекрати договора, което по същество представлява
волеизявление за разваляне, поради неизпълнение. По същество прекратяването
представлява настъпване на такова обективно основание /факт, обстоятелство/, което дава
основание на едната страна чрез волеизявление, отправено до другата – да прекрати
правоотношението. Прекратяването настъпва занапред и няма обратно действие, за разлика
от развалянето. Последното също е вид основание за прекратяване съществуването на
правната връзка, възникнала между страните, но при виновно неизпълнение на задължение
на една от страните. В случая при неизпълнение на насрещно задължение от абоната за
ищеца възниква право да развали договора. В случаите на периодично изпълнение
развалянето настъпва също за напред , съобразно съдебната практика. Но в тези случаи и
при наличие на писмено възникнало материално правоотношение, развалянето му следва да
става също с писмено изявление от изправната страна.
По делото ищецът не представи доказателства операторът БТК писмено по някакъв
начин да е уведомил абоната, че прекратява договора и то поради неизпълнение. По
същество това е изявление за разваляне, поради неизпълнение, което не се установи да е
направено от ищеца в изискуемата форма.
Само на това основание искът е неоснователен, доколкото не се установи
настъпването на уговорената материална предпоставка за претендиране на такъв вид
неустойка, а именно прекратяване на договора поради неизпълнение по вида на ответника.
На самостоятелно основание искът е неоснователен и поради недействителност на
неустоечната клауза, на която ищецът основава вземането си:
В отговора и в срока по чл.131 ГПК от особения представител изрично е направено
възражение за неравноправност на клаузата за неустойка.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато
същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното
производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.
В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към
заявлението договор за мобилни услуги е видно, че ответната страна има качеството на
потребител и с оглед качеството на ищеца на кредитор чрез цесия на ответника, като
„потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 -
чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за
нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя
като по-слаба в икономическо отношение страна.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на
договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения.
При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг
6
уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на
изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя -
икономически по-слабата страна. От съдържанието на представения договор, както и от
общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че
всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го
прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е
предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя,
последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента -
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три;
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите когато е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата
между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от потребителя при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/,
каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се
възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не
е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорената
неустойка има неравноправен характер, а също така излизат и извън обезпечителната и
обезщетителна функции на неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният
оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението
на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и
задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези
обстоятелства „БТК“ ЕАД са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че
неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.
Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на
договора от мобилния оператор, липсва. Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че
така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на
мобилната услуга. Поради тези съображения разпоредбите, регламентираща неустойка в
тежест на физическото лице - потребител, имат неравноправен характер.
В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в
случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения
договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за
справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.
От гледна точка на принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е
длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в правоотношението
страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза категорично се накърняват
добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно
се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и
едновременно дължими санкции -при неизпълнение – кредиторът може да иска изпълнение,
ведно с лихва за забава, както и едновременно с това е уговорена и неустойка именно
поради неизпълнение на насрещното задължение на абоната - се надхвърля безспорно
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано
висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. В допълнение за
неравноправния характер на клаузата е и аргумента относно начина на формирането й – до
размера на дължимите месечни абонаментни вноски, но не повече от трикратния им размер.
Начина на уговаряне на дължимия размер също сочи на неравноправност, доколкото се
7
нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на
конкретния договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и
санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор и да се дължи независимо
от изпълнението на задълженията по конкретния договор.
Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на
договора /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал.
1 от ЗЗП и не следва да се прилага.
Същата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън
обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са
разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл.422 ГПК
вр. с мл.410 ГПК и вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Т., бул. „Б.“ № , вх. , ет. , представлявано от Ю. Б. Ц.- управител,
чрез адв. В. Г., съдебен адрес: гр. С., бул. „Б. № вх. , ет. , ап. против Н. Р. Н., с ЕГН
**********, с адрес: 2700, Б., ул.П. Д. № положителен установителен иск - за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ответника вземане в размер 54.51 лв.
(петдесет и четири лв. и 51 ст.) - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер ********** от дата 08.11.2018г., сключен между ответника и
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за което е издадена фактура № г., за периода от 15.02.2019г. до
14.03.2019г. , за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 705/08.10.2021г. по ч.гр.д. № 2524/2021г. по описа на РС Б. - правно
основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД, като неоснователен.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в 2- седмичен срок от
връчването на препис пред ОС Благоевград.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8